№ 859
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Мария Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100603010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 18.02.2025г., постановена по НОХД №7715/2014г., СРС,
НО, 19-ти състав, е признал подсъдимия П. М. Л. за ВИНОВЕН в това, че на
18.03.2024 г. около 01:19 часа в гр.София, ж.к.„Люлин“, по бул.„Европа“, с
посока на движение от улица „Добринова скала“, към улица „Околовръстен
път“, е управлявал МПС - лек автомобил с марка и модел „Опел Астра“, с ДК
№ ****, след употреба на наркотични вещества - „канабис 25“ и „амфетамин“,
установено по надлежния ред - с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с №
АРКД 0049 с номер на проба 061, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. на
МВР, MЗ и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - чл.3, ал.1 „При
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози - с тест.“ и чл.6, ал.9:
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
1
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване е доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.“ - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на
основание чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година „лишаване от свобода”,
което следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, на „Глоба“ в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, както и на основание чл.343г, вр. чл.343б, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК на
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година.
Съдът на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК при изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода” е приспадал времето, през което
подсъдимият П. М. Л., със снета по-горе самоличност, е бил задържан със
заповед по ЗМВР, а именно на 18.03.2024г„ като един ден задържане се зачита
за един ден „лишаване от свобода“.
Съдът на основание чл.59, ал.4 от НК е приспадал времето, през което
подсъдимият П. М. Л. е лишен от право да управлява МПС, считано от
18.03.2024г. за същото деяние по административен ред.
Съдът на основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдил подсъдимият П. М.
Л. да заплати равностойността на МПС-то в размер на 1600 (хиляда и
шестстотин лева) лв.
С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство по
делото:Drug Test (касета) да остане по делото до унищожаването му по
надлежен ред.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия П. М. Л.
да заплати сторените на досъдебното производство разноски в общ размер на
167,94 (сто шестдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки) лв. в
полза на СДВР и сторените в хода на съдебното следствие разноски в размер
на 60 (шестдесет лева) лв. по сметка на СРС.
Съдът на основание чл.190, ал.2 от НПК е осъдил подсъдимия П. М. Л.
да заплати по 5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на всеки
един изпълнителен лист в полза на СРС.
Срещу така постановената присъда е подадена жалба и допълнение към
нея от защитника на подсъдимия П. М. Л. - адв.И. Е., с която атакуваната
присъда се окачествява като неправилна и незаконосъобразна, иска се
2
отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Посочва се, че в
настоящия случай, върху тестовия комплект, с който е изпробван подс. Л.
няма нанесена „СЕ“ маркировка, от което следва да се изведе, че резултата от
конкретния тест не е резултат установен по надлежния ред, каквото е
изискването на закона.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на
09.05.2025г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не
се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
Постъпила е молба от защитника на подс. Л. - адв. Е., с която същият
уведомява съда, че подзащитният му не желае да го представлява по делото,
както и да продължи защитата му по ВНОХД № 3010/2025г.
Постъпило е по делото допълнително писмено изложение от
упълномощеният защитник на подс. Л. - адв. Е. Й., в което се изтъква, че СРС
не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина по случая на
осн. чл.13 и чл.303 НК. Посочва се, че по делото не е изяснено каква е
причината за спиране на автомобила и извършването на проверка, както и
относно използвания драг тест не се установява някой да е извършвал
проверка на състоянието на същия и да е установил неговата годност.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на държавното обвинение, счита че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, тъй като първоинстанционната присъда е правилна и
обоснована. Изтъква се, че наказанието е индивидуализирано правилно.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Л. – адв. Й. моли да се
отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и
да се постанови нова, с която да се признае подзащитният му за невиновен по
така повдигнатото му обвинение. Посочва, че липсата на индивидуален
протокол за проверка на техническо средство „Дръг Тест 5000“, с който са
отчетени резултатите от проверката за изправността на посоченото техническо
средство води до неизяснена фактическа обстановка, което от своя страна
води до неправилно опредЕ. правна квалификация на деянието от съда.
Твърди се, че това изделие не е квалифицирано като медицински изделие за
инвитро диагностика. Посочва се, че е нарушена процедурата на наредба № 1
от 2017г., а именно че проверката за употреба на наркотици се извършва или
3
при налично ПТП, или при наличие на външни признаци, каквито в
конкретният случай не са били налице.
Подсъдимият П. Л. редовно уведомен се явява лично пред въззивната
инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да се
уважи въззивната жалба.
Софийски Градски Съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в
мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира
основания за същественото й изменение.
Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П. М. Л. е роден на ****г. в гр.Перник, български
гражданин, със средно образование, работи като аварийно ВиК, с адрес
гр.****, с EГH: **********.
Същият е бил осъждан по НОХД № 30/2018г. по описа на PC-Трън, с
влязъл в законна сила съдебен акт на 31.07.2018г. на три месеца „лишаване от
свобода“, което е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ; по НОХД
№21/2021г. по описа на РС-Радомир, с влязъл в законна сила съдебен акт на
29.01.2021г. на ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“
при първоначален „общ“ режим, както и е постановено на основание чл.68,
ал.1 от НК да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №
30/2018г. в размер на ТРИ МЕСЕЦА при първоначален „общ“ режим и е
осъждан по НОХД № 15547/2020г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с влязъл
в законна сила съдебен акт на 10.12.2020г. на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода“ при първоначален „общ“ режим.
4
Подсъдимият е правоспособен водач, с издадено му от О „ПП“-СДВР
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №****
от 13.12.2014г., което е валидно до 13.12.2024г., категория „В“ и „М“. На
същия било отнето СУМПС по силата на Заповед за принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 852/18.03.2024г. на О „ПП“-СДВР.
На 18.03.2024г. полицейските служители при О „ПП“-СДВР и свидетели
по настоящето дело С.С. и А.К. за времето от 19:00 часа на 17.03.2024г. до
07:00 часа на 18.03.2024г. изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул по маршрут 09 РУ-СДВР. Около 01:15 часа те спрели за проверка
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****, движещ се по бул.
„Европа“, с посока на движение от ул.„Добринова скала“ към „Околовръстен
път“, което било управлявано от подсъдимия П. М. Л.. Автомобилът е
собственост на свидетеля А.М., който го бил предоставил на подсъдимия Л. да
го ползва. По време на проверката полицейските служители стигнали до
решение да го тестват за употреба на наркотични вещества с техническо
средство.
Свидетелят С. тествал подсъдимия с техническо средство „Drug Test
5000”, с фабричен номер ARKD 0049. Пробата на водача е с пореден номер
061 и е отчела положителен резултат за „канабис 25“ и „амфетамин“.
Приложена е разпечатка на отчетеното от теста на 18.03.2024г. в 01:26:41ч.
Изготвен е протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества. В него е отразено поведението на водача като възбудено и
че има треперене. Съгласно протокол № *********-1000 за сервизна проверка
на DrugTest 5000, с идент. № ARKD 0049 от 19.09.2023г. е, че е изправен, без
грешки и забележки и с годност до 12 месеца.
Извършен е оглед на автомобила, за което е съставен протокол и
фотоалбум.
На подсъдимия му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA, №1257685 с описано административно
нарушение с правна квалификация по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП - управлява
ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издадена
била Заповед №852/18.03.2024г. от мл. инспектор С.Д.С., с което временно е
отнето СУМПС на подсъдимия Л. до решаване на въпроса за отговорността,
но не за повече от 18 месеца.
5
Издаден бил талон на проверявания водач за изследване е фабричен №
0174895 да се яви във ВМА до 40 минути от връчването му, който е връчен в
02:35 часа на 18.03.2024г. Подсъдимият бил транспортиран до ВМА,
придружен от полицейски служители. Установява се, че подсъдимият е вписан
в книгата за регистрация в клиника „Спешна токсикология“ под № 193 на
18.03.2024г. в 03:03ч., като е отбелязано ръкописно следното: „отказвам да
дам кръв и урина за изследване“. Съставен е амбулаторен лист №
43/18.03.2024г„ в което е отбелязано, че лицето е адекватен, контактен, в
съзнание, но отказва да даде кръв и урина за ТХА. Съставен е протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. В същият е отбелязано,
че лицето е съобщило за употреба на „трева“ - една цигара на 15.03.2024г.
