М О Т И В И към НОХД
№ 965/2017 год. по описа на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО
срещу подсъдимия В.Р.К.,***, е по чл. 194, ал. от НК, затова, че на 02.09.2016
г., в гр.*** ***, в магазин "Била", отнел от владението на
собственика С.Г.К. от гр. В. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно
да присвои чужди движими вещи - брезентова чанта, тетрадка малък формат от 60
листа, прозрачна синя чантичка размер А 4, твърда калъфка с диоптрични очила с
метални рамки, сгъваем чадър, обикновени слушалки за телефон, мобилен телефон "Самсунг"
с имей: 352292051159750 и употребяван мобилен телефон с черен панел с дисплей и
с камера, ползван за радио - всички вещи на обща стойност 102.00 лева.
Представителят на ВТРП подържа
повдигнатото обвинение, като моли съда за налагане на минимално наказание, определено
при условията на чл. 58 А, ал. 1 от НК, с оглед проведеното по делото съкратено
съдебно следствие.
Подсъдимият се признава за виновен и прави пълни
самопризнания по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК.
Защитникът му също не оспорва фактическата обстановка и пледира
за налагане на наказание при условията посочени от представителя на държавното
обвинение.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, след като прецени направените
самопризнания на подсъдимия и установи, че същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият В.Р.К. е роден на *** г.
в гр. ***, като понастоящем живее в с. Шемшево, общ.*** ***. Същият е български
гражданин. Завършил е средно образование. Не е женен. Не работи. Осъждан е за
престъпления с пет влезли в сила присъди.
Изтърпял е едно общо наказание от
една година лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 1709/2007 г. на
ВТРС, определено измежду наложените по НОХД № 1709/2007 г. на ВТРС и НОХД №
342/2007 г. на СГС, както и постановеното да се търпи отделно на основание чл.
68, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца, наложено по НОХД № 166/2004 г. на ВТРС, в периода 20.12.2007 г. до
14.05.2008 г. с помощта на 2 години, 1 месец и 6 дни предварителен арест. Доколкото
наказанието по НОХД № 166/2004 г. на ВТРС е повече от 1 година лишаване от
свобода, при липсата на съдебна реабилитация, предвид разпоредбата на чл. 88 а,
ал. 4 и ал. 2 от НК, по отношение на К. не е настъпила пълна реабилитация и
същият се счита за осъждан.
На 02.09.2016 г. К. ***. Около обяд
отишъл в магазин "Била" в гр. В. ***. В този период от време
магазинът посетил и пострадалият С.Т.К.. Той влязъл в магазина през врата зад
касите и вдясно на най-горния рафт си оставил в една клетка за съхранение на
багаж чантата. Тази клетка я заключил като поставил монета за заключването и
взел ключа. Чантата, която оставил в клетката била брезентова със светло сив
цвят, с размери около 40 x 30 сантиметра, с две брезентови дръжки в
горната част, цип отгоре, два джоба с ципове и метална пластинка с някакъв
надпис. В чантата бил оставил малка тетрадка от 60 листа с листове на
квадратчета, в която имало изписан с ръкописни текст записки, имало папка,
представляваща прозрачна синя чантичка, размер А4 със записки с ръкописен и
печатарски текст, в чантата имало и черна твърда калъфка с очила с метални
рамки, с тъмен цвят и лещи от 4,5 диоптъра, имало също и черен сгъваем чадър,
обикновени слушалки за телефон в черен цвят. В чантата бил оставил и мобилния
си телефон "Самсунг" с имей: 352292051159750, който бил с черен
панел, с копчета с малък дисплей, стар. Ползвал го със сим- карта с №
**********. Към черните слушалки в чантата имало и един стар мобилен телефон с
черен панел с дисплей и с камера и този телефон ползвал за радио. След като К.
заключил клетката, влязъл да пазарува. На касиерката дал 10 лева за заплащане
покупката от 69 ст. Тя помолила за по-дребна сума. Тогава К. се върнал при
багажните клетки, отключил тази, в която пазел чантата си и си взел монетата,
необходима за задействане на заключващото устройство. Върнал се на касата, за
да плати с тази монета покупката си. Възползвайки се от факта, че клетката
останала незаключена, К. взел чантата с всички вещи и напуснал обекта. Когато К.
се върнал до клетката, установил, че чантата му я няма. Сигнализирал охраната,
прегледали камерите, но те не заснемали багажното отделение. Обиколили и
наоколо, за да проверят дали чантата не е изхвърлена, но не я открили.
