Решение по дело №5/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260039
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 23 август 2021 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 260039

гр.Поморие, 14.07.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                 

                            СЪДИЯ : Д. Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 5 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от Г.Д.К. *** против наказателно постановление (НП) № 20-0320-000202/14.05.2020 г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 2 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 ЗДвП, затова, че на 01.05.2020 г., 12.45 ч., гл.път 1-9, Е-87, КПП Жезъла, срещу бензиностанция „Дега“, като водач на лек автомобил „Хонда Сивик” с рег., отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство дръг тест 5000 с № 0041, за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.

С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.

Учреждението, чийто орган е издал НП, ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното административнонаказателно производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) бл.№ 387498/01.05.2020 г., съставен от М. Н. М. – мл.автоконтрольор в РУ – Несебър, ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра на вътрешните работи, т.1.2 от същата.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетел. Подписан е от свидетеля и от нарушителя с отбелязване от последния, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества поради обстоятелствата с корона вируса и страх от заразяване. Препис от акта е връчен на нарушителя, за което също е положен подпис от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената № 8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра на вътрешните работи, т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

По отношение на фактическата обстановка по делото съдът намира следното.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.

Предвид изложеното съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на актосъставителя М. Н. М., изслушан от съда в качеството на свидетел по делото, се установява следната фактическа обстановка:

Със заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01-153/25.03.2020 г.,РД-01-167/30.03.2020 г., РД-01-196/10.04.2020 г.,РД-01-239/26.04.2020 г., РД-01-248/01.05.2020 г., РД-01-251/05.05.2020 г., на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана  с разпространението на COVlD-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение, т.2 от същата, Министърът на здравеопазването нарежда органите на МВР да организират контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове.

В изпълнение на заповедта е организиран такъв КПП на кръстовище с кръгово движение на главен път 1-9, Е-87, в близост до бензиностанция „Дега“, общ.Поморие.

На процесните дата и час – 01.05.2020 г., 12.45 ч., от назначените в наряд на посоченото КПП полицейски служители, бил спрян жалбоподателя, същият управляващ „Хонда Сивик” с рег..

Водачът бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка.

С оглед отказа на жалбоподателя актосъставителят М. попълнил талон за медицинско изследване с № 0067507, който водачът отказал да подпише.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.

За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е от тях, при липса на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение – това по чл.174, ал.3 от ЗДвП – Решение № 2262/22.12.2017 г. по к. а. н. д. № 2895/2017 г. на АдмС – Бургас.

В случая безспорно се установява, че на посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик” с рег., т.е. имал е качеството водач на МПС и като такъв е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.174, ал.3 ЗДвП, за осъщественото от него от обективна и субективна страна нарушение.

Наложените на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в императивно определените от закона размери – лишаване от право да управлява МПС за срок от от две години и глоба 2000 лв., които са фиксирани и не могат да бъдат изменяни от съда – чл.27, ал.5 ЗАНН.

Обжалваното НП е законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

В производството са извършени разноски в размер 13.89 лв., представляващи заплатени от бюджета на съда пътни разноски на свидетел.

На основание  чл. 189, ал. 3 от НПК, приложим в производството по обжалване на НП съгласно препращащата норма на  чл. 84 от ЗАНН, разноските по делото се възлагат върху лицето, признато за виновно за извършеното противоправно деяние.

С оглед неоснователностТА на жалбата срещу нп, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, жалбоподателят следва да понесе тежестта на извършените разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0320-000202/14.05.2020 г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.

ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********, , с адрес ***, да заплати по сметка на РС – Поморие сума в размер 13.89 лв. (тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :