№ 520
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгени Г.
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело №
20211100107334 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В. С. е заявил в искова молба от 09.06.2021 г., че на 18.10.2020 г. е
участвал в ПТП, предизвикано от И. Д.. От това ПТП В. С. е получил:
контузия на главата със сътресение на мозъка; бисегментна дегеративна
спинална стеноза, която е била неизразена вертебро дискогенна; световъртеж
от централен произход; увреждане на шийните коренчета.
[2] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на И. Д. е
била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК-З.“ (ОЗК). От уврежданията В. С.
е претърпял болки, страдания и неудобства. Той е заплатил и 413,40 лева за
лечението си.
1
[3] На 08.12.2020 г. В. С. е поискал от ОЗК да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди от описаните увреждания. ОЗК му е предложил само
1 859,19 лева обезщетение, което В. С. приема за недостатъчно. Затова В. С.
моли съда да осъди ОЗК да му заплати:
- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от
претърпени вреди за 100 000,00 лева, плюс законната лихва от 18.10.2020 г.
до окончателното изплащане;
- 413,40 лева обезщетение за имуществени вреди (исковата молба, л. 2-
5).
2. На ответника
[4] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. И. Д. не е причинил ПТП;
2. уврежданията на ищеца не са от процесното ПТП, а от него той не е
претърпял неимуществени и имуществени вреди;
3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;
4. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото е
бил без поставен обезопасителен колан. Затова ОЗК моли съда да отхвърли
иска (писмения отговор, л. 65-67).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[5] Не се спори, че В. С. е бил роден на ******* г.; бил е здрав и в
нормално физическо състояние. Той е имал дете и съпруга, с която не е
живеел заедно, а е работил като шофьор във фирма за цветя, но е напуснал и е
престанал да работи. В. С. не е имал зависимости (показанията на свидетеля
Г., л. 118-гръб-119).
2
[6] На 18.10.2020 г. около 21:30 часа В. С. е пътувал в лек автомобил
„Опел“ на предна дясна седалка (протокола за ПТП, л. 16; показанията на
свидетеля Г., л. 118-гръб-119). В. С. е бил без поставен обезопасителен колан
(заключението на повторната комплексна експертиза, л. 316-327).
[7] Свидетелят Б. Г. е управлявал автомобила „Опел“ с 36,57 км/ч по
ул. „Бесарабия“ с посока на движение от север на юг към кръстовището с ул.
„Мими Балканска“. В същото време свидетелят Д. е управлявал автомобил
„Киа“ с 50 км/ч по ул. „Мими Балканска“ с посока от югоизток към
северозапад към кръстовището с ул. „Бесарабия“.
[8] На това кръстовище е имало пътни знаци Б3 („Път с предимство) и
Т13 („Направление на път с предимство“). Те са указвали, че автомобилите,
движещи се по ул. Бесарабия“, са били с предимство пред тези, влизащи в ул.
„Мими Балканска“ от ул. „Бесарабия“ или излизащи от ул. „Мими Балканска“
към ул. „Бесарабия“. Било е тъмно, но пътната настилка е била суха.
[9] Свидетелят Д. е насочил автомобила „Киа“ към излизане от ул.
„Бесарабия“ и влизане в ул. „Мими Балканска“. Лекият автомобил „Опел“ е
продължавал движението си по ул. „Бесарабия“.
[10] Поради наличието на висока плътна ограда и храсти вдясно на
движението на лекия автомобил „Киа“ свидетелят И. Д. е могъл да забележи
приближаващия автомобил „Опел“, когато е бил на 15 метра от мястото на
удара и са оставали 1,08 секунди до удара. Опасната зона за спиране на
автомобила „Киа“ при скорост от 50 км/ч е била 31,79 м. При тази скорост на
движение И. Д. не е могъл да предотврати удара и автомобилът „Киа“ е
ударил автомобила „Опел“. Ударът е бил непредотвратим и за Б. Г. (стр. 15-20
от заключението на основната комплексна експертиза, л. 241-269). Предвид
това, че при скорост от 50 км/ч опасната зона за спиране на автомобила „Киа“
е била 31,79 метра, съдът приема, че при 14-15 метра, които автомобилът
„Киа“ е имал преди мястото на удара от момента, когато е виждал автомобила
3
„Опел“, за да спре преди удара, скоростта на автомобила „Киа“ би следвало
да бъде в порядъка на 25-29 км/ч.
[11] Вследствие на удара В. С. е получил: мозъчно сътресение;
охлузване в челната област на главата; световъртеж от централен произход в
стадий на субкомпенсация (стр. 21 от заключението на основната комплексна
експертиза, л. 241-269; стр. 11 от заключението на вещото лице д-р М., л. 307-
314). Той не би получил уврежданията, ако е бил с поставен обезопасителен
колан (заключението на повторната комплексна експертиза, л. 316-327) Не се
спори, че към този момент гражданската отговорност на И. Д. е била
застрахована при ответника ОЗК.
[12] След случилото се В. С. е бил лекуван два дни в болница
„Пирогов“ (епикризата, л. 18-19). Впоследствие на 06.11.2020 г. той отново е
постъпил в болница за лечение на световъртеж от централен произход, който
е бил лекуван с вазоактивни медикаменти и витамини. В. С. се е възстановил
за около два месеца, през които е търпял болки и страдания, които са били по-
интензивни непосредствено след получаване на уврежданията. Към момента
на прегледа от вещото лице ищецът е възстановен от уврежданията (стр. 11-
12 от заключението на вещото лице д-р М., л. 307-314). За лечението си В.
Стоичко е заплатил 397,41 лева за лечението си (разходните документи, л. 21-
22 и 28. Останалите документи на л. 22-23-24 и 168 се повтарят).
[13] Значително по-леко от настоящото е увреждането, предмет на
обезщетяване на решение на САС 2856-2018-8-ми с-в по гр. д. 3 185/2018 г.
Малко по-леко от настоящия случай е увреждането, предмет на обезщетяване
на решение на САС 462-2019-14-ти с-в по гр. д. 4 924/2018 г. Близко до
настоящото е увреждането, предмет на обезщетяване на решение на САС 873-
2019-10-ти с-в по гр. д. 4 247/2018 г. (показанията на вещото лице П., л. 280).
[14] На 08.12.2020 г. В. С. е поискал от ОЗК да му заплати
обезщетение. Не се спори, че ОЗК не го е направил. Съдът е освободил В. С.
от заплащане на държавна такса, В. С. е бил представляван безплатно от
адвокат (л. 14) и е заплатил 300,00 лева за вещо лице (л. 102). ОЗК е заплатил:
4
2 076,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на адвокат, регистриран по
ЗДДС (л. 329, 332-333); 1 150,00 лева за вещи лица (л. 87, 294-296); 30,00 лева
за свидетел (л. 86); 25,00 лева за съдебни удостоверения (л. 85 и 125). ОЗК е
направил разноски за общо 3 281,00 лева (2 076,00+1 150,00+30,00+25,00).
2. Спорни обстоятелства
[15] Спорните обстоятелства са били:
- дали В. С. е бил с поставен обезопасителен колан;
- дали той е получил и други увреждания, извън описаните от съда.
[16] Съдът приема, че В. С. е бил без поставен обезопасителен колан,
защото това приема повторната комплексна експертиза, в която участва
вещото лице Ш. - съдебен медик – която притежава по-голям опит и
компетентност да отговори на въпроса от вещото лице д-р П. – неврохирург –
участвал в основната комплексна експертиза. Съдът не приема, че В. С. е
получил други увреждания, извън приетите, защото нито вещото лице д-р П.,
нито вещото лице д-р М. са установили това.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] В. С. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. Исковете са частично основателни.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
5
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).
[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. В. С. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на В. С.;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при ОЗК;
4. вследствие на уврежданията В. С. да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди;
5. ОЗК да не е изплатил на В. С. обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1. на 18.10.2018 г. В. С. е участвал в ПТП, предизвикано от И. Д.;
2. от него В. С. е получил увреждания;
3. ГО на И. Д. е била застрахована при ОЗК;
4. от уврежданията В. С. е претърпял неимуществени и имуществени
вреди;
5. ОЗК не е изплатил на В. С. обезщетение.
[21] Съдът приема, че И. Д. е причинил ПТП поради следното:
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП). В случая съдът установи, че И. Д. е излизал от път с предимство и е
навлизал в път без предимство. Следователно той е следвало да осигури
предимството на автомобилите, движещи се по пътя с предимство. Такъв
автомобил е бил „Опелът“, в който е пътувал В. С..
6
[22] Също така съдът установи, че отдясно на движението на
автомобила на И. Д. е имало плътна висока ограда, а след нея и храсти, които
са пречили на видимостта му към идващите автомобили от пътя с
предимство. И. Д. е следвало да съобрази тези обстоятелства и да намали
скоростта си до 25-29 км/ч, за да може да избегне евентуален удар с
автомобил, идващ от пътя с предимство. Той не го е направил, движил се е с
несъобразена скорост и така е причинил ПТП.
[23] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът установи,
че В. С. е заплатил 397,41 лева за лечението си. Съдът следва да определи
размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.
[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът
следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам,
съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на
обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе
от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-
2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да
определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП –
18.10.2020 г.
[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
[26] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
7
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
(т. II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т.
т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700
000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00
лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00
лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от
КЗ).
[28] Икономическата обстановка в страната също се е променяла,
което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:
[1]
- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г..
[2]
- 610,00 лева от 01.01.2020 г.до 31.12.20207 г..Увеличението на МРЗ
е 45,24 % от 2016 г. до 18.10.2020 г. (610,00-420,00/420,00х100,00).
[29] Съдът установи, че към момента на ПТП В. С. е бил на 35
години,;бил е здрав и в нормално физическо състояние. Той е имал дете и
съпруга, с която не е живеел заедно, а е работил като шофьор във фирма за
цветя, но е напуснал и е престанал да работи. В. С. не е имал зависимости.
[30] От процесното ПТП В. С. е получил: мозъчно сътресение;
охлузване в челната област на главата; световъртеж от централен произход в
стадий на субкомпенсация. Той е бил лекуван два дни в болница „Пирогов“.
8
Впоследствие на 06.11.2020 г. той отново е постъпил в болница за лечение на
световъртеж от централен произход, който е бил лекуван с вазоактивни
медикаменти и витамини. В. С. се е възстановил за около два месеца, през
които е търпял болки и страдания, които са били по-интензивни
непосредствено след получаване на уврежданията. Към момента на прегледа
от вещото лице В. С. е бил възстановен от уврежданията.
[31] Значително по-леко от настоящото е увреждането, предмет на
обезщетяване на решение на САС 2856-2018-8-ми с-в по гр. д. 3 185/2018 г.,
по което САС е определил 15 000,00 лева обезщетение за увреждане от 2016
г.[3]. Малко по-леко от настоящия случай е увреждането, предмет на
обезщетяване на решение на САС 462-2019-14-ти с-в по гр. д. 4 924/2018 г., по
което САС е определил обезщетение от 12 000,00 лева за увреждане от 2016
г.[4]. Близко до настоящото е увреждането, предмет на обезщетяване на
решение на САС 872-2019-10-ти с-в по гр. д. 4 247/2018 г., по което САС е
определил обезщетение от 10 000,00 лева за увреждане от 2016 г.[5].
[32] Съдът отчита всички обстоятелства, свързани с определянето на
обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че процесният случай
е по-тежък от тези, предмет на обезщетяване по първите две решения на САС,
които съдът цитира по-горе. Съдът също така отчита, че от 2016 г. до 2020 г.
МРЗ се е увеличила с 45,24 %. Затова съдът приема, че справедливото
обезщетение, което се дължи на В. С. е 17 000,00 лева.
[33] ОЗК е възразил, че В. С. е допринесъл за настъпването на
уврежданията, понеже е бил без поставен обезопасителен колан.
Възражението е основателно.
[34] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако
увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено
действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-
[6]
2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия,
9
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова
може да бъде определено само действието или бездействието, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[35] Съдът установи, че в нарушение на правилата за движение В. С. е
пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Ако той е бил с
такъв, не би получил уврежданията. Ето защо съдът приема, че В. С. е
допринесъл за настъпването на уврежданията. Съдът приема процент на
съпричиняване 30. Предвид приетия процент на съпричиняване
обезщетенията, които се дължат на В. С., са:
- 11 900,00 лева за неимуществени вреди (17 000,00х0,7);
- 278,19 лева за имуществени вреди (397,41х0,7). Затова съдът уважава
исковете за тези размери, като ги отхвърля за разликата до пълните им
предявени размери.
2. По разноските
[36] В. С. търси разноски. Той е направил такива за 300,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 12 178,19 лева
при предявен размер от 30 413,40 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати
на В. С. 120,13 лева разноски по делото (300,00х12 178,19/30 413,40), а на
адвокат Д. Н. 577,57 лева адвокатско възнаграждение (830,00+(30 413,00-
10 000,00х0,03)х12 178,19/30 413,40). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът
осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 526,00 лева държавна такса
(11 900,00х0,04+50,00).
[38] ОЗК също търси разноски. Той е направил такива за 3 281,00 лева.
10
[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на В. С. за
18 234,21 лева при предявен размер от 30 413,40 лева. Затова съдът осъжда В.
С. да заплати на ОЗК 1 967,20 лева разноски по делото (3 281,00х18 234,21/30
413,40). Ето защо съдът
[1] Постановление № 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[2] Постановление № 350/19.12.2019 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[3] Съдът е установил, че към 28.02.2016 г. ищцата е била на 23 години. Вследствие на ПТП тя е получила: 1.
контузия на главата с мозъчно сътресение, което е протекло без пълна загуба на съзнание, а само с количествена
промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване); 2. контузия на тялото. Уврежданията на ищцата са били
лекувани три дни в болница. През този период тя е имала нужда от чужда помощ. Когато е претърпяла
инцидента, ищцата е била студентка и се е притеснявала, че ще пропусне изпити, което е щяло да затрудни
обучението . В резултат на преживяното ищцата и към момента се страхува да се вози в автомобил и предпочита
тя да шофира. Понякога тя има главоболие.
[4] Съдът установи, че към 20.08.2016 г. ищецът е бил на 42 години, работил е и е живеел на съпружески начала
със свидетелката Н. Вследствие на ПТП той е получил: 1. контузия на главата париетално със сътресение на
мозъка; 2. контузия на шията. Мозъчното сътресение е протекло с лекостепенни промени на съзнанието –
зашеметяване и вестибуло-вегетативна симптоматика. При първичния преглед и последващото проследяване
ищецът е бил в пълно съзнание, Глазкоу скала 15 точки, без възбудна и/или отпадна неврологична симптоматика.
На ищеца е било препоръчано да носи шийна яка за две седмици. Изписана му е била и терапия от медикаменти –
парацетамол, деган и мидокалм. От третия до шестия ден лечението му е продължило с аналгетици и
интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори. Ищецът е имал оплаквания и след първия месец и му е било
препоръчано лечението да продължи с кавинтон, пирацетам, вестибо, геритамин. Приемът на
пирацетам/ноотропил е продължил шест месеца. Непосредствено след инцидента ищецът е бил зашеметен. Той е
имал: гадене без повръщане; дифузно стягащо главоболие; замаяност; звънене в ушите; нестабилност в походката.
Хемодинамиката му е била стабилна (нормално кръвно налягане, сърдечна честота и кръвни показатели). От
подобно увреждане нормалният период на възстановяване е 30 дни, като при ищеца то е продължило по-дълго
поради негови други неустановени общи заболявания. Към момента на провеждане на съдебното дирене той е бил
по-раздразнителен при критични ситуации; понякога се е стряскал и говорил насън.
[5] Съдът е установил, че към 07.09.2016 г. ищецът е бил на 36 години и е спортувал джио джицу. Вследствие на
ПТП той е получил: 1. контузия на главата със сътресение на мозъка; 2. разкъсно-контузна рана в тилната област
на главата; 3. контузия на дясно рамо и десен лакът с оток и ограничения на движенията. Вследствие на
сътресението на мозъка ищецът е бил зашеметен и не е имал ясен спомен за инцидента. Той е бил три дни в
болница, където раната му в тила е била обработена хирургично и е била зашита. Възстановяването му е
продължило около 30 дни, през по-голямата част от които е бил в болничен. Ищецът е изпитвал умерени болки и
страдания за 10-15 дни и леки до 30 дни. Вследствие на раната на тила ищецът е имал седем-сантиметров белег с
два напречни лъча с дължина около сантиметър и половина. Докато е бил в болница, а след това и при
амбулаторното му лечение, за ищеца се е грижила майка му. В началото той се е хранел трудно, майка му е
помогала с това, както и с тоалета му. Той все още се е страхувал от автомобилие и е станал по-затворен
[6] И двете решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
РЕШИ:
[40] ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД да заплати следните суми:
1. на В. Б. С.:
11
- 11 900,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от
Кодекса за З. (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
увреждания от пътно-транспортно произшествие от 18.10.2020 г. плюс
законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното изплащане. Искът е
предявен като частичен за 30 000,00 лева от 100 000,00 лева;
- 278,19 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ
обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждания от ПТП от
18.10.2020 г. плюс законната лихва от 18.10.2020 г. до окончателното
изплащане;
- 120,13 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат Д. Н. – 577,77 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3. на СГС – 526,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса. В. С. е със съдебен адрес – адвокат Д. Н., гр. София, ул. „*******. ЗАД
„ОЗК-З.“ АД е с адрес в гр. София, ул. „*******
[41] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от
КЗ на В. Б. С. срещу ЗАД „ОЗК-З.” АД:
- за обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над 11 900,00
лева до предявения размер от 30 000,00 лева;
- за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 278,19 лева
до пълния предявен размер от 413,40 лева.
[42] ОСЪЖДА В. Б. С. да заплати на ЗАД „ОЗК-З.” АД 1 967,20 лева
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.
[43] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[44] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 263,00
лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично
12
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна
такса и разноски.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13