Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 20.08.2015г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-А въззивен
състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
Мл.
с-я МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря В.И., като разгледа
докладваното от мл.с. Запрянова в.гр.д. №6204 по
описа на съда за 2014г., взе предвид следното:
С решение от 04.03.2014г. по гр.д.
№35143/2011г. СРС, 24 състав, признал за установено по иска, предявен от Т.В.П.
против Х.П.Х., че Т.В.П. е собственик на следния недвижим имот: 758кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 68134.2040.89, целият с площ от 942кв.м.,
съобразно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседи на целия
имот: имот с идентификатор 68134.2040.2076, имот с идентификатор 68134.2040.88,
имот с идентификатор 68134.2040.87 и имот с идентификатор 68134.2040.2064 и
съседи на процесната част: имот с идентификатор 68134.2040.88, имот с
идентификатор 68134.2040.87 и улица 50-та, като осъдил на основание чл.108 ЗС Х.П.Х.
да предаде на Т.В.П. собствеността и владението на описания имот. С решението
също така осъдил Х.П.Х. на основание чл.109 ЗС да премахне незаконно
построените два броя гаражни клетки в гореописания имот.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от Х.П.Х., в която иска то да бъде обявено за нищожно, поради
недопустимост на иска, но от съдържанието на въззивната жалба е видно, че
излага доводи за неговата неправилност, предвид липсата на идентичност между
претендирания от ищцата имот и този на въззивника. Претендира разноски пред
двете инстанции.
Подадена е и молба-допълнение към
въззивната жалба, но след срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което и на
основание чл.64, ал.1 ГПК съдът не следва да обсъжда изложените в нея доводи.
Ответникът по въззивната жалба Т.В.П. е
подала отговор, с който оспорва жалбата с доводи, че нейното право на
собственост върху спорния имот е безспорно установено, докато по отношение на
нотариалния акт, с който въззивникът се легитимира като собственик, е
установено, че е неистински документ. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и претендира разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание, проведено на 11.06.2015г.
и в писмени защити, процесуалните представители на страните поддържат доводите
и исканията си.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата
нищожност или недопустимост, поради което същото е валидно и допустимо.
Във връзка с възражението за липса на
идентичност между притежавания от въззивника имот и този на ищцата, съдът
намира следното:
Въззивникът не оспорва, че ищцата е
наследник на К.В.М., а по отношение възражението му, че другите й наследници не
участват в процеса, следва да се посочи, че те не са необходими другари на
ищцата.
Въззивникът не оспорва и че К.В.М. е
била собственик преди одържавяването на спорния имот, част от нива от 3дка в м.
„Валозите“, като в тази насока са представени и приети като писмени
доказателства копия от емлячен регистър и нотариален акт.
Видно от решение №5360/20.11.1997г.
на Поземлена комисия – община В. на наследниците на К.В.М. е възстановен
следният имот: нива от 0,758дка, ІV категория, находящ се в землището на с. С.,
в местността „Валозите“, имот №1698, к.лист №702 от кадастрален план, изработен
1950г., представляващ п. Х-89, кв. 7 по ЗРП, в.з. „С.-Север“ , при граници п.
ХV-87, п. ХVІ-88, улици от две страни. Отказано е възстановяването на нива от
1847дка, ІV категория, находящ се в землището на с. С., в местността
„Валозите“, имот №1698, к. лист №702 от кадастрален план от 1950г., тъй като
попада в застроени парцели (№№ ХV-87, ХVІ-88, ХІ-86, ІХ-85, VІІІ-84, ХV-83) и
улица.
В решението на Поземлената комисия е
отбелязано, че същото е влязло в сила на 12.05.1998г.
В скици №СТ94-В-158 от 02.04.1997г. и
от 14.04.2004г. на р-н В. (л.31 от делото пред СРС, л.15 от гр.д. №489/2005г.
на СРС) е нанесен имот №1698, к.лист №702 от кадастрален план, изработен
1950г., върху действащия регулационен план за в.з. „С.-Север“. Видно е, че
части от имот №1698 по кадастралния план от 1950г. са разположени върху две улици
и седем имота по действащия към 1997г. регулационен план. Тези седем имота са
процесният имот Х-89, както и имот ХVІ-88, имот ІХ-85, имот VІІІ-84, имот ХV-83,
имот ХІ-86 и имот ХV-87. Единственият цял незастроен имот от тези седем имота е
именно имот Х-89, с граници две улици и имоти ХV-87 и ХVІ-88 – същият, който е
възстановен на ищцата с решението на Поземлената комисия. По отношение на
останалата част от имот №1698 по кадастралния план от 1950г. (обхващаща имоти
№№ ХV-87, ХVІ-88, ХІ-86, ІХ-85, VІІІ-84, ХV-83 по действащия към 1997г.
кадастрален план) е налице отказ за възстановяване, тъй като е застроена.
Горното се установява и от
удостоверение по чл.13, ал.5 от 27.05.2004г. на СО, р-н В. (л.13 от гр.д.
№489/2005г. на СРС).
Видно от нот.а. № 174, т.VІІІ, д.
№1447/1978г. на нотариус Е.М., РНС „Девети септември“ продал на Х.П.Х.
следния недвижим имот: празна пустееща земя във вилна зона „С.-Север“, съгласно
скица №4633/1977г. на СГНС, находяща
се в кв.7, между граници: на изток-граница – М.Н., на север – Р.Р., на запад –
ул. „50-та“ и на юг – ул. „48-ма“. Общата площ на имота е 1100кв.м. и
представлява имот №108, вкл. в п. Х от 860кв.м. и им. №1707, вкл. в п. Х от
240кв.м.
Безспорно се установява от
заключенията към единичната и тройна съдебно-почеркови експертизи, които
настоящият състав кредитира, както и от удостоверение от Обща архива при СРС
(л.76), че горният нотариален акт е неистински документ, тъй като положеният
подпис не е на нотариус Е.М..
Видно от скица №4633/1977г. на СГНС,
отдел „Технически“ (л.36 от гр.д. №489/2005г. на СРС), имот №108 с площ
860кв.м. и имот №1707 с площ 240кв.м. са включени в парцел Х-89, кв.7, в.з. „С.“.
Тези обстоятелства са отразени и в удостоверение то СО, р-н „В.“ по повод молба
на въззивника от 25.06.2001г. (л.40).
Видно от писмо на Главния архитект на
София от 18.12.2000г. имот с пл. №89 (стари имоти 108 и 1707) попада в кв. 7,
в.з. „С.-Север“, като към 1978г. е бил в сила ЗРП, одобрен със заповед
№1036/09.06.1961г. и №176/21.05.1966г., съгласно който за имоти №108 и №1707 е
бил отреден парцел Х в кв. 7, в.з. „С.-Север“.
Съгласно заключението към
съдебно-техническата експертиза, възстановената част от 0,758дка, представляваща част от
парцел Х-89 от кв. 7, в.з. „С.-Север“, съответстваща на част от имот с пл.
№108, е идентична с част от имот с идентификатор 68134.2040.89 по кадастралната
карта, съответстваща на защрихованата част на скицата на л.31. Съдът кредитира
заключението, тъй като то се подкрепя от анализираните по-горе писмени
доказателства.
Видно е от представените скици, че се
касае за един и същ имот, който през годините е бил индивидуализиран с различни
планоснимачни номера, по кадастрален и по регулационен план, като към момента е
с идентификатор 68134.2040.89 по кадастралната карта. Поземлената комисия го е
индивидуализирала по действащия регулационен план - п. Х-89, кв. 7 по ЗРП, в.з.
„С.-Север“ , при граници п. ХV-87, п. ХVІ-88, улици от две страни, както и по
кадастрална карта от 1950г. Това не означава, че липсва идентичност между
възстановения от Поземлената комисия имот, претендирания от ищцата имот и част
от п. Х (със стар пл. №108), за която е съставен неистинския нотариален акт на
въззивника. Установява се именно, че част от парцел Х със стар пл.№108, описан
в неистинския нотариален акт на въззивника (нот.а. № 174, т.VІІІ, д.
№1447/1978г. на нотариус Е.М.) е идентичен с възстановения парцел п. Х-89, кв.
7 по ЗРП, в.з. „С.-Север“ , при граници п. ХV-87, п. ХVІ-88, сега с идентификатор
68134.2040.89 по кадастралната карта, претендиран от ищцата.
Предвид изложеното искът по чл.108 ЗС
е основателен. Установява се правото на собственост на Т.В.П.
върху описания парцел от 758кв.м. въз основа наследство и реституция, но не се
установява Х.П.Х. да е собственик на парцел №Х по нот.а. № 174, т.VІІІ, д. №1447/1978г.
на нотариус Е.М., тъй като този нотариален акт е неистински документ. Не е
спазена изискваната от чл.18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на вещни права,
поради което договорът за покупко-продажба с купувач Х.П.Х. е нищожен поради липса на форма.
По отношение иска на чл.109 ЗС
въззивникът не е изложил конкретни доводи за неправилността на
първоинстанционното съдебно решение, като в тази част въззивната жалба е
бланкетна и липсват аргументи, които въззвният съд да обсъди.
Предвид съвпадението
на изводите на първата и въззивната инстанция, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход
на делото разноски се дължат на ответника по въззивната жалба, като е
представена разписка, обективирана в договор за правна помощ на л.50 от делото
на СГС за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 850лв. С оглед
цената на иска и минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл.7,
ал.2, т.4 НМРАВ, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно и не следва
да го намалява.
Воден от
изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03.2014г. по гр.д.
№35143/2011г. на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА Х.П.Х. с ЕГН**********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис 324 – адв. К., да плати на Т.В.П. с ЕГН **********,***
– адв. Й., сумата 850лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1. 2.