Определение по дело №380/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 447
Дата: 28 септември 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20234300200380
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 447
гр. Ловеч, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20234300200380 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Б. А. Б., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Посочва, че в момента изтърпява наказание лишаване
от свобода в размер на 4 години, с начало на наказанието 26.02.2019 г. Сочи,
че към настоящия момент е изтърпял повече от две трети от наложеното му
наказание. Изтъква, че настоящото му искане за УПО е второ по ред и е
спазен изискуемият минимален срок, съгласно чл. 441 от НПК. Счита, че са
налице всички предпоставки за допустимост на настоящата молба за УПО,
като развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да се произнесе
с определение, с което да бъде постановено на осн. чл. 70, ал.1 от НК УПО.
Началникът на Затвора Ловеч се представлява от инспектор режимна
дейност Г.Д., който счита, че не са налице доказателства за окончателното
поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на Началника на
Затвора-Ловеч, Б. Б. да не бъде освобождаван условно предсрочно.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор Д. Д., счита,
че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения
от свобода, поради което приема, че молбата на Б. следва да бъде оставена без
уважение.
1
Служебно назначеният защитник на Б. - адв. Х.И. в съдебно заседание
счита, че са налице основанията на чл. 70 от НК и моли да бъде уважена
молбата на подзащитния му.
В съдебно заседание лишеният от свобода Б. Б. се явява лично и
заявява, че поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване и
моли същата да бъде уважена. Заявява, че е в недоумение поради какви
причини социалния работник е завишил нивата на риск, въпреки, че в
проведен разговор с нея, са му били посочени по-ниски нива на риск.
Възразява срещу така определения риск. Заявява, че се е поправил, че има
осигурена работа, както и че има съвсем малък остатък от изтърпяване на
наказанието. Заявява, че желае да се види с баща си и брат си, с които не се е
виждал продължителен период от време.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
В момента осъденият Б. Б. изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Присъда № 231/17.06.2020 г. по НОХД № 443/2020 г. по описа на
Районен съд - Г., в размер на 4 години, влязла в законна сила на 14.10.2020 г.,
от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 3 /три/ години, 7
/седем/ месеца и 2 /два/ дни, от работа 2 /два/ месеца и 9 /девет/ дни или
ВСИЧКО - 3 /три/ години, 9 /девет/ месеца и 11 /единадесет / дни и има
ОСТАТЪК към 28.09.2023 г. – 2 /два/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни.
Следователно същият към настоящият момент е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от
НК.
От приложеното становище на ВПД Началник на Затвора-Ловеч е
видно, че лишеният от свобода Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в
размер на 4 години лишаване от свобода, с първоначално определен строг
режим, категория рецидивист. Първоначалната оценка за степента на риск от
рецидив изготвена на 29.10.2020г. е отчетена във високия диапазон 96 т., като
почти всички зони са в риск: криминално минало; отношение към
правонарушението; образование и обучение; трудова заетост; управление на
финансите и доходите; начин на живот и обкръжение; емоционални
проблеми; междуличностни проблеми; умения за мислене.
2
Рискът от сериозни вреди е висок, по отношение на обществото -
извършване на кражби. Ескалира след злоупотреба с алкохол и липса на
средства. В условията на затвора са отчетени риск от самоувреждане - по
скоро бутафорно, с цел манипулация, опасения от уязвимост от към чуждо
влияние. Възможна е проява на агресия или автоагресия при попадане в
конфликтни ситуации, използвани с цел манипулация и опасения във връзка с
нарушения на правонарушенията. Престоят му е непредвидим. През годините
на изтърпяване на наказанието, оценката на риска от рецидив е претърпяла
промени, като при последната актуализация продължава да е висок, в посока
завишение 99 т.
От становището на Началника на Затвора – Ловеч се установява също,
че Б. А. Б. притежава ниско ниво на интелект, с нищожен социален опит,
емоционално лабилен, действа импулсивно и необмислено в ситуации, в
които се нарушават личните му разбирания и интереси. Създал си е излишно
самочувствие, прави се на „адвокат", постоянно звъни в ГД „ИН" и подава
лъжлива и злепоставяща информация за измислени от него злоупотреби на
служители. Държи се нагло и невъзпитано, не се съобразява с никой и с нищо.
Постоянно нагнетява напрежение сред останалите осъдени, често е в
конфликт с надзирателите. За времето на престоя си до 18.04.2023 г. в ЗО
„Атлант“ -Троян, лишеният от свобода не е показал позитивни промени. Дори
в условия на изолация не е спазвал ограниченията и правилата, свидетелство
за което са множеството наложени му дисциплинарни наказания, за които
вместо да си вземе поука, се държи нагло и не показва съжаление. Не
осъзнава вредите от криминалното си поведение, както за обществото, така и
за себе си. Не притежава желание да работи по дефицитите си в изготвения
план на присъдата, не влага старание да изпълнява поставяните му задачи.
В доклада, изготвен от ИСДВР М. П. и Началник сектор СДВР С.С. е
посочено, че на 18.04.2023 г. Б. е разпределен в корпуса на затвора в гр. Ловеч
във втора група, поради извършено нарушение в затворническото общежитие
- запалване на част от покрива. Даден му е шанс да работи към цех Шмиргели,
но и там са възникнали междуличностни проблеми с други лишени от
свобода и е бил спрян от работа. Към момента отново му е даден поредна
възможност да работи като хигиенист в групата и за сега се справя
задоволително с поставените задачи, но всекидневно е поставен под
3
постоянен контрол.
Установява се, че лишеният от свобода е наказан със Заповеди: №
253/16.3.2022 г., № 43/5.4.2022 г., № 47/8.4.2022 г., № 51/11.4.2022 г., №
86/27.5.2022 г. на Началник сектор ЗО „Атлант" Троян, № 748/5.8.2022 г. на
Началника на Затвора Ловеч; № 44/06.04.2023 г., № 43/06.04.2023 г. и №
681/10.08.2023 г. - за неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, отправяне на клевети или набеждаване
на служители или други лишени от свобода, неспазване на реда и
дисциплината в помещенията или на работното място. За целият си престой
няма нито една награда.
ИСДВР М.П. още посочва, че по плана на присъдата често има
декларативно отношение, но и бързо променя мнението си. Не е участвал в
предлаганите специализирани корекционни програми, поради липса на
мотивация. За кратък период е бил включен в образователен процес, но
желанието му да се образова бързо се е изпарило. Трудно може да му се влияе
в положителна посока. За девиантното му поведение допринася
примитивизмът му и липсата на емпатия. Личностово незрял, инфантилен. С
ниско интелектуално ниво и слаба ситуативна преценка. Личностовите му
характеристики показват, че л. св. не притежава ресурси за положителна
промяна. Цялостното му поведение и нагласи индикират за психологическа
несъвместимост с останалите осъдени, създават предпоставки за напрежение
както сред лишените от свобода, така и сред служителите.
От постъпването си в затвора - 08.05.2020 г. до настоящия момент
лишеният от свобода Б. А. Б. не е имал добро поведение. Не е спазвал
режимните ограничения и правила, допуснал е множество дисциплинарни
нарушения. Планираните корекционни дейности не се изпълняват, липсва
проява на положителна устойчивост на поведението. Наказван е многократно
за нарушения. Не е успял да подчини поведението си в затвора на една
безпроблемна и позитивна линия за необходимо поправяне. Не се забелязва
стабилна и трайна тенденция на преосмисляне на криминалното поведение и
сериозна мотивираност за воденето на законосъобразен начин на живот. До
момента в личността на лишеният от свобода Б. липсва необходимия ресурс и
желание, които могат да му помогнат да се отърси от престъпното си
поведение в обществото и да успее да осъзнае изцяло вината си по отношение
4
на извършените деяния. Въпреки, че в разговорите декларира мотивация за
прекратяване на правонарушенията в бъдеще, то тя е по-скоро формална и с
цел възползване от възможностите на прогресивната система. Извършените
деяния в миналото, които са не малко на брой, са доказателство, че Б. е лице,
което е склонно с лекота да пренебрегва правила и норми. Изтърпените преди
това наказания лишаване от свобода за аналогични престъпления, не му е
оказало нужното дотам корекционно въздействие. Тенденцията за промяна в
мисленето и нагласите не е устойчива и положителна. Липсват безспорни
позитивни промени в личностен план и достатъчни аргументи за корекция на
поведението на лишения от свобода в посока поправяне и превъзпитаване.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от осъдения Б. А. Б.,
становището от Началника на Затвора – Ловеч и доказателствата по делото
счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от приложената към делото справка към настоящия момент Б. А.
Б. е изтърпял фактически 3 /три/ години, 7 /седем/ месеца и 2 /два/ дни, от
работа 2 /два/ месеца и 9 /девет/ дни или ВСИЧКО - 3 /три/ години, 9 /девет/
месеца и 11 /единадесет / дни и има ОСТАТЪК към 28.09.2023 г. – 2 /два/
месеца и 19 /деветнадесет/ дни от наложеното му с Присъда № 231/17.06.2020
г. по НОХД № 443/2020 г. по описа на Районен съд - Г., в размер на 4 години
лишаване от свобода. Т.е. налице е едно от изискванията на чл. 70, ал.1, т.1 от
НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло не по-малко от две трети от
наложеното му наказание.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения Б.. Съгласно установената съдебна
практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на
наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото
лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в
затворническото общежитие по отношение на Б., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил.
Видно от доказателствата приложени към затворническото досие до
настоящия момент Б. не е показал действителни позитивни промени в пълен
обем, от които да се направи извод, че така наложеното наказание е
въздействало поправително спрямо него, поради което и настоящата
инстанция приема, че на този етап не са постигнати в пълна степен целите на
5
наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното
наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена
предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Следва да бъде посочено, че видно от социалният доклад, изготвен от
ИСДВР М. П. и Началник сектор СДВР С.С., предвид показаното поведение,
формално полаганите усилия за изпълняване на плана на присъдата,
извършените дисциплинарни нарушения, за които е наказан, поставя под
съмнение перспективите относно бъдещото му развитие и социално
повеление. Нещо повече, видно от доклада, режимът му е строг - липсват
основания за замяна в по-лек – общ, същият не е успял да подчини
поведението си в затвора на една безпроблемна и позитивна линия, показваща
неговото необходимо поправяне относно ползване прогресивната система в
МЛС,т.е. не е настъпил и положителен процес в корекционен план.
Поставените задачи се игнорират поради липса на желание за промяна.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си Б. А. Б. не е доказал, че
наказанието лишаване от свобода към настоящия момент му е оказало
нужното корекционно въздействие в пълен обем, поради което и следва да
продължи работата с него в тази насока в местата за лишаване от свобода. Все
в тази връзка е и фактът, че режимът на изтърпяване и към момента е строг,
тъй като осъденият не е дал доказателства за поправянето, респективно за
изменение на режима на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението в молбата
до ЛОС, в която осъденият сочи, че има нисък риск от вреди, тъй като
определено възражението не кореспондира на доклада на НСДВР Ст. С. и
ИСДВР М. П., в който категорично се сочи, че рискът от рецидив е във
високия диапазон, като е претърпял промяна в посока завишение от 96 към 99
точки. Все в тази връзка осъденият Б. сочи, че е бил трудово ангажиран, за
което в доклада е посочено, че демонстрира готовност за включване в
трудовия процес, като му е предоставена възможност да участва в трудова
дейност, но винаги стига до проява до междуличностен конфликт с други
лишени от свобода, и е спиран от работа (в.ж. 2.5 от социалния доклад)-л. 18.
В тази връзка неоснователно е и становището на осъдения, че се е
ресоциализирал, тъй като в тази насока ИСДВ М. Петко сочи, че рискът от
вреди за обществото е висок и ескалира след злоупотреба с алкохол и липса
на средства. Нещо повече, посочено е, че е възможна проява на агресия или
автоагресия при попадане в конфликтни ситуации, използвани с цел
манипулация и опасения във връзка с нарушения и извършване на
правонарушения (в.ж. 4.1) – л. 19.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на осъдения Б. А. Б. за условно предсрочно освобождаване
6
от изтърпяване на остатъка от 2 /два/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни от
наложеното му с Присъда № 231/17.06.2020 г. по НОХД № 443/2020 г. по
описа на Районен съд - Г., в размер на 4 години лишаване от свобода, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. А. Б., роден на
***** г. в с. С.с., община В., постоянно живущ в гр. Г., област Г., ул. Х.К. №
35, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, в
момента в затвора, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 /два/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни от
наложеното му с Присъда № 231/17.06.2020 г. по НОХД № 443/2020 г. по
описа на Районен съд - Г., в размер на 4 години лишаване от свобода, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7