Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./27.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3318/2020 г.
Производството по делото е образувано по предявени от Община Варна,
представлявана от кмета на О.В.– И.П., адрес: град Варна, бул. „Г.К.“ № 92
срещу „М.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес: *** обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 59 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1605 лева,
представляваща обезщетение за разполагане на обект върху общинска земя без
правно основание – павилион-склад с площ от 107 кв. м., находящ
се в гр. Варна, ул. „В.П.“ № 10, за периода 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
03.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 44.48 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 01.06.2019
г. до 30.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19711/2019 г. по
описа на ВРС.
Ищецът О.В.твърди, че в негова полза са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу „М.“ ООД за сумите, предмет на предявените
искове. Поддържа, че ответникът е разположил на общинска земя павилион-склад с
площ от 107 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „В.П.“
№ 10, без издадено разрешение за право на разполагане. За периода от 01.05.2019
г. до 31.07.2019 г. същият е ползвал земята, частна общинска собственост, като
не е заплащал дължимата цена за право на разполагане, както следва: за м. май
2019 г. – в размер на 802.50 лева, за м. юни 2019 г. – в размер на 401.25 лева
и за м. юли 2019 г. – в размер на 401.25 лева, т.е. общо 1605 лева за целия
период. Ищецът счита, че върху посочените суми ответникът дължи и лихва за
забава, която за периода 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г. възлиза на 44.48 лева.
Твърди, че е изправил до ответника покана за доброволно плащане на дължимите
суми, но и към настоящия момент същите не са заплатени и ответникът продължава
да ползва общинския терен без да има право за това. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „М.“ ООД е депозирал писмен отговор, в
който излага доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че исковете са недопустими, тъй като като
ответник в нея е посочена Потребителна кооперация „Възраждане“. Оспорва да е
собственик на процесния обект, респ. да е разполагал
същия на общински терен. Поради изложеното счита, че не дължи претендираните суми. Моли производството по делото да бъде
прекратено, а в условията на евентуалност – исковете да бъдат отхвърлени, както
и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на исковото
производство е неоснователно предвид това, че в указания срок ищецът е посочил,
че предявява исковите си претенции не срещу Потребителна кооперация
„Възраждане“, а срещу „М.“ ООД.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
От счетоводно извлечение от сметка от 01.10.2019 г. се установява, че
дължимото обезщетение за разполагане на обект - павилион – склад, находящ се на ул. „В.П.“ върху общински терен без правно
основание – няма издадено разрешение за поставяне на преместваем
обект за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. е в размер на 1605 лева, а
дължимата лихва за забава в размер на 44.48 лева. В същото е видно още, че
дължимите суми са изчислени въз основа на Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна.
От намиращото се в приобщеното ч.гр.д. № 19711/2019 г. по описа на Районен
съд – град Варна заявление от 25.01.2019 г., подадено от А.Г., управител на „М.“
ООД *** се установява, че същият е поискал поставянето на павилион с площ 155
кв.м. на кръстовището на ул. „В.П.“ и ул. „Д.“. Не се установява да е получено
разрешение въз основа на подаденото заявление.
Като писмено доказателство по делото е приета молба от 03.05.2019 г. от „М.“
ООД, с която се отправя искане до кмета на район Приморски за смяна на таксите
относно павилион с площ 155 кв.м. за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г.,
тъй като ще бъде използван за склад. От молба от 25.01.2019 г. отново от „М.“
ООД *** е видно, че е отправено искане за освобождаване от заплащане на такса
смет, тъй като обекта не извършва търговска дейност.
От приетите като писмени доказателства по делото констативни протоколи от
30.01.2019 г., от 04.02.2019 г., от 16.05.2019 г., от 17.06.2019 г., от
02.07.2019 г., от 01.08.2019 г., от 09.09.2019 г.,
издадени от Дирекция „Обществен ред и контрол“ се установява, че павилион,
намиращ се на ул. „В.П.“, експлоатиран от „М.“ ООД не осъществява търговска
дейност.
Приета като писмено доказателство по делото е покана за доброволно
изпълнение от 09.08.2019 г., изпратена до „М.“ ООД, в която е отправено искане
за заплащане на претендираните в настоящото
производство суми, която не е връчена, тъй като същата се е върнала
непотърсена, предвид направеното отбелязване на връчителя.
Като писмено доказателство е приета извадка от Агенция по геодезия,
картография и кадастър, в която е отразено, че имот № 10135.2555.94 – град
Варна, район Приморски, ул. „В.П.“, вид собственост – частна общинска;
собственици – О.В.и „А.М.“ АД.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 19711/2019 г. по описа на Районен съд,
град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника, който в срок е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните
вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване
на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата
молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл.
415, ал. 1 ГПК.
Съдът по изложените в исковата молба твърдения,
квалифицира исковите претенции. Предвид изложеното в исковата молба, че не е
налице издадено разрешение за разполагане на обект на общински терен и
наличието на такъв, собственост на ответника, с което се лишава ищеца от
възможност да ползва в цялост собствения си терен, обуславя извод, че исковата
претенция за заплащането на сумата от 1605 лева, следва да се квалифицира като
такава по реда на чл. 59 ЗЗД.
По предявения иск с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД - вземането от неоснователно
обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията
между страните да съществува обвързаност
от договор, гестия или деликт.
Когато между страните няма друга
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните
другата се е обогатила, обогатилият се дължи да
върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В случая не става въпрос за наличие на причинна
връзка, а следва да се изясни дали обедняването и обогатяването произтичат от
един общ факт или група общи факти. В този смисъл са и постановките, отразени в
Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, в т.5, които не са загубили
действие и към настоящия момент.
В процесния случай в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че процесният търговски обект е разположен на терен – частна
общинска собственост, респ. че за ищеца е налице обедняване поради лишаването
му от възможността да получи следващата се цена за разполагане на обекта върху
собствения му имот; че в процесния период от 01.05.2019
г. до 31.07.2019 г. ответникът е ползвал обекта, с което се е обогатил; размера
на претендираното обезщетение – дължимата такса за
разполагане на обекта съгласно Наредба на Общински съвет Варна за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна, и размера на лихвата за забава.
От
събраните по делото доказателства се установява, че действително не е налице
издадено разрешение от О.В.за разполагане на обект на общински терен на „М.“
ООД *** П.“ и ул. „Д.“, поради което следва изводът, че между страните не
съществува облигационна обвързаност. От събраните по делото доказателства –
констативни протоколи от 30.01.2019 г., от
04.02.2019 г., от 16.05.2019 г., от 17.06.2019 г., от 02.07.2019 г., от
01.08.2019 г., от 09.09.2019 г. се установява, че на
ул. „В.П.“ е разположен павилион, за който е отразено, че се експлоатира от
ответника.
От
представената извадка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, в която е
отразено, че имот № 10135.2555.94, намиращ се в град Варна, район Приморски,
представляващ ул. „В.П.“, е частна общинска, не може да се направи категоричен
и обоснован извод, относно собствеността. Тази извадка по никакъв начин не
доказва възникнало право на собственост в патримониума
на общината. Фактът, че в същата общината е посочена за собственик не означава,
че го легитимира като такъв, още повече че същата не е единственият посочен
собственик.
С оглед гореизложеното не
може да се направи извод, че Общината е обедняла поради това, че е била лишена
да ползва собствения си обект, предвид липсата на доказване по реда на пълно и
главно доказване, че същата е собственик на терена, върху който е разположен
павилиона на „М.“ ООД.
Предвид
липсата на доказване на елемент, разпределен в доказателствена
тежест на ищеца, следва изводът, че предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 59 ЗЗД подлежи на отхвърляне. Съдът не следва да обсъжда дали
останалите елементи от фактическия състав са доказани.
С оглед гореизложените
мотиви предявеният иск се явява неоснователен, поради което същият подлежи на
отхвърляне.
Предвид отхвърляне на
главната искова претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорната
такава за заплащане на сумата 44.48
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за
периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските:
Двете
страни в производството са направили искане за присъждане на сторените съдебни
разноски, но предвид отхвърляне на исковите претенции, такива се следват само
на ответника. Последният претендира единствено заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, което следва да му се присъди в цялост, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна, представлявана от
кмета на О.В.– И.П., адрес: град Варна, бул. „Г.К.“ № 92 срещу „М.“ ООД, ЕИК ********,
съдебен адрес: *** установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 59 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че „М.“ ООД, ***, представлявана от кмета на О.В.– И.П.
сумата от 1605 лева, представляваща обезщетение за разполагане на обект върху
общинска земя без правно основание – павилион-склад с площ от 107 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „В.П.“ № 10, за периода
01.05.2019 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 03.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19711/2019 г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Варна, представлявана от
кмета на О.В.– И.П., адрес: град Варна, бул. „Г.К.“ № 92 срещу „М.“ ООД, ЕИК ********,
съдебен адрес: *** установителен иск с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че „М.“ ООД, ***, представлявана от кмета на О.В.– И.П.
сумата от 44.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислена за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19711/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета на О.В.–
И.П., адрес: град Варна, бул. „Г.К.“ № 92 да заплати на „М.“ ООД, ЕИК ********,
съдебен адрес: *** сумата от 350 лева, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: