№ 35391
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110173806 по описа за 2024 година
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима.
На основание чл.312, ал.1, т.2 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на
страните, приема следния ДОКЛАД:
Предявени са както следва:
По иска с правно основание чл. 213 от КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, наличие на висящо трудово
правоотношение, работникът да се е явявал и да е бил на разположение за изпълнение на
трудовите си задължения, недопускане на работника или служителя да извършва своите
задължения по трудовото правоотношение, виновно поведение на работодателя и
длъжностни лица, да не е налице предпоставка, която изключва отговорността, и последната
предпоставка е работникът/служителят да е претърпял вреди от отстраняването от работа. Те
се изразяват в липсата на трудово възнаграждение за времето от деня на недопускането до
деня на реалното допускане до работа, или ако трудовото правоотношение е прекратено - до
деня на прекратяването му., да докаже това, че през посочения в исковата молба период
неправомерно не е бил допуснат до работното си място, какъв е размера на претендираното
от него обезщетение, съответно какъв е размерът на уговореното месечно брутно трудово
възнаграждение за отделните месеци през периода и че към датата на образуване на делото
възнаграждението е изискуемо.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е заплатил твърдените от него
суми.
По отношение иска с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Във връзка с въпроси № 1 и 2 от изложението в трайно установената практика на ВКС със
задължителен и незадължителен характер (ППВС № 4 от 30.10.1975 г. и Решение № 73 от
12.06.2013 г. по гр. д. № 311/2012 г. на ВКС, ІV г. о.), е разяснено, че когато уволнението е
1
признато за незаконно, работникът или служителят има право на обезщетение за
причинените му от това вреди, но само за имуществените, изразяващи се в пропуснат доход
от възнаграждение за престиране на труд, съответно разликата между получавано преди
уволнението и по-ниското по размер възнаграждение по нововъзникнало правоотношение.
Законодателят е ограничил и времето, за което може да се търси обезщетение за т. нар.
принудителна безработица до 6 месеца - чл. 225 КТ. Ако уволненият служител е претърпял
действително повече вреди, той може да ги търси, но само от длъжностното лице, издало
заповедта за уволнение и то, ако с това действие му е причинено непозволено увреждане.
Както е изяснено в ППВС № 4/1975 г., тази последица настъпва, когато издателят на
заповедта е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни
цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или
служителя и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи. В тази
хипотеза искът е с правно основание чл. 45 ЗЗД и се предявява срещу издателя на
незаконната заповед за уволнение.
С оглед горното в тежест на ищеца по този иск е да докаже и недобросъвестно поведение на
издателя на заповедта за уволнение, като в тази връзка следва да му се дадат указания да
заяви дали твърди наличие на действие, причинило му непозволено увреждане от страна на
лицето, издало уволнителната заповед, имащо за последица претърпяване на неимуществени
вреди от страна на ищеца и ако твърди да уточни с препис за ответника в какво точно се е
изразявало това вредоносно действие.
По отношение на исковете с правно основание чл. 128 КТ:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: страните са били в трудово
правоотношение, по което ищецът е заемал твърдяната от него длъжност , по силата на
което за ответника – работодател е възникнало задължението да плаща уговорения размер
на трудовото правоотношение, който възлиза поне на претендирания от ищеца размер срещу
положен труд от служителя на посочената длъжност.
Всички факти, включени в пораждащия претендираното право са в тежест на
доказване за ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното възнаграждения.
. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ.
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети.
На ищеца следва да се дадат указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства, че през процесния период е полагал труд при ответника.
Поради което и на основание чл.140, ал.1 ГПК Софийският районен съд, 66 състав
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че
през процесния период е полагал труд при ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.12.2025г. от 10.15ч., за когато
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца да заяви дали твърди наличие на действие, причинило му
непозволено увреждане от страна на лицето, издало уволнителната заповед, имащо за
последица претърпяване на неимуществени вреди от страна на ищеца и ако твърди да
уточни с препис за ответника в какво точно се е изразявало това вредоносно действие.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3