Присъда по дело №2252/2017 на Софийски градски съд

МОТИВИ по ВНОХД № 2252/2017г. по описа на СГС, НО, XVII въззивен състав

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда от 10.01.2017г. по НОХД № 18745/2015г.  по описа на СРС, НО, 9 състав, подсъдимият М.Г.Ц., роден на ***г., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, с адрес: гр. София, ул. „*******ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.02.2015г., около 11:30 часа, в с. Панчарево, общ. Столична, област София, ул. „****, от жилище- къща, в съучастие като извършител с Д.Г.Ц.- извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот- разбиване на входната врата на къщата, отнел чужди движими вещи- един брой телевизор марка „Samsung“, модел 32С530 със сериен № 400802 с дистанционно към него на стойност 179.80 лева и един брой стойка за телевизор на стойност 7.80 лева- общо на стойност 187.60 лева, от владението на А.Т.В., както и преносим компютър марка „НР“, модел „COMPAQ 6910“ на стойност 240.00 лева от владението на Ц.Й.Б., всички вещи на обща стойност от 427.60 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е осъществено в условията на опасен рецидив- след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по- малко от една година, както и два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва: 1/ с присъда по НОХД № 13560/2012г. на СРС, 5 състав, в сила от 28.03.2014г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като с определение по НЧД № 98818/2014г. на СРС, 5 състав е определено едно общо най- тежко наказание измежду осъжданията по НОХД № 22825/2011г. на СРС, НОХД № 11642/2011г. на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години, увеличено на основание чл. 24 НК с четири месеца; и 2/ с присъда по НОХД № 6661/2010г. на СРС, 3 състав, в сила от 21.12.2010г. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 58а НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимият Д.Г.Ц., роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.02.2015г., около 11:30 часа, в с. Панчарево, общ. Столична, област София, ул. „****, от жилище- къща, в съучастие като извършител с М.Г.Ц.- извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот- разбиване на входната врата на къщата, отнел чужди движими вещи- един брой телевизор марка „Samsung“, модел 32С530 със сериен № 400802 с дистанционно към него на стойност 179.80 лева и един брой стойка за телевизор на стойност 7.80 лева- общо на стойност 187.60 лева, от владението на А.Т.В., както и преносим компютър марка „НР“, модел „COMPAQ 6910“ на стойност 240.00 лева от владението на Ц.Й.Б., всички вещи на обща стойност от 427.60 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е осъществено в условията на опасен рецидив- след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по- малко от една година, както и два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва: 1/ със споразумение по НОХД № 8017/2011г. на СРС, НО, 6 състав, в сила от 16.05.2011г. за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от девет месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, което наказание е приведено в изпълнение с определение по НЧД № 2259/2013г. на СРС, в сила от 26.03.2014г.; 2/ с присъда по НОХД № 18489/2013г., в сила от 28.11.2013г. на СРС, 106 състав, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца; 3/ с присъда по НОХД № 13560/2012г. на СРС, 5 състав, в сила от 28.03.2014г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, предл. първо НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което Д.Г.Ц. е бил задържан за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С присъдата е постановено приобщеният като веществено доказателство 1 бр. диск CD- R да се отнеме в полза на държавата, като остане за съхранение по делото.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК на всеки от подсъдимите е възложена отговорността за сторените в хода на досъдебното и на първоинстанционното съдебно производство разноски.

Срещу така постановената присъда в законоустановения петнадесетдневен срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия Д.Ц. чрез служебния му защитник адв. А.В., в които са изложени съображения за незаконосъобразност на постановената по отношение на него осъдителна присъда. Необоснован според жалбоподателя е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на авторството на инкриминираното деяние в лицето на Ц., доколкото по делото не били приобщени преки доказателства в тази насока- нямало свидетели- очевидци, които да разпознават именно Д.Ц. като извършител, не били извършени разпознавания, при огледа не били установени негови дактилоскопски следи, инкриминираните вещи не били намерени у него. При тези доводи е заявено искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият Д.Ц. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В срок е постъпила въззивна жалба и от защитника на подсъдимия М.Ц.- адв. А.П., в която същата излага съображения, поради които намира за недоказано участието на подзащитния й в инкриминираната деятелност, като аргументите й в тази насока са напълно идентични със съдържащите се в жалбата на адв. А.В.. Адв. П. поддържа, че неправилно първоинстанционният съдебен състав е дал вяра на показанията на свидетелите М.К. и М.К.. Предлага анализ и на показанията на свидетеля С.П., от които- в частта им относно описанието на лицата, извършили процесното деяние, счита, че се установява липсатс на съпричастност на М.Ц. към същото. Наред с това, подчертава, че здравословното състояние на доверителя й към инкриминираната дата- 16.02.2015г., обективно не е позволявало същият да е физически активен и да осъществи инкриминираното отнемане на чужди движими вещи.

В законоустановения срок въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда- в частта й, с която е признат за виновен, е подал и лично М.Ц., който поддържа, че пред първата инстанция делото не е било изяснено докрай, не се е достигнало до разкриване на обективната истина, в резултат на което действителният извършител на деянието е останал на свобода.

Пред настоящата съдебна инстанция представителят на държавното обвинение оспорва въззивните жалби. Счита първоинстанционната присъда за мотивирана, обоснована, материално и процесуално законосъобразна, а наложените наказания- за справедливи, поради което пледира за нейното потвърждаване.

Защитникът на подсъдимия М.Ц. моли същият да бъде признат за невиновен и оправдан, като поддържа заявените във въззивната жалба конкретни доводи за това свое искане.

Защитникът на подсъдимия Д.Ц. твърди, че подсъдимият М.Ц. не е извършил престъплението, за което е осъден от първата инстанция, а по отношение на подзащитния си Д.Ц. претендира намаляване на наложеното наказание.

Всеки от привлечените към наказателна отговорност поддържа заявеното от своя защитник. Наред с това, подсъдимият М.Ц. изразява становище, че от показанията на свидетеля С.П., дадени в хода на производството по въззивно обжалване, се установява че той не е взел участие в деянието, за което му е повдигнато обвинение. Моли делото да бъде върнато за нови „следствия“ и пред съда да бъде изправен истинският извършител на престъплението.

В същия смисъл е изложеното от подсъдимия М.Ц. и при последната му дума пред настоящата съдебна инстанция.

При упражняване на правото си на последна дума пред СГС подсъдимият Д.Ц. заявява искане за „връщане“ на делото, тъй като от „самото начало“ искал сключване на споразумение.

В обясненията си, депозирани пред първата инстанция, М.Ц. изяснява, че към м. февруари 2015г. е бил извън затвора, но в лошо здравословно състояние, което наложило около два дни след 16.02.2015г. да постъпи в болница. Разказва за причината за влошените си отношения със свидетеля М.К.- жената на последния поддържала интимна връзка с другия подсъдим и брат на М.Ц.- Д.Ц., както и за конкретен случай, при който К. го заплашил по телефона със саморазправа и с това, че ще „вкара“ Д.Ц. в затвора. Сочи, че два- три дни след въпросното телефонното обаждане Д.Ц. бил задържан. Твърди, че е респектиран от М.К., който е наркозависим, и от „фамилията“ му.

Подсъдимият Д.Ц. дава обяснения пред настоящата съдебна инстанция- в проведеното на 26.02.2018г. открито съдебно заседание, в които твърди, че в деня на инкриминираното деяние, сутринта- около 8:30- 9:00 часа, свидетелят М.К. отишъл до дома му, пили кафе, след което по инициатива на К., който му казал, че ще го води да изкарат пари, тръгнали с колата на последния към Панчарево, където спрели пред процесната къща. М.К. останал в колата, а подсъдимият влязъл в къщата през прозорец, намиращ се от задната й страна, разбил една врата с ритник, но тъй като не открил пари, се върнал в колата при М., който му казал, че ще вземат телевизорите от къщата. Двамата се върнали вътре, всеки взел по един плазмен телевизор, а Ц.- и един лаптоп, който бил стар. На излизане ги заварил свидетелят- очевидец, който се развикал, М. се уплашил и оставил носения от него телевизор в двора на къщата. Д.Ц. прибрал плазмата и лаптопа в багажника на автомобила на К., двамата се качили в колата и се отправили към кв. „Модерно предградие“. И двете вещи останали у М.К., на когото му трябвали пари, за да направи жена му М.К. аборт. Подсъдимият твърди, че в с. Панчарево бил само с М.К., но не и с М.Ц., който в този момент бил „много зле“.

Софийският градски съд, като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от страните в открито съдебно заседание, след като се запозна и подложи на анализ доказателствените материали, приобщени по делото в хода на проведеното пред СРС и пред настоящата съдебна инстанция съдебно следствие, и след проверка на правилността на присъдата в нейната цялост- така, както го изисква разпоредбата на чл. 314 НПК, намери, че са налице основания за нейните частична отмяна и частично изменение, като фактическите и правни съображения за това са следните:

При внимателен и цялостен анализ на приобщените доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.Г.Ц. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********. Към 16.02.2015г. бил осъждан, както следва: 1/ със споразумение по НОХД № 8017/2011г. на СРС, НО, 6 състав, в сила от 16.05.2011г. за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ от девет месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, което наказание е приведено в изпълнение с определение по НЧД № 2259/2013г. на СРС, в сила от 26.03.2014г.; 2/ с присъда по НОХД № 18489/2013г., в сила от 28.11.2013г. на СРС, 106 състав, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца; 3/ с присъда по НОХД № 13560/2012г. на СРС, 5 състав, в сила от 28.03.2014г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

Подсъдимият М.Г.Ц. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Към м. февруари 2015г. свидетелите Ц.Б., майка му Т.Б.и вуйчо му А.В.обитавали къща, находяща се в с. Панчарево, на ул. „****, състояща се от два жилищни и един тавански етаж. На всеки от двата жилищни етажа имало по едно обособено жилище, всяко със самостоятелна входна врата, която се заключвала, като в това на първия етаж заедно живеели Ц.и Т.Борисови, а на втория етаж- свидетелят А.В.. До къщата се стигало директно от улицата, през двора, вратата към който не се заключвала. Предната врата на сградата се заключвала, като от вътрешната й страна имало ключ. В къщата можело да се влезе и откъм задната й част, където се намирала лятната й кухня- през вратата на същата, която също се заключвала. Лятната кухня имала и прозорец, който по принцип стоял затворен посредством закован пирон.

На 16.02.2015г. предиобед- около 10:30 часа, подсъдимият Д.Г.Ц. и свидетелят М.К.К. отпътували с притежавания и управляван от свидетеля лек автомобил „Ситроен С5“, рег. № *****, от гр. София, кв. „Модерно предградие“ към с. Панчарево, където пристигнали около 11:00 часа и паркирали пред обитаваната от свидетелите Ц.Б., Т.Б.и А.В.къща. М.К. останал в автомобила, а Д.Ц. влязъл в двора на къщата, отправил се към задната й част и влязъл в нея през прозореца на лятната кухня, който само бутнал, за да отвори. Разбил с ритник вратите на всяко от двете жилища- находящите се на първия и на втория етаж от сградата, като установил, че в тях няма пари, а само вещи, които може да вземе, поради което напуснал къщата. След около 30 минути Д.Ц. се върнал в нея с още едно неустановено по делото лице от мъжки пол, с което от жилището на първия етаж взели телевизор с марка „Samsung“, както и собствения на Т.Б.преносим компютър марка „НР“, модел „Compaq 6910“- 2007г. на стойност 240.00 лева, а от апартамента на втория етаж взели плазмен телевизор с марка „Samsung“, модел 32С530, сериен № 400802, на стойност 179.80 лева, ведно със стойката към същия на стойност 7.80 лева. На излизане от къщата през предната й врата, която отключили посредством намиращия се в ключалката ключ, около 11:30 часа, Ц. и другото лице от мъжки пол, които били облечени в черни дрехи и носели черни шапки на главите си, били забелязани от свидетеля С.П.. Последният бил на стълбищната площадка на собствената си къща, която се намирала в съседство на процесната, почукал на прозореца, провикнал се и тръгнал към къщата на съседите си. В този момент неустановеният по делото мъж оставил носения от него телевизор в двора на процесната къща, а Д.Ц. натоварил носените от него вещи- плазмен телевизор с марка „Samsung“, модел 32С530, сериен № 400802, както и преносим компютър марка „НР“, модел „Compaq 6910“- 2007г., в колата на К., в която се качил. К. и Ц. ***, като плазменият телевизор останал в дома на М.К., който го ползвал до 18.05.2015г., когато го предал доброволно в 05 РУ- СДВР. Впоследствие телевизорът бил предаден на собственика му А.В., докато преносимият компютър не бил открит, за да бъде върнат на неговия собственик.

