РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20243110203733 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от М. Т. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-0442-000630 от
03.07.2024 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ, ОД МВР
Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на въззивника са наложени
административни наказания "глоба" в размер 2000.00 лв и "лишаване от право да управлява
МПС“ за срок 24 месеца.
Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като
потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.05.2024 г. в 13.25 ч. в гр. Белослав, при движение по ул. „Трети март“,
посока Църквата, до номер 99, управляван от въззивника л. а. "БМВ 320“, рег.№**********,
бил спрян за проверка от полицейски екип в състав – свидетелите И. Д. и Н. С., в хода на
която, чрез справка от ОДЧ било установено, че спрямо водача на автомобила в служебната
информационна система фигурира регистрация за предходно нарушение, свързано с
употреба на наркотични вещества, при което дежурният служител уведомил проверяващия
1
екип, че изпраща екип от сектор „Пътна полиция“ за провеждане на тест на водача за
употреба на наркотични вещества. След като свидетелите К. К. и К. И. – служители в сектор
„Пътна полиция“, пристигнали и предложили на въззивника да даде проба, той
първоначално се съгласил и започнал да извършва пробата с отворен пред него и
предоставен му стерилизиран тестер съобразно дадените му указания – чрез продължително
натрИ.е на филтъра между венеца и бузата под езика, но докато вършел това въззивникът М.
М. отговорил на телефонно обаждане и провел кратък разговор, след което заявил: „Няма да
го плюнча повече. Отказвам теста“, при което предоставил тестера на свид. К. К., който
установил липса на необходимата индикация в син цвят за достатъчна напоеност на филтъра
с биологичен материал (слюнка). Тогава свид. К. И. съставил спрямо АУАН №1274586 от
28.05.2024 г. за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, в който било отразено, че въззивникът
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Drug test 5000, както и че му е издаден талон за медицинско
изследване №276052.
На 03.07.2024 г., въз основа на съставения АУАН и като констатирал неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване, наказващият орган издал оспореното НП №24-
0442-000630 от 03.07.2024 г. срещу въззивника М. М., с което приел изцяло описаните в
АУАН фактически констатации и правна квалификация на твърдяното нарушение и наложил
на въззивника предвидените административни наказания "глоба" в размер 2000.00 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от
свидетелите И. Д., Н. С., К. К. и К. И., така и от напълно съответстващите им приобщени
документи по процесната административно-наказателна преписка: НП №24-0442-000630 от
03.07.2024 г., талон за изследване №276052, писмо от ВМА рег.№1308 от 11.08.2023 г.,
справка за нарушител/водач на М. М., заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от
съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор,
РУ 04 Варна, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
2
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Съдът установи, че в АУАН, както и в НП, е налице ясно и пълно описание на
фактическата обстановка. В акта са посочени конкретните действия на жалбоподателя,
включително отказът за проверка с техническо средство и отказът за изпълнение на
предписание за медицинско изследване, които нарушават чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП. Освен
това, актът и постановлението съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.57, ал.1
ЗАНН.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените документи, както и кредитираните от съда показания на всеки един
от свидетелите свид. И. Д., свид. Н. С., К. К. и К. И. потвърждават осъществения от
въззивника отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-
токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с което е осъществен състава на твърдяното нарушение по
чл.174, ал.3 ЗДвП.
Предвид изтъкнатото, съдът намира твърдяното нарушение за категорично
установено и правилно квалифицирано. Съдът намира за несъстоятелни отправените от
въззивника възражения за провеждане на проверката за употреба на наркотични вещества
при липса на видими признаци в такава насока и за предполагаема негодност на
предоставения тестер. Преди всичко, както в Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, така и в
Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, предпоставките за
осъществяване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества от
водач на МПС не са лимитативно формулирани, а са посочени изрично конкретни хипотези,
при които провеждането на съответната проверка е задължително, като това не означава, че
извън съответните хипотези, контролните органи нямат правомощия да осъществяват такава
проверка. А в процесния случай, до осъществяване на проверка с предоставения на
въззивника тест не се е стигнало не поради негодност на съответния тестер, а поради
изрично заявен от въззивника отказ да довърши започнатите от него действия по напояване
на филтърния тестер с биологичен материал след проведен в хода на тези негови действия
телефонен разговор като това конкретно обстоятелство е ясно възприето и изтъкнато от
показанията на всеки един от свидетелите И. Д., Н. С. и К. К..
Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП въвежда както състав на административно
нарушение, така и санкция за същото. С оглед фиксираните в абсолютна стойност санкции,
наложените с обжалваното НП наказания "глоба" в размер 2000.00 лв и „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок 24 месеца, се явяват законосъобразни и за
съда не съществува законова възможност да измени НП като определи съответните
3
наказания под предвидените от законодателя стойности, поради забраната за това, заложена
в разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН.
В случая не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност или липса на обществената
опасност на нарушението, което е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, които нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП е призвана да
гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че
се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва
да бъде толерирано, а следва да бъде строго санкционирано за постигане на превъзпитание
на дееца към спазване на законоустановения ред. Нещо повече, новата редакция на чл.189з.
(ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл.28
ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Изтъкнатите съображения налагат извод за правилност и законосъобразност на
оспореното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и с оглед
отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, съдът намира за съответстващо възнаграждение в
установения минимален размер 80.00 лв съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр.
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0442-000630 от 03.07.2024 г.,
издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с
което за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, на М. Т. М., ЕГН **********, са наложени
административни наказания "глоба" в размер 2000.00 лв и "лишаване от право да управлява
МПС“ за срок 24 месеца.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна, сумата
80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на
основание чл.63д, ал.1, вр. ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4