Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на тридесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 269 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.А.Б. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез адв.Г.С.от ШАК, със
съдебен адрес ***, офис 7, срещу Решение № 2153-27-49 от 02.08.2021г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
гр.Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №
1012-27-77/20.07.2021г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1303#8 от
07.07.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което по заявление №
Ц2113-27-1303 от 30.10.2020г. е постановен отказ да се отпусне пенсия за
осигурителен стаж и възраст на И.А.Б.. Оспорващият твърди, че административният
орган неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж периода на
отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия. Счита, че
предвид разпоредбите на §9, т.1 от КСО и периода на отбиване на наборна военна
служба, а именно до 31.12.1999г., е относима разпоредбата на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите,
поради което стажът следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж, в
какъвто смисъл е и нормата на чл.9, ал.7 от КСО. Според жалбоподателя, в
резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни
разпоредби от страна на административния орган, касаещи зачитането на периода
на отбиване на наборна военна служба до 31.12.1999г., същият неправилно е
приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. Твърди, че с прибавянето
/зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, осигурителният
му стаж ще надвишава 15г. и с оглед навършената от него възраст, към датата на
подаване на заявлението са налице всички предпоставки на оспорващия да бъде
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения
отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на спорния стаж като
действителен осигурителен стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се
явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв.Г.С.е
депозирано писмено становище рег.№ ДА-01-2689/13.10.2021г. по описа на ШАдмС, в
което пълномощникът заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания,
като излага аргументи за нейната основателност, въз основа на които моли съда
да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне
преписката със задължителни указания относно прилагането на закона. Представя
списък на разноски и претендира тяхното присъждане.
Ответникът
– Директор на Териториално поделение на НОИ – град Шумен, чрез упълномощен представител
гл.юрисконсулт Л.И., с писмо рег.№ ДА-01-2493/20.09.2021г. по описа на ШАДмС
депозира писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. При условията на евентуалност
и в случай, че жалбата бъде уважена, пледира за определяне на адвокатското
възнаграждение в минималния размер, регламентиран в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № Ц2113-27-1303/30.10.2020г.,
подадено до директора на ТП на НОИ – гр. Шумен, И.А.Б. направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68
от КСО, към което приложил документите за осигурителен стаж, които притежавал.
В хода на административното производство,
по повод възникнала необходимост да бъде извършена проверка на осигурителния
стаж на лицето за периода от 01.11.2018г. до 31.12.2019г., през който И.А.Б. се
е осигурявал в качеството на земеделски стопанин и на основание чл.98, ал.2,
т.1, б. «а» от КСО, ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-гр.Шумен спрял административното производство по Заявление вх.№ Ц2113-27-1303
от 30.10.2020г. на И.А.Б..
Впоследствие, въз основа на представените
от заявителя документи и след извършена проверка на осигурителния му стаж,
пенсионният орган приел, че лицето има осигурителен стаж от ІІ категория - 00
години, 01 месец и 05 дни; осигурителен
стаж от ІІІ категория - 15 години, 05 месеца и 14 дни; действителен осигурителен
стаж – 13 години, 04 месеца и 26 дни; недостигащ изискуем действителен
осигурителен стаж от 01 години, 07 месеца и 04 дни; общ осигурителен стаж без
превръщане – 15 години, 06 месеца и 19 дни. При тези данни с разпореждане № Ц2113-27-1303#8 от 07.07.2021г.
ръководителят по пенсионно осигуряване възобновил спряното административно
производство по Заявление вх. № Ц2113-27-1303/30.10.2020г. и отказал да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, който към датата на заявлението е на
възраст 67 години, 00 месеца и 17 дни. В разпореждането са изложени мотиви, че оспорващият
не отговаря на изискванията на чл.68 от КСО за отпускане на този вид пенсия,
тъй като не притежава необходимия му по тези разпоредби стаж. По отношение
неприложимостта на чл.68, ал.3 от КСО отказът е аргументиран с обстоятелството,
че лицето няма изискуемият действителен осигурителен стаж от 15 години. За
определянето на действителния стаж пенсионният орган се е позовал на
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Несъгласен с отказа на пенсионния
орган да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, И.А.Б. обжалвал разпореждането
в тази му част, като в подадената жалба вх. № 1012-27-77/20.07.2021г. посочил,
че неправилно не му
е зачел за действителен осигурителен стаж периодът на отбиване на наборна
военна служба в частите на Българската армия.
С Решение № 2153-27-49 от 02.08.2021г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ – град Шумен жалбата е отхвърлена. Според
съдържащите се в решението мотиви, спорният трудов стаж бил положен при
действието на Правилник за
прилагането на Закона за пенсиите (отм.), съгласно чл.81 от който,
за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба. В
периода от 1958 г. до 27.02.1996 г., военната служба се е регулирала от Закон
за всеобщата военна служба в НРБ, като в чл.9 се определя, че военната служба
се състои от действителна военна служба, а лицата се наричат военнослужещи и
служба в запаса, съответно от зачислени запасни. Определението за действителен
стаж, съобразно разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, изисква същият да
е положен като календарно време по трудово или служебно правоотношение; време,
през което лицето е работило без трудово правоотношение и време, през което
лицето се е осигурявало за своя сметка, поради което на основание чл.44, ал.1
от НПОС за времето от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. на И.А.Б. са зачетени 02 години,
01 месец и 23 дни осигурителен стаж от трета категория наборна военна служба,
които не представляват действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО. По така изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – гр.Шумен
приел за правилен отказа на пенсионния орган да отпусне ЛПОСВ по подаденото
заявление.
Решението било съобщено на
оспорващия на 04.08.2021г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне с обратна разписка.
Несъгласен със същото, И.А.Б. го
оспорил пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 2103-27-11 от
09.08.2021г. по описа на ТП на НОИ-гр.Шумен, въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
Към делото е приобщена цялата
административна преписка по издаване на обжалваното решение, както и справка
изх.№ 2103-27-11#2 от 17.09.2021г., изготвена от ответната
страна и представена с молба рег.№ ДА-01-2493/20.09.2021г., според която
действителният осигурителен стаж на оспорващия е 13 години, 04 месеца и 26 дни;
наборна военна служба – 02 години, 01 месец и 23 дни; общ осигурителен стаж без
превръщане – 15 години, 06 месеца и 19 дни.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-49 от 02.08.2021г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ – гр.Шумен - индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118,
ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и
след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК
на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководител на Териториално
поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. По-конкретно, същото е подписано
от Д.Ч. – началник на отдел «Административен» при ТП на НОИ-гр.Шумен, овластен
със Заповед № 1015-27-7 от 28.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, д-р Е.С.,
да издава и подписва решения по чл.117, ал.3 от КСО при отсъствие поради
законоустановен отпуск или командировка на директора на ТП на НОИ-гр.Шумен.
Видно от Заповед № 18815 от 28.07.2021г. на управителя на НОИ И.И., в периода
от 02.08.2021г. до 06.08.2021г. вкл. д-р Е.С. е била в платен годишен отпуск,
поради което атакуваното решение, постановено на 02.08.2021г. от началника на
отдел «Административен» при ТП на НОИ-гр.Шумен, е издадено от от надлежно
овластения за това административен орган, при условията на заместване.
Решение № 2153-27-49 от 02.08.2021г. съдържа всички
съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени
с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали формираното властническо волеизявление.
Предвид горното съдът приема, че същото е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
По делото няма спор по фактите, в
това число, че към датата на подаване на заявлението – 30.10.2020г. оспорващият
е навършил изискуемата от закона възраст – същият е на 67 години, 00 месеца и 17
дни; има общ осигурителен стаж без превръщане – 15 години, 06 месеца и 19 дни, в това число
наборна военна служба – 02 години, 01 месец и 23 дни.
Спорен е въпросът дали времето за
отбиване на редовна наборна военна служба за периода от 10.10.1972г. до 02.12.1974г.
следва да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж.
При разрешаване на настоящия
правен спор, съдът съобрази следните материално правни разпоредби:
По силата на §9, ал.1 (изм. ДВ
бр.102/2005г.) от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Към периода на отбиване на
редовната военна служба от жалбоподателя е действала разпоредбата на чл.81 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), според която в актуалната
за казуса редакция след изменението й с ДВ бр.102/1967г., се зачита за трудов
стаж от ІІІ категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова
повинност.
Безспорно по делото е, че към 10.10.1972г.
И.А.Б. е пълнолетен и в периода от 10.10.1972г. до 02.12.1974г. реално е
изслужил наборна военна служба от 02 години, 01 месец и 23 дни.
След като периода от време, в
който оспорващият е положил военна служба се признава за трудов стаж, съгласно
действащите към този период норми и след като военната служба е положена от
него след навършването на пълнолетие и до 31.12.1999г. при действието на
нормата на чл.81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от ПЗР на КСО.