На 18.02.2015г. подсъдимият М.Г.Ц. постъпил във второ хирургично отделение при „V МБАЛ София“ ЕАД, където останал до 27.02.2015г., през който период бил подложен на лечение във връзка с поставената му диагноза: хълбочно- бедрена флеботромбоза.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Ц.Б., в т. ч. дадените в хода на досъдебното производство- в частта им, в която са приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, А.В., вкл. депозираните пред орган на разследването- в частта им, в която са приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, Т.Б., вкл. дадените в досъдебната фаза- в частта им, в която в съдебната фаза са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, С.П.- както дадените пред СРС и СГС, така и депозираните в рамките на досъдебното производство, последните- в частите им, в които са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 пред първата, съответно пред втората инстанция, Е.П., вкл. показанията му от досъдебното производство- в частта им, в която са приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4 НПК, М.К.- както събраните в хода на проведените пред СРС и СГС съдебни следствия, така и депозираните пред органите на разследването и пред съдия в хода на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им в съдебната фаза- частично, М.К.- депозираните пред първата и пред настоящата инстанция, както и пред органите на досъдебното производство, последните приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, обясненията на подсъдимия Д.Г.Ц.; писмени доказателства и доказателствени средства- справки за съдимост на подсъдимите и приложените към тях бюлетини за съдимост и преписи от съдебни актове, писмо от 08 РУ- СДВР с рег. № 338300- 1403/22.06.2016г. (л. 289 от делото на СРС), писмо от 08 РУ- СДВР  с рег. № 338300- 2696/08.06.2016г. ведно с приложена към него справка за ОИМ, предприети във връзка с процесния преносим компютър, гаранционна карта за телевизор марка „Samsung“, модел „32С530“, сериен № 400802, протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2015г.- л. 4- 7 от досъдебното производство, протокол за доброволно предаване от 18.05.2015г. на телевизор марка „Samsung“, 32 инча, между М.К.К. и служител на 05 РУ- СДВР, протокол за оглед на веществени доказателства- телевизор марка „Samsung“, от 19.06.2015г., епикриза на М.Г.Ц.,*** ЕАД, веществени доказателствени средства- фотоснимки, изготвени при извършените оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, както и от заключенията на съдебно- оценителната и съдебно- медицинската експертиза.

Между така изброените доказателствени източници не съществува противоречие относно мястото и времето на извършване на инкриминираното деяние, както и относно присъствието на това място на подсъдимия Д.Г.Ц. и на свидетеля М.К.К.. Не е налице противоречие и относно начина, по който последните са стигнали до къщата на пострадалите, както и относно конкретните вещи, които са взети от нея в резултат от инкриминираната деятелност.

По еднозначен и безпротиворечив начин се установяват и естеството и степента на участие на подсъдимия Д.Г.Ц. в описаното в обвинителния акт противоправно деяние, като данни в тази насока се съдържат както в собствените му обяснения, дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, така и в показанията на свидетеля М.К.. В тези им части въззивният съм намира коментираните гласни доказателства за достоверни и правдиви, доколкото те намират опора както едни в други, така и в приобщените писмени доказателствени средства, в частност протокола за оглед на местопроизшествие, в който подробно е възпроизведено състоянието, в което са открити жилищата на пострадалите лица, както и повредите по заключващите механизми и касите на входните им врати.

Основният въпрос, по който между доказателствата по делото е налице съществено разминаване, е дали подсъдимият М.Г.Ц. е участвал в инкриминираното деяние.

Така, свидетелят М.К.К. в хода на досъдебното производство- както в показанията си пред органите на разследването, така и пред съдия, твърди, че откарал и двамата подсъдими до къщата на пострадалите в с. Панчарево, като нямал идея за намерението им да отнемат вещи, които не им принадлежат- мислел, че вземат собствени на Д.Ц. вещи от дома на бившата му приятелка. Чакал ги в колата, след около 10- 15 минути те се върнали- М., носейки лаптоп, а Д.- плазмен телевизор марка „Samsung“, 32 инча, който телевизор впоследствие свидетелят купил от Д., като му дал собствения си телевизор „Samsung“- по- стар модел, както и сумата от около 100.00 лева, която взел назаем от свидетеля Е.П.. При разпита си пред първата инстанция, излагайки своите възприятия за случилото се под формата на свободен разказ, К. съобщава, че на инкриминираната дата- 16.02.2015г., откарал Д.Ц. *** до процесната къща в с. Панчарево, чакал го в колата, където след около 10 минути се върнал Д., който носел лаптоп и плазмен телевизор. Изрично подчертава, че в с. Панчарево били само двамата с Д.Ц.. С оглед на така констатираното разминаване между изявленията на свидетеля в хода на досъдебното производство, от една страна, и тези в съдебното, от друга, първоинстанционният съдебен състав е приобщил първите към доказателствената съвкупност чрез прочитането им. Впоследствие пред СРС свидетелят заявява, че поддържа прочетените показания, без да изяснява причината за несъответствието между твърденията му в двете фази на наказателното производство.

В свободния си разказ пред въззивната инстанция М.К. излага твърдения, че е купил инкриминирания телевизор от Д.Ц., когото закарал до с. Панчарево, като едва впоследствие разбрал, че телевизорът е краден. При допълнително поставени, нарочни въпроси в този смисъл свидетелят изяснява, че Д. не бил сам, бил с М.. Д. отишъл в дома му, а М. дошъл по- късно пред къщата му, откъдето заедно тръгнали с автомобила на свидетеля. Доколкото по последния въпрос- относно начина и мястото на срещата между свидетеля и подсъдимите, е констатирано противоречие между заявеното пред СГС и показанията, дадени в хода на досъдебното производство, последните- в тази им част, са прочетени в откритото съдебно заседание на 26.02.2018г., като след прочитането свидетелят заявява, че поддържа прочетеното, т. е. че взел с автомобила си и двамата подсъдими от кв. „Модерно предградие“.

Настоящият съдебен състав намира, че по коментирания въпрос, а именно присъствието на 16.02.2015г. на подсъдимия М.Ц. на инкриминираното място, следва да бъде дадена вяра на показанията на К., които същият е дал при свободния си разказ пред СРС. Действително, свидетелят е непоследователен в позицията си относно това обстоятелство, като на два пъти в рамките на досъдебното производство твърди, че е откарал до с. Панчарево двамата подсъдими и че двамата са излезли от къщата с инкриминираните вещи, като М.Ц. носел лаптоп, а Д.Ц.- телевизор. В тази им част, обаче, показанията му не следва да бъдат възприети като истинни по следните съображения:

Свидетелят С.П., чиито показания настоящият съдебен състав намира за последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви и по отношение на когото по делото не са налице данни, навеждащи на съмнение в неговата безпристрастност и добросъвестност (напротив, прави впечатление, че при разпита си пред съда същият не се опитва да възпроизведе обстоятелства, които в действителност не е възприел, а признава, когато не е видял или обърнал внимание на нещо), поради което същите следва безусловно да бъдат поставени в основата на фактическите изводи на решаващия съдебен състав, твърди, че на процесната дата, около 10:30- 11:00 часа видял как едно лице от мъжки пол влиза с голяма пазарска чанта в къщата на съседите му- откъм задния двор, след което около 30 минути по- късно видял две момчета да влизат в къщата през задната й врата и да излизат от предната врата, носейки всеки по един телевизор. В показанията си, дадени пред СРС, свидетелят изяснява, че му се „сторило“, че двете лица са еднакви на ръст. А в изявленията си в рамките на досъдебното производство, които в тази им част са приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им в хода на въззивното съдебно следствие, П.- съобразно възприетото от него, описва по- детайлно двамата мъже, които е видял да излизат от дома на пострадалите, както следва: „едно лице от мъжки пол на възраст около 30 години влезе в двора… лицето беше от мъжки пол и беше с вълнена черна шапка, висок около 170- 180 см, нормално телосложение, беше облечено с тъмни дрехи“, „второто лице беше от мъжки пол, с черна плетена шапка на главата, беше облечено с черни дрехи, висок около 170- 180 см и с нормално телосложение…“.

От така изложеното се установява, че деянието е извършено от две сходни по своя ръст лица- всяко високо около 170- 180 см, като безспорно едното от тях е подсъдимият Д.Г.Ц.. Другият подсъдим М.Ц., обаче, обективно не отговаря на даденото от свидетеля- очевидец описание, доколкото е значително по- нисък от заявената от П. височина, което разколебава извода, че именно той е бил второто лице, участвало в съвместната престъпна дейност.

Друго съществено обстоятелство, което внася съмнение в достоверността на показанията на М.К. в частта им относно участието на М.Ц., касае въпроса кой от извършителите каква вещ е носел със себе си, излизайки от къщата на пострадалите. К. твърди, че М.Ц. е носел инкриминирания преносим компютър, а Д.Ц.- плазмен телевизор. Свидетелят С.П., от своя страна, по отношение на когото, както бе изяснено, не съществува съмнение за заинтересованост в полза на която и да е страните в производството, изяснява, че всеки от двамата мъже е носел по един телевизор, което съответства на категорично установеното по делото, че един телевизор- този от спалнята на свидетеля А.В., е липсвал при огледа, а втори телевизор- този от жилището на Ц.Б., е бил изнесен от последното и оставен в двора на къщата, в какъвто смисъл са отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, както и обясненията на подсъдимия Д.Ц..

Нещо повече, М.К. поддържа, че чакал двамата подсъдими в колата си, като около 5- 10 минути след като слезли от автомобила, те се върнали с инкриминираните вещи. Това по никакъв начин не кореспондира със съобщеното от свидетеля С.П., че първоначално видял само един от мъжете да влиза в къщата, а след около 30 минути забелязал вече двама мъже да влизат в дома на пострадалите, а малко след това и да излизат, носейки чуждите движими вещи. Следва да се подчертае, че в напълно идентичен смисъл са и обясненията на самия подсъдим Д.Ц., който признава, че първоначално сам проникнал в къщата през прозореца на намиращата се в задния двор лятна кухня и след като, разбивайки с ритник входните врати на жилищата, установил, че в тях няма пари, които може да вземе, а само вещи, по- късно заедно с друго лице от мъжки пол се върнал обратно в жилищната сграда, за да вземат набелязаното.

Констатираните съществени противоречия между твърденията на свидетеля М.К., от една страна, и показанията на С.П., а и обясненията на подсъдимия Д.Ц., от друга, по изложените по- горе съображения, касаещи доказателствената стойност на гласните доказателства, чийто субект е свидетелят П., препятстват възможността да бъде дадена вяра на показанията на К.- в частта им относно участието на М.Ц. в деянието, за което с обвинителния акт е повдигнато обвинение. В тази връзка прави впечатление, че както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция при предоставената му възможност да изложи това, което знае за случая, под формата на свободен разказ М.К. говори единствено за подсъдимия Д.Ц., а едва при поставени нарочни и изрични въпроси от страните споменава и М.Ц.. Нещо повече, доколкото при съвкупния анализ на приобщените доказателства се налага несъмнен извод, че в инкриминираното деяние са участвали две лица, както и че на процесното място по посоченото в обвинителния акт време освен подсъдимият Д.Ц. се е намирал свидетелят М.К., по отношение на добросъвестността на последния при възпроизвеждане на релевантните за предмета на доказване факти от обективната действителност съществува обосновано съмнение, тъй като чрез показанията си той преди всичко се домогва да не уличи себе си в извършване на евентуално престъпление.

Тук следва да бъде изяснено, че показанията на свидетелите М.К. и Е.П.- съпруга, съответно приятел на М.К., които се съсредоточават върху факта на закупуване от К. на инкриминирания телевизор и върху начина, по който той се е сдобил със средства за това, не са от естество да разколебаят извода за недоказаност М.Ц. да е извършил вменената му престъпна дейност, доколкото твърденията в тази насока нямат отношение към установяване на субектите, участвали в престъпното деяние, описано в обвинителния акт.

С оглед възприетото, че от доказателствата по делото не се установява по категоричен и еднозначен начин М.Ц. да е участник в инкриминираното деяние, безпредметно се явява обсъждането на въпроса за обективната му възможност да осъществява сочената от обвинението физическа активност. Въпреки това и за пълнота следва да се изясни, че настоящата съдебна инстанция намира за недоказано към процесния момент М.Ц. да е имал здравословен проблем, който да го е препятствал да се придвижва. Действително, съгласно показанията на свидетелката И.И.- сестра на подсъдимия, към м. февруари 2015г. последният е изпитвал силни болки в краката, придвижвал се е трудно, не е можел да се обслужва сам. Тези нейни твърдения, обаче, въззивният съд намира за недостоверни, от една страна, защото И. е близка на подсъдимия и поради това заинтересована от благоприятен за него изход на производството, а от друга, тъй като не намират опора в приложената по делото медицинска документация и в заключението на допуснатата в хода на производството по въззивно обжалване съдебно- медицинска експертиза, по отношение на които доказателства не е налице съмнение в тяхната правдивост, доколкото те не са повлияни от субективни човешки възприятия, а са изготвени в резултат от практическото приложение на познания в съответната област на медицината.

Въззивният съд намира, че проведената в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция очна ставка между свидетеля М.К. и подсъдимия Д.Ц. не е от естество да послужи за формиране на фактически изводи в един или друг смисъл, доколкото всеки от участниците в нея декларативно поддържа по- рано заявеното при разпита си пред съда, поради което в случая сам по себе си този способ за доказване не допринася за изясняване на причините за констатираните разминавания и за установяване достоверността на едно или друго гласно доказателствено средство.

По изложените по- горе съображения, касаещи съответствието им с показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел, а и с писмените доказателства, по отношение на обективността и верността на които не съществува дори и хипотетично съмнение, въззивният съд счита, че следва да кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Д.Ц. по основните въпроси от предмета на доказване, а именно механизма на извършване на инкриминираното деяние, участието на М.Ц. в него и вещите, които към които то е било насочено.

Обясненията на подсъдимия М.Ц., доколкото преди всичко са насочени към дискредитиране на показанията на К. чрез излагане на обстоятелства, които касаят случаи преди и след процесния, факти от личния живот и манталитета на свидетеля, не са годни да послужат при формиране на правосъдната воля на решаващия съдебен състав, тъй като сами по себе си тези обстоятелства не биха могли да обусловят положителен или не извод по въпроса за участието на М.Ц. в извършеното на 16.02.2015г.

Настоящият съдебен състав, също както първоинстанционния, основа своите изводи от фактическа страна и на писмените доказателства по делото, доколкото по отношение на тях не е наведено и не съществува съмнение в достоверността им, а и същите са приобщени към доказателствената съвкупност по установения за това процесуален ред.

Заключенията на съдебно- оценителната и съдебно- медицинската експертизи, установяващи стойността на инкриминираните движими вещи, съответно здравния статус на М.Ц. към момента на извършване на деянието, въззивният съд намира за компетентно и добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи и поради това годни да послужат при формиране на правосъдната воля на съответния решаващ съдебен състав.

От правна страна:

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка обосновано първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият Д.Г.Ц. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.

Въззивният съд намира за законосъобразно съждението на районния съд, че с поведението си на 16.02.2015г. подсъдимият е извършил деяние, което следва да бъде субсумирано под правните норми, регламентиращи хипотези на престъпно отнемане на чужди движими вещи.

От обективна страна на 16.02.2015г., между 10:30 и 11:30 часа, докато свидетелят М.К. го чакал в колата си, Д.Ц. е проникнал в находящата се в с. Панчарево, на ул. „**** къща- през прозореца на лятната й кухня, разбил е с крак входните врати на намиращите се на двата етажа самостоятелни жилища, с което е преодолял преградата, направена от живущите в апартаментите за защита на имуществото им, и по този начин впоследствие заедно с още едно лице от мъжки пол- в условията на съучастие, като извършител е достигнал до намиращите се в обектите собствени на Т.Б.и А.В.и поради това чужди за дееца движими вещи, а именно: един брой телевизор марка „Samsung“, модел 32С530 със сериен № 400802 с дистанционно към него на стойност 179.80 лева, един брой стойка за телевизор на стойност 7.80 лева и един брой преносим компютър марка „НР“, модел „COMPAQ 6910“ на стойност 240.00 лева, всички вещи на обща стойност от 427.60 лева, които заедно с другото лице, е отнел от владението на обитаващите процесната къща Ц.Б. и А.В.без тяхно съгласие- същите били заключили входните врати на жилищата си. Отнемането е осъществено чрез изнасянето на инкриминираното движимо имущество от домовете на пострадалите и отнасянето му от подсъдимия с помощта на управлявания от свидетеля К. лек автомобил.

Както бе изяснено, деянието е осъществено от Д.Ц. заедно с още едно лице от мъжки пол, като всеки от двамата с поведението си обективно е допринесъл за настъпване на престъпния резултат.

Обективно, така описаното деяние е извършено в момент, към който Ц. е бил осъждан, както следва: 1/ със споразумение по НОХД № 8017/2011г. на СРС, НО, 6 състав, в сила от 16.05.2011г. за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от девет месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, което наказание е приведено в изпълнение с определение по НЧД № 2259/2013г. на СРС, в сила от 26.03.2014г.; 2/ с присъда по НОХД № 18489/2013г., в сила от 28.11.2013г. на СРС, 106 състав, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца; 3/ с присъда по НОХД № 13560/2012г. на СРС, 5 състав, в сила от 28.03.2014г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, които осъждания правилно първоинстанционният съд е възприел като обуславящи квалификацията на деянието като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, доколкото покриват визираните в тези разпоредби обективни признаци, а наред с това, от изтърпяване на наказанията по тях не са изминали пет години, което по арг. от нормата на чл. 30, ал. 1 НК би препятствало приложимостта на чл. 29 НК.

От субективна страна Д.Ц. е действал при условията на пряк умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички обективни съставомерни признаци на деянието- че е осъждан по изброените наказателни дела, че отнема движими вещи, които не му принадлежат, че не е налице съгласие за това от страна на субекта, който упражнява фактическа власт върху тях, че извършва всичко това съвместно с друго лице, чието поведение и обективно, и субективно е насочено към и допринася за отнемане на процесното движимо имущество, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици- прекъсване на чуждото и установяване на свое владение върху инкриминираните вещи, с което обективно се препятства възможността на титуляра на правото на собственост да ползва и да се разпорежда с откраднатото в пределите и обема на притежаваните от него собственически правомощия. Установява се и специфичното за този вид престъпление против собствеността присвоително намерение, т. е. намерение вещта да бъде третирана като своя, което е намерило външен израз във всички обективно предприети от подсъдимия действия в инкриминираните време и място.

