№ 36986
гр. София, 04.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110107072 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 274690/14.08.2025 г. процесуалният представител на
длъжника Б. Б. А. – адв. Михаел Любомиров Любомиров, с която по реда на чл. 248 ГПК е
направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 30353/17.07.2025
г. в частта за разноските.
С молбата се иска съдът да измени постановеното по делото определение №
30353/17.07.2025 г. в частта за разноските като осъди заявителя „Софийска вода“ АД да
заплати на адв. Михаел Любомиров сумата от 400 лева за адвокатски хонорар на основание
договор за правна помощ и съдействие и чл. 38, ал. 2 от ЗА, като се излагат доводи, че в
определението липсвало произнасяне по искането за разноски, обективирано във
възражението по чл. 414 ГПК. Позовава се на т. 6 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят „Софийска вода“ АД е депозирал становище
по молбата, при изложени съображения за неоснователност на молбата.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
С определение № 30353/17.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 7072/2025 г., съдът е
обезсилил издадената по същото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК и е прекратил производството по делото, но не се е произнесъл по искането на страните
за присъждане на разноски с оглед правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Доколкото исково производство не е проведено, поради липсата на предявен иск по
чл. 415, ал. 1 ГПК от страна на заявителя, заповедният съд е компетентен да се произнесе по
направените разноски в производството, проведено пред него. С определението, с което на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК се обезсилва заповедта за изпълнение, се прекратява и
производството по образуваното частно гражданско дело, а съгласно разпоредбата на чл. 81
ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като съгласно т. 7 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. разпоредбата на чл. 248 ГПК
намира приложение и в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд
не се е произнесъл по искането за разноски (какъвто е настоящият случай). Съобразно т. 12
от същото тълкувателно решение, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
1
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От посоченото следва, че и
двете страни в заповедното производство имат право на разноски, разпределени съобразно
правилата на чл. 78 ГПК, които се присъждат в исковото производство по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК
Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък
на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен
случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
От изложеното до тук следва, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима,
доколкото е подадена от легитимирано лице, което своевременно е направило искане за
присъждане на разноски, като е представило и списък на разноски по чл. 80 ГПК – на л. 15
от делото (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по
същество същата е основателна по следните аргументи.
Длъжникът Б. А. е приложил към възражението си договор за правна защита и
съдействие от 06.03.2025 г. (на л. 17), видно от който същият и адв. Михаел Любомиров се
намират в облигационна връзка по повод предоставената услуга – правна помощ и
съдействие. Договорът сочи, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адв. Михаел Любомиров е
предоставил безплатна правна помощ на длъжника Б. А. по ч. гр. д. № 7072/2025 г. по описа
на СРС, 65 състав. Според установената практика на ВКС за уважаване на искане по чл. 38,
ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да
опровергават това заявление; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл. 78 ГПК (така - определение № 201 от 30.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
532/2022 г., III г. о., определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.
о.; определение № 60338 от 07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. на ВКС, I т. о. и
определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д № 2266/2016 г. на ВКС, I г. о.).
С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е доказана в своето
основание.
Размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 се определя от
съда, като в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА е посочено, че този размер не може да бъде по-
нисък от минималния по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Следва да се съобрази
обаче, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по нисък размер. Разбира се,
нормите, установени е Наредбата служат за ориентир, но преценката на съда се формира
предимно с оглед естеството на спора, материалния интерес, процесуалните усилия, време и
ресурс, вложен от процесуалния представител и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото – в този дух вж. Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II
т. о., ТК.
С оглед изложеното и като взе предвид, че депозираното възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника Б. А., чрез неговия процесуален представител – адв. Михаел Любомиров, е
пунктуално изготвено като в същото се сочи, че длъжникът „не дължи изпълнение на
вземанията по издадената заповед за изпълнение“, като са въведени и конкретни
възражения, а именно, че вземанията на заявителя са погасени по давност, съдът приема, че
размерът на адвокатския хонорар, който следва да се присъди в полза на адв. Любомиров е в
размер на 100 лева.
2
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 30353/17.07.2025 г.,
постановено по ч. гр. д. № 7072/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“,
Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, представлявано
от изп. директор Васил Тренев, да заплати на адв. Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН
********** сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на длъжника Б. Б. А., ЕГН ********** по ч. гр. д. № 7072/2025 г.
по описа на СРС, 65-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3