през деня и отказва да даде кръв и урина за изследване на 18.03.2024г. в 03:03
часа, с подпис на д-р М.М при ВМА, както и подпис на водача Л..
Установява се от писмо на ИАЛ, подписано от изпълнителния директор
на ИАЛ, че при тях е постъпила информация от „Дрегер България“ ЕООД,
търговец на едро с медицински изделия и представителство на производителя
Dreger Safety AG & Co. KGaA, Germany, че от началото на 2022г. DrugTest
5000 се доставя на българския пазар като non IVD, тъй като производителят не
го определя като ин витро диагностично медицинско изделие и поради това не
се изисква оценка на съответствието, което е изискуемо по Закона за
медицинските изделия (ЗМИ), Директива 98/79 на ЕО, както и Регламент (ЕС)
2017/746 на Европейския парламент и на Съвета за медицинските изделия за
ин витро диагностика. От последващо писмо на ИАЛ, подписано от
изпълнителния директор на ИАЛ, се потвърждава първоначалната
информация, както и се сочи, че ИАЛ е компетентна за медицинските изделия
за ин витро диагностика, които отговарят на чл.2, §2 на Регламент (ЕС)
2017/746 на Европейския парламент и на Съвета за медицинските изделия за
ин витро диагностика, а за тези, които не са оценени по този Регламент ИАЛ
не е компетентна и не разполага с документи.
Установява се от съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото
лице С., че пазарната стойност на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с ДК № ****, с дата на първа регистрация 15.06.1998г. към датата на
деянието е 1600 (хиляда и шестстотин лева) лв.
6
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява
по безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и доказателствени
средства, включително и способите за доказване, както следва: показанията на
свидетелите С.С., А.К. и А.М., обяснията на подс.Л.; заключението, изготвено
от вещото лице С., по извършената на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза; писмените и веществените доказателства, събрани на
съдебното следствие и в хода на ДП, приобщени по реда на чл.283 НПК.
Пред настоящата инстанция бяха приобщени като писмени
доказателства по делото копие на заповед № 8121з.329/22.03.2022г.; указания
за Drager Drug Test 5000; указания за тестова касета за Drager Drug Test 5000;
протокол за сервизна проверка S202241686-10000 и протокол с рег. № 4332р-
87632/18.12.2023г.
Въззивният съд формира вътрешното си убеждение по фактите въз
основа на така очертаната доказателствена съвкупност, като прецени, че
същата е достатъчна по своя обем и категоричност.
След направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за правилни и обосновани
констатациите на първата инстанция относно установените по делото факти.
Правилно Районният Съд е кредитирал показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели С.С. и А.К.. От показанията на
полицейските служители С. и К., дадени пред първоинстанционния съд се
установяват авторството и механизмът на извършване на деянието.
Свидетелите, в изпълнение на служебните си задължения, са възприели
подсъдимия да управлява процесното превозно средство и са предприели
действия по спиране на водача. Същите дават информация относно
поведението на подсъдимия след преустановяване управлението на
автомобила, както и с оглед това какви са били физическите му признаци,
дали повод за извършване на тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Свидетелите С. и К. са установили самоличността на П. Л. като
впоследствие са извършили полеви тест за употреба на наркотични вещества и
техни аналози, като са съставили и АУАН на подсъдимия. В показанията на
свидетелите не се установяват противоречия относно обстоятелствата,
попадащи в предмета на доказване по делото. Същите се ползват с голяма
7
степен на достоверност, доколкото са депозирани от лица в съответното
качество, изпълняващи служебните си задължения по охрана на обществения
ред, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал и
поставил в основата на доказателствения си анализ по делото, наред с други
доказателства. Неукорима от процесуална гледна точка е преценката на
Районният Съд, че решаването на въпросите относно деянието и вината на
подсъдимия успешно може да се постигне чрез показанията на разпитаните по
делото полицейски служители. С оглед изложеното не може да бъде
споделено наведеното от защитника в допълнителното писмено изложение
към въззивната жалба възражение, че по делото не е изяснено каква е
причината за спиране на автомобила и извършването на проверка от страна
на св.С. и св.К. спрямо подс.Л. и това е така тъй като същите са изпълнявали
служебните си задължения. Автомобилът е бил спрян за проверка в късните
часове на нощта 01.15ч., което намира обективна преценка за контролиране
движението по пътищата. Да действително при разпита на свидетелите се
наблюдава липса на спомени за процесното деяние, но това е обяснимо
предвид естеството на професионалните задължения на лицата и изминалия
времеви период.
Правилно Районният Съд е кредитирал събраните по делото писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, доколкото същите са в
подкрепа на изложеното от свидетелите при депозирането на техните
показания в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие.От
приложената по делото административнонаказателна преписка, серия GA №
1257685/2024г., се установяват действията, предприети от контролните органи
при установяване на подсъдимия да управлява автомобил и след направен
полеви тест за употреба на наркотични или упойващи вещества същият да
даде положителен резултат. В основата на доказателствените си изводи и при
формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд поставя данните,
които се извличат от приобщените писмени доказателства във връзка с
проверката на място на П. Л. с тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, извършена от свидетелите С. и К., особено като се държи
сметка за обстоятелството, че подсъдимият е заявил отказ да даде биологични
проби за по-нататъшно изследване, удостоверен с негов подпис в Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 18.03.2024г..
8
Извод за съдебното минало на подсъдимия въззивният съд прави въз
основа на приложените по делото справки и заверени преписи от бюлетини за
съдимост.
С оглед заявените от защитника възражения в иницииращата
настоящото производство въззивна жалба и допълнителното писмено
изложение към нея, постъпило в законоустановения срок по чл.320, ал.4 НПК,
следва да се отбележи следното. Оплакването относно използвания драг тест
и това, че не се установява някой да е извършвал проверка на състоянието на
същия, освен фирмата носител се явява неоснователно и не може да бъде
споделено. Именно във връзка с това възражение настоящият съдебен състав
положи значителни процесуални усилия за изискването на копие на заповед №
8121з.329/22.03.2022г.; указания за Drager Drug Test 5000; указания за тестова
касета за Drager Drug Test 5000; протокол за сервизна проверка S202241686-
10000 и протокол с рег. № 4332р-87632/18.12.2023г. от органите на МВР.
Видно от приложената заповед на Министъра на вътрешните работи от
22.03.2022г. се определя за годна по реда на наредбата именно техническото
средство използвано за тестване на подсъдимото лице. Видно от приложения
протокол за извършване на сервизна проверка на конкретния текст се
установява, че всички служители на ОП-СДВР са преминали обучение за
употребата на теста. Ето защо използването на дръг теста отговаря на
изискванията на наредбата и не са налице основание да се постави под
съмнение резултата от изследването.Обстоятелството дали теста трябва да
носи или не маркировката „СЕ“ върху тестовия комплект „Дръг Тест 5000“ с
№АРКД 0049 не е пропуск, доколкото същото не е класифицирано като „ин
витро изделие“. Установява се от двете писма, подписани от директора на
ИАЛ, че същото не е проверено от ИАЛ, с оглед посоченото от производителя,
че не представлява и не се декларира от същия като „ин витро изделието“,
поради което същото не е прието за „ин витро изделие“ по смисъла на чл.2,
ал.1, т.1 от ЗМИ и на Директива 98/79/ЕС и за него не е условие при пускането
му в действие, да има, в съответствие е изискванията на ЗМИ, „СЕ“
маркировка, която е предвидена по чл.15 от ЗМИ за „ин витро изделията“ и
документ, удостоверяващ съответствието на изделието със съществените
изисквания - декларация за съответствие, съгласно чл.9 от Директива
98/79/ЕС, издадена от производителя.Съгласно протокол № *********-1000 за
сервизна проверка на DRUG Test , с идент. № AKRD0049 от 19.09.2023г. е , че
9
е изправен, без грешки и забележки и с годност 12 месеца.
Настоящият състав намира обаче, че гореописаното обстоятелство не
сочи на доказателствена непълнота по делото, в какъвто смисъл е
релевираният от защитата довод. Въззивният съд счита, че макар в
използваният драг тест да не фигурират маркировката „СЕ“, това не навежда
към извод за наличие на основание за оправдаване на подсъдимия, тъй като
останалата доказателствена съвкупност е достатъчна за обосноваване на
направените от съда фактически изводи за съставомерност на извършеното
деяние по смисъла на чл.343б, ал.3 НК, а именно управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. Следва да се посочи в този смисъл, че
липсата на тази маркировка няма правното значение, което му е придадено от
защитата. В т.4.3.5. от Методическите указания относно реда за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС
с техническо средство "Dräger DrugTest 5000" е предвидено, че тестовата
касета, съдържаща положителна проба, се надписва в присъствието на
проверяваното лице и свидетеля/свидетелите, поставя се в пликче, запечатва
се с картон и се предоставя на органите на досъдебното производство ведно с
АУАН, докладна записка, екземпляр от талона за медицинско изследване,
както и екземпляр от принудителна административна мярка, същата
представлява единствено консуматив, който се поставя в техническото
средство, като резултатът от теста (в случая положителен за канабис 25 и
амфетамин) се обективира в разпечатка, която е надлежно приложена по
делото .
В светлината на изложеното, съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от 19
юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата),
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически
средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания. Респективно, един от начините за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози е чрез тест, какъвто се явява в случая
процесният "Dräger DrugTest 5000", с фабричен номер AРКД - 0049, с проба №
061. Когато водачът се изследва на място от контролните органи за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, това се извършва именно с тест
(чл.3, ал.1 от Наредбата). При наличие на някоя от хипотезите, предвидени в
10
чл.3а от Наредбата - лицето откаже извършване на проверка с тест; лицето не
приема показанията на теста; физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с тест - е предвидено, че установяването на
наркотичната употреба се извършва посредством медицинско и медико-
токсикологично лабораторно изследване. Настоящият случай обаче не е такъв.
Анализът на приложената по делото доказателствена съвкупност навежда на
еднопосочния извод, че П. Л. е тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози на място от полицейските служители с "Dräger DrugTest
5000" на 18.03.2024г. в 01:19ч., като е отчетен положителен резултат за
канабис 25 и амфетамин. Подсъдимият е положил подпис в талона за
изследване с № 0174895 по образец - приложение № 1 към чл.4, ал.3 във вр. с
чл.3, ал.2 от Наредбата. Следователно Л. не е отказал да попълни, подпише
или да получи талона за изследване по смисъла на чл.6, ал.8 от Наредбата (в
приложимата редакция към момента на деянието - изм. и доп. ДВ. бр. № 81 от
02.10.2018г.), респективно не е оспорил показанията на техническото
средство, с което му е проведен полевият тест. От съдържанието на талона за
изследване се установява, че подсъдимият е приел показанията на използвания
тест, за което саморъчно е изразил волята си.
Въззивният съд счита още, че в съответствие с изискването на чл.7, ал.2
от Наредбата П. Л. е бил съпроводен от полицейските служители до ВМА, но
е отказал да даде биологичен материал за изследване. Това обстоятелство се
установява както от Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, изготвен и подписан от медицински
специалист в Клиника по токсикология - ВМА, в който е удостоверено, че
подсъдимият отказва да даде проби, включително с подпис на последния. При
това положение, по аргумент от чл.6, ал.9 от Наредбата (в приложимата
редакция към момента на деянието - изм. и доп. ДВ. бр. № 81 от 02.10.2018г.),
единственият начин за установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози се явява извършеният от полицейските органи полеви тест.
Респективно в настоящия случай меродавен е резултатът именно от този тест.
Контролиращият съд констатира, че към датата на постановяване на
настоящото решение редакцията на чл.343б, ал.3 НК е претърпяла
законодателно изменение, обн. в ДВ, бр.67 от 2023г., влязло в сила от
08.08.2023г., при което към елементите от обективна страна на престъпния
11
състав е добавено изискването употребата на наркотични вещества или техни
аналози да е установена по надлежния ред. Предвиждането на допълнителен
признак от обективна страна на престъплението съставлява основание да бъде
приложен чл.2, ал.2 НК, тъй като актуалната редакция на чл.343б, ал.3 НК се
явява по-благоприятен за дееца закон.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че
употребата на наркотично вещество канабис 25 и амфетамин е установена по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. и то чрез
използването на техническо средство в изправност (видно от протокол №
протокол № *********-1000 за сервизна проверка на DRUG Test , с идент. №
AKRD0049 от 19.09.2023г. е , че е изправен, без грешки и забележки и с
годност 12 месеца.). Съгласно действащата към момента на инкриминираното
деяние нормативната уредба меродавни за установяване на съставомерния
признак на употреба на наркотичното вещество са писмените доказателства,
съставени въз основа на показанията на теста, а именно - протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, талон за изследване и акт за установяване на административно
нарушение (чл.5, ал.2 и чл.6, ал.2, вр. чл.3, ал.2 от Наредбата), всички от които
надлежно изготвени от съответните органи и приложени по делото.
