Р Е Ш
Е Н И Е
№ 462/19.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар Д***
Д*** и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №342/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №72 от 25.05.2018г.,
постановено по АНД №140/2018г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно
постановление №12-001181 от 22.02.2018г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, с което на „Д*** “ ЕООД гр.Лом на основание чл.416, ал.5
Кодекс на труда (КТ) във вр. с чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и развива доводи, че е неправилно, като моли да се
отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена наложената имуществена
санкция. По същество на жалбата, касатора моли да се отмени обжалваното решение
при доводи изложени в жалбата.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Кръстева оспорва жалбата и моли да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Лом е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №12-001181/05.02.2018г. и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление №12-001181 от 22.02.2018г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана нарушение на разпоредбата на основание чл.128,
т.2 във вр. С чл.270, ал.3 КТ. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка
за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като е изложил и мотиви за правилното прилагане на
разпоредбата на чл.27 ЗАНН и чл.415в КТ.
Настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
неправилно и необосновано. Обосновано и правилно при надлежно събиране и кредитиране
на събраните необходими писмени и гласни доказателства за изясняване на спора,
в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено
извършеното нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 КТ.
Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за допуснати процесуални
нарушения, които са довели до неизясняване на спора, не установява наличието на
такива и счита, че делото е попълнено с необходимите доказателства, които са
дали възможност да се постанови едно обосновано и правилно решение.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни мотиви на въззивния съд
свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка
съпътстваща извършването и установяването на нарушението, както и доводите по
прилагане на разпоредбата на чл.27 ЗАНН и чл.415в КТ, като не счита за
необходимо отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената
имуществена санкция е към минимума предвиден в материалния закон и изцяло с
тежестта на извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали
възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. В тази връзка,
предвид поддържаното от касатора, че липсват реквизити в АУАН, които да
индивидуализират нарушителя, следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН наказателното
постановление се издава и когато са допуснати нередовности в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. По разбиране на настоящият съдебен състав,
събраните по делото свидетелски показания на свидетеля А*** (актосъставител) и
свидетелите Т*** и Х*** (свидетели по АУАН), както и събраните писмените
доказателства по делото са обсъдени надлежно от въззивния съд, който е извел
обосновани изводи относно извършеното нарушение, които следва изцяло се
споделят. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението на касатора, че е
изплатил описаното в наказателното постановление трудово възнаграждение не
намира опора в събраните по делото доказателства, тоест то следва да се приеме
за неоснователно.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон,
като на основание изложеното,
касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №72 от 25.05.2018г. постановено по АНД №140/2018г. по описа на
Районен съд Лом.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: