№ 281
гр. Шумен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100513 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от М. В. А., ЕГН
********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 22 чрез адв. Н. Н. Д. със съдебен адрес за
призоваване в гр. София, п.к. 1000, пл. „Позитано“, № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“,
ет. 3 против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. ....“, № 89Б. Ищцата твърди, че на 09.02.2024 г.
около 10.00 ч. в гр. Варна, на ул. „...., № 8, при управление на л.а. „.....“ с рег. № ..... водачът
С.Я.Я. ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуска
преминаващата по пешеходната пътека от дясно наляво и блъска пешеходка М. В. А.. В
резултат на ПТП, ищцата е получила травматични увреждания. Лечението на ищцата е
осъществявано първоначално в УМБАЛ „Света Ана - Варна“ АД, където й е извършена
операция, а след изписването й от болницата в домашни условия, като в продължение на
няколко месеца е имала нужда от чужда помощ при задоволяване на потребностите й. Към
13.06.2024 г. ищцата все още е изпитвала болки в зоната на имплантата и коляното.
Влошеното здравословно състояние се е отразило и на психиката й.
За лек автомобил „.....“ с рег. № ....., е имало сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
№ BG/06/..... с период на застрахователно покритие от 14.04.2023 г. до 13.04.2024 г. Ищцата,
в качеството си на увредено лице, е отправила до ответното дружество молба за
възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди, но до настоящия момент не е
получила отговор. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., и застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в размер на 90 лв., ведно със законната лихва върху претендираните
1
обезщетения, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
застрахователна претенция – 19.06.2024 г. до окончателното им изплащане, както и
направените в хода на производството деловодни разноски.
В отговора си, „ДЗИ – Общо застраховане“ АД не оспорва наличието на валидно
сключен застрахователен договор относно лек автомобил „.....“ с рег. № ..... към датата на
ПТП, както и обстоятелството, че ищцата е завела извън съдебна претенция, регистрирана
под щета № 43072952400153. Ответникът не възразява двете обстоятелства да бъдат
отделени като безспорни в настоящото производство. Оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва твърдението на ищцата, че водачът
на лекия автомобил е причинил негативния резултат, както и че описаните травматични
увреждания в исковата молба са в резултат на ПТП. Ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която е нарушила правилата за движение на
пешеходците, уредени в ЗДвП. Ответникът оспорва вида и характера на описаните в
исковата молба болки и страдания, вследствие на получените увреждания, възстановителния
период, както и че влошеното здравословно състояние и психични преживявания са в
резултат на ПТП. Искът за неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с критерия „по
справедливост“. Оспорва иска за имуществени вреди по основание и размер, а по
отношение на претендираните лихви, че застрахователят е изпаднал в забава.
С Определение № 172 от 17.02.2025 г., съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника, С. Я. Я., ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, кв. ....,
№149, ет.1, ап.89. Третото лице, редовно призовано не се явява в съдебно заседание, но чрез
процесуалния си представител изразява становището си, че претенцията е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение от 15.07.2025 г., постановено по АНД № 2545/2025 г. по описа на РС –
Варна, съдът е одобрил постигнатото между Районна прокуратура – Варна и С. Я. Я., ЕГН
********** и приема за установено, че обвиняемият виновно е извършил следното деяние,
представляващо престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, затова
че: На 09.02.2024 г. в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „....“, рег. № ....., нарушил
правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на М. В. А., изразяваща се в счупване на костите на дясната
подбедрица (тибия и фибула), което е обусловило трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник за периода от 3 – 4 месеца, поради което и на основание чл.343, ал.1,
б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.343, във вр. с 78, ал.1 от НК, във вр. с
чл.375а, ал.1 и ал.2 от НПК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от седем месеца.