По изложените по- горе- при обсъждане на приобщената доказателствена съвкупност, съображения необосновани се явяват съжденията на първоинстанционния съд, касаещи подсъдимия М.Ц.. Доколкото, както бе изяснено, от доказателствата по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин неговото участие в инкриминираното деяние, а само при проведено безусловно доказване в тази насока съдът би могъл да признае подсъдимия за виновен, доколкото присъдата не може да почива на предположения- арг. разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК, настоящият съдебен състав намери, че осъдителната присъда следва да бъде отменена по отношение на подсъдимия М.Г.Ц., като вместо това същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С оглед извода за недоказаност на авторството на деянието в лицето на М.Ц. безпредметно се явява обсъждането по отношение на него на останалите обективни и субективни признаци на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Като прие за недоказана съпричастността на подсъдимия М.Ц. към описаната в обвинителния акт престъпна деятелност, въззивният съд намери, че са налице предпоставките да измени обжалваната присъда по отношение на подсъдимия Д.Ц., като го признае за невиновен в това негов съучастник при извършване на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК да е бил подсъдимият М.Г.Ц.. Въпреки това по повдигнатото му обвинение за осъществяване на престъплението в условията на съучастие Д.Ц. не бе оправдан, тъй като съобразно изложената по- горе фактическа обстановка се установи, че същият е действал съвместно с още едно лице от мъжки пол, чието поведение, обаче, не е инкриминирано с обвинителния акт.

По наказанието:

При определяне на наказанието на Д.Ц. районният съд се е съобразил с регламентираните в нормата на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК предели, поради което същото се явява законосъобразно наложено. Въззивният съд намира за необоснован извода на първата инстанция, че в случая най- справедливо се явява наказание в минимален размер, възлизащо на три години „лишаване от свобода“, тъй като в мотивите си съдът изрично е приел, че са налице единствено отегчаващи, но не и смекчаващи отговорността на Д.Ц. обстоятелства. Доколкото, обаче, по делото не е подаден въззивен протест с искане за увеличаване на наложеното наказание и при съобразяване на забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, въпросът за евентуално увеличаване на размера на наказанието, в случай че изобщо са налице предпоставки за това, не би могъл да бъде разглеждан от настоящата съдебна инстанция. Неоснователно се явява заявеното от защитника на подсъдимия искане за редуциране на продължителността на наказанието „лишаване от свобода“, тъй като в случая не се установяват каквито и да е обстоятелства, които да бъдат разглеждани като многобройни или някое от тях като изключително и които като такива да обосноват приложението на нормата на чл. 55 НК.

Правилно са приложени и правилата на ЗИНЗС относно определяне режима на изтърпяване на наложеното наказание, както и разпоредбата на чл. 59 НК, предвиждаща приспадане от определеното наказание „лишаване от свобода“ на времето, през което подсъдимият е бил задържан за 72 часа, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Макар и към момента на постановяване на присъдата на СРС да е била в сила редакцията на чл. 301, ал. 1, т. 6 НПК, съгласно която съдът определя и типа затворническо заведение, в което да бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“, доколкото считано от 07.02.2017г., в сила е новата редакция на тази норма, съгласно която съдът е оправомощен да определя единствено първоначалния режим, при който да се търпи наказанието, но не и вида на пенитенциарното заведение (разрешаването на този въпрос е правомощие на затворническата администрация– арг. от чл. 58 ЗИНЗС), и доколкото се касае за процесуалноправна норма, която действа от момента на влизането й в сила и занапред, въззивната инстанция се съобрази с това и при постановяване на присъдата си приложи актуалната редакция на разпоредбата, поради което атакуваната присъда- в частта, с която е определено Д.Ц. да изтърпи наказанието си в затвор, бе отменена.

По отношение на искането на осъдения Ц. делото да бъде „върнато“, тъй като има желание да сключи споразумение, следва да се изясни, че обективираната от подсъдимия воля в този смисъл не съставлява предвидено в разпоредбите на процесуалния закон основание за отмяна на първоинстанционната присъда, а и съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 1 НПК в съдебната фаза споразумение може да бъде сключено най- късно преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция.

По разноските и веществените доказателства:

Законосъобразни са изводите на съда във връзка с приложението на нормите на НК, съответно НПК, уреждащи съдбата на приобщените по делото веществени доказателства. Правилно- в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 НПК, първата инстанция е възложила на признатия за виновен Д.Ц. отговорността за половината от сторените в хода на досъдебното и на съдебното производство разноски.

Признавайки подсъдимия М.Ц. за невиновен и основавайки се на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, СГС отмени присъдата и в частта й, с която на М.Г.Ц. са възложени разноските, направени в хода на досъдебното производство и на съдебното производство пред първата инстанция. На основание цитираната правна норма и разноските, направени от бюджета на СГС за възнаграждение за вещо лице, изготвило заключение относно здравословното състояние именно на признатия за невиновен подсъдим, следва да останат за сметка на държавата.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.