Не може да се приеме, в тази връзка, че самото техническо средство и
тестовият комплект представляват елемент от съдържанието на обективния
признак "надлежен ред", включен в състава на престъплението по чл.343б,
ал.3 НК. Надлежният ред по смисъла на чл.343б, ал.3 НК, залегнал в
Наредбата, включва способите за доказване употребата на наркотични
вещества или техни аналози (тестове; медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване), начините за вземане, съхраняване и транспортиране
на биологичните проби (кръвните проби и пробата урина), както и начините за
извършването на химико-токсикологичното лабораторно изследване на тези
проби. В този смисъл самото техническо средство, с което е извършен тестът -
"Dräger DrugTest 5000", и ползваната за извършването му тестова касета не са
елементи от надлежния ред за установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС, а са само технически
приспособления (уред и компонент от системата за действие на този уред),
чрез които се осъществява този надлежен ред във формата на тестване
съгласно горепосочения подзаконов нормативен акт.
12
В светлината на горното, първостепенният съд правилно е стигнал до
правния извод, че с поведението си подсъдимият П. Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от
НК.
Обект на престъплението по чл.343б, ал.3 НК са обществените
отношения, гарантиращи безопасността на транспорта. За съставомерността
на деянието от обективна страна по този законодателен текст в редакцията му
от ДВ, бр.67 от 2023г. е необходимо да се установи, че
наказателноотговорното лице е управлявало МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по
Н.Д. № 8/1982г., Пленум на ВС, понятието "управление на моторно превозно
средство" включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение. В конкретния случай
според настоящия състав и на база събраните по делото доказателства се
установява, а и не се спори, че на процесната дата 18.03.2024г. подсъдимият П.
Л. е управлявал лек автомобил марка „Опел Астра“ с ДК № ****.
По смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) наркотично вещество е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на същия
закон. Употребеното от подсъдимия вещество е амфетамин и канабис 25.
Съгласно приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2
ЗКНВП, амфетаминът е в списъка на "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина". Той се
явява наркотично вещество и подлежи на контрол според Единната конвенция
за упойващите средства на ООН от 1961г., ратифицирана от България, и
ЗКНВП. Следователно подлежи на особен разрешителен режим.
Както бе по-горе посочено, надлежният ред за установяване на
употребата на наркотични вещества е този, предвиден в Наредба №
13
1/29.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози. В случая
употребата на наркотични вещества от подсъдимия към момента, в който е
управлявал процесния лек автомобил, се доказва от резултата на полевия тест,
с който е бил изпробван от свидетелите С. и К., тъй като П. Л. е отказал да
даде проби за кръв и урина при медицинското му изследване във ВМА.
Отказът му е надлежно писмено удостоверен от медицинското лице, което го е
изследвало.
От субективна страна въззивният съд счита, че престъплението е
извършено при пряк умисъл. Контролиращата инстанция намира, че Л. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е
целял, доколкото е знаел, че е употребил наркотично вещество (амфетамин)
преди да управлява автомобила, както и че същото още има въздействие
върху него и може да повлияе на възможностите му да управлява процесното
МПС.
Настоящият въззивен състав намира, че законосъобразно
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието извършено от
подсъдимия деяние както по вид, така и по размер.
За престъплението с правна квалификация по чл.343б, ал.3 НК в
приложимата към датата на извършването му (по аргумент от чл.2, ал.1 НК)
законова редакция (изм. и доп. ДВ. бр.74 от 26.09.2015г.) е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от една до три години и кумулативно "глоба"
от петстотин до хиляда и петстотин лева. Районният Съд правилно е
определил наказание в тези предели, като е наложил на П. Л. "лишаване от
свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, и глоба в размер на 500лв. Това контролираният съд е сторил,
като е преценил, че по отношение на подсъдимия е налице добро процесуално
поведение и трудовата му заетост, които се явяват положителни
характеристични данни относно личността на дееца, както и като изходи от
факта, че същият е с обременено съдебно минало, които говорят за по-
завишена обществена опасност на същия.
Настоящата инстанция, подобно на първата, счита, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.55, ал.1 НК. Това е така, тъй като не се
14
установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и предвиденото в санкционната разпоредба
наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на
деянието и на дееца. Правилно в този смисъл контролираната инстанция е
постановила, че наказанието на подсъдимия Л. следва да се индивидуализира
съобразно критериите по чл.54 НК.
Макар първоинстанционният съд да не е изложил съображения относно
приложимостта на института на условното осъждане в настоящия случай,
налице са формални пречки касателно приложението на разпоредбата на
чл.66, ал.1 НК с оглед обремененото съдебно минало на Л.. Това е така, тъй
като на подсъдимия е бил осъждан по НОХД №30/2018г. по описа на PC-Трън,
с влязъл в законна сила съдебен акт на 31.07.2018г. на три месеца „лишаване
от свобода“, което е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ; по
НОХД №21/2021г. по описа на РС-Радомир, с влязъл в законна сила съдебен
акт на 29.01.2021г. на ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода“ при първоначален „общ“ режим, както и е постановено на основание
чл.68, ал.1 от НК да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД
№30/2018 г. в размер на ТРИ МЕСЕЦА при първоначален „общ“ режим и е
осъждан по НОХД №15547/2020г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с влязъл в
законна сила съдебен акт на 10.12.2020г. на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода“ при първоначален „общ“ режим.Предвид посоченото, правилно
районният съд е постановил ефективно изтърпяване на наложеното наказание
"лишаване от свобода".
Правилно първоинстанционният съд е определил, че наложеното
наказание "лишаване от свобода" следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС .
Правилно съдът на осн.чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК при
изпълнение на така наложеното на подсъдимия наказание е приспадал
времето, през което по воденото досъдебно производство е бил задържан за
срок до 24 часа по ЗМВР, а именно на 18.03.2024г., като един ден задържане
се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Във връзка с посочените обстоятелства, определените наказания
"лишаване от свобода" в минимален размер и кумулативно "глоба" в размер,
близък до минимума, се явяват справедливи и съответстващи на обществената
15
опасност на конкретното деяние и дееца. Тези наказания отговарят на
изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското
наказателно законодателство, като в пълна степен биха изпълнили визираните
в чл.36 НК цели на генералната и на специална превенция.
В съответствие със законовия императив по чл.343г НК първата
инстанция е постановила подсъдимият да бъде лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от една година. Последният въззивният съд
счита за разумен като продължителност, предвид установената по делото
обществена опасност на деянието и дееца.
Правилно първоинстанционният съд на основание чл.59, ал.4, вр. чл.37,
ал.1, т.7 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №852/18.03.2024г.
Правилно на основание чл.343б, ал.5 от НК съдът е присъдил
подсъдимият П. Л. да заплати равностойността на МПС-то, което е управлявал
след употреба на наркотици и което е собственост на свидетеля М. в размер на
1 600 (хиляда и шестстотин лева) лв., съгласно оценката по СОЕ.
В съответствие със закона е и произнасянето на Районния Съд по
веществените доказателства.
Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл.189, ал.3
НПК и чл.190, ал.2 НПК разноските правилно са възложени в тежест на
подсъдимия и в тази й част присъдата на СРС също следва да бъде
потвърдена.
При направената на основание чл.314 НПК служебна проверка на
присъдата настоящият съдебен състав не констатира основания, налагащи
отмяната или изменението й, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционната присъда -
потвърдена изцяло като законосъобразна и обоснована.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 НПК‚
Софийски Градски Съд, НО, XVII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 18.02.2025г., постановена по
16
Н.О.Х.Д. № 7715/2024г. по описа на Софийски Районен Съд, НО, 19-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17