№ 25
гр. Айтос, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200027 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д. П. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 21-0237-
000180/30.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.183,
ал.7 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него наказания са
неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Изтъква като
съображение, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на
защита. Отделно от това се позовава на ниска степен на обществена опасност на деянието,
която обосновава наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител и не поддържа
оплакванията си. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. В писмено становище
излага мнение за неоснователност на жалбата, поради което и моли за оставянето без
уважение. Представя доказателствата, събрани в хода на административно наказателното
производство по повод издаване на обжалваното постановление.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
:
1
На 29.09.2021 г. около 08,30 часа, в *** до *** магазин „***“, с посока на
движение към с.Д., жалбоподателят Д. П. Д. управлявал влекач *** с рег.№ ***, собственост
на „***“ ООД, с прикачено полуремарке с рег. № ***, като водачът навлязъл след знак,
забраняващ влизането на съответното ППС В-18 до 12 тона, поставен на кръстовището на
ул.“***“ и ул.“***“ при въведена със Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021г. временна забрана
за движение.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на
актосъставителя А.В. Врабчев и св. по акта Т. Р. К., двамата полицейски служители на РУ
на МВР – Айтос, които я установяват по несъмнен начин.
По сходен начин в наказателното постановление са отразени установените
обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на автомобила, както и
извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, включително правното
основание. В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна квалификация
на констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на
разпитаните свидетели, съгласно които актът е съставен в присъствие на водача,
нарушението е констатирано от лично от актосъстовителя и от св. по акта, които са и
очевидци. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй като те са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи
несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), и при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
2
"неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено,
когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение. Именно административно-наказващият орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
/такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде
разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението
(само когато размерът на административното наказание може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона).
Във връзка с изложеното при съпоставка и анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя
Д.Д.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира, изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: съгласно
направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а също и от показанията на разпитаните свидетели се установява по
категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да
обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено.
Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за движение по
пътищата е скрепено с административни санкции, при изяснено авторство на деянието и
3
вина на водача.
Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят Д.Д.
е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Този факт не е и спорен между страните –
нещо повече жалбоподателят устно е обяснил пред полицейските служители, че е бил
наясно със случилата се в съответния пътен участък катастрофа с трагични последици, както
и възприел въведената временна с пътен знак забрана, но не бил запознат, че нарушението
влече след себе си сериозна санкция. Този факт не е оспорен, а жалбоподателят въпреки
предоставената възможност не се явява в съдебно заседание, не конкретизира оплаквания
(според направеното в жалбата искане), нито дори поддържа доводите си пред съда.
Относно наложеното наказание за установеното нарушение, АНО е определил
същото на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017
г.), предвиждащо лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
един месец и с глоба от 300 лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
Посоченото определя и заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо
жалбоподателя е правилно определено съобразно конкретно фиксирания в закона вид и
размер, и в пълно съответствие със санкционна норма от ЗДв.П, поради което и следва да
бъде изцяло потвърдено.
По повод направеното възражение за маловажност на нарушението, следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. В
чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно
маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28
от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Според съда извършеното конкретно нарушение се характеризира с такава тежест, която да
обуслови налагане на санкция, съгласно чл.183, ал.7 от ЗДвП. Касае се за нарушение на
правилата за движение по пътищата и то в пътен участък с концентрация на ПТП, наложила
и наличието на временната забрана за навлизане на тежкотоварни МПС. Изложените
обстоятелства не дават основание за третиране на нарушението, като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. В случая наказващият орган е съобразил налице ли са или не основания за прилагане на
чл.28 ЗАНН и е достигнал до съвпадащи с гореизложените изводи. По мнение на настоящия
съдебен състав, административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата
на чл.28, б.”а” ЗАНН, тъй като в случая не са налице законови предпоставки за това. В този
смисъл са разясненията дадени в задължителната съдебна практика (ТР № 1/2007г. по
тълк. н. д. № 1/2005 г., НК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
4
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0237-
000180/30.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което
на Д. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона
за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по
пътищата са наложени наказания глоба в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5