№ 486
гр. Пазарджик, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220201695 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. Б., с ЕГН/ЛНЧ **********, гр.Пазарджик, , чрез адв. К.
У., против Наказателно постановление №№ 22-1006-002994/ 13.10.2022 г., издадено от
началник група ОД МВР Пазарджик- СПП, с което на жалбоподателя са наложени следните
наказания на посочените за това основания :
1. ЧЛ.179 АЛ.2 ВР.ЧЛ.179 АЛ.1 Т.5. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
2. ЧЛ.175 АЛ.1 Т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 80лв., лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа
жалбата и искането в нея и ангажира доказателства в негова подкрепа. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален
представител.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
Свидетелят Ж. работи като лекар в МБАЛ „ЗДРВАЕ“ – Пазарджик. На 20.06.22г. бил на
работа и в кабинета си .
1
Около 10.15ч. забелязал лек автомобил, който се приближил към реда на паркираните
пред болницата МПС-та и направил неуспешен опит да влезе в него, тъй като не успял да се
вмести в свободното пространство и блъснал със своята предна лява част предната лява на
паркирания назад автомобил на свидетеля. Последният излязъл и провел разговор с водача –
непозната нему и неустановена по делото жена, която отказала да се разберат и си тръгнала.
Поради това свидетелят подал жалба – л. 8 – до РУ Пазарджик, която била разпределена за
проверка и отговор на св.пол. Л..
Л. успял на неустановена дата, но в периода до 01.07.22г. да се свърже със собственика
на автомобила – жалбоподателката, която директно отрекла да има общо със случая и
заявила, че била набедена.
Последващите опити на св. пол. Л. да се свърже с нея по телефона останали неуспешни
и поради това на 01.07.22 била изготвена покана за съставяне на АУАН ( л. 13), изпратена за
връчване чрез районния инспектор за адреса. На 07.07.22г. пол. С.П. посетил адреса, но не
открил никой. От разговор със съсед на жалбоподателката узнал, че поради провеждана
химиотерапия следващите 28 дни ще бъде в болница, които обстоятелства отразил в
докладната записка л. 14.
На втори и трети август последвали нови, документирани на л. 9, опити за връзка по
телефон с жалбоподателката, и но и те без успех.
На 06.08.22г. бил съставен АУАН в нейно отсъствие, изпратен за връчване отново със
съдействието на полицейски служител ( виж на л. 16 ). Въпреки многократни посещения на
адреса, жалбоподателата не била открита., но на 08.09.22г. св. пол. Д. се свързал с нея и я
уведомил, че следва да й връчи акта, като й съобщил, с оглед съдържанието му, нарушенията
и обстоятелствата по извършването им. Жалбоподателката отрекла да е управлявала
автомобила на тази дата и отказала да се яви за предявяване и връчване на акта. Така бил
оформен отказ както за връчване на акта, така и за връчване на препис от него.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП.
Последното правилно се укорява по отношение на процесуална неизправност, но тя се
дължи не на процедурата по установяване на извършителя ( нарушаването на която и не
съставлява съществено процесуално нарушение), а на тази по съставяне и връчване на акта.
До това се е стигнало след редица опити и действия на полицейските органи както по
изясняване на процесната ситуация, за която данни е имало само от св. Ж., така и по връчване
на покана за съставяне на акта и самия акт. Това, което е осуетило възможността за редовната
проверка и процедура обаче са напълно обективни фактори, които при това засягат най-
важното човешко благо – животът и здравето на човека .
Последващото обсъждане относно възприетите факти се основана вкл. на изготвени
оперативни документи ( докладни записки), сведенията от които са събрани чрез показанията
на техните автори. От тях стана ясно, че затрудненията по открИ.е на жалбоподетлаката не се
дължат на нейно умишлено целенасочено поведение да се укрива, а на съвсем обективни
фактори, които са я възпрепятствали.
2
За сериозното заболяване на жалбоподателката са налице не само данните от съсед ( л.
