Присъда по дело №1760/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД №1760 по описа за 2024 год. на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от В.М.А., с
ЕГН********** срещу Н.В.Н., с ЕГН**********, роден на 03.02.1979 год. в гр.Шумен, с
постоянен адрес гр.Шумен, български гражданин, със средно образование, неженен,
реабилитиран за извършено от него престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимият Н.В.Н., с
ЕГН********** на 24.09.2024 год. в с.Новосел, област Шумен причинил на В.М.А., с
ЕГН********** лека телесна повреда, изразяваща се в плитко разкъсно-контузна рана челно
теменно в ляво, множествени охлузвания на ограничена площ в областта на главата и
дясното рамо, които да са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск за сумата от 2 000 лева,
представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени щети в резултат на
извършено от подсъдимия престъпление, предмет на обвинението с тъжбата. Искът е приет
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а пострадалото лице е
конституирано като граждански ищец по делото.
В последното съдебно заседание по делото тъжителят не се явява лично. Изпраща
упълномощен повереник – адв.Н.В.Н. от ШАК, който поддържа така предявения граждански
иск и обвинението, повдигнато в тъжбата и в пледоарията си излага подробни мотиви в
подкрепа на същите.
В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения, като отрича да е извършил
деянието, предмет на обвинението с тъжбата и моли съда за оправдателна присъда, като се
присъединява към казаното от защитника си. Упълномощеният защитник на подсъдимия –
адв.Т.Д. от ШАК счита, че от материалите по делото не се доказва последният да е извършил
деянието, посочено в тъжбата и също моли съда за оправдателна присъда, като в
пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.В.Н. и тъжителят В.М.А. живеели на една и съща улица в с.Новосел,
област Шумен. Тъжителят отглеждал различни селскостопански животни – овце и кози,
като често ги пускал да пасат в чужди имоти, включително в двора на църквата и в имота на
подсъдимия. На 24.09.2024 год. подсъдимият, който бил служител на РДГ, гр.Шумен, заедно
със своя познат Т.С.С. имали уговорка да отидат в гората, за да наблюдават размножителния
период на елените. Двамата тръгнали, като с лекия автомобил, с който пътували, минали
покрай дома на свидетеля Т.К.Н.. При преминаването си видели, че тъжителят отново е
пуснал животните си свободно, този път в двора на свидетеля Н.. Подсъдимият слязъл от
колата и започнал да се кара на тъжителя, като го питал защо отново е пуснал животните си
в чуждия двор. Тъжителят, заедно с животните се намирал от вътрешната страна на
оградата, в двора на имота на свидетеля Т. Н., а подсъдимият се намирал от другата страна
на оградата, от към улицата. Тъй като Н. говорел на висок глас, разговорът им бил чут от
свидетеля Т.К.Н., който излязъл от дома си и също казал на тъжителя, че следва да напусне
двора му и да изведе животните от там. В този момент подсъдимият и свидетеля Т.С. си
тръгнали, като се отправили към гората.
Междувременно около 18.48 часа на същия ден – 24.09.2024 год. тъжителят се обадил
на телефон 112 и съобщил, че му е бил нанесен побой от негов съселянин. На место
пристигналата линейка на ЦСМП към МБАЛ, гр.Шумен и полицейски екип. Тъжителят бил
откаран в МБАЛ-Шумен, където му бил извършен медицински преглед и рентгенография на
череп и ляво рамо. В издадения лист за преглед на пациент не са били отразени някакви
травматични увреждания по лицето.
1

На 27.09.2024 год. М. посетил съдебен лекар, като в издаденото му
Съдебномедицинско удостоверение №235/2024 год. било отразено, че при прегледа са
установени плитка разкъсно-контузна рана челно теменно в ляво, множествени охлузвания
на ограничена площ в областта на главата и дясното рамо.
Във връзка със съставена от полицейските служители Докладна записка от 24.09.2024
год. била образувана преписка, която приключила с Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 04.11.2024 год.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
дадените от подсъдимия Н.В.Н. обяснения, както и от показанията на свидетелите,
разпитани в съдебно заседание – Т.С.С., Т.С.С. и Т.К.Н., А.Е.И. и Р.И.Р., от присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както и от събраните в хода
на съдебното производство веществени доказателства, приложени по делото и предявени на
страните по реда на чл.284 от НПК.
По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, доколкото
същите напълно се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и
кореспондират с установената от съда фактическа обстановка.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
Т.С.С., Т.С.С. и Т.К.Н.. Показанията на тримата свидетели са незаинтересовани,
последователни и кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по
делото доказателствен материал. И тримата свидетелстват за факти, които лично и
непосредствено са възприели, което и с оглед тяхната незаинтересованост от изхода на
делото ги прави достоверни и обективни. В същото време показанията на тези свидетели,
които са дадени под страх от наказателна отговорност кореспондират напълно и с дадените
от подсъдимия обяснения.
По делото като свидетел е разпитано и лицето А.Е.И., но съдът намира, че
показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
Въпреки, че в хода на образуваната преписка свидетелят е давал показания, в съдебно
заседание пред настоящия състав категорично заявява, че не знае нищо за случая, че не е
видял нищо и нищо не му е известно. Самите показания на този свидетел са вътрешно
противоречиви, неясни и с оглед събраните по делото доказателства за здравословното
състояние на същия съдът намира, че същите не допринасят за разкриване на обективната
истина.
В тази връзка съдът не кредитира твърдението на повереника на частния тъжител, че
следва да бъдат кредитирани дадените от свидетеля И. сведения в хода на проверката по
образуваната преписка. Целта на предварителната проверка е събиране и проверка на
достатъчно данни за извършено престъпление, а целта на разследването е да се съберат и
проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за евентуално извършеното
престъпление и да се повдигне обвинение пред съда. По време на предварителната проверка
не се извършват следствени действия, не се събират доказателства. Извършват се действия,
предвидени в различни закони или подзаконови НА, различни от НПК, а именно - ЗМВР,
ЗСВ, ЗСРС и мн. др. По време на разследването или в хода на съдебното следствие по НЧХД
се извършват само онези действия, които са предвидени в НПК. Събраната информация по
време на предварителната проверка не може да е доказателство в образувания процес след
проверката. Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и
провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. И само тогава ще са
налице доказателства, които могат да бъдат използвани.
Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Р.И.Р., доколкото същите
не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, а и съгласно разпоредбата на
2

чл.118, ал.2 от НПК, забраняваща Лицата, които са извършвали действия по разследването и
съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи, да бъдат свидетели. Еднопосочно и последователно
е становището на ВКС относно процесуалната недопустимост показанията на полицейски
служител, провел беседа със заподозрян или свидетел да се ползват за установяване на
неговото участие в престъплението. Възпроизвеждането на информация, съобщена пред
полицейския служител при проведена от него беседа, не може да послужи на съда за
изграждане на фактическите му изводи, тъй като с това се нарушава правото на справедлив
процес по чл.6 от КЗПЧ, защото използването на такива показания представляват
недопустимо игнориране на законовата разпоредба, в наказателния процес да се ползват
само доказателствени средства събрани или изготвени по предвидения в НПК ред. За това те
следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. В този смисъл са Решение
№26/23.03.2018 год. на ВКС по н.д. №1011/2017 год., III н.о., НК, Решение №591 от
13.01.2014 год. на ВКС по н.д. №1902/2013 год., I н. о., НК, Решение №42 от 20.03.2018 год.
на ВКС по н.д. №25/2018 год., II н.о., НК, Решение №88 от 19.05.2021 год. на ВКС по к.д.
№312/2021 год., III н.о., НК и др.
В този смисъл с оглед изложеното не може да се ползва като доказателство в процеса
дадените от свидетелите сведения в хода на образувана предварителна проверка, както и
показанията на полицейския служител, пресъздаващ тези сведения.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Н. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъпленията по чл.130 от НК са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Въпреки, че от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение
№235/2024 год. се установява, че тъжителят на 27.09.2024 год. е посетил съдебен лекар,
който е констатирал следните травматични увреждания: плитка разкъсно-контузна рана
челно теменно в ляво, множествени охлузвания на ограничена площ в областта на главата и
дясното рамо, респективно, че на същия е било причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което по смисъла на чл.130, ал.1 от НК представлява лека
телесна повреда, то от материалите по делото не се събраха достатъчно доказателства, които
да водят до единствения и непораждащ съмнение извод, че именно подсъдимият е причинил
този резултат. Единствено пострадалото лице в тъжбата си твърди, че Н. му е нанесъл удари
с неустановен предмет в областта на главата, раменете и ръката. Това обстоятелство обаче не
се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото не е установен и разпитан нито един свидетел, който да е възприел
посочените по-горе травматични увреждания по тялото на тъжителя или да е видял някой, а
още по-малко подсъдимия да му нанася някакви удари. В тази връзка свидетелите Т.С.С. и
Т.К.Н., в съдебно заседание по безспорен начин заявява, че двамата са станали свидетели на
словесния конфликт между подсъдимия и тъжителя, но че двамата са били от двете страни
на оградата, не са се доближавали един до друг и подсъдимият не е удрял тъжителя.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по
дела образувани от частен характер лежи върху частния тъжител. В тази връзка въпреки, че
тъжителят успя да докаже, че е имал травматични увреждания в челно теменната област
3

