№ 10147
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110113817 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато със
сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 4 921,60 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „111 с абонатен № 11 по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 749,01 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
16.07.2019г. до 29.09.2021г.; 22,39 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., и 4,62 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 31.10.2018г. до 29.09.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.10.2021г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 60210/2021г. по
описа на СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 12.05.2023г. юрисконсулт на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът И. П. П. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му
в депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК на 10.05.2022г. отговор на исковата молба.
1
Твърди се , че ответникът не притежава качеството потребител на топлинна енергия ,
защото не е сключил индивидуален договор с ищеца за доставка на топлинна енергия ,
поради което съгласно чл.62 ЗЗП във връзка с §1 ДР на ЗЗП не дължи стойността на
доставената топлоенергия. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност за част от претендираните вземания за главница и за лихви. Обоосновава се
становище за неправилно отчитане на реално доставената и потребена топлоенергия в
процесния апартамент през процесния период и за неправилно изчисление на размерите на
дължимите задължения във връзка с доставката на топлоенергия.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответницка поддържа оспорването на
исковете. При устните състезания в заседанието на 12.05.2023г. адвокатът на ответника е
пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са посочени и в
представените на 18.05.2023г. писмени бележки от адвоката на ответника.
Подпомагащата страна – „Б (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..)
не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
60210/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
2
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на
клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № 01065190593/31.07.2019г. и № 111
(чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т на
клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ 01065190593/31.07.2019г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 14.09.2019г.
според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 111 ,
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата
част от процесиня период – от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. е 15.10.2020г. според посоченото
в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във
връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по
първата фактура № 01065190593/31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е
изтекла на 14.09.2022г. , а за втората фактура № 111 е започнала да тече от
15.10.2020г. , и ще изтече на 15.10.2023г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1
ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 20.10.2021г.,
т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
3
Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е
ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция
ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответницата имот ( което не е
спорно по делото , а и се установяваот представения нотариален акт от 11.11.1997г., том
LLLXXXІХ, дело № 35160/ 1997г. на нотариус при СРС–б.с.), намиращ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била
доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./,
но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т на потребители за битови
нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя.
Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собственика на
апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за
продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без
правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената
от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение
следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да аплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата като
собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на
доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ),
включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а
до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –
отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която
се намира процесния имот, е извършвана от „Б въз основа на договор №
2026/24.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на
Общото събрание от 20.06.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и
мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при
4
взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти на град София клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях
търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите,
издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради
тези причини се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред „Т и пред „„Б
относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки
нито в определените срокове за това , нито след изтичането им. Ответната страна оспорва
размера на начислените суми едва по настоящото дело.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
12.05.2023г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Според установеното от вещото лице в
процесния имот има 6 броя отоплителни тела без монтирани топлинни разпределители и
термостатни вентили , една щранг лира без измервателно устройство и без водомер, като
начисленията на задължения за топлоснабдяване са извършвани при отчитане на тези
обстоятелсдтва. Възраженията на ответната страна са неоснователни. Според приетото в
заседанието на 12.05.2023г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните
корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец
май 2018г. до месец април 2020г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми
за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 4921,60 лв, а сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 22,39 лв. Тъй като не са
представени доказателства тези суми да са платени от ответницата (което е в нейна
доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че
за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за
сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да
бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнил главните задължения на съответния падеж, ответникът е изпаднал
в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за него са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници, които са в размер на 749,01 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до 29.09.2021г. и 4,62 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 31.10.2018г. до 29.09.2021г. според приетото
5
заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Тези суми следва да бъдат присъдени на
ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответника.Искът по чл.
422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (19,86 лв), депозити за съдебно-
техническа (300) и за съдебно-счетовода експертиза (300 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(113,95 лв) и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК
(50 лв).
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски по заповедното дело, тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД, че И. П. П. ,ЕГН: **********, гр. София, бул. „1111, със съдебен адрес :
гр. София, ул. „111 чрез адв. М. М., дължи на „Т, ЕИК:111, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. 111 следните суми: 4 921,60 лв (четири хиляди деветстотин
двадесет и един лева и шестдесет стотинки), представляващи стойността на доставена ,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.
6
„Черни връх” № 14, бл.3, вх.Б, ет.5, ап.46, с абонатен № 11 по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 749,01 лв (седемстотин четиридесет
и девет лева и една стотинка), представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенргията за периода от 16.07.2019г. до 29.09.2021г.; 22,39 лв (двадесет и два лева и
тридесет и девет стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., и 4,62 лв (четири лева и
шестдесет и две стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 31.10.2018г. до 29.09.2021г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК –
20.10.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
гражданско дело № 60210/2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА И. П. П. ,ЕГН: **********, гр. София, бул. „1111, със съдебен адрес : гр.
София, ул. „111 чрез адв. М. М., ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК:111, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. 111 следните суми: 619,86 лева (шестстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи направените от ищеца
разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса, депозити за
съдебно-техническа и за съдебно-счетовода експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет
лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 113,95 лева (сто и
тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи направените от ищеца
разноски по заповедното производство по гр.д. № 60210/2021г. по описа на СРС,68 състав–
платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв ( петдесет лева), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 60210/2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Б, гр. София,бул.
„Братя Бъкстон” № 85.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7