Решение по дело №2352/2024 на Административен съд - Бургас

Делото е образувано по жалба от А.-Б. С. С., чрез пълномощника- адвокат Н. Р. от АК-Бургас, против Отказ да бъде предоставено копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, сключен с „Вива Кредит“АД, с ЕИК *********. Жалбата е постъпила директно в съда, а не чрез заявеният ответник /администратор/ на лични данни и не е приложена административната преписка от страна на дружеството, сезирано с искане от жалбоподателя. Прилага се кореспонденция между жалбоподателя, чрез неговия пълномощник и посоченото дружество, осъществена посредством електронна поща. Заявява се, че се оспорва отказа да се предостави поисканите с молба от 19.11.2024г. договор за кредит № **********, сключен между дружеството и жалбоподателя С., ведно с „всички съпътстващи договора документи“. Иска се да бъдат предоставени на електронен адрес на пълномощника. Приложен е отговор от дружеството подаден по електронен път до заявителя „по Ваша молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД“, според който „съответните документи съдържащи лични данни“ на жалбоподателя са представени като прикачен файл към писмото-отговор.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени становища, чрез пълномощник се поддържа жалбата и се иска нейното уважаване.

Ответникът- „Вива Кредит“АД, редовно призован, не изпраща представител в открито заседание. В писмени становища оспорва жалбата и пледира за отхвърляне на оспорването.

След като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ФАКТИ:

Оспорващият твърди, че администраторът на лични данни- „Вива Кредит“АД не е предоставил всички лични данни, поискани с подаденото писмо от 19.11.2024г. по делото е представена молбата от 19.11.2024г., с посочено в нея правно основание чл.37б от ЗЗЛД, а от съдържанието й става ясно, че освен цитираният договор се иска предоставянето на „всички съпътстващи договора документи“.

В писмото-отговор се описват документи, за които е заявено, че не съдържат лични данни /Общи условия, Стандартен европейски формуляр/, респективно не попадат в приложното поле на Регламент ЕС 2016/679 и се предоставят чрез писмено заявление на хартиен носител адресирано до Изпълнителния директор, а за тази услуга се дължи потребителска такса, съгласно публично оповестена тарифа на дружеството и срокът за отговор е 14 дни.

С Разпореждане от 08.01.2025г. са дадени указания на оспорващата страна, с оглед направени констатации за нередовност, по смисъла на чл.150, ал.1, т.5 и т.6 от АПК. След направените уточнения на жалбоподателя, препис е изпратен на ответника за становище и представяне на материали от преписката свързана с оспорването.

На 10.02.2025г. е постъпил отговор, ведно с приложения, като се заявява липса въобще на заявена услуга за представяне на цитираният договор, доколкото се сочи липса на отговор от страна на А.С. по изпратеното писмо от дружеството, с което са дадени разяснения относно реда, по който могат да се получа останалите материали посочени от заявителя.

Изпратен е препис на насрещната страна- жалбоподателя, който в 7-дневен срок от съобщението да заяви изрично дали е направил друго волеизявление до ответната страна във връзка с получения отговор, при положение, че ответната страна твърди липсата на такъв след като е уведомила заявителя за реда, по който се предоставят исканите материали, в частта, в която не съдържат лични данни.

Постъпила е молба- с вх.№ 2377 от 28.02.2025г., с което жалбоподателят е направил уточнение, съгласно дадените му указания.

В насроченото публично заседание на 26.03.2025г. са приети като писмени доказателства приложените от страните материали, включително и представени допълнително от ответната страна копия на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно протоколно определение от 26.03.2025г. е приключено събирането на доказателства и е даден ход на делото по същество.

По делото е безспорно, с оглед изявленията и на двете страни, че на 19.11.2024г. пълномощника на жалбоподателя- адвокат Н.Р. от АК-Бургас е изпратил по електронна поща на ответното дружество „Молба, с правно основание чл.37б от ЗЗЛД от името на А.-Б. С.. Видно от съдържанието на молбата отправена до дружеството в качеството на администратор на лични данни, подателят иска предоставянето на „копие от договор за кредит с № **********, сключен с клиента ми г-н С., по силата на който дружеството му е предоставило заем, ведно с всички съпътстващи с договора документи“. Изтъква се, че искането се прави, с цел проверка законността на обработване на данните, като се акцентира, че така посочените документи са носители на лични данни, а в крайна сметка същото се основава на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Посочено е, че документите следва да бъдат изпратени на следния електронен адрес- цитира се адреса на подателя.

По делото въобще не се спори, че така изпратеното писмо е получено от адресата- ответното дружество и че в отговор на това искане /молба/, на 19.12.2024г. в 11.51 часа по електронната поща е изпратен отговор от сезираният администратор. /л.6 и сл. от делото/.

Видно от съдържанието на отговора изготвен месец по-късно, сочи се, че искането е разгледано в контекста на чл.15 от ОРЗД /Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета/, който предоставя на субекта на данни право на достъп до личните му данни. В тази връзка, дружеството-администратор заявява, че са идентифицирани два документа, в които се съдържат лични данни, а именно цитираният договор за потребителски кредит от 13.06.2024г., сключен от разстояние, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, като се уточнява, че договорът е изпратен на посочения от г-н С. имейл адрес и подписан с уникален код, предоставен чрез кратко текстово съобщение, т.нар. SMS. Изрично се уточнява, че с този отговор се предоставят копие на първа и втора страница от договора, които съдържат лични данни на клиента /С./, а също така заявява, че останалите страници не съдържат такива лични данни и затова не са включени чрез отговора, защото не попадат в обхвата на чл.15 от ОРЗД. Разяснява се редът за снабдяване на копия от документи, които според ответника попадат извън обхвата на чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Вторият документ, в който се съдържат лични данни е индивидуализиран като екземпляр от приходен-разходен касов ордер във връзка с погасяване на вноска по договора, който също съдържа лични данни на жалбоподателя С.. В отговора е посочено основанието и срокът за съхранение на личните данни, както и правата на всяко физическо лице по повод обработване на личните му данни от съответните администратори на такива данни, вкл. възможността за отправяне на жалба до КЗЛД.

По делото изрично е уточнено, че жалба до регулаторния орган не е подавана и липсва заведено производство пред КЗЛД между същите страни, по същото искане и за нарушения по повод обработване на личните данни на С. от страна на дружеството-ответник.

Жалбоподателят изрично е уточнил, с оглед описаната хронология на волеизявленията по-горе, че след получаване на отговора от 19.12.2024г. не е предприемал други действия и не е отправял други искания спрямо дружеството, а подал жалба в съда срещу описаното писмо, окачествено от оспорващия като Отказ да му се предоставят описаните документи, в подадената по електронен път молба.

С Определение № 3905 от 23.04.2025г. жалбата е оставена без разглеждане, а делото прекратено, на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК.

С Определение № 6618 от 18.06.2025г. по адм. дело № 6128 от 2025г. на ВАС е отменено определението за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изпълнение на дадените задължителни указания на горната инстанция, отново е насрочено делото в открито заседание, с призоваване на страните, конституирани служебно от съда, а с предходни съдебни актове преди прекратяване на производството съдът е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса.

Предвид указанията на касационната инстанция във връзка с материалите приложени по делото, че: „Изводът за липса на подлежащ на оспорване отказ, респективно правен интерес от оспорването му, противоречи както на твърденията в жалбата, така и на данните по делото, в което липсва какъвто и документ, удовлетворяващ твърдяното право и да е съставен от представляващо дружеството администратор на лични данни лице именно по повод упражняване на това спорно право“, поради което и с оглед изявленията и на двете страни, съдът с Определение № 5647 от 20.06.2025г. обяви за безспорно по делото, че с отговора на ответната страна по подадената молба на С., по неговата електронна поща са изпратени само първа и втора страница от договор за потребителски кредит от 13.06.2024г., сключен от разстояние, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ между страните, а освен тези две страници към отговора на администратора е представен и един приходен-разходен касов ордер във връзка с погасяване на вноска по договора. Другите части на договора не са представени и не са изпращани негови приложения /погасителен план/.

В проведеното последно открито заседание по делото не са постъпили други писмени доказателства, които да бъдат обсъждани, нито е направено възражение от някоя от страните срещу обявяването на горепосочените факти за безспорни по делото, нито са ангажирани доказателства опровергаващи направените от съда фактически констатации, обявени за безспорни.

Постъпила е молба от оспорващата страна- вх.№ 8029 от 08.07.25г., с която се поддържа жалбата и се иска отмяна на постановения от ответника отказ да предостави поисканите с молба от 19.12.2024г. договор за кредит в цялост, ведно с всички съпътстващи документи. Позовава се на съдебна практика, а именно Решение № 1159 от 11.02.2025г. по адм. дело № 9474 от 2024г. по описа на ВАС на РБ, което според жалбоподателя е постановено по идентичен казус. Претендират се разноските по делото.

От ответната страна е изпратена молба- вх.№ 8044 от 08.07.2025г., инкорпорираща писмена защита на ответника. Обсъдени са приложимите според ответника правни норми, като се твърди, че от негова страна са изпълнени всички изискуеми задължения по ОРЗЛД и ЗЗЛД и то в пълен обем, съответно в законния срок, поради което считат отправените от жалбоподателя претенции за неоснователни. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условието на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение. Прилагат се копия на съдебно решение на АС-Смолян по адм. дело № 204 от 2024г., на която практика се позовава ответника в своята позиция, както и на Годишен отчет на КЗЛД за дейността й през 2022г., на основание чл.7, ал.6 от ЗЗЛД / л.112 и сл. от делото/.

При така установените факти, съдът обосновава следните изводи от правна страна:

Налице е отказ, годен за оспорване пред съда, постановен от ответника- „Вива Кредит“АД, в качеството му на администратор на лични данни. Отговора по електронната поща, обективиращ постановения изричен отказ е изпратен на 19.12.2024г. /л.6 от делото/, а жалбата срещу акта е подадена в съда на 27.12.2024г., поради което очевидно е спазен 14-дневния срок за оспорване. Актът е неблагоприятен за адресата /молителя С./ доколкото с него се отказва удовлетворяване на направеното искане, а именно изпращане на всички страници на договора за потребителски кредит /в цялост/, ведно със съпътстващите го документи. Отказът за предоставянето им подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, досежно обработката на лични данни на жалбоподателя, а не са налице и отрицателните предпоставки по чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, поради което са налице всички положителни кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на жалбата и същата следва да бъде разгледана по същество.

По делото въобще не се спори, че между страните /жалбоподателя и ответното дружество/ е сключен договор за потребителски кредит, по който жалбоподателя С. е кредитополучател. Дружеството обработва личните данни на физическото лице, по повод сключване на договора и неговото изпълнение, съответно има качеството на администратор на лични данни, за което също липсва какъвто и да е спор. В този смисъл, въобще не са наведени твърдения за липса на правно основание да се обработват данните, съответно за наличие на злоупотреба с тяхното наличие в информационните масиви на дружеството- ответник. Не се и твърди да е отпаднало основанието за обработката, доколкото липсват твърдения за приключено правоотношение по договора за потребителски кредит. Страните спорят само относно наличието на задължение, при така подадената по ел. поща молба ответникът да изпраща договора в цялост, респективно съпътстващите го документи, като според неговата теза, лични данни на кредитополучателя С. се съдържат само на първа и втора страница от договора, съответно в приложения касов ордер за заплащане на вноска, а в останалите негови части и приложения такива данни не се съдържат, поради което и не следва да се изпращат на заявителя С. и в писмото-отговор от 19.12.2024г. администраторът на лични данни разяснява реда, по който могат да се получат тези части от договора, респективно приложенията. Счита се, че същите не попадат в приложното поле на защитата на лични данни и молителят не може да се позовава на правата си за защита на личните данни, обработвани от кредитора, именно защото останалите страници от договора, респективно приложенията към него, не съдържат такива данни.

Противно на изложената от ответника теза, оспорващата страна твърди, че има право да изисква посочените материали /договора и приложенията, в цялост/, по повод упражняване на правото си да провери законосъобразното обработване на лични данни от страна на дружеството.

По отношение на приложимите материалноправни норми по защитата на личните данни, респективно правото на заявителя на достъп до обработваните от ответника лични данни на кредитополучателя, съдът съобрази следното:

С цитираният отговор, получен по заявения в молбата начин /по електронната поща/ дружеството- администратор на лични данни е изпратило отговор в законният срок от сезирането си и е представило в електронен вид, само част от сключения договор /първа и втора страница/, както и ордер за заплатена вноска.

Предвид безспорният по делото факт, че договорът не е изпратен в цялост, нито са представени негови приложения /Общи условия, погасителен план и др./, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че искането на молителя С. не е удовлетворено, респективно не са му предоставени материалите, които могат да бъдат носители на неговите лични данни. Това е така, поради следното:

Нормите на ЗЗЛД не предвиждат императивно изискване субектът на данни да се обърне първо към Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и едва след изчерпване на възможността за защита по административен ред да сезира съда. Предоставена е възможност на съответния субект на лични данни да прецени по кой ред ще защитава нарушените си права по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по ЗЗЛД.

Безспорно, ответникът в качеството на администратор на лични данни на кредитополучателя С. е бил сезиран със съответното заявление, по реда на чл.37б от ЗЗЛД, по ел. поща, по която впрочем е бил изпратен и конкретният потребителски договор при самото сключване на контракта /от разстояние/. Договорът е „подписан“ с уникален код, предоставен чрез кратко текстово съобщение /SMS/. Тези обстоятелства са заявени изрично от ответната страна в приложен писмен отговор по делото /л.61-62 от делото/ и в този смисъл, сезирането на ответното дружество с молба по ел. поща е валидно и за администраторът на данни е възникнало задължението да изпрати отговор в законният срок. Задължението за това също е безспорно, като се спори само относно неговият обем, т.е. дали следва да бъде представен договорът в цялост или само посочените части, които според ответника съдържат лични данни, а в останалата част следва да се представи само по евентуално представено искане за извършване на услуга, след заплащане на необходимата такса, каквото обаче не е отправяно от страна на кредитополучателя С..

Според чл.4, параграф 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“.

Съгласно чл.4, параграф 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл.15 от Регламент 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните …“.

Според чл.15, параграф 3 от Регламент 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.“

В конкретния случай, отправената от жалбоподателя /чрез неговия пълномощник/ молба до администратора на лични данни - „Вива Кредит“ АД, по ел. поща на дружеството несъмнено има характер на заявление, по смисъла на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в от ЗЗЛД. Както вече бе посочено, самият договор е сключен чрез изпращането му по ел. поща и чрез код получен с кратко текстово съобщение, респективно подадената до дружеството молба по ел. поща изцяло съответства на комуникацията между страните / по ел. път/, респективно следва да бъде разгледана, във връзка с упражняване на правата по чл.15 от Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл.15, параграф 3 от Регламент 2016/679.

Действително, както заявява ответника в писмените си становища по делото, копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателя искане до ответната страна, но следва да се вземе предвид, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, а в случаят обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за потребителски кредит /от разстояние/.

В тази насока е разпоредбата на чл.12 от Регламент 2016/679, като според § 1 на чл.12 от Регламент 2016/679, „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. В случаят, единственият начин по който е изискано представянето на данните е именно по електронен път, поради което обсъждането на останалите възможни средства е извън предмета на спора. Съгласно чл.12, §2 от Регламент 2016/679 е вменено задължение на администра-тора на лични данни да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22.“

В процесният казус, ответникът по делото потвърждава със своите последователни изявления, че не е изпратил исканият договор в цялост, нито негови приложения, освен коментираният по-горе касов ордер за заплащане на вноска по кредита. При това положение, не би могло да се приеме, че искането на молителя е било удовлетворено, поради обективната невъзможност същият да установи дали и в какъв обем са обработвани неговите лични данни, при положение, че не са предоставени по ел. поща останалите страници на договора, включително Общи условия и погасителен план, които съставляват негова неразделна част. След като изрично с отговора е отказано предоставянето на материалите в цялост, а договорът е един, се обосновава извод, че искането не е уважено и не е предоставена информацията в искания обем, с което правата на субекта на лични данни са нарушени, защото без да се представени в пълен обем и при така постановения отказ предмет на оспорване субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и Регламент 2016/679, а именно чл.14 от Регламент 2016/679 и по-конкретно § 1, буква „в“ - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени.

За пълнота, следва да се посочи, че дори копие от поисканата с молбата информация във връзка с договора сключен между жалбоподателя С. и дружеството да е на разположение на оспорващият, както заявява в отговора си по делото ответната страна, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения.

В случаят, като е постановил процесния отказ ответникът е лишил жалбоподателя С. и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл.8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл.5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл.8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

По повод тезата на ответника, че останалите страници от договора не съдържат лични данни следва да се съобрази и следното:

Поисканият с молбата цялостен носител на данните /Договор за потребителски кредит/, ведно с приложенията, негови неразделни части съставлява частноправна сделка със страна - потребител – чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност – чл. 9, ал. 3 от ЗКП вр. с § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Както е известно, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и задължително съдържа личните данни на кредитополучателя (субект на данните). Съгласно чл.5, ал.4 от ЗПК кредитодателят (администратор на лични данни по ЗЗЛД) има задължението да предоставя на потребителя, както общата информация относно предстоящ за сключване договор за потребителски кредит, така и общите условия към него безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От своя страна, общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница следва да бъде подписана от страните по договора, според изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК. При тези обстоятелства, кредитодателят няма никакво законово основание, да отказва да дава информация на кредитополучателя относно условията на договора, в които са инкорпорирани личните данни на кредитополучателя, доколкото същото противоречи не само на принципа на добросъвестността в гражданския оборот – чл.63 от ЗЗД, но и на принципа за „отговорно поведение“, заложен в чл. 2 от ЗПК. В противен случай, при отказ да се предоставят данните, обективирани в сключения договор /ведно с частите, които съставляват едно цяло/, потребителят не би могъл да установи обема на информацията, респективно на използване на личните му данни, след като не му е предоставен поисканият с молбата от 19.11.24г. в електронен вид договор в неговата цялост.

В заключение, постановеният отказ на администратора на лични данни да предостави в цялост Договор за потребителски кредит, сключен от разстояние с жалбоподателя С., обективиран в отговора на „Вива Кредит“АД по ел. поща на пълномощника- адв.Н.Р., постъпил на 19.12.2024г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Следва да бъде изпратена преписката, за ново произнасяне на ответника по подадената молба на А.-Б. С. от 19.11.2024г., чрез пълномощника- адвокат Н. Р. от АК-Бургас, на основание чл.173, ал.2 от АПК, като според указаното в чл.174 от АПК да се определи и срок за това на ответното дружество, а именно в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

Разноски:

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски, а именно платена държавна такса в размер на 10 лева, както и платена държавна такса за частна жалба в размер на 30 лева или общо сумата от 40 лева.

Предвид направеното искане за определяне възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя за представителство по настоящото съдебно производство следва да се определи и такова възнаграждение, с оглед наличните предпоставки, а именно сключен договор между жалбоподателя и неговият адвокат- л.58 от делото. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, представителството по делото е осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и при този изход на спора, съответно при осъждане на ответника за разноски, следва съдът да определи и такова възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата страна, във връзка с указанията и на Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатската работа. Нормата за определяне на възнаграждение на адвоката по административни дела без материален интерес, каквото е производството в случая /чл.8, ал.2, т.10, предл.2-ро /ЗЗЛД/ от наредбата/, а именно в размер на 900 лева не съответства на осъществената реална ангажираност на пълномощника по делото, при положение, че същото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, адвокатът не е присъствал в нито едно от проведените открити заседания пред настоящата инстанция, а са подавани само писмени молби /становища/, с които не са ангажирани никакви нови доказателства. Съдебната практика, на която страната се позовава, включително при обжалване на определението за прекратяване, не съставлява ангажиране на доказателства, различни от представените към жалбата. При тези факти, съдът счита, че липсва основание за определяне на възнаграждение над сумата от 500 /петстотин/ лева. Представителство на заявителя в административната фаза на процеса няма отношение към определеното възнаграждение, защото същото е за представителство пред съда, а не за действия извършени от адвоката преди това. В случаят, възнаграждението се определя от съда, защото сумата за представителството не е заплатена от жалбоподателя, за да се присъжда посоченият от страната размер и в този смисъл съдът следва при определянето да съобрази освен съществуващата нормативна уредба за определяне на този вид възнаграждения, така и насоките и указанията в практиката на СЕС и конкретно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело № С-438 / 2022г. Ето защо, в полза на адвоката и в тежест на ответника следва да бъде определено именно посоченото по размер 500 лева адвокатско възнаграждение, за осъществена по делото безплатна правна помощ на жалбоподателя.

Мотивиран от горното, Административен съд–Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Отказа на „Вива Кредит“АД, с ЕИК *********, да се предоставят по ел. поща на адв.Н. Р. /пълномощник на А.-Б. С./ поисканите с молба от 19.11.2024г. Договор за кредит № **********, сключен от разстояние, който да бъде предоставен в цялост, ведно с „всички съпътстващи договора документи“, обективиран в писмо, постъпило по ел. поща на адв. Р. на 19.12.2024г. и

ИЗПРАЩА преписката по подадената молба от 19.11.2024г., с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, изпратена от А.-Б. С., чрез неговия пълномощник- адвокат Н.Р., на администратора на лични данни- дружество „Вива Кредит“АД, с ЕИК *********, за ново произнасяне по молбата, съобразно дадените в настоящия съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона, за което

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл.174 от АПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“АД, с ЕИК *********, със седалище в [населено място], да заплати на А.-Б. С. С., с адрес в [населено място], сумата от 40 лева, разноски по делото, за платени държавни такси.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“АД, с ЕИК *********, със седалище в [населено място], да заплати на адвокат Н. Р. от АК-Бургас, в качеството на процесуален представител на А.-Б. С. С. по настоящото съдебно дело, сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски по делото, за осъществено правна помощ, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщението до страните.