14) и представената на л. 44 епикриза. Последната установява , че от 19 до 21.06.22г ( при
дата на нарушението 20.06.22) жалбоподателката е била хоспитализирана за проверка относно
провеждано лечение на онкологично заболяване на костен мозък . От описанието на
придружаващи заболявания е видно, че и те сериозно увреждащи и застрашаващи здравето й
– друго онкологично заболяване - карцином на шийката на матката на, хеморагичен инсулт,
бъбречно заболяване. Тези данни представят едно тежко здравословно съС.ие и
последващото отсъствие на жалбоподателката, за което съобщил съседа при посещение на
полицейски служител - виж на л. 14, е свързано именно с тях, доколкото отсъствието е било
за химиотерапия . Това посещение е било на 07.07.22 г. и тогава е съобщено ,че 28 дни
жалбоподателката ще бъде на лечение и извън дома си . Това обяснява не само
невъзможността да бъде открита за връчване на поканата, за съставяне на акта, за неговото
връчване , но и нейната оправдана дезинтересираност в това си съС.ие да се отзовава на
протичащите административни процедури, за които все пак е била канена .
Изяснява се от информацията на л.14 и представената епикриза, че заболяването се е
активирало към други органи и последващите около 30 дни Б. се е лекувала, тоест и към
датата на съставяне на акта, присъствие на което тя обяснимо отказала.
Вярно е ,че полицейските орани са положили много усилия по редовното провеждане на
административните процедури, „притиснати“ и от сроковете по чл. 34 ЗАНН, но това, което
може да се каже със сигурност в настоящия случай е, че съвсем обективни фактори са
възпрепятствали жалбоподателката да предприема някакви фактически действия, дори и
такива в защита на свои права и интереси, разбираемо приоритизирайки здравето си. Затова
не може да се приеме, че тя целенасочено е осуетявала възможността да се отзовава на
поканите на полицейските органи.
Предвид съС.ието, в което се е намирала към 06.08.22г., не може да се приеме, че
съставянето на акта в нейно отсъствие е редовно, още повече, че към тази дата или все още е
била на продължилото 28 дни стационарно лечение или тъкмо тогава то е приключило и е
ноторно известно колко влошено е общото здраво съС.ие на лица след такива тежки
медицински процедури.
Освен това – поканата на л. 13 е била за явяване за съставяне на акта на 18.07.22, когато
такива действия не са били предприети, а той е съставен на дата, за която липсва покана
06.08.22,.
Горното обсъждане сочи, че не само съставянето на акта е неправомерно в хипотезата
на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, но липсва и инициатива за връчване на препис от него, което
действие жалбоподателката да е отказала.
Нарушенията в административната процедура, допуснати по отношение на действия на
администрацията до издаване на НП обуславят и неговата незаконосъобразност.
Независимо от горното решение за директната отмяна на санкционния акт, налице е и
друго основание. Дори и да се приеме хипотетично, че протеклото до издаване на НП
3
производство е законосъобразно, няма надлежни доказателства за авторството на
нарушението в лицето на жалбоподателката.
Кой е управлявал автомобила към момента на санкционираното с НП нарушение/я е
видял само св. Ж., но липсва разпознаване на извършителя в лицето на жалбоподателката.
Тя е била хоспитализирана от 19 до 21.06.22г. в болница Аджъбадем София и предвид
отразеното в доказващата го епикриза , възниква съмнение дали на втория ден от тази
хоспитализация може да е била в гр. Пазарджик, дколкото датата на нарушението е 20.06.22г.
Това, което е важно е, че не е доказано не само пребиваването й в този град, но и на
процесното място.
Второ - напълно последователно жалбоподателката е отричала съпричастността си към
процесното нарушение, която не е установена по безспорен начин. От показанията на св. Л. и
изготвения от него документ ( л. 9) става ясно, че той е осъществил връзка с Б. до дата
01.07.22г,- когато след като тя отказала да се яви в СПП ОД МВР Пазарджик, била изготвена
и изпратена покана за АУАН. В този първи разговор тя е заявила, че е набедена, тоест че не е
управлявала МПС на процесната дата, както е заявила и при проведения разговор със св. Д. за
връчване на акта, което той признава в съдебно заседание и е отразил в докладна записката
си на л. 16 .
Така недоказан е факта на авторството на нарушението в лицето на жалбоподателката,
което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Това решение предпоставя - основателността на решението за
присъждане в полза на жалбоподателя на разноски в размер на 300 лева ( л.
3,4 и 5 ), които ОД МВР Пазарджик следва да му заплати за адвокатски
хонорар.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
нистративен съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 22-1006-002994/ 13.10.2022 г.,
издадено от началник група ОД МВР Пазарджик- СПП, с което на К. П. Б., с
ЕГН **********, са наложени следните наказания:
По т.1и на осн. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на
200лв.
По т.2 и на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 80лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца
ОСЪЖДА началник група ОД МВР Пазарджик- СПП Ц.Г.П. да заплати
4
на К. П. Б., с ЕГН ********** сума в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия адми
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5