№ 1144
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204233 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Р. МЛ. Б. от гр.Неделино, обл.Смолян срещу
Наказателно постановление № 23-0001098/07.07.2021г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на
2000,00 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Привежда доводи за наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Прилага епикриза, издадена във връзка с проведено болнично лечение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал удостоверение
за психологическа годност №489100, издадено на 17.01.2018г., но срокът му
на валидност изтекъл на 17.01.2021г. Въпреки това на 26.04.2021г. Б.
управлявал товарен автомобил марка „Ман“ от кат. N2, с рег.№ СМ 4619 ВА,
по ул.“Девня“ в гр.Варна, в посока кръстовището с бул.“Република“, като
превозвал резервни корабни части от Гърция за гр.Варна. Около 11,30ч.,
срещу магазин „Аветисян“ на посочената улица той бил спрян за проверка от
св.Т. СТ. Т. –ст. инспектор към РД „АА“. Свидетелят поискал да му бъде
представено удостоверение за психологическа годност, но констатирал, че
носеното от жалбоподателя такова е с изтекъл срок на валидност. Във връзка
с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва
международен превоз на товари с превозно средство от категория N 2, без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с
обяснения, че липсата на удостоверение се дължи на епидемията, боледуване
и лечение. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.07.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на Р.Б. била наложена глоба
в размер на 2000,00 лв., за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от
Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Т. СТ.
Т., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са: разпечатка от справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване и Удостоверение за психологическа годност №489100 (от които
се установява датата на изтичане срока на валидност на удостоверението на
жалбоподателя), както и CMR (установяващ извършването от жалбоподателя
на процесния обществен превоз на товари). Съдържащата се в посочените
документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и
подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
2
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната
разпоредба задължава водачите на превозни средства, извършващи
международни превози на пътници и товари, да отговарят на определени
изисквания, между които и да притежават валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Понятието „международен превоз“ е
дефинирано в §1, т.14 от ДР на ЗАвП като превоз на товари или пътници, при
който се преминава през държавна граница. От показанията на свидетеля Т. и
от приобщените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил марка „Ман“ от кат. N2. От приложеното по
делото копие от международна товарителница CMR е видно, че
жалбоподателят е осъществявал превоз на стоки от Република Гърция за
Република България, извършването на който безспорно е било свързано с
преминаване през държавна граница. Следователно не съществува съмнение,
че извършваният от жалбоподателят превоз е представлявал международен
3
превоз на товари по смисъла на цитираната допълнителна разпоредба. При
това положение жалбоподателят е бил натоварен със задължението по чл. 58,
ал.1, т.3 от Наредбата, а именно- да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Предвид приобщените по делото разпечатка от
справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване и Удостоверение за
психологическа годност №489100 съдът приема за безспорно установено, че
на процесната дата Б. не е притежавал валидно удостоверение-обстоятелство,
което по начало не се оспорва от жалбоподателя. По този начин същият
действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 58,
ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари.
На следващо място, разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП
предвижда специална санкция за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според
разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по
чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност.
Следователно удостоверението за психологическа годност на водача се явява
документ, изискван от ЗАвП, а и от чл. 58, ал.1, т.3 от Наредбата. Същата е
издадена на основание чл. 29, ал. 2 и § 4а от ЗАвПр и представлява
нормативен акт по прилагането на Закона за автомобилните превози. При така
установеното съдът приема, че наказващият орган правилно е издирил и
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба. Този извод се
споделя и в практиката на ВАдмС, като в този смисъл изрично е напр.
Решение № 1225 от 6.10.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1377/2021 г.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите
4
на случая.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. Жалбоподателят е приложил копие от епикриза, издадена във
връзка с проведено лечение. Видно е обаче, че отразената в документа
оперативна интервенция е извършена на 20.11.2020г., а последният контролен
преглед е бил на 15.12.2020г. Хоспитализацията е отдалечена значително във
времето от датата на извършване на нарушението и очевидно не може да се
приеме, че във връзка с лечението е било затруднено снабдяването с валидно
удостоверение. Липсват доказателства и такива затруднения да са настъпили
във връзка с епидемиологичната обстановка. Следва да се отбележи, че
изискването за притежаване на удостоверение за психологическа годност е
установено с оглед гарантиране сигурността на участниците в движението по
пътищата, което определя значимостта на защитените от закона обществени
отношения. Поради това и при липсата на обстоятелства, обуславящи по-
малката тежест на разглежданото нарушение от типичните такива от този вид,
приложението на чл.28 от ЗАНН следва да бъде отказано.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално
представителство. В случая разглеждането на делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а депозираното
писмено становище е подписано от директора на РД „АА“-Варна и
следователно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0001098/07.07.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на Р. МЛ. Б. от гр.Неделино, обл.Смолян, с
ЕГН:**********, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 лева , като
законосъобразно.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6