Р E Ш Е Н И Е
№ ….
гр.Плевен 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
1.Цветелина Кънева
2.Снежина Иванова
при секретаря Милена Кръстева и с участието
на прокурора Анна Баракова като разгледа докладваното от съдия Дилова
касационно административно-наказателно дело № 747 по описа на Административен
съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 459 от 09.08.2022 г., постановено по АНД № 1333/2022 г., Районен съд – Плевен /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ №
21-0938-003593 от 17.09.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР Плевен, с което на С.И.П. с ЕГН ********** ***, затова, че на
10.09.2021 г. в 12.55 часа в град Плевен, ул. „Георги Кочев“ до
№94 с посока на движение към ул.“Кара Кольо“, като водач на товарен автомобил
Мерцедес „Спринтер“ ЦДИ с рег.№ ******, при извършване на ляв завой за
консервен завод „Сторко“, отнема предимството на движещ се направо лек
автомобил Дачия „Сандеро“ с рег. № ******, като реализира ПТП с материални щети
по двата автомобила - нарушение на чл.37, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, и на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от С.И.П., чрез адв. Е. ***, който счита, че решението е постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е налице е нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП са посочени обстоятелства, които не
отговарят на обективната фактическа обстановка, и е наказан на правно
основание, което не отговаря на фактите.
Моли да се отмени съдебното решение и да
се отмени изцяло НП.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки чрез
адв.Е. иска да се даде ход на делото, и да се уважи касационната жалба. Сочи,
че решението на първоинстанционния съд е издадено в нарушение
на процесуалните правила, доколкото РС изобщо не е обсъдил в мотивите си
доказателствата сочени от страна на П. за допуснати нарушения на материалните и
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на НП: липса на
обективност от страна на проверяващите органи при извършване на проверката. Не
е извършен надлежен оглед на двата процесии автомобила за следи по тях от
евентуален контакт помежду им и какви щети има по л.а. “ДАЧИЯ”, както и щетите по
управлявания от касатора товарен автомобил. Не е взет предвид снимковия
материал приложен по преписката на полицията, от който ясно е видно
разположението на двата автомобила веднага след удара. Категорично е установено,
че автомобила управляван от П. не е местен след настъпване на ПТП. Видно е от
снимковия материал, същия се намира извън платната за движение. Показанията на
свидетеля очевидец Венко И. не са проверени по никакъв начин, а именно от какво
разстояние е видял и чул инцидента, имал ли е действителната възможност за възприемане
на тези обстоятелства. Същите се отхвърлят от съда без ясни мотиви, а той е
единственият страничен и незаинтересован очевидец на станалото ПТП. Последния
ясно е видял, че водача на л.а. „ДАЧИЯ“ не е спрял на знак №36 „СТОП“
непосредствено преди удара. Даже не е опитал да намали. Деформациите по двата
автомобила говорят ясно за скоростта с която се е движел л.а. „Дачия“
непосредствено преди удара и която не би развил в рамките на твърдените от съда
20 метра след знака „СТОП“ ако водача е бил спрял. При условие, че водача на
л.а. „ДАЧИЯ“ е спрял на знака „СТОП“ не би се реализирало ПТП.
Твърди, че по този
начин административно наказващият орган и PC Плевен
са нарушили правото на защита, което представлява нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна. В хода на проведеното съдебно следствие са били
разпитани свидетели, чиито възприятия съдът е кредитирал като достоверни.
Събрани са достатъчно писмени доказателства, въз основа на които Районен съд –
Плевен е потвърдил издаденото наказателно постановление. Не са допуснати
нарушения на материалните и процесуалните правила при издаването на съответния
акт, поради което моли да се потвърди.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен
състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а
съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба и
писмената защита се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение,
доколкото РС без да се мотивира, без да обсъди доказателствата, е приел описаната
в НП фактическа обстановка. Излагат се съображения, че същата е неправилно
установена от РС.
Настоящият съдебен състав намира, че
горните оплаквания са неоснователни.
В обстоятелствената част на оспореното
решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че П. на
10.09.2021 г. в 12.55 часа в град Плевен, ул. „Георги Кочев“ до
№94 с посока на движение към ул.“Кара Кольо“, като водач на товарен автомобил
Мерцедес „Спринтер“ ЦДИ с рег.№ *******, при извършване на ляв завой за
консервен завод „Сторко“, отнема предимството на движещ се направо лек
автомобил Дачия „Сандеро“ с рег. № ******, като реализира ПТП с материални щети
по двата автомобила. За да възприеме същата като доказана, се е позовал на
събраните писмени доказателства, включително на снимковия материал, направен
със служебния таблет.
Позовал се е и на свидетелските показания,
като е възприел и кредитирал изцяло показанията на свидетелите Алексиев,
Лазаров и Цветанов /последният е свидетел само относно съставения АУАН на П. и
на отказа на същия да бъде подписан/. Показанията са кредитирани изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и
поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност.
Въпреки, че не са очевидци на ПТП-то, свидетелстват относно обстоятелствата,
които те са установили при пристигане на мястото на пътното транспортно
произшествие, а именно, че при пристигането им на местопроизшествието,
автомобилите са били разположени, така както са снимани от самите тях със
служебния таблет, посредством РСОД, мястото на удара и фактическата обстановка,
така, както те са я възприели, техните показания са в съответствие с
приложените по делото писмени доказателства, и по-точно направения снимков
материал на ПТП-то. Свидетелите Алексиев и Лазаров са установили, че П. като
водач на товарен автомобил се е движел направо - по посока от с.Опанец към
бул.“Г.Кочев“, а шофьорът на лекия автомобил – таксиметров такъв, се е движел
по посока от бул.“Г.Кочев“ към с.Опанец, като удара е настъпил в резултат на
маневра, извършена от П., а именно завой наляво към консервен завод „Сторко“,
без да осигури предимство за преминаване на таксиметровият автомобил. От
разпита на тези двама свидетели РС е установил, че мястото на ПТП-то е било в
платното за движение на лекия автомобил, а жалбоподателят е навлязъл в него,
без да му осигури нужното предимство. РС е възприел и кредитирал изцяло и
показанията на свидетеля Димитров. Същият описва фактическата обстановка, така,
както е била възприета от полицейските служители. Свидетелят е бил шофьор на
таксиметровия автомобил, който е участвал в процесното ПТП. От разпита му РС е
установил, че същият се е движел направо с таксиметровия автомобил по посока от
град Плевен към с.Опанец, като е отивал с децата си на село. Управлявания от П.
автомобил е навлязъл в неговото платно за движение с цел да извърши маневра
завой наляво, отнемайки предимството му на движение направо, при което е
реализирано ПТП. РС е приел, че показанията на свидетеля Димитров са
последователни и непротиворечиви и напълно отговарят на фактическата
обстановка, установена и от приобщения снимков материал. В хода на съдебното
следствие е разпитан и свидетелят И., който е доведен от защитника на
жалбоподателя, като същия е пряк очевидец на настъпилото ПТП, поради факта, че
на датата и часа на местопроизшествието същия се намирал на работното си място
в кабинка пред входа на консервен завод „Сторко“. Въпреки, че свидетелят И.
безспорно е присъствал на мястото на настъпилото ПТП, показанията му не са
кредитирани от РС изцяло като достатъчно достоверни, тъй като същите
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелските
показания на И. са насочени предимно в установяване на факта, че автомобилът на
П. е бил напуснал изцяло платното за движение на другия автомобил, когато бил
ударен от таксиметровия автомобил, както и, че самото ПТП е станало извън
платното за движение. Свидетелят И. е категоричен също така, че водачът на
таксиметровият автомобил не е спрял на знак „СТОП“, разположен на жп прелеза,
преди мястото на произшествие, като същия се е движел и с висока скорост. Тези
показания на свидетеля И. са опровергани от приложения снимков материал по
делото, от който ясно се вижда разположението на автомобилите след настъпилото
ПТП и обстоятелството, че и двете ППС се намират на платното за движение след
удара. От приложения снимков материал се установяват и деформациите по лекия
автомобил и по камиона в следствие на удара, които напълно съответстват с
фактическата обстановка, представена от разпитаните свидетели Алексиев, Лазаров
и Димитров и обективирана в АУАН, и в наказателното постановление. Тези
деформации не биха били същите, ако ПТП-то се е реализирало така, както
свидетелства И. и така, както обяснява самият жалбоподател. РС е посочил, че безспорно
не е установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от
тази, описана в АУАН. Твърденията на П., че таксиметровият автомобил удря
успоредно камиона, управляван от него не се подкрепя от нито едно от събраните
по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се
опровергава от показанията на разпитания актосъставител и свидетелите, както и
от приложения по делото снимков материал. Обясненията на П., че същия се е
намирал извън платно за движение и се е движил успоредно с преминаващите МПС по
улицата, както и че управляваният от него т.а. не е бил поместен от удара с л.а.
са абсурдни и представляват една напълно незащитима теза. Не е нужно да бъдат
притежавани специални познания, за да се прецени, че получените щети по двете
МПС са се получили именно от удар, описан правилно и логично от св. А., Л. и Д..
Щетите по двете МПС никога не биха били възможни по този начин и в тези
участъци от автомобилите, ако таксиметровият автомобил удря успоредно камиона,
управляван от П., както твърди самият той в съдебно заседание. Съответно и
двете МПС не биха имали позицията, която са придобили след настъпилото ПТП, ако
е вярно това твърдение. Тежките щети по ходовата част на товарния автомобил са абсолютно
невъзможни при ако таксиметровият автомобил удря успоредно камиона, управляван
от П.. Те са възникнали именно и защото ударът е бил перпендикулярно спрямо т.а.,
а не успоредно. Според РС в процесния случай няма как да се установи кой водач
на ППС с каква скорост се е движел в момента на удара. Относно твърденията, че
водачът на таксиметровия автомобил не е спрял на знак „СТОП“ и с това е
попречил на жалбоподателя да извърши ляв завой, вследствие на което е настъпило
и ПТП-то са необосновани и в абсолютно противоречие със Закона за движение по
пътищата. РС е посочил, че има поставен знак „СТОП“ и за двете платна за
движение, но те се намират на около 10 метра преди мястото на произшествието. Съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Водачът на нерелсово
пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи
се по пътя, който той напуска. На тези основания РС е приел за безспорно, че за
възникналото ПТП носи именно и само П. който отнема предимството на другия
участник в ПТП. Затова РС е приел, че с неосигуряването на предимство на
движещия се направо водач на таксиметров автомобил Дачия “Сандеро“ П. безспорно,
виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно
нарушение по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно
наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за
него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, не е
констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до
отмяна на наказателното постановление. Не е констатирал нарушаване правото на
защита. Посочил е, че наказанието е с фиксиран размер и не подлежи на преценка от
наказващият орган или съда, както и че са спазени процесуалните изисквания –
АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от
компетентни органи, в рамките на правомощията им.
На тези основания е потвърдил НП.
По твърденията в
касационната жалба и писмената защита настоящият съд съобразява следното:
Твърденията за липса
на обективност от страна на проверяващите органи при извършване на проверката
са неоснователни. На приложения снимков материал са ясно видими следите по
двата процесни автомобила от контакта помежду им. Следите от удара по л.а.
“ДАЧИЯ” са само в предната му част, по-изразени в дясно, а следите от удара по
управлявания от касатора товарен автомобил са в задната му дясна част, в
областта на гумата. Тези видими следи от удара между автомобилите изцяло
отговарят на приетата от актосъставителя, наказващия орган и РС фактическа
обстановка, доколкото настъпват при ляв завой, при който се пресича платното с
насрещно движещите се автомобили. От РС е взет предвид снимковия материал
приложен по преписката на полицията, от който ясно се вижда разположението на
двата автомобила веднага след удара. От този снимков материал е видно, че и
двата автомобила се намират на пътя, и това е една от причините показанията на
св. И. да не бъдат кредитирани в частта им, в която твърди, че ПТП е станало
извън пътя. Не е спорно по делото, че автомобила управляван от П. не е местен
след настъпване на ПТП, като видно от снимковия материал, същия се намира на
платното за движение, а не обратното, както се твърди от касатора. Показанията
на свидетеля очевидец Венко И. не са кредитирани само в частта им, в която
противоречат на другите събрани доказателства, а именно в частта им, в която се
твърди, че ПТП е станало извън пътя. Същите се опровергават в тази им част
именно от снимковия материал. Съгласно показанията на същия свидетел И., от
мястото на знака „стоп“, на който таксиметровия автомобил според него не е
спрял, до мястото на удара има 30-40 метра /л.27 от дело 1333/2022/. Като се
има предвид това разстояние, както и факта, че знакът „стоп“ не е за
осигуряване на предимство на движещите се в насрещното движение, които ще
извършват ляв завой, правилно е прието, че между евентуалното неспиране на
знака „стоп“ от Димитров и отнемането на предимство при ляв завой от П. няма
връзка. В случая П. е привлечен към отговорност затова, че е нарушил правилата
за предимство при извършвания от него ляв завой. Евентуалното неспазване на
предписанията на пътните знаци от страна на Димитров в предходен момент не е
предмет на делото, а и няма пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП,
доколкото същото евентуално неспазване е значително отдалечено от мястото на
ПТП.
С оглед на изложеното, настоящият съд
приема, че съдебното решение е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон
и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК и чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 459 от 09.08.2022 г.,
постановено по АНД № 1333/2022 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.