№ 515
гр. С., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502720 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 24.03.25г. /с участието на секретаря Христова/
въззивно гражданско дело № 2720/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-12 състав от 07.03.24г. по г.д. № 6406/22г. са уважени
/частично: за сума в размер на 27 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази главница за периода след 25.01.22г./ искове по чл. 432 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД на М. П. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От М. П. – в отхвърлителната част /ищцата претендира присъждане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
същото/.
От ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – изцяло /в осъдителната част/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на
твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 24.07.21г. – Х. Г. е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е.
Ищцата поддържа, че е претърпяла /заради инцидента; в качеството си на
пострадала от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това физически
болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това М. П. претендира да
бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
имуществената отговорност на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Жалбите са неоснователни /атакуваното решение е постановено в съответствие
със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:
1
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/,
а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и
наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Х. Г. и ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД/ са установени /в рамките на производството пред
СГС/ с писмени, гласни и експертни доказателства /в това число и с влязло в сила НП/.
Същите обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от процеса/.
Съдържанието на въззивните жалби /преценено в контекста на правилата по чл.
266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от
процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за
неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в
полза на ищцата /възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не се поддържа
пред настоящата инстанция – съобразно съдържанието на жалбата на дружеството/.
В тази връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:
Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства
/медицински документи/, експертни /медицинска експертиза; в това число и обясненията на
вещото лице от съдебното заседание/, гласни /свидетелски показания/ удостоверяват
/преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52
от ЗЗД, а именно:
Вида и естеството на причинените на ищцата травми /увреждания/; предприетото
лечение /в това число и оперативно, съпътствано с болничен престой/; рехабилитационният
/и оздравителен/ процес /през времето на които ищцата е била затруднена да се
самообслужва в ежедневието си, имала е нужда от чужда помощ/; настоящото здравословно
състояние на пострадалата; медицинската перспектива на уврежданията; негативната
рефлекция на инцидента в психическата сфера на М. П. /съответно и в начина й на живот за
времето след ПТП-е/.
Всички изброени обстоятелства /преценени в контекста и на възрастта на ищцата/
обосновават присъждане на обезщетение в размер на сумата от 27 800 лева /каквато е
определена от първоинстанционния съдия/.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към
конкретните /и подробни/ съображения на СГС /в това число и към мотивите на
първоинстанционния съдия, които обосновават размера на обезщетението с т. нар. „стандарт
на живот и икономическа обстановка“ в страната/. Последните критерии /по отношение на
които единствено се акцентира във въззивната жалба на дружеството/ не могат да бъдат
определящи /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ относно преценката по чл.
52 от ЗЗД /тази преценка следва да отчете тези фактори, но единствено и само като
допълнение към основните такива, които са изброени по-горе/.
Върху посочената главница се следва и законна лихва за периода след 25.01.22г.
/първоинстанционното решение не е обект на контрол в тази част – съобразно съдържанието
на въззивните жалби и на двете страни/.
Предвид изложените съображения: решението на СГС следва да бъде –
потвърдено /изцяло/.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на страните следва
да бъдат присъдени съдебни разноски /в това число адвокатско възнаграждение и
юрисконсултско възнаграждение/.
Съдът,
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-12 състав от 07.03.24г. по г.д. № 6406/22г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да плати на М. Н. П. 114
лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да плати на адвокат С.
Н. 500 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА М. Н. П. да плати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД 114
лева – съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството
пред САС/.
Определението на СГС от 18.08.24г. /постановено в рамките на производство по
чл. 248 от ГПК/ не е обект на въззивен контрол /същото не е обжалвано от страните при
условията на чл. 248, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3