Цитираната разпоредба определя
като «действителен стаж» действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на
това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 от ДР на Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, съгласно което «действителен стаж» е
действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка». Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово
правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на
наборна военна служба.
Наред с това, в чл.9, ал.7,
предл.първо от КСО изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна
служба, а според чл.44, ал.1 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога
са положени. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна
военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно
основание. Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба (отм.)
изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили
от войнишкия състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба на
чл.9, ал.7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд «Пенсии»
за сметка на държавния бюджет, като осигуряването в този фонд съгласно чл.21,
т.2 от КСО включва осигурителни вноски и приходи, предвидени в други закони, за
осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, каквито са
и посочените в §1, ал.1, т.12 от ДР на осигурителни рискове, за които лицата
следва да са осигурени, за да им бъде зачетен осигурителният стаж за
действителен.
Анализът на изложената нормативна
регламентация сочи, че наборната военна служба до 31.12.1999г., следва да се
зачете за действителен осигурителен стаж, като в този смисъл е и
последователната и непротиворечива съдебна практика. С признаването на
посочения период за действителен осигурителен стаж И.А.Б. има общо 15 години, 06
месеца и 19 дни действителен осигурителен стаж и предвид навършената от него
възраст от 67 години, 00 месеца и 17 дни към датата на подаване на заявлението,
са били налице кумулативно регламентираните в чл.68, ал.3 от КСО материални
предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на закона.
В допълнение към гореизложеното
съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
В процесния период от 1972г. до 1974г.,
отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по
силата на Закона за всеобщата военна служба (отм.). Съгласно чл.1 и чл.3 от
ЗВВС военната служба е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са
длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Това
задължение изключва правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна
служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, напротив - при получаване на повиквателна, работниците и
служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на
службата, или да прекратят трудовото си правоотношение. Ето защо съдът приема,
че непризнавайки периода от време, в който оспорващият е положил редовна
наборна военна служба за действителен осигурителен стаж, административният
орган е постановил своя акт не само при неправилно приложение на закона, но и в
несъответствие с неговата цел.
Въз основа на доказателствата по
делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че към датата на подаване
на заявлението жалбоподателят отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО за
отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има повече от 15
години действителен осигурителен стаж и е навършил 67 години, 00 месеца и 17 дни, поради което жалбата се явява
основателна, а оспореното решение № 2153-27-491 от 02.08.2021г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ – гр.Шумен, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на И.А.Б., е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия при съобразяване с
мотивите, изложени в настоящото решение.
Предвид изхода от спора и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143,
ал.1 от АПК жалбоподателят има право на присъждане на сторените деловодни
разноски. В случая последният претендира заплащане на договорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно договор за правна
защита и съдействие от 14.10.2021г. По силата на цитирания договор обаче,
предмет на същия е "правна защита и съдействие, изразяващи се в
представителство пред ТП на НОИ във връзка със Заявление за отпускане на
пенсия. В случай на постановен отказ адвокатът се задължава и в защита
интересите на клиента да оспори същия пред Ръководителя на ТП на НОИ, а при
потвърждаване да обжалва пред Административен съд – Шумен". В договора е посочено също, че «възнаграждението
в размер на 400 лева включва защита и представителство пред всички изброени
инстанции и органи». Т.е. възнаграждението в размер на 400 лева е договорено и
платено не само за осъщественото процесуално представителство пред съда, а и за
представителството пред съответните административни органи. Ето защо и
доколкото в договора не е посочено каква част от платеното възнаграждение се
отнася до процесуалното представителство в съдебното производство, адвокатското
възнаграждение следва да се определи в минималния размер, регламентиран в чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 350 лева, респективно искането за
присъждане на разноски над този размер следва да бъде отхвърлено като
неоснователно. Определянето на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
в минималния предвиден от нормотвореца размер обуславя извод за неоснователност
на възражението на ответната страна за прекомерност на същото.
Водим от горното и на основание
чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-49 от 02.08.2021г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – гр.Шумен, с което е отхвърлена жалба
вх.№1012-27-77/20.07.2021г., подадена от И.А.Б., с ЕГН **********,***, срещу разпореждане № Ц2113-27-1303#8 от 07.07.2021г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68 от КСО е
постановен отказ да се отпусне на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на лицето.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.Шумен да
заплати на И.А.Б., с ЕГН **********,***,
разноски по делото в
размер на 350 (триста и петдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на И.А.Б., с ЕГН **********,***
за присъждане на разноски по делото за
сумата над 350 (триста и петдесет) лева до пълния претендиран размер.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: