№ 583
гр. Пазарджик , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Елена Пенова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201471 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Л. Т. , ЕГН ********** от гр.София
против Електронен фиш серия К, № 3737943 на ОД на МВР - Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /сто
лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител, но постъпва писмено становище от негов
пълномощник, с което се излагат допълнителни съображения за отмяна на ЕФ.
Иска се и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска
1
потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските и
на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран като собственик и водач на МПС марка
„БМВ 530 Д ХДРАЙВ“ с рег. № ***, което на 24.05.2020 година, в 14:42 часа,
на АМ „Тракия” км 69-ти, в посока на движение към гр.Пловдив, при
максимално допустима скорост за движение по магистрала от 140 км/ч, било
управлявано с превишена скорост от 155 км/ч. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система
ARH CAM S1, която отчела движение със скорост от 160 км/ч, т.е.
превишение на скоростта от 20 км/ч, но от това превишение били извадени 3%,
т.е. 4.8 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със
скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението на скоростта от 15 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш без всякакво
съмнение е бил връчен на жалбоподателя, доколкото след това той го е
обжалвал. Отделно от това, в бланката връчена на жалбоподателя и приложена
от него като копие заедно с въззивната жалба /л.34 от делото/ има ръкописен
2
запис с текст „връчен на 02.07.2020г.“ и следва съкратен подпис, което
несъмнено говори, че действително фишът е връчен на Тасев на посочената
дата. На последно място, но не по значение, в т. нар. „Възражение“ /л.11 и л.35
от делото/, което Тасев е подал до директора на ОДМВР-Пазарджик с
оплакването, че при връчването на фиша не му е бил предоставен снимков
материал на заснетото МПС, горният несъмнено е посочил фактът, че фишът е
бил връчен именно на него. С оглед на всичко казано до тук възраженията във
въззивната жалба и в писменото становище на пълномощника на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/,
накърняващо правото на защита, т.к. нямало данни кой, кога и на кого е връчил
въпросният ЕФ, се явяват несъстоятелни. Нещо повече, дори фишът да не е
бил връчен, както е разписано в чл.189 ал.5 от ЗДП - с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра
на вътрешните работи служби за контрол, т.е. дори въобще да не е бил връчен,
но по някакъв начин жалбоподателят да е узнал за него и да го е обжалвал, то
тогава ще е налице процесуално нарушение, но не от категорията на
съществените, т.к. с факта на обжалването на фиша, жалбоподателят ще е
упражнил правото си на защита в пълна степен.
В настоящия казус обаче са налице неоспорими доказателства, че фишът
е бил връчен лично на жалбоподателя на 02.07.2020 година. В така връчения
ЕФ изрично е цитирана дадена от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се
анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са
предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП, той правилно е бил привлечен към отговорност в
качеството му на собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството
на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано, а
възраженията в противния смисъл са неоснователни.
Относно така нареченото „Възражение“ /л.11 и л.35 от делото/, което
Тасев е подал до директора на ОДМВР-Пазарджик с оплакването, че при
връчването на фиша не му е бил предоставен снимков материал на заснетото
МПС трябва да се каже следното. Това възражение няма статут на възражение
3
по смисъла на писмена декларация по смисъла на чл.189 ал.4, изр.2 от ЗДП,
т.к. в него не се съдържат данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Ето защо
въпросното възражение не би могло да бъде основание за анулиране на ЕФ,
издаден против жалбоподателя. Относно възражението, че при връчването на
ЕФ на жалбоподателя не му е била предоставена и снимка на МПС, направена
от АТСС, с което е накърнено правото му на защита, т.к. така бил лишен от
възможността да представи декларация по чл.189 ал.5, изр.2 от ЗДП, следва да
се каже, че също е неоснователно. В процедурата по издаване и връчване на
ЕФ не е разписана законова възможност, още по-малко задължение за
връчване и на снимков материал заедно с фиша, поради което законът не е
нарушен. Дали това законодателно решение противоречи на норми от
Конституцията, в какъвто смисъл се навеждат възражения, настоящият
съдебен състав не намира за необходимо да коментира, т.к. единственият
оправомощен орган да осъществява контрол за конституционосъобразност на
законови и подзаконови нормативни актове в страната е Конституционният
съд.
Горепосоченото възражение няма статут и на възражение по смисъла на
чл.189 ал.6 от ЗДП, т.к. с него не е било поискано анулиране на издадения ЕФ,
а при това положение директорът на ОДМВР-Пазарджик не е имал задължение
да се произнася по реда на чл.189 ал.7 от ЗДП, в какъвто смисъл се прави
поредното неоснователно твърдение за допуснато СПН, накърняващо правото
на защита. Още повече, че едно възражение по реда на чл.189 ал.6 от ЗДП се
прави в 7-дневен срок от получаването на фиша, а горекоментираното е
изготвено на 15.07.2020г. /в него погрешно е изписана годината 2019г., но това
е очевидна техническа грешка, т.к. фишът е за нарушение от 2020г. и няма как
да се възразява през 2019г./, т.е. когато е била изготвена и жалбата до съда, с
която е обжалван фиша.
На следващо място съдът констатира, че в процедурата по издаването на
ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон
е приложен правилно.
Първо следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „ При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
4
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на
процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер, респ. радар, извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на
контролния орган. В този смисъл възраженията във въззивната жалба за
установяване на нарушението в присъствие на контролен орган са
несъстоятелни.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви,
дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване
5
на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата
на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против
ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от
него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко
това по настоящото дело е сторено. Отделно от това и в самия ЕФ е било
посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна
радарна система ARH CAM S1 с № 11743bb. Също така мястото на
нарушението –АМ „Тракия”, км 69-ти, както и посоката на движение – в посока
на движение към гр.Пловдив. Неразбираеми са възраженията за допуснати
СПН, т.к. не било ясно дали вмененото административно нарушение е било
извършено в населено или извън населено място. В ЕФ недвусмислено е
посочено, че то е на магистрала „Тракия“.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово
съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос /лист 53 от делото/. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ
се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от 3%, те. В конкретния казус 4.8 км/ч, приравнено на 5 км.час, която е
отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП
/чл. 21 с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на
плащане.
Като се има предвид фотосът с № 0279195, направен от ARH CAM S1 с №
11743bb, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено
6
средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същият
този фотос, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите
изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосът, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто
на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на
разрешената скорост, както и конкретно засечената скорост на автомобилът на
жалбоподателя, респ. на какво разстояние се е намирал той от АТСС. Във
връзка с възраженията, че този фотос е негодно веществено доказателствено
средство, т.к. няма данни дали е бил изведен от клип следва да се каже, че
процесното АТСС – ARH CAM S1 не прави клипове, както например мобилната
система за видеоконтрол на скорост TFR1-M, а само и единствено заснема
фотоси.
Не е вярно е твърдението в жалбата, че от фотоса не личи
регистрационният номер на заснетото МПС, доклкото ясно и с невъоръжено око
се вижда, че номерът е ***. Няма съмнение, че засечената скорост е именно на
това МПС, т.к. всредата на четирите страни на фотоса има малки стрелкички,
които като се свържат с прави линии се пресичат точно там, където е
регистрационния номер на заснетото МПС.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения
протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/. В този протокол, съставен
на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
скоростта, както и че разрешената такава по закон е била 140 км/ч. Отразено е
мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на
измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а
именно направена е била снимка /лист 8 от делото/, отразяваща на
7
разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може
да се идентифицира и посредством посочените географски координати в
представения фотос от АТСС.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен
физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се припомни, че
посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система,
както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред
реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има
изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а
в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно /виж приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол
от проверка за техническа изправност на лист 13 - 15 от делото/.
Мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта не е било
предварително обозначено с поставянето на пътен знак Е24, но с измененията на
чл.165 ал.2, т.8 от ЗДП през 2017г. и с отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването
и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон, при
издаването на обжалвания ЕФ, се неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като
собственик, респ. водач на процесното МПС, с което е било извършено
вмененото нарушение, доколкото за превишение на разрешената скорост за
движение в конкретния пътен участък, т.е. в извън населено място и по
магистрала, със скорост от порядъка на 11 до 20 км/ч, се предвижда глоба в
8
размер на 50 лева.
Поради всичко казано до тук ЕФ следва да се потвърди.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, който е неблагоприятен
за жалбоподателя, то искането за присъждане на разноски в негова полза не
може да бъде уважено.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, принципно ответната
страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време обаче
искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, от която териториална структура е издаден фишът, направено в
постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното
съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5
вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32,
т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от
представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и
невиновна, като на репариране подлежат само действително направените
разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото
изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от
ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение,
когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са
доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е
от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане
на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително
или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е
представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо
образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата
дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във
9
вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е частично
благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик,
не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би
могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез
нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес
разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни
документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в
чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на
юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не
са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че
горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но
не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен
орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото
събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно
дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на
конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен
орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на
възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното
производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г.,
Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. №
3049/2019г. и др.
10
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3737943 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на Б. Л. Т. , ЕГН ********** от гр.София, на
основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лв. /сто
лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя и в полза на ОДМВР-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11