№ 15132
гр. София, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110114748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното „Е.О.С.М.“ ЕООД, че ищецът Б. П. Б. не
дължи сумата 2915,51 лв. - главница по Договор за банков кредит от 21.03.2007
г., ведно със законна лихва от 29.07.2008 г. до окончателното й изплащане, 03,34
лв. - просрочена редовна лихва за периода 25.06.2007-24.07.2007 г., 629,41 лв. -
просрочена наказателна лихва за периода 25.07.2007-28.07.2008 г., и 216,97 лв. -
съдебни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №21207/2008 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че срещу ищцата е
водено изп. дело №962/2008 г. по описа на ЧСИ Н. М., образувано по молба на Р.
/Б./ ЕАД по изпълнителен лист от 11.08.2008 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №21207/2008 г. по описа на
СРС, 29 с-в. Ответното дружество е частен правоприемник на първоначалния
взискател. Твърди, че сумите установени с влязлата в сила заповед за изпълнение
са погасени по давност. Пояснява, че изп. дело е прекратено, а при висящността
му не са извършвани действия по изпълнението, водещи до прекъсване на
петгодишния давностния срок, вкл. след 26.06.2015 г. В наши дни ответникът
настоява плащане на сумите въпреки отправено извънсъдебно изявление на
ищеца да ги отпише като дълг поради изтеклата давност.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Посочва, че за
1
процесното вземане към настоящия момент не е налице висящо изпълнително
производство и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска. Оспорва
иска по същество с довод, че вземането съществува, доколкото погасителната
давност не води до погасяване на вземането, а на възможността да бъде
принудително изпълнено.Счита, че има право да отразява счетоводно
задълженията и кани длъжника да плати. Поддържа, че независимо дали
вземането е погасено по давност или не, остава задължението на ответника, като
дружество по чл. 4 и на осн. чл. 10 от Наредба №22/2009 на БНБ да предоставя
информация за всички кредити на клиентите.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, с проекта за доклад по
делото, неоспорен и обявен за окончателен, е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че срещу ищеца е водено изп. дело №962/2008 г. по описа на
ЧСИ Н. М., образувано по молба на Р. /Б./ ЕАД по изпълнителен лист от
11.08.2008 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №21207/2008 г. по описа на СРС, 29 с-в, за сумите:
2915,51 лв. - главница по Договор за банков кредит от 21.03.2007 г., ведно със
законна лихва от 29.07.2008 г. до окончателното й изплащане, 03,34 лв. -
просрочена редовна лихва за периода 25.06.2007-24.07.2007 г., 629,41 лв. -
просрочена наказателна лихва за периода 25.07.2007-28.07.2008 г., и 216,97 лв. -
съдебни разноски; което изпълнително дело е прекратено; ответното дружество е
частен правоприемник на Р. /Б./ ЕАД. Също така, съгласно приетия и неоспорен
проект за доклад по делото, съдът по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, указа на
ответната страна, че по арг. от чл. 154 от ГПК спорното материално право е
обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
юридически факти: наличие на изпълнително основание, в което са удостоверени
спорните парични вземания в полза на ответника срещу ищеца, за които
давностният срок е спиран и/ли прекъсван; а тези обстоятелства подлежат на
доказване от ответника, както и че не сочи доказателства в подкрепа на
изложените в отговора твърдения и възражения, в т.ч. по правнорелевантните
факти в негова доказателствена тежест. До края на съдебно дирене страната не
ангажира доказателства. При това положение и по арг. от чл. 154 от ГПК за съда
се явяват ненастъпили твърдените от ответника факти по чл. 116 от ЗЗД и
предявеният иск счита за основателен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, както съдът е констатирал
в доклада по делото, че ответникът оспорва, че поради липса на принудително
изпълнение исковата претенция е недопустима. Предвид изложените фактически
2
твърдения в искова молба съдът счита, че искът е допустим, като няма
процесуална пречка ищецът да отрича правото на парично вземане с иск по чл.
124, ал.1 от ГПК поради липса на правоотношение с ответника, евентуално
изтекла погасителна давност. Не е предявен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК,
доколкото никоя страна не твърди, че процесните вземания са предмет на
принудително изпълнение. Правният интерес за завеждане на делото ищецът
обосновава с конкретни фактически твърдения, че ответното дружество
претендира извънсъдебно плащане на процесната сума, чиято дължимост
отрича, въпреки положени от ищеца усилия за извънсъдебно уреждане на спора
за погасяване на материалното право. Висящият изпълнителен процес е относим
за защитата на длъжника по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в който случай оспорва
правото на принудително изпълнение с доводи не за погасяване на материалното
право на парично вземане на кредитора, произтичащо от договор или друго
основание, а удостовереното в изпълнителния лист и въз основа на нови факти,
настъпили след съдебното дирене в процеса, в който е издаден, предвид че преди
това тези факти са преклудирани със сила на пресъдено нещо на съдебния акт
установяващ възникването на паричното вземане
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Претендира се сумата
150,61 лв. - платена държавна такса и 520,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
платеното за правна помощ, което съдът намира за основателно. Предвид
защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия от адвоката,
които е било необходимо да извърши, с оглед на фактическата и правна
сложност на спора, в т.ч. без явяване в откритото съдебно заседание, съдът
приема, че необходима и разумна разноска е сумата 450,00 лв., която следва да се
пресъди в полза на ищеца, или общо съдебни разноски за сумата 600,61 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. П. Б., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, не дължи на „Е.О.С.М.“ ЕООД, с ЕИК:************, със седалище
и адрес на управление: ************, сумата 2915,51 лева – главница по
Договор за банков кредит от 21.03.2007 г., ведно със законна лихва от 29.07.2008
г. до окончателното й изплащане, сумата 03,34 лева просрочена редовна лихва за
периода 25.06.2007-24.07.2007 г., сумата 629,41 лв. – просрочена наказателна
лихва за периода 25.07.2007-28.07.2008 г., и сумата 216,97 лв. - съдебни разноски,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 11.08.2008 г. в полза на „Р. /Б./“ ЕАД по ч. гр. дело
3
№21207/2008 г. по описа на СРС, 29 с-в, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.О.С.М.“ ЕООД, с ЕИК:************, със седалище и адрес
на управление: ************, да заплати на Б. П. Б., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 600,61 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4