РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Разлог, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катя Бл. Самарова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20211240200551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Инициирано е въз основа на жалба, подадена от Р.И.Т., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„С.п.“№23,
против Заповед за задържане на лице рег. №331зз-254 от 24.11.2021 г., издадена от
полицейски инспектор към РУ-Р. И.Д.В..
Жалбата е с правно основание чл.72, ал.4 от ЗМВР. В нея се сочи, че Р.Т. е бил задържан
за периода от 09:30 часа на 24.11.2021 г. до 09:00 часа на 25.11.2021 г. Изложени са
подробни съображения, според които оспореният адм. акт е незаконосъобразен. На първо
място се сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и разпоредбата на
чл.74, ал.2, т.3 от ЗМВР, понеже заповедта за задържане е немотивирана, а единствено в нея
е изписано правното основание за издаването й. На следващо място се твърди, че след
задържането на лицето за срок от 24 часа, на същото не е дадена възможност да се свърже с
адвокат, а така също и че поради изпадането му в „шоково състояние“, не е разбрал под
какви точно документи се разписва и при направеното от негова страна искане да му бъде
прочетено съдържанието на документите, полицейските органи отказали. Навадени са
доводи и че при задържането не било обяснено на задържания какво налага подобно
действие спрямо него. Според жалбоподателя издаденият индивидуален адм. акт е засегнал
негови права и интереси в по-голяма степен от необходимото за конкретния случай.
Като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган, който я е издал – И.Д.В.,
действал като полицейски инспектор при РУ-Р..
РП-Б., ТО-Р. е била надлежно уведомена за инициираното съдебно производство, но от
същата не е постъпило становище, нито в проведените открити съдебни заседания се е явил
прокурор – неин представител.
В проведеното последно открито съдебно заседание се явяват жалбоподателят и неговият
процесуален представител - адвокат Т.М., като последният поддържа жалбата и излага
подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт. Жалбоподателят, в
дадената му възможност за лична защита, посочва, че не се е укривал.
Ответникът по жалбата се явява лично в съдебното заседание и поддържа становище,
според което издадената от него заповед е законосъобразна.
За да се произнесе по предмета на делото, съдебният състав съобрази следното:
1
Подадената жалба е депозирана в срок, изхожда от лице, което има правен интерес от нея
и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, а съображенията за това са
следните:
От събрания доказателствен материал се установява, че спрямо Р.И.Т. е издадена Заповед
за задържане на лице рег. №331зз-254 от 24.11.2021 г., чийто съставител е полицейски
инспектор И.Д.В. към РУ-Р.. От съдържанието на заповедта, препис от която е приет по
делото като писмено доказателство, става ясно, че Р.Т. е бил задържан за периода от 09:30
часа на 24.11.2021 г. до 09:00 часа на 25.11.2021 г. В заповедта, като основание за
задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е уточнено, че „за
лицето има данни за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, във вр. ДП №331зм-
304/23.11.2021 г. по описа на РУ-Р.“.
Разпитаните по делото свидетели – М.Г., приятел на жалбоподателя и Г.Т., съпруга на
жалбоподателя, също потвърждават, че Р.Т. е бил задържан за срок до 24 часа. Ответникът
по делото не оспорва това, не оспорва и обстоятелството, че заповедта е издадена от него, в
качеството му на полицейски служител.
От показанията на свидетеля М.Г. става ясно, че един ден през месец октомври
/свидетелят не си спомня кой точно е денят/ е бил с жалбоподателя и че последният бил
мълчалив и „отчаян“, като впоследствие споделил, че се е скарал някой и че е извършил
нещо нередно. Свидетелят посочва, че през деня е бил с Р.Т., като двамата отишли до с.Г.Д.,
където е трябвало да правят колиби за конете, след това посетили с.Б., където
жалбоподателят изпил няколко бири, а късно вечерта Р.Т. се прибрали в г.Р.. Свидетелят
допълва, че през този ден Р.Т. не е носил в себе си мобилен телефон.
В подобен смисъл са и показанията на свидетелката Г.Т.. Заявява, че на 24.11.2021 г.
съпругът и през целия ден не е бил вкъщи, включително и когато са го търсели полицейски
служители и че телефонът му не е бил у него. Сочи, че на същия ден се е прибрал късно
вечерта пиян, а на следващата сутрин сам е отишъл до полицейското управление.
Свидетелката допълва, че съпругът й, след като отишъл в полицията, бил задържан и
освободен на следващия ден. Допълва, че когато отишъл в полицата Р.Т. не бил сам, тъй
като тя /съпругата му/ и адвокат го придружили. Тази свидетелка сочи, че събитията, които
описва са се реализирали на 24-ти, 25-ти и 26-ти ноември. Въпреки това, от съдържанието
на приобщените писмени доказателства и по-конкретно Заповед за задържане на лице рег.
№331зз-254 от 24.11.2021 г., Декларация от 24.11.2021 г., Протокол за личен обиск от лице и
Фиш са спешна медицинска помощ се установява, че жалбоподателят е бил търсен от
полицейските органи на 23.11.2021 г., на 24.11.2021 г. същият е отишъл в полицейското
управление, където е бил задържан, а на 25.11.2021 г. е освободен.
В текста на чл.72, ал.1 от ЗМВР изрично е посочено, че органите на МВР могат да
задържат лице: 1) за което има данни, че е извършило престъпление, 2) което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба, 3) което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава
обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност, 4) при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70
от ЗМВР, 5) което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от
местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт, 6) обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга
държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за
арест, 7) в други случаи, определени със закон.
Съгласно чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР заповедта за задържане следва да съдържа описание на
фактическите и правни рамки на задържането.
В настоящия случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, в това
число материалите от изисканата от РУ-Р. административната преписка, процесната заповед
2
за задържане е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му съгласно
чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма.
Безспорно заповедта за задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР представлява индивидуален
адм. акт и като всеки адм. акт , същата следва да бъде мотивиран, а така също и да се посочи
в нея кое е конкретното правно основание /разпоредба от закона/, въз основа на което се
издава. В този смисъл е и текстът на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, където е разписано, че
заповедта за задържане съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането.
Заповедта за задържане представлява индивидуален адм. акт , който се издава в особена
обстановка. Въпреки това, същият трябва да бъде мотивиран, като бъдат посочени правната
норма и конкретните факти, дори и накратко, наложили издаването му. По този начин
лицето, спрямо което е приложена тази принудителна мярка, ще е наясно какви са
обстоятелствата, наложили задържането.
Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната заповедта за задържане са посочени
конкретно и ясно правната норма и фактическите обстоятелства, въз основа на които същата
е издадена. В адм. акт изрично е записано, че задържането е на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, тъй като „за лицето има данни за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, във
вр. ДП №331зм-304/23.11.2021 г. по описа на РУ-Р.“. С посочването на тези обстоятелства
оспорената от Р.Т. заповед се явява мотивирана в достатъчна степен, поради което не е
нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено
правото му на лична свобода и предвижване, както и какво точно е наложило прилагането
на процесната мярка. В подкрепа на изложеното по-горе са мотивите към Решение №16596
от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №6616/2019 г. и Решение №17401 от 18.12.2019 г. на ВАС
по адм. д. №14393/2017 г.
Следва де се посочи, че издаването на подобна заповед за задържане не представлява
привличане на обвиняем, а още по-малко повдигане на обвинение, поради което не е
необходимо да бъде подробно мотивирана, с детайлно посочване на всички обстоятелства
относно престъплението – време, място и начин на извършване, пострадал от деянието,
причинени вреди, конкретни доказателства, каквито изисквания има към съдържанието на
постановлението за привличане на обвиняем /чл.219, ал.3 от НПК/ и към съдържанието на
обвинителния акт /чл.246 от НПК/.
В допълнение може да се посочи, че задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до
24 часа представлява принудителна адм. мярка, която има за цел да предотврати
възможността задържаният да се укрие или да осуети по друг начин спрямо него да бъде
проведено предварително разследване. Предпоставка за задържането е наличието на данни,
че е извършено престъпление. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР обаче, не
представлява вземане на мярка за неотклонение по смисъла на чл.63 и следващите от НПК и
в подобни случаи не е необходимо да е налице обосновано предположение за извършено
престъпление, както и не е необходимо наличие на доказателства за реална опасност от
укриване или извършване на престъпление от страна на задържания. Достатъчно е наличие
на данни за евентуално извършено престъпление, каквито данни в настоящия случай са били
налице. Тук е мястото да се отбележи и че развитието на наказателното производство,
включително повдигане на обвинение срещу другиго, а не срещу задържания по чл.72 от
ЗМВР или дори прекратяване на досъдебното производство, нямат отношение към
законосъобразността на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В горния смисъл са част от
мотивите към Решение №16596 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №6616/2019 г.
Неоснователно се явява оплакването в жалбата, според което на задържания не била
дадена възможност да се срещне с адвокат. В тази връзка следва да се отбележи, че от
показанията на свидетелката Г.Т. става ясно, че когато съпругът й отишъл в полицейското
управление преди задържането му, той е бил придружаван от адвокат. В същото време по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, от които да може да се направи
извод, че след задържането на лицето му е отказана среща и/или разговор с адвокат.
3
Недоказано остава и твърдението, според което жалбоподателят, след задържането,
изпаднал в „шоково състояние“, поради това, че бил третиран като престъпник, в резултат
на което не разбирал под какви документи се подписва и че съдържанието на тези
документи не му било прочетено от полицейските служители. Доказателствата по делото не
установяват настъпването на подобни обстоятелства.
Изложеното по-горе налага обоснован извод, че оспорената заповед за задържане е
законосъобразно, поради което депозираната жалба срещу нея подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
Мотивира от горното и на основание чл.172 от АПК, Рг.РС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалба с вх. №3731 от 29.11.2021 г., подадена от Р.И.Т.,
ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„С.п.“№23, против Заповед за задържане на лице рег. №331зз-254 от
24.11.2021 г., издадена от полицейски инспектор към РУ-Р. И.Д.В..
Решението подлежи на обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4