К. използвал мобилния телефон "Самсунг"
с имей: 352292051159750 от 02.09.2016 г. до 12.09.2016 г., като разговарял с
него на територията на район В. *** и впоследствие се разпоредил с него. От
18.10.2016 г. телефонът бил активен на територията на гр. София.
Изложените фактически данни се
установяват чрез фактите от показанията на разпитаните свидетели - пострадалият
С.Т.К., служителят от охраната на магазина Х.П.Д. и С.С.К. - на чието име се
води картата, с която е ползван отнетия телефон след 18.10.2016 г., от
заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза, което дава
заключение, че отнетите вещи са на обща стойност 102,00 лв., от приложените
разпечатки от проведени разговори с телефонния апарат.
По досъдебното производство е
получено разпореждане от районен съдия от ВТРС по ЧНД № 2319/2016 г., с което е
разрешен достъп до трафични данни от мобилен оператор "БТК" ЕАД гр.
София за СИМ - карта с № ********** с какъв имей на мобилен телефон се е
ползвала преди и по време на престъплението. Получена е справка от "БТК"
ЕАД гр. София и от изготвената докладна записка за проведени ОИМ се установява,
че сим-карта с № ********** за периода от 20.08.2016 г. до 02.09.2016 г. се е
ползвала от мобилен апарат с фабричен номер /имей/: 352292051159750. Изискано и
е получено ново разпореждане от съдия от ВТРС и въз основа на него са получени
справки от мобилните оператори. От проведените ОИМ и анализ на разпечатките е
установено, че в мобилен апарат с ИМЕЙ: 352292051159750 е поставена- сим карта
с абонатен № ********** след извършване на кражбата и тя се ползва от В.Р.К. ***.
След това мобилния апарат се е ползвал от сим- карти на С.С.К. и на фирма
„Маркал ВВ" ЕООД, които имат много сим карти и не може да се установи,
къде се намира местонахождението. Изискана е справка за съдимост на К. и
справки за изтърпени наказания от ВТРП и ГОРИ. От същите се установява, че подсъдимият
е осъждан за престъпления от общ характер и не е реабилитиран.
С оглед на установеното се налагат
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна, умишлено при форма на вината пряк
умисъл, престъпния състав на чл. 194, ал.1 от НК.
От обективна страна е безспорно
установено, че на посочените по- горе дата и място подсъдимият К. е прекратил
фактическата власт на досегашния владелец - К. върху собствените му вещи -
брезентова чанта, тетрадка малък формат от 60 листа, прозрачна синя чантичка
размер А4, твърда калъфка с диоптрични очила с метални рамки, сгъваем чадър,
обикновени слушалки за телефон, мобилен телефон "Самсунг" с имей:
352292051159750 и употребяван мобилен телефон с черен панел с дисплей и с
камера, ползван за радио и е установил собствена фактическа такава с вземането
на вещите и отдалечаването им от местопрестъплението. Вещите имат юридическото
качество да са чужди по отношение на подсъдимия. Доказано се явява липсата на
съгласие у пострадалото лице за вземане на вещите, както и тяхната стойност
102.00 лв.
От субективна подсъдимият К. е
извършил деянието виновно при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Доказано от субективна страна е
намерението противозаконно да присвои вещите чрез разпореждане с тях.
Причини за извършване на
инкриминираното деяние — незачитане на частната собственост, стремеж да
облагодетелстване по неправомерен начин, ниска правна култура.
За извършеното престъпление НК
предвижда наказание "лишаване от свобода" до осем години. Според
направените пълни самопризнания по обстоятелствата изложени в обвинителния акт
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и проведеното съкратено съдебно следствие, с
оглед последиците по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на
подсъдимия К. при условията на чл. 58 а, ал. 4 от НК, тъй като в случая е безспорно,
че разпоредбата на чл. 55 от НК се явява по-благоприятна за него. Налице са
многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – млада възраст,
добросъвестно процесуално поведение, направени самопризнания и критично
отношение към извършеното, ниска стойност на предмета на престъплението /близо
4 пъти под минималната работна заплата за страната/ и желание за неговото пълно
възстановяване, тежко социално и материално положение. Така отчетени тази
обстоятелства, мотивираха съда да определи наказанието му при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, заменяйки предвиденото за престъплението наказание "лишаване
от свобода" без специален минимум с "пробация", налагайки му
такова, изразяващо се в “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една
година с периодичност два пъти седмично, “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година и "Безвъзмезден труд полза на
обществото" в размер на 150 часа за срок от една година. Според съда, така
определеното наказание, ще е в състояние да изпълни както целите на
специалната, така и на генералната превенция.
Присъдиха се и направените по делото
разноски, които подсъдимият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: