ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1345 27.05.2020
г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет
и седми май две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 690 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Национална
полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, представлявана от
директора, подадена чрез гл.ю.к.Адриана Каракашева, против решение № 3733/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5748/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Национална
полиция“ МВР е осъдена да заплати на Т.Г.Б. ***, сумата от 1839.73 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден
труд общо 271.41 часа, получени след преизчисляване с коуфициент 1.143 на
положения от него за периода 19.07.2016 г. – 19.07.2019 г. 1898 часа нощен труд
в дневен, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до
окончателното изплащане, сумата от 227.16
лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2016 г. до
19.07.2019 г., както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С
решението ГД „Национална полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна
такса в размер на 123.59 лв. и 180 лв. за разноски за експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице празнота в
специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и субсидиарно
приложение намира НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните
служители в МВР се съдържа специална уредба в ЗМВР, като приложението на КТ или
на ЗДСл и подзаконовите актове по тяхното прилагане е изключено с разпоредбата
на чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивки на държавните служители се определят с наредба на Министъра на
МВР, т.е. не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на
която се позовава съда. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от предпоставките на последната норма –
съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне
на трудовото възнаграждение по КТ. Въззивникът счита, че обжалваното решение е
немотивирано, като нито един от посочените от ответника аргументи не е
коментиран, обсъден и анализиран от съда. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се
правят доказателствени искания. Претендират
се разноските за двете инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.Г.Б., не се взема становище по
въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва
да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на
основание чл.267, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 690/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника
Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.