Предвид твърденията изложени в исковата молба и отговора на ответното дружество
съдът приема за безспорно установени следните обстоятелства: наличието на валидно
сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
2
застрахователна полица № BG/06/1230 01130057 по отношение на отговорността на водачите
и ползвателите на л.а. „.....“ с рег. № ....., към датата, на която е осъществено процесното
ПТП и че пострадалата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя
съгл. чл.380 от ГПК, която регистрирана под щета № 43072952400153. Не се спори между
страните, и съдът приема за безспорно установено, че претеницята на ищцата е получена на
19.06.2024 г. Това обстоятелство косвено се потвърждава и от отговора на застрахователя -
писмо с изх. № 0-92-8238 (л.53), което е изведено на 19.06.2024 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 09.02.2024 г., около
10.00 ч. в гр. Варна по ул. „.... в посока от ДАИ към ул. „....“ се е движил л.а. „....“, с рег. №
....., управляван от С. Я. Я. (на 81 години). Времето е било светло, ясно, с добра видимост,
прав пътен участък. Пътното платно е с широчина 10.2 метра за двупосочно движение, без
разделителна маркировка, със суха настилка. По същото време пешеходката М. В. А.,
водеща скитнически начин на живот, била застанала в неподвижно състояние, опряна с
лицевата си част към сив контейнер за смет, бъркайки в него с гръб към пътното платно.
Контейнерът бил разположен върху дясната част на платното на 2.3 метра вляво от десния
бордюр с размери 1.1/1.1/1.2 метра. Преди сивия контейнер върху дясната страна на
платното са били разположени и други два контейнера за смет (зелен и жълт) със същите
размери. На пътното платно непосредствено след сивия контейнер са били разположени
паркирани автомобили, като първият от тях (БМВ) е бил на разстояние около 2 метра вляво
от десния бордюр, мерено спрямо левите колела. Успоредно на нивото на предната част на
паркирания след сивия контейнер лек автомобил, върху пътното платно е била разположена
дупка с размери 2.5/1.3 метра и дълбочина 5 см. на разстояние около 4.7 метра от десния
бордюр.
Водачът на л.а. „....“, движейки се със скорост около 32 км./ч., възприема дупката на
платното за движение и предприема заобикалянето й от дясната страна на разстояние около
2.35 – 2.45 метра от десния бордюр, в близост до контейнерите за смет. След като
автомобилът подминава първите два контейнера, достига до нивото на сивия контейнер за
смет и удря с предния десен ъгъл на предната броня неподвижно стоящата до контейнера
пешеходка М. А. в десния й крак. Мястото на удара е било в дясната част на пътното платно
на около 2.5 метра след приетия ориентир ОР1 и на 2.5 метра вляво от десния бордюр
непосредствено до сивия контейнер за смет. След удара тялото на пешеходката е отхвърлено
напред и на дясно на 7.3 м. към паркирания л.а. „БМВ“, като пада върху настилката на около
2 метра вляво от десния бордюр. На мястото, където е настъпил ударът няма изградени
съоръжения или маркировка за преминаване или отдих на пешеходци.
Непосредствена причина за настъпване на ПТП е движението с технически
несъобразена скорост (32 км./ч.), несъответстваща на конкретната пътна обстановка. и
късното възприемане (невъзприемане) на опасността от водача на лекия автомобил.
Пострадалата пешеходка се е намирала в покой, стоейки пред контейнер за смет на
3
платното за движение. Водачът е имал пряка видимост към мястото където е стояла
пешеходката над 30 метра и не е имало препятствия, които да я ограничават.
Пострадалата пешеходка е имала възможност да забележи приближаващият я лек
автомобил и е имала достатъчно време за реакция 3 – 4 секунди, за да излезе извън коридора
на движение на автомобила.
М. В. А. е получила следните травматични увреждания: Кръвонасядане и
мекотъканен оток в областта на дясното коляно. Охлузване на кожата по предната
повърхност на лявото коляно. Фрактура на външната половина на тибиалното плато на
големия пищял на дясната подбедрица с ангажиране на ставната повърхност. Фрактура на
малкия пищял на дясната подбедрица в горната му трета. Липохемартроза (натрупване на
кръв и мастна тъкан) на дясното коляно.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
На ищцата е било проведено двуетапно лечение. Първоначално след приемането й в
болницата на 09.02.2024 г. след преглед и рентгенография е установена фрактура на
проксимална подбедрица. Първоначално й е поставена гипсова имобилизация и е планирана
за оперативно лечение. Операцията е проведена на 22.02.2024 г., когато на фрактурата на
тибиалното плато под рентгеновконтрол е направено наместване на фрагментите и фиксация
чрез 4.5 заключваща плака за проксимална тибия, лаваж, послоен шев и стерилна превръзка.
Следоперативният период е протекъл гладко и на 26.03.2024 г. е изписана с указание за
ненатоварване (обременяване) на оперирания крайник за 30 дни и използване на две
помощни средства. След приключване на този срок, като трети етап се изисква провеждане
на рехабилитация. По делото не са приложени документи, свързани с проведена
рехабилитация.
Проведен е само един контролен преглед на 13.06.2024 г., при който е регистрирано,
че ищцата се придвижва без помощни средства, има лек оток в ямката над капачката на
коляното, а коленната става е с частично ограничени движения – дясна КС 5-0-90 (10-0-130).
На проведената контролна рентгенография на същата дата 13.06.2024 г. е налице
задоволително зарастване на фрактурите.
При липса на динамично проследяване на оздравителния процес е възможно да се
определят само средни срокове за възстановяване. В конкретния случай при този вид травма
и благоприятно протичане на възстановителния процес същият се очаква да приключи за
три – четири месеца. Най-силна болка ищцата е изпитвала през първите 4 – 6 седмици след
ПТП, след което постепенно болката следва да започне да утихва. Претърпените от ищцата
неудобства са свързани с ограничените и болезнени движения на десния долен крайник,
необходимостта да се използват помощни средства за придвижване и свързаните с него
дейности от ежедневния живот – движение, клякане, ставане, тоалет и др.
Към датата на изготвяне на експертизата ищцата е напълно възстановена по
отношение на травмите, получени при ПТП. Активните и пасивни движения в дясната
4
коленна става са възстановени в пълен обем. Походката е накуцваща, но това се дължи на
променената биомеханика на десния долен крайник, обусловена от загубата на всички
пръсти на дясното ходило.
Не са налице данни на придружаващи общи соматични заболявания на пострадалата,
които биха могли да се отразят на продължителността на възстановителния период. В
конкретния случай, дори и при наличие на такива (напр. диабет, ендокринни заболявания и
др.) те не биха могли да се отразят съществено върху експертното заключение, тъй като
консолидационния период на фрактурите е в границите на средния. Като малко по-дълъг се
очертава общия възстановителен период поради непълноценна рехабилитация.
Направените от ищцата разходи, обективирани в приложените по делото две фактури
№№ ********** и ********** от 13.06.2024 г. са свързани с проследяване на лечебно-
възстановителния процес.
От приложеното по делото сведение от директора на Дом за стари хора „.....“ гр.
Шумен изх. № 363 от 18.11.2024 г. (л.66-л.67) се установява, че след приключване на
лечението в МБАЛ „.....“ АД гр. Варна от 26.03.2024 г. ищцата е настанена в Дома за стари
хора и за нея се полагат необходимите грижи.
За установяване на наведените от ищцата твърдения за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитана свидетелката
В.М.М. първа братовчедка на ищцата. От показанията й се установява, че след изписването
й от болницата, ищцата се е нуждаела от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и
битовите си потребности., тъй като не можела да ходи. Тя отишла в дома на свидетелката,
която се е грижила за нея в продължение на 10-15 дни. След този период свидетелката не
знаела къде е отишла ищцата. В следващия момент свидетелката заявява, че не помни кога
ищцата е идвала в дома й. След инцидента ищцата била настанена в дом, където е
посещавана от свидетелката, която не може да си спомни кога точно е отишла в дома.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката, те са объркани неконкретизирани и
не кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
5
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 09.02.2024 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от С. Я. Я., при което е причинена средна телесна повреда на
М. В. А.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна
отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила С. Я. Я., за понесените от М. В.
А. неимуществени и имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие,
на което тя е претърпяла неимуществени и имуществени вреди.
Към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „....“, рег. № ....., обективиран в
застрахователна полица № BG /06/......
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
6
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на М. В. А.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си ищцата е допринесла за вредоносния
резултат, тъй като е нарушила правилата за движение – чл.32, ал.2, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и
чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Съгласно чл.32, ал.2 от ЗДвП, пешеходците са длъжни, преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се
превозни средства и с тяхната скорост на движение. Чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава
пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите
се пътни превозни средства, а т.2 да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение. Чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП
забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат
платното за движение при ограничена видимост.
В т.7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС са обособени две
хипотези на съпричиняване на вредоносния резултат, при които следва да се приложи чл.51,
ал.2 от ЗЗД: допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата спрямо
самия него. В конкретния случай е налице първата хипотеза. От заключението на КАСМЕ
безспорно се установява че ищцата е била на платното за движение до контейнера за смет и
е стояла неподвижно. Пострадалата е имала възможност да забележи приближаващия лек
автомобил и достатъчно време за реакция да излезе извън коридора му на движение.
Следователно пострадалата пешеходка е допринесла за настъпването на произшествието,
като не е спазила разпоредбата на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно да не спира без
необходимост на платното за движение. Пешеходецът е участник в движението по силата на
§6, т.28 от ДР на ЗДвП, при което спрямо него е приложимо правилото на чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП, а именно с поведението си да не създава опасности и пречки за движението. Но
водачът на лекия автомобил също е имал възможност да забележи пешеходката на
разстояние не по-малко от 30 метра и да спре в опасната зона от 17 метра или да премине с
безопасна скорост 10-15 км./ч., като с това е щял да предотврати инцидента. Т.е., в
конкретната ситуация и двамата участници в ПТП са имали възможност да се възприемат на
време и да предотвратят настъпването му.
Но непосредствената причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на
лекия автомобил. Той се е движил със скорост около 32 км./ч., като с цел да избегне
преминаването през дупката на платното за движение без да намали скоростта или да спре е
преминал в опасна близост до контейнера за смет без да забележи стоящата пред него
пешеходка, поради което я удря с предната дясна част на автомобила. Следва да се съобрази
и обстоятелството, че пострадалата страда от „Лека умствена изостаналост“, при което е
7
налице значително нарушение на поведението, изискващо грижи – Сведение от Дом за стари
хора „Д-р ....“ гр. Шумен от 18.11.2024 г. и амбулаторен лист № 24158006D45C от 06.06.2024
г. С оглед на това съдът приема, че приносът на М. В. А. следва да се определи на 30%, до
който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител, респективно на
застрахователя, който с оглед съществуващото застрахователно правоотношение следва да
възмезди претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото са представени
фактури фактури №№ ********** и ********** от 13.06.2024 г. (л.48) на обща стойност 90
лв. От заключението на КСАМЕ, неоспорено от страните и прието от съда за обективно и
компетентно е видно, че посочените в двата документа суми са свързани с лечението на
травмите от ПТП. Отчитайки приноса на пострадалият на 30% и след приспадане на този
принос от определения размер на обезщетението за имуществени вреди, на ищеца следва да
се присъди обезщетение в размер на 67 лв. С оглед на това искът за обезщетение на
имуществените вреди следва да бъде частично уважен за сумата от 67 лв., а за разликата до
претендирания размер от 90 лв. да бъде отхвърлен.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че обезщетението има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищеца, конкретните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата
на ПТП пострадалата е на 62 г. В резултат на ПТП, М. В. А. е получил травматични
увреждания – две фрактури на долния десен крайник и др. увреждания, подробно описани в
заключението на КАСМЕ. За част от получените травматични увреждания е проведено
консервативно лечение. За фрактурата на тибиалното плато се е наложило оперативно
лечение, като е извършена една операция. Оздравителният процес е протекъл без
усложнения и според вещите лица е продължил 3 - 4 месеца. Получените травми са причина
за интензивни болки през първите 4 до 6 седмици. Ищцата за продължителен период от
време е била зависима от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ са
създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Към настоящият момент ищцата е
напълно възстановена. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в
страната (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и инфлация от
началото на годината (октомври 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 4.3%, а средногодишната
инфлация за периода ноември 2024 - октомври 2025 г. спрямо периода ноември 2023 -
октомври 2024 г. е 4.1%., като натрупаната инфлация за последните три години е 13.5 %, а за
последните пет години 41.5%), съдът приема за справедливо на ищцата да се присъди
8
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните
увреждания в размер на 60 000 лв. Отчитайки приноса на пострадалата на 30% и след
приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 42 000 лв., а за разликата до
претендирания размер от 80 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху претендираните
обезщетения за неимуществени и имущесвени вреди, считано от датата на която ответното
дружество е получило застрахователната й претенция – 19.06.2024 г. до окончателното им
изплащане. Към настоящия момент ответникът не е обезщетил ищцата за претърпените от
нея неимуществени вреди. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
19.06.2024 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 19.09.2024 г. След
19.09.2024 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията
за законна лихва, считано от 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на дължимите
обезщетения е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите. От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че направените от ответника
разноски са в размер на 1 254 лв., представляващи платени депозити за възнаграждение на
вещите лица. В представения списък по чл.80 от ГПК се съдържа искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед молбата на ответника и на основание чл.78, ал.8 от
ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за плащането на
правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Следователно на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от претецииите в общ размер на 690.29 лв.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.10. 2025 г. се
установява, че адв. Н. Н. Д. е указал безплатна адвокатска помощ на ищцата. Ответникът не
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от
ГПК Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение е в размер на 7 050 лв., като съразмерно с уважената част от претенциите на
ищцата, адвокатско възнаграждение в размер на 3 702.99 лв. Към него следва да се начисли
съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
9
дължимия ДДС в размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител
на ищцата е регистриран по ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в
размер на 4 443.59 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 1 730 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. ....“, № 89Б да заплати на М. В. А., ЕГН
********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 22 сумата от 42 067 лв., от която 42 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и
страдания и 67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на получените от нея травматични увреждания в резултат на ПТП,
станало на 09.02.2024 г., причинено от С. Я. Я., ЕГН 420425 1122, който е нарушил
правилата за движение при управление на лек автомобил „....“, рег. № ..... на основание
застрахователна полица № BG /06/..... за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” за горепосочения лек автомобил, валидна към датата, на която е осъществено
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.06.2024 г. до окончателното
й заплащане, като отхвърля иска за разликата над уважения общ размер на обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди от 42 067 лв. до претендираните 80 090 лв., поради
неоснователността му.
Осъжда М. В. А., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 22 да заплати на
„ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Триадица, бул. ....“, № 89Б сумата от 690.29 лв., представляващи направените
от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. ....“, № 89Б да заплати на адв. Н. Н. Д. с адрес
на кантората в гр. София, п.к. 1000, пл. „Позитано“, № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“,
ет. 3 сумата от 4 443.59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищцата безплатна адвокатска помощ.
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. ....“, № 89Б да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 730
лева.
Решението е постановено при участието на С. Я. Я., ЕГН ********** с адрес в гр.
Варна, кв. ...., №149, ет.1, ап.89, като трето лице помагач на страната на ответника.
10
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11