Р Е Ш Е Н И Е
№ 3662
гр. Варна, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на девети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2184 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Д.Д.Д., с ЕГН **********
и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение
№9825/01.12.2017г. по ч.гр.д.№ 18290/2017г. по описа на ВРС:
сумата
от 306.25 лв. /триста и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните
Договор за далекосъобщителни услуги от ***г. и по абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 30.11.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД;
за
осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 844.63 лева,
представляваща договорна неустойка при прекратяване на договор с абонатен
номер *** дължима при прекратяване на
договора по вина на ответницата, на основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД; както и
за
осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 332.61 лева,
представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставени на ответницата
устройства марка LG модел G2 Black и марка Samsung модел Galaxy Grand Neo Plus
Dual Black, на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.205 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. между страните бил сключен договор
за мобилни услуги, който бил изменен с допълнително споразумение от
23.12.2014г.
На ***г. ответницата сключила с ищеца договор за
мобилни услуги по програма Резерв 19.99 лв. с предпочетен номер *** и договор
за покупко-продажба на мобилен телефон марка LG модел G2 Black на изплащане
чрез изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 25.99 лева всяка.
На ***г. ответницата се възползвала от предоставените
условия да ползва трети мобилен номер и сключила договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***.
На ***г. ответницата сключила с ищеца договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, като договор за покупко-продажба на
мобилен телефон марка Samsung модел Galaxy Grand Neo Plus Dual Black на
изплащане чрез изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 13.59 лева
всяка.
По повод сключените договори на ***г. във връзка с
новиране отношенията между страните бил подписан Сертификат за пакетни услуги
Globul Combo +, с който в обединена пакетна услуга били включени ползваните от
ответницата 4 броя мобилни номера, а за общата пакетна услуга ответницата
получила отстъпка в размер на 15% от месечния абонамент при фактуриране на
потреблението.
Поради неизпълнение на задълженията на ответницата да
заплаща стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 306.25 лева,
на основание чл.75 вр. с чл.19б от общите условия на мобилния оператор,
ищцовото дружество прекратило едностранно индивидуалния договор на Д.Д.Д. за
ползвания абонамент и издал фактура № ***г. на стойност 14836.49 лева, като в
същата били включени следните вземания: 306.25 лева задължения за ползвани
мобилни услуги за предходни фактурирани периоди; 844.63 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договора; както и 332.61 лева незаплатени лизингови
вноски.
На 30.11.2017г. ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземания за ползвани и незаплатени мобилни
услуги, по което било образувано ч.гр.д.№ 18290/2017г. по описа на ВРС и
издадена заповед за изпълнение. Ответникът подал възражение срещу дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК,
което породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответницата.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за
уважаване на предявения иск, като представя подписано между страните споразумение
за разсрочване на дължими плащания, с което ответницата признава дължимостта на
процесните вземания и се задължава да заплати същите на 6 равни месечни вноски.
Ответницата не се явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
23.12.2014г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, по силата на
който ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника мобилни услуги
по програма Резерв19.99 срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер
на 19.99 лева, със срок на договора 24 месеца, като на същата дата е сключен и
договор за лизинг за предоставяне на мобилен телефон марка LG, модел G2 Black
срещу заплащане на 23 равни месечни вноски в размер на 21.66 лева всяка
/л.10-25/.
На
***г. ответницата се възползвала от предоставените условия да ползва трети
мобилен номер и сключила договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
/л.26-31/.
На
***г. ответницата сключила с ищеца договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***, като договор за покупко-продажба на мобилен телефон марка Samsung
модел Galaxy Grand Neo Plus Dual Black на изплащане чрез изплащане на 23
месечни лизингови вноски в размер на 13.59 лева всяка /л.32-40/.
По
повод сключените договори на ***г. във връзка с новиране отношенията между
страните бил подписан Сертификат за пакетни услуги Globul Combo +, с който в
обединена пакетна услуга били включени ползваните от ответницата 4 броя мобилни
номера, а за общата пакетна услуга ответницата получила отстъпка в размер на
15% от месечния абонамент при фактуриране на потреблението /л.42-46/.
Към
доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото дружество
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, издадените от
ответника фактури за процесния период и справките за месечно потребление към
същите, които не са оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК /л.61-67/.
Ищцовото
дружество е представило и подписано на ***г. споразумение между страните, с
което ответницата изрично потвърждава дължимостта на процесните в настоящето
производство вземания, включително направените от ищеца разноски в исковото и в
заповедното производство и се задължава да заплати същите на ищеца на 6 равни
месечни вноски /л.89/.
От
ч.гр.д. №18290/2017г. по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по
заявление от ищеца и на 01.12.2017г. е издадена заповед № 9825 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответницата. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответницата на ***г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение срещу дължимостта на вземанията посочени в заповедта за изпълнение.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка
за допустимост на предявения искове бе ищеца да е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава и да е
постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумата в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на предявените искове бе установено от ч.гр.д. №118290/2017г.
по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е
разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения
и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при
условията на пълно и главно доказване сключването на описаните в исковата молба
договори за мобилни услуги и за договор
покупко-продажба на мобилни апарати между страните; изпълнението на задълженият
си по договорите; прекратяването на договора за мобилни услуги, извършено
едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на поканата за
доброволно плащане на ответницата, наличието на валидна клауза за неустойка в
договора, както и размерът на претендираните вземания.
Предвид, че истинността на представените с исковата
молба писмени доказателства не е оспорени от ответника в предвидения в закона
преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на описаните в
исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг.
С оглед постигнатото между страните извънсъдебно
споразумение и изричното изявление на ответницата, с което признава дължимостта
на претендираните от ищеца вземания в настоящето производство, то следва да се
приеме, че ищцовото дружество е доказало своите искове по основание и размер и
същите следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски
в размер на 305 лв., от които 125 лева заплатена държавна такса и 180 лева
адвокатско възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 242.41 лв., от които 33.68 лева заплатена
държавна такса и 208.73 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Д.Д., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 следната сума, за която е издадена
Заповед за изпълнение №9825/01.12.2017г. по ч.гр.д.№ 18290/2017г. по описа на
ВРС:
сумата от 306.25 лв. /триста и шест лева и двадесет и
пет стотинки/, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
по сключен между страните Договор за далекосъобщителни услуги от ***г. и по
абонатен номер ***, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата от 844.63 лв. /осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет
и три стотинки/, представляваща договорна неустойка при прекратяване на договор
с абонатен номер *** дължима при
прекратяване на договора по вина на ответницата, на основание чл.79 ЗЗД, вр.
чл.92 ЗЗД; както и сумата от 332.61 лв. /триста тридесет и два лева и шестдесет
и една стотинки/, представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставени
на ответницата устройства марка LG модел G2 Black и марка Samsung модел Galaxy
Grand Neo Plus Dual Black, на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.205 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата от 305 лева,
представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски,
както и сумата от 242.41 лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: