№ 18802
гр. С., 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110115638 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТС“ ЕАД против Е. Д. Г. с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
17,16 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. 260, вх. Б, ет.2, ап.28, аб.
№ ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва за периода от
12.06.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 3,94 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г., които суми
представляват 1/ 2 част от начисленото за имота и периода задължение, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 19674/27.06.2024
г. по ч. гр. д. № 35687/2024 г. по описа на СРС, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответника не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявения иск.
1
В проведено открито съдебно заседание от 14.10.2025 г. процесуалният представител
на ищеца поддържа, че в хода на делото ответникът е извършил плащане, с което
претендираните вземания, законна лихва и разноски за държавни такса са погасени, като
дружеството претендира единствено заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. В
доказателствена тежест на ответника е да установи, че е погасил вземанията.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, а и от представените по делото нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по Закона за териториално и селищно устройство № 73, том V, нот. дело № 873/1987 г. и
удостоверение за наследници с изх. № 1352/13.10.2017 г.к, издадено от Столична община,
Район „Връбница“, се установява, че в процесния период между „ТС“ ЕАД и Е. Д. Г. е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
2
условия на договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от „ТС“ ЕООД документи – отчети и изравнителни
сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил
топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За
процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ
размер на 17,16 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид изложеното предявеният иск е доказан за
предявения размер.
Съдът, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да цени направеното от представителя
на ищеца признание за извършено от ответника плащане в хода на делото, с което
процесното вземане за главница за топлинна енергия и начислено обезщетение за забава са
погасени.
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство. Сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната възлизат на 25
лева съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната
възлизат на 100 лева съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „*******“ № 23 Б, против Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
ж.к. „Обеля-2“, бл. 260, вх. Б, ет. 2, ап. 28, обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 17,16 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. 260, вх. Б,
3
ет.2, ап.28, аб. № ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.06.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 3,94 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024
г., които суми представляват 1/ 2 част от начисленото за имота и периода задължение, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
19674/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 35687/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, поради
погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Обеля-2“, бл. 260, вх. Б,
ет. 2, ап. 28, да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. С., ул. „*******“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 25
лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство и сумата в
размер на 100 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС“ ЕООД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление в гр. С., бул. „********“ № 3 в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4