вляво и множество охлузвания на ограничена площ в областта на главата и дясното рамо,
той не успя да докаже, че тези увреждания са му причинени именно от подсъдимия, срещу
когото повдига обвинение с тъжбата. Както бе посочено и по-горе по делото не е установен
нито един свидетел, който да е бил пряк свидетел на случилото се и да е видял твърдените
от тъжителя действия на подсъдимия.
Не са налице преки доказателства, свидетелстващи за обстоятелството, че именно
подсъдимият е причинил телесните увреждания на тъжителя, посочени в тъжбата, а
наличните по делото косвени доказателства не водят до единствен и категоричен извод в
горния смисъл.
Както бе посочено и по-горе съдът не кредитира твърдението на повереника на
частния тъжител, че следва да бъдат кредитирани дадените от свидетеля И. сведения в хода
на проверката по образуваната преписка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
целта на предварителната проверка е събиране и проверка на достатъчно данни за
извършено престъпление, а целта на разследването е да се съберат и проверят всички
доказателства, за да се разкрие истината за евентуално извършеното престъпление и да се
повдигне обвинение пред съда. По време на предварителната проверка не се извършват
следствени действия, не се събират доказателства. Извършват се действия, предвидени в
различни закони или подзаконови НА, различни от НПК, а именно - ЗМВР, ЗСВ, ЗСРС и мн.
др. По време на разследването или в хода на съдебното следствие по НЧХД се извършват
само онези действия, които са предвидени в НПК. Събраната информация по време на
предварителната проверка не може да е доказателство в образувания процес след
проверката. Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и
провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. И само тогава ще са
налице доказателства, които могат да бъдат използвани в процеса.
Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Р.И.Р., доколкото същите
не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, а и съгласно разпоредбата на
чл.118, ал.2 от НПК, забраняваща Лицата, които са извършвали действия по разследването и
съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи, да бъдат свидетели. Еднопосочно и последователно
е становището на ВКС относно процесуалната недопустимост показанията на полицейски
служител, провел беседа със заподозрян или свидетел да се ползват за установяване на
неговото участие в престъплението. Възпроизвеждането на информация, съобщена пред
полицейския служител при проведена от него беседа, не може да послужи на съда за
изграждане на фактическите му изводи, тъй като с това се нарушава правото на справедлив
процес по чл.6 от КЗПЧ, защото използването на такива показания представляват
недопустимо игнориране на законовата разпоредба, в наказателния процес да се ползват
само доказателствени средства събрани или изготвени по предвидения в НПК ред. За това те
следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. В този смисъл са Решение
№26/23.03.2018 год. на ВКС по н.д. №1011/2017 год., III н.о., НК, Решение №591 от
13.01.2014 год. на ВКС по н.д. №1902/2013 год., I н. о., НК, Решение №42 от 20.03.2018 год.
на ВКС по н.д. №25/2018 год., II н.о., НК, Решение №88 от 19.05.2021 год. на ВКС по к.д.
№312/2021 год., III н.о., НК и др.
В този смисъл с оглед изложеното не може да се ползва като доказателство в процеса
дадените от свидетелите сведения в хода на образувана предварителна проверка, както и
показанията на полицейския служител, пресъздаващ тези сведения.
От страна на тъжителя, чиято е доказателствената тежест да докаже повдигнатото с
тъжбата обвинение, не бяха ангажирани категорични доказателства, от които да се направи
единствено възможния извод, че именно подсъдимият е извършил деянието, описано в
тъжбата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че евентуално постановена осъдителна
4

присъда по отношение на подсъдимия би била в противоречие с разпоредбата на чл.303,
ал.1 от НПК, съгласно която присъдата не може да почива на предположения. Това от своя
страна е гаранция за правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. Това е така, защото
доказателствата по делото в своята съвкупност не съдържат факти, които да са достатъчни,
за да могат да обосноват по един несъмнен и безпротиворечив начин вменяване на
престъплението, за което е възведено обвинение.
Именно поради това и на основание разпоредбата на чл.304 от НПК подсъдимият бе
признат за невиновен по конкретното обвинение и бе оправдан.
Съдът с присъдата си на основание разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК осъди
тъжителя В.М.А., с ЕГН********** на основание чл.190, ал.1 от НПК да заплати на Н.В.Н.,
с ЕГН********** сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът прие предявения граждански иск за неоснователен, поради което го отхвърли
изцяло. В настоящото наказателно производство основанието за търсене на сумата е
извършено престъпление по чл.130, ал.1, от НК, по отношение на което съдът призна
подсъдимия за невиновен. Съдът не би могъл да уважи така предявения граждански иск
дори и частично, тъй като по делото липсват доказателства да е налице причинно-
следствена връзка между поведението на подсъдимия и претендираните от тъжителя вреди.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	33
Дата:	28 май 2025 г. (в сила от 13 юни 2025 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20243630201760
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 октомври 2024 г.

Присъда по дело №1760/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите