Решение по дело №5460/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4597
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110105460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……./30.10.2018г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5460 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от В.В.В., чрез процесуален представител – адв. Алексиев, срещу „Д.з.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище ***  иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 50 лева, частичен иск от целия в размер на сумата от 265,76 представляваща обезщетение за забава за заплащане на обезщетение 4662,47 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на  л.а.модел „Ауди S 4“, с рег. № В 1141 НС, вследствие на ПТП реализирано на 10.06.2017 г. в гр. Варна съгл. договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016г. при твърдения, че за периода от 09.08.2017г. до 24.11.2017г. забавата е за заплащане на обезщетение в размер на 2621,48 лева, а за периода 25.11.2017г. до 04.07.2018г. за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 2040,99 лева.

Твърди се, че страните се намират в облигационни отношения поДоговор за застраховка „Каско” на лек автомобил марка и модел „Ауди S 4“, с рег. № В 1141 НС, обективиран в застрахователна полица № 944011603105368 със срок на валидност от 26.09.2016г. до 25.09.2017г.

На 10.06.2017г. е възникнало застрахователно събитие, представляваща покрит застрахователен риск, вследствие на което автомобилът е бил увреден.

На 13.07.2017г. ответният застраховател е уведомен за настъпилото събитие. На 24.11.2017г. на застрахования ищец е заплатено обезщетение в размер на сумата от 2621,48 лева. Сочи се, че на 05.07.2018г. ищецът завел иск срещу застрахователя за възмездяване останалите невъзстановени имуществени вреди. С влязло в сила решение №1049/13.03.2019г. по гр.д.­№10565/2018г. по описа на ВРС, 40-ти състав ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 20400,69 лева, остатък от общо дължимото възнаграждение в размер на 4662,47 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2018г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът намира, че освен присъденото обезщетение, му се дължи и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от изтичане на срока от 15 работни дни, в които застрахователят е следвало да се произнесе по застрахователната претенция- тоест от 09.08.2017г. Като за заплатеното доброволно обезщетение в размер на 2621,48 лева претендира мораторно обезщетение до датата на плащането- 24.11.2017г. , а за съдебно присъденото вземане в размер на 2040.99 лева за периода от 25.11.2017г. до 04.07.2018г. Въз основа на изложеното настоява за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.

  В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска по съображения, че заплатеното в полза на ищеца обезщетение по щета  изцяло покрива разходите за възстановяване. Позовава се, че решението, с което на ищеца е присъден остатък от обезщетение не е влязло в законна сила. Позовава се, че с нарочна молба от 17.10.2017г. ответникът е посочил начин на обезщетяване, поради което счита, че законна лихва би била дължима най- рано от тази дата. В тази връзка настоява за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че между ответника и собственика л.а.модел „Ауди S 4“, с рег. № В 1141 НС. е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско+“, клауза „Пълно каско“, със срок на действие до 26.09.2016г.

Липсва спор, че с влязло решение №1049/13.03.2018г. по гр.д.­№10565/2018г. по описа на ВРС, 40-ти състав, частично отменено с решение по възз.т.д.№ 701/2019г. ответникът по делото „Д.з.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище *** е осъдено да заплати на В.В.В. ЕГН **********, адрес: ***,  сумата от 1523,72 лв. – неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – увреждане на лек автомобил  марка и модел „Ауди S 4“, с рег. № В 1141 НС / в размер на стойността за труд и материали за възстановяване на унищожените: преден капак, емблема преден капак, решетка преден капак, предна броня, фарове десен и ляв, радиатор воден, радиатор климатик, рамка радиатор, механизъм преден капак, дюзи за чистачки фарове десен и ляв, дифузьор радиатор, охлаждащ вентилатор виско, ангренажен ремък, капак ангренажен ремък – ляв и десен, клиновиден ремък, шайба десен разпределителен вал, куплунг охл. вентилатор, тръба за охл. масло, дифузьор радиатор десен, маркуч интеркулер, дифузьор интеркулер, и повредената основа на пр. десен калник; фреон и антифриз/, застрахован по договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016г. със срок на валидност от 26.09.2016г. до 25.09.2017г., за което е образувано преписка по щета №44010311704776 /13.06.2017г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

По делото е прието за безспорно, че на 24.11.2017г. на ищеца е заплатено обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а.модел „Ауди S 4“, с рег. № В 1141 НС, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 10.06.2017 г. в размер на 2621,48 лева.

По делото е предатавен опис –заключение по щета 44010311704776, от който е видно, че ответният застраховател е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, при което е увреден л.а.модел „Ауди S 4“, с рег. № В 1141 НС на 13.06.2017г. В заявлението собственикът на автомобила е посочил, че желае да бъде обезщетен в натура, чрез отремонтиране на автомобила в сервиз.

Видно от заявление от 17.10.2017г. депозирано до ДЗИ-Общо застраховане“ /л.25/ застрахованото лице е отказало отремонтиране на автомобила в сервиз и е поискало да му се заплати обезщетение по експертна оценка.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ, по застраховка ГО, когато не са представени всички доказателства по чл.106 КЗ, се препраща към срока по чл.496 КЗ. Съобразно последния, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции, т.е. едва след този период вземането за законна лихва върху обезщетението става изискуемо. С чл.429, ал.3 КЗ се предвижда, че застрахователят заплаща лихви за забава върху обезщетението, считано от датата на уведомяване от застрахованото лице или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е по-ранна.

Съгласно следващата разпоредба на чл.497 КЗзастрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ ; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3  КЗ.

В случая, доколкото не са релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказалства във връзка със застрахователното събитие по смисъл на чл. 106, ал.3 от КЗ, от следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичнане на срока по чл. 497 от КЗ от датата на уведомяването.

За дата на уведомяването следва да се счита датата, на която застрахованото лице е поискало да му се заплати парично обезщетение. В случая това е станало със заявление от 17.10.2017г. Действително застрахователят е уведомен за настъпилото събитие още на 13.07.2017г., но при завеждане на щетата застрахованото лице в поискало обезщетение в натура, което изрично се допуска от закона (чл. 380, ал.1 от КЗ). Видно от разменената между страните кореспонденция застрахователят е предприел действия по репариране на щетите, като очевидно е насочил собственика на автомобила към сервиз. При това положение не може да се приеме, че застрахователят е изпаднал в забава по смисъла на чл. 409 от КЗ, съответно да му бъдат възложени последиците от забавата от по- ранна дата. Следователно ответния застраховател е изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни, считано от 17.10.2017г. или от 8.11.2017г. (арг. от чл. 72, изр. 1 и изр. 2 ).

Върху изплатеното от ответника застрахователно обезщетение от 2621,48 лева се дължи мораторна лихва за периода от 8.11.2017г. до 24.11.2017г. датата на плащането в размер на 12,38 лева. Върху заплатеното въз основа на влязло в сила решение обезщетение в размер на 1523,72 лева се следва лихва считано от 8.11.2017г. /по вече изложените съображения/ до 26.06.2017- деня преди подаване на исковата молба, тъй като след тази дата законната лихва е присъдена с решението в размер на 102,01 лева.

Следователно предявеният частичен иск се явява основателен в цялост и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище ***  ДА ЗАПЛАТИ на В.В.В., ЕГН ********** сумата от 50 лева, частичен иск от целия в размер на сумата от 265,76 представляваща обезщетение за забава за заплащане на сумата от 4662,47 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на  л.а.модел „Ауди S 4“, с рег. № В 1141 НС, вследствие на ПТП реализирано на 10.06.2017 г. в гр. Варна съгл. договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016г. за периода от 09.08.2017г. до 04.07.2018г.

ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище ***  ДА ЗАПЛАТИ на В.В.В., ЕГН **********сумата от 410 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.                 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: