№ 4531
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110123530 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД и
чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от **** ( преобразувано от *** ),със
седалище и адрес на управление ****,представлявано от ****,против М. К.
Л.,ЕГН **********,с постоянен адрес ***с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 1200 лева главница по договор за заем,309,90 лева
възнаградителна лихва за периода 31.10.2019 г. до 10.12.2020 г. и 87,68 лева
лихва за забава за периода 01.11.2019 г. до 27.04.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 17.10.2019 г. е сключен договор за
паричен заем № 5557594 между *** и ответникът Л.,при което е предоставена
на ответника сумата от 1200 лева,които ответникът се задължил да връща на
части – на 30 месечни погасителни вноски,всяка от които в размер от 75,49
лева като всяка от вноските има конкретна падежна дата. Сочи се,че
ответникът е допуснал неизпълнение на договорните си задължения,при
което незаплатената главница е 1200 лева,дължимата възнаградителна лихва е
309,90 лева,а предвид допуснатата забава е начислена мораторна лихва в
размер от 87,68 лева. Ищецът поддържа,че е носител на вземането на
основание сключен договор за цесия с ***. Исковата претенция се основава
на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.
Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
чрез назначения му особен представител със становище за допустимост,но
неоснователност на исковете – твърди се,че исковете са недоказани по
основание,формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.
Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК **** претендира от М. К. Л.
сумите от 1200 лева главница по договор за паричен заем №
5557594/17.10.2019 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането,сумата от 309,90 лева договорна
лихва за периода 31.10.2019 г. до 10.12.2020 г.,87,68 лева мораторна лихва за
периода 01.11.2019 г. до 27.04.2021 г. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 42719/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представен е договор за паричен заем № 5557594 от 17.10.2019
г.,сключен между ***,като заемодател,и М. К. Л.,като
заемополучател,съгласно който заемодателят предоставя сумата от 1200
лева,която заемополучателят приема да връща на 30 равни погасителни
вноски в размер на по 75,49 лева.
Видно от разходен касов ордер от 17.10.2019 г.,**** предава на М. К. Л.
сумата от 1181,14 лева.
Приет е по делото рамков договор,сключен между *** и
******,съгласно който е постигнато съгласие относно възникване на
правоотношение,според което *** приема да прехвърля свои вземания към
трети лица,а ****** се съгласява да придобие вземанията възмездно като за
отделните прехвърляния се съставят приложения,както и се уговаря
дължимата цена.
Според приложение № 1/01.09.2020 г. е прехвърлено вземане,което ***
има спрямо М. К. Л. по договор № 5557594 от 17.10.2019 г. с главница от 1200
лева и 309,90 лева договорна лихва.
Представено е потвърждение на сключената цесия от ***,както и
уведомление,с което *** уведомява М. К. Л. за прехвърляне на вземането от
*** на ****
Видно от пълномощно,**** упълномощава ****** да уведомява
длъжниците за прехвърляне на вземанията.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че е отпусната сума в размер на 1200 лева,от които
18,86 лева за погасяване на задължение по предишен договор и 1181,14 лева –
изплатени с разходен касов ордер,няма реализирани плащания по
договора,дължимата главница възлиза на 1200 лева,а договорната лихва е в
размер от 309,90 лева,мораторната лихва върху неплатените вноски възлиза
общо на 108,34 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47 от ГПК. Регламентирането на иска като положителен установителен
иск означава,че е възложено в тежест на ищеца да докаже
материалноправните предпоставки за уважаване на иска – ищецът следва да
установи,че е носител на вземане на основание сключен договор за цесия,да
докаже,че му е прехвърлено действително вземане,да установи уговорените
права и задължения по договора за заем и размера на вземанията,които са му
прехвърлени. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се счита предявен на 04.06.2021 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че дружеството ищец е
носител на вземане на основание сключен договор за цесия. Договорът за
цесия е консенсуален договор,съгласно който страната цедент прехвърля свои
вземания към трети лица,които цесионерът приема да придобие при
уговорените между страните условия. В настоящия случай дружеството ищец
и *** са сключили рамков договор за цесия,а според представеното
приложение *** е прехвърлило свое вземане спрямо ответника Л. по договор
за паричен заем от 17.10.2019 г. С прехвърлянето на вземането от *** на
дружеството ищец,последното се легитимира като носител на
вземането,респективно е активно легитимирано да претендира плащане на
паричните суми. За да счете,че е доказано,че е сключен договор за
цесия,съдът отчете и представеното потвърждение за сключен договор за
цесия,както и пълномощното,според което ищецът е упълномощен да
уведомява длъжниците за реализираното прехвърляне. С оглед
обстоятелството,че уведомлението за цесията е приложено като доказателство
по делото и при съобразяване на решение № 123/24.06.2009 г.,постановено по
търг.дело № 12/2009 г. по описа на ВКС,според което се счита,че е настъпило
уведомяване за цесията,ако уведомлението е връчено като приложение към
исковата молба,съдът счита,че ответникът Л. се явява уведомен за
извършената цесия. В тази насока следва да бъде отчетено,че уведомяването
за извършената цесия има значение от гледна точка изпълнението на
задължението – страната длъжник може валидно да изпълни на предишния си
кредитор до момента,до който е уведомена за настъпилата промяна в
личността на кредитора. В конкретния случай обаче ответникът Л. не твърди
да е реализирал плащания към дружеството заемодател,а и според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че такива
плащания липсват,поради което съдът приема,че е доказана първата
материалноправна предпоставка за уважаване на иска – ищецът е носител на
вземането.
Софийският районен съд счита,че искът за сумата от 1200 лева
главница по договор за заем е доказан по основание и по размер и подлежи на
уважаване. Договорът за заем е реален договор,което означава,че за
3
реализиране на фактическия му състав не е достатъчно страните да уговорят
размера на паричната сума и начина,по който ще бъде връщана,а и следва да
бъде доказано,че паричната сума е реално предоставена от заемодателя на
заемополучателя. Анализирайки клаузите на сключения договор за заем,съдът
счита,че е постигнато съгласие за предоставяне в заем на парична сума в
размер на 1200 лева,както и е доказано,че паричната сума е предоставена на
заемополучателя – в тази насока страните изрично са уговорили,че
задължение по предишен договор в размер на 18,86 лева ще се счита
погасено,а сумата в размер на 1181,14 лева е предадена на ответника Л.,за
което е представен разходен касов ордер. С оглед обстоятелството,че
паричната сума по договора за заем е предоставена,от значение за преценка
дали искът е основателен е дали заемната парична сума е върната.
Доказването факта на връщане на заемната парична сума е възложено в
тежест на ответника,който следва да докаже точното изпълнение на своето
договорно задължение. В хода на производството ответникът Л. не е провел
доказване,че е върната заемната сума или част от същата,при което съдът
счита исковата претенция в частта за главницата за доказана по основание и
по размер. За да приеме,че искът е доказан по основание и по размер за
сумата от 1200 лева,съдът кредитира и заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,от което се установява,че не са направени плащания
на парични суми по договора за заем.
Уважаването на иск за договорна лихва е обусловено от провеждането
на доказване,че е уговорена такава. Договорната лихва има възнаградителен
характер и представлява печалба за заемодателя като същата е дължима по
време на действие на заемното правоотношение. Страните не спорят,а и от
доказателствата по делото се установява,че е уговорена дължимост на
договорна лихва при годишен лихвен процент от 40,32 %. Съдът счита,че при
съобразяване размера на дължимата главница – 1200 лева и предвид срока на
договора – около 15 месеца,договорната лихва в размер от 309,90 лева,за
която според заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че не е заплатена,е дължима и предявеният иск подлежи на
уважаване. В тази насока съдът приема,че следва да бъде отчетено,че в
договора за заем е посочен приложимият лихвен процент,както и размерът на
вноската,която включва и договорна лихва,при което при съобразяване,че не
са нарушени императивните изисквания на чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК искът за
договорната лихва подлежи на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът има право да претендира от кредитора обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж,считано от датата,следваща
падежната дата длъжникът на паричната сума отговаря пред кредитора за
заплащане на мораторна лихва. В настоящия случай страните са уговорили
връщане на паричната сума на вноски като всяка от вноските има падежна
дата. Точното изпълнение на задължението за заплащане на дължимата по
договора за заем парична сума означава,че следва да бъде реализирано
плащане на съответната погасителна вноска на уговорената дата по
погасителния план. Ответникът Л. не ангажира доказателства да е заплатил
вноските на уговорения падеж,при което е изпаднал в забава,считано от
4
деня,следващ падежната дата. Така мотивиран,съдът счита,че искът подлежи
изцяло на уважаване за сумата от 87,68 лева,както е претендирана с исковата
молба в съответствие с диспозитивното начало при съобразяване на
обстоятелството,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
размерът на мораторна лихва е дори по-висок спрямо претендирания размер с
исковата молба.
Изводът на съда,че исковете за главница,договорна лихва,мораторна
лихва са доказани по основание и по размер налага да бъде разгледано
формулираното в писмения отговор възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства. В
настоящия случай действия по реализиране на вземането,които прекъсват
давността са предприети с предявяване на иска,който съгласно установената
фикция се счита предявен на 04.06.2021 г. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че договорът за заем е сключен на 17.10.2019 г. намира,че
към датата на предявяване на иска няма погасени по давност парични суми,а
възражението за давност се явява неоснователно.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 81,95 лева за заповедното производство и
910,05 лева за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД по отношение на М. К. Л.,ЕГН **********,с постоянен адрес ***че
съществува вземане на **** ( преобразувано от *** ),със седалище и адрес на
управление ****,представлявано от ****,в размер от 1200 лева ( хиляда и
двеста лева ) главница по договор за заем,309,90 лева ( триста и девет лева и
деветдесет стотинки ) възнаградителна лихва за периода 31.10.2019 г. до
10.12.2020 г. и 87,68 лева ( осемдесет и седем лева шестдесет и осем стотинки
) лихва за забава за периода 01.11.2019 г. до 27.04.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 04.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 42719/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА М. К. Л.,ЕГН **********,с постоянен адрес **** да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на **** ( преобразувано от
*** ),със седалище и адрес на управление ****,представлявано от ****
сумата от 81,95 лева ( осемдесет и един лева деветдесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 910,05 лева ( деветстотин и десет лева и пет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6