РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Варна, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110203535 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т*“ ООД срещу Наказателно постановление
№ 841681-F828820/30.07.2025 г., издадено от К. Х. Х. - директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на въззивното дружество на
основА.е чл. 87а ЗКПО вр. чл. 261, ал. 1 ЗКПО е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
Във въззивната жалба са наведени оплаквА.я за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложената имуществена санкция. На първо място се
твърди, че действително декларацията по чл. 87а, ал. 1 ЗКПО не е подадена в
срок, но поради това, че през последните години дружеството не е успяло да
генерира печалба, дори и при подаване на декларацията, авансови вноски не
биха били дължими. На следващо място се твърди, че дори и да се приеме, че
е налице нарушение, същото се дължи на неопитността на управителя на
дружеството, който е новоназначен и е било необходимо време, за да се
1
синхронизира неговата работа с тази на счетоводството. Дружеството –
жалбоподател сочи, че подаденото от него възражение срещу съставения
АУАН не е обсъдено от административнонаказващия орган. Твърди се, че за
същото нарушение е наказан и управителят на дружеството, който не е
обжалвал наказателното постановление, и по този начин ще са налице две
санкции за едно и също нарушение. Сочи, че в АУАН и НП не е посочено
мястото на извършване на нарушението, а отделно от това
административнонаказващият орган не е посочил смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. На последно място навежда
доводи, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото
на дружеството до този момент не е санкционирано за извършени
административни нарушения. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на
наложената санкция до предвидения в закона минимум.
В проведеното открито съдебно заседА.е въззивната страна, редовно
призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от
адв. С., който поддържа подадената въззивна жалба и моли делото да бъде
разгледано в негово отсъствие.
В проведеното открито съдебно заседА.е въззиваемата страна се
представлява от юрисконсулт Диана Флорева, която изразява становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Намира, че не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН предвид голямото закъснение при
подаване на декларацията.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от стрА.те, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 21.05.2025 г. в ТД на НАП - Варна е била направена служебна
проверка в информационната система на НАП, при която се установило, че
„Т*“ ООД с ЕИК * не е изпълнило задължението си да подаде декларация по
чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО в компетентната ТД на НАП - Варна в срок до
15.04.2025 г. (включително), с която да декларира вида и размера на
определените авансови вноски през текущата 2025 година, с което на
2
16.04.2025 г. в гр. Варна е нарушило на разпоредбата на чл.87а във вр. с
чл.264, ал.1 от ЗКПО.
След извършен преглед на подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
финансова 2023 г. нетните приходи от продажби за 2023 г. били в размер на
1 050 280.48 лв., поради което св. А. О. О. от ТД на НАП – Варна приела, че
дружеството е задължено да прави тримесечни авансови вноски по реда на
ЗКПО. До момента на съставяне на АУАН данъчната декларация, с която се
декларират тримесечни съгласно чл. 85 от ЗКПО авансови вноски не е била
подадена.
На 13.06.2025 г. бил издаден АУАН от инспектор по приходите Л. А. О.
О. при ТД на НАП – Варна за извършено нарушение на чл. 87а ЗКПО.
АУАН бил предявен и подписан от управителя на дружеството на
17.07.2025 г., който не обективирал възражения по него.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило възражение от дружеството
жалбоподател, в което били изложени доводи като тези във въззивната жалба.
На 30.07.2025 г. К. Х. Х. - директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Варна, издала обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от
събраните по делото гласни доказателствени средства: показА.ята на св. А. О.
О. и писмени доказателства: справка СУП за подадена декларация по чл. 87а
ЗКПО от 28.07.2025 г., справка от търговски регистър за вписано
обстоятелство или обявен акт, декларация по чл. 87а ЗКПО, справка СУП за
подадена декларация по чл. 87а ЗКПО от 13.06.2025 г., справка СУП за
подадена декларация по чл. 92 ЗКПО, справка за актуално състояние от
търговски регистър, годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, заповед на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът кредитира свидетелските показА.я на св. А. О. О. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събрА.те по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
3
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви,
поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирА. в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изисквА.ята на чл. 57
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 87а, ал. 1 ЗКПО определените по реда на
чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с
декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година.
Съгласно чл. 84 от ЗКПО месечните авансови вноски се правят от
данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди
предходната година превишават 3 000 000 лв. Съгласно чл. 85 от ЗКПО
тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които
нямат задължение да правят месечни авансови вноски.
От доказателствата по делото и по-конкретно от подадената ГДД за 2023
г. се установява, че нетните приходи от продажби за 2023 г. на дружеството са
в размер на 1050280,48 лв. Следователно дружеството е задължено да прави
тримесечни авансови вноски по реда на ЗКПО, респективно е трябвало да
подаде декларация по чл. 87а ЗКПО до 15 април през 2025 г.
От представена по делото справка СУП от ТД на НАП - Варна се
установява, че посочената декларация е подадена едва на 23.07.2025 г.
Т.е. дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 87а ЗКПО.
По възраженията на въззивното дружество:
Дали нарушението е довело до ощетяване на бюджета е без значение за
отговорността на въззивното дружество, доколкото нарушението е формално
и се счита за довършено с неподаването на изискуемата по закон декларация.
Неоснователно се явява възражението, че в АУАН и НП не е посочено
мястото на извършване на нарушението, доколкото, както в АУАН, така и в НП
4
изрично е посочено, че нарушението е извършено в гр. Варна.
Релевираната във въззивната жалба неопитност на управителя на
търговското дружество е без значение за преценката за отговорността на
същото. В случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите
лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
ЗКПО.
Относно необсъждането в обжалваното наказателно постановление на
подаденото в срок възражение срещу съставения АУАН, съдът намира, че
посоченото не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка
означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от
административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от
„Административен процес“, издА.е от 2009 г. на „С. с. е. п.“ АД, с автори
проф. д-р К. Л. и доц. д-р И. Т., стр. 386). По тези съображения съдът може да
отмени наказателното постановление именно поради пороци, допуснати от
актосъставителя, каквито в случая, обаче, не се констатират. По тези
съображения липсата на обсъждане на конкретните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства от административнонаказващия орган не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
съдът е длъжен да установи и оцени самостоятелно същите.
Не е нарушен и принципът ne bis in idem с издаването на наказателно
постановление срещу управителя на дружеството за същото нарушение, тъй
като управителят и въззивното дружество са самостоятелни субекти на
административнонаказателна отговорност и всеки може да понесе
самостоятелна отговорност за нарушението по чл. 87а, ал. 1 ЗКПО. Такова
нарушение би било налице в случай, че управителят на дружеството или
въззивното дружество са наказА. самостоятелно два пъти за едно и също
нещо.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
5
този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Ето защо правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Т.“ ООД за нарушение по чл. 87а ЗКПО.
По имуществената санкция:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 261, ал. 1 ЗКПО данъчно
задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок,
не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до
определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
При определяне на размера на наказА.ето следва да се отчетат като
смекчаващи отговорността обстоятелства това, че нарушението е извършено
за първи път.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на смекчаващо отговорността обстоятелство
наказващият орган правилно е определил наказА.ето в минимален размер.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна,
която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
и липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът приема, че
дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение е в размер на 80,00 лв.
Доколкото ТД на НАП – Варна е териториална дирекция на Национална
агенция по приходите, а не самостоятелно юридическо лице – по арг. от чл. 6,
ал. 1 Закон за Националната агенция по приходите и предвид разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 от същия закон, съгласно която НАП е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София, съдът намира, че разноските следва
да бъдат присъдени в полза на Национална агенция за приходите.
Мотивиран от горното и на основА.е чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 841681-
F828820/30.07.2025 г., издадено от К. Х. Х. - директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на „Т.“ ООД на основА.е чл. 87а
ЗКПО вр. чл. 261, ал. 1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.;
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район П., п.к. 9002, ул. „Д. В.“ № 8, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК *, със седалище гр.
София сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от стрА.те, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7