Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна260041 / 24.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар галя Иванова и прокурор Д. Кипрова, като
разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВАНД
№ 512 / 2020 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда
№ 3 от 11.03.2020 г. по НОХД № 30 / 2020 г. на Девненски районен съд е признал подс.
А.Р.А., ЕГН: **********, роден на *** ***, български
гражданин, без образование, неженен, работи, осъждан за ВИНОВЕН в това,
че на 28.12.2019
г. в гр. Девня, обл. Варна съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – свидетелство за управление на МПС № ********** издадено на
05.02.2019 г. в Белгия на името на А.А./А.А./, роден на *** ***, като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, чл. 58а ал.
1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗИНЗС е постановено да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим.
Срещу така постановената Присъда е постъпила въззивна
жалба, с оплакване за незаконосъобразност на същата. Защитникът на подс. А.
пледира, че първоинстанционният съд неправилно е определил наказанието, като го
счита за завишено, респ. не е съобразено с многобройните смекчаващи вината
обстоятелства.
Иска се от въззивния съд да измени присъдата, като намали
наложеното наказание.
Представителя на ВОП определя първоинстанционния съдебен
акт като законосъобразен. Счита, че наказанието е определено правилно, а
неговия размер съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на
съда да потвърди атакуваната присъда.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд,
защитникът на подс. А., в лицето на адв. Г. поддържа жалбата на посочените в
нея основания.
Подс. А. в своя лична защита, поддържа изразеното
становище от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума,
моли да съда намаляване на наказанието.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната
присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената
съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така
както е описана в първоинстанционния акт. Тя не е спорна, с оглед реда на
протичане на съдебното следствие – чл. 371, т. 2 от НПК, направено признаване
на фактите, а и въззивния жалбоподател оспорва единствено направените правни
изводи при определяне размера на наказанието. В тази връзка съд прие следната
фактология:
Подс. А.Р.А. *** и не притежавал СУМПС. На неустановена
дата до 28.12.2019 г. и по неустановен по делото начин той се сдобил със СУМПС
№ **********, издадено на 05.02.2019 г. в Кралство Белгия на негово име,
изписано като А.А..
На 28.12.2019 г. в около 17, 25 часа подс. Атанасов бил спрян за
проверка от дежурен полицейски екип при РУ МВР – Девня в момент на управление
на л.а. марка „Мерцедес“, модел А.140 с рег. № ххххххх по главен път I-2. По
време на извършената проверка подсъдимият представил на полицейските служители
– свидетелите Ив.Ц.Ц.и Д.Н.Хр.белгийското СУМПС № *********/ 05.02.2019 г. При извършена на място проверка в
информационния масив на МВР било установено, че подсъдимият не притежава СУМПС
съгласно действащото законодателство в Р България.
Поради тази причина той бил поканен в РУ МВР – Девня,
където се установило, че СУМПС, което подсъдимият представил на контролните
органи не е автентично и не отговаря на задължителните реквизити.
С протокол за доброволно предаване подс. Атанасов предал
на органите на МВР СУМПС № **********, издадено на 05.02.2019 г. в Белгия на
негово име, изписано като А.А..
Същото било предоставено за експертиза, като видно от заключението й е,
че СУМПС представлява неистински документ, сходно на външен вид с издаваните
СУМПС на Кралство Белгия, но различаващо от него по материал. Процесният
документ не отговаря на изискванията за материал използван при изработката и
издаването от компетентните органи на документ от същия тип. Придаден му е
външен вид на СУМПС издадени от Кралство Белгия след 01.05.2013 г.
Приетите за установени фактически положения от въззивния
съд не се различават съществено от фактическите констатации на ДРС, а те са
изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства
за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: заключенията
по изготвените в хода на досъдебното производство СГЕ, протоколи, справки ПП
КАТ и т.н..
Правилно според въззивния съд са оценени посочените
по-горе доказателства и доказателствени средства и следва да се изрази съгласие
с крайния извод на първоинстанционния съд, че подс. А. е осъществил състава на
престъпление по чл. 308, ал. 2 от НК, вр. с чл. 316 от НК.
Възраженията в жалбата се свеждат единствено до
несъгласието на подсъдимия с размера на наложеното наказание.
Те обаче не могат да бъдат споделени от въззивния съд.
Последният намира, че ВРС при отмерване размера на наказанието е спазил
законовите изисквания. Отчел е всички обстоятелства имащи значение за времето,
което подсъдимият ще престои в местата за лишаване от свобода. Вярно е, че
обществената опасност на деянието, с оглед неговите индивидуални признаци не е
висока, но не такава се явява обществената опасност на дееца.
Категорично трябва да бъде посочено, че
първоинстанционният съд е бил достатъчно снизходителен при определяне размера
на наказанието, именно с оглед степента на обществена опасност на дееца. Касае
за лице с трайно утвърдени престъпни навици, по отношение на който за налагани
по-голямата част от наказанията визирани в чл. 37 от НК и очевидно без
съществен резултат. Извод за това се извлича най-вече от престъпното поведение
на А. и липсата на какъвто и да е резултат от затворническото третиране –
настоящото деяние е извършено в близо година, след изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, наложено с поредната присъда. Това безспорно говори, че
декларираното пред съда осъзнаване на извършеното, с начало на осмисляне на
поведението си и поправяне, е голословно. Поради високата степен на обществена
опасност на дееца, налагане на минимално наказание или прилагането на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК в рамките на чл. 58а, ал. 4 от НК, би представлявало
неоправдана снизходителност. Не бива да не бъде споменавано, че сочените от
защитата смекчаващи вината обстоятелства са отчетени от съда, доколкото той е
наложил наказание около минималното предвидено в закона – 1 г. и 6 м., очевидно
приемайки, че то се определя при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Поради горното въззивният съд счита, че искането за намаляване
размера на наказанието е неоснователно, респ. не може да бъде удовлетворено.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради
което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена.
Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 3 от
11.03.2020 г. по НОХД № 30 / 2020 г. по описа на Девненски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2