Решение по адм. дело №731/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на А. М. М. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], община Поморие, [улица], чрез адвокат Ж. Х. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица]против заповед № РД-16-47/09.01.2025 г. на кмета на О. П.. Счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена.

Ответникът – Кмет на Община Поморие, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да не бъде кредитирано заключението на вещото лице, което счита за изготвено въз основа на устни сведения. Претендира разноски.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С вх.№ 94-М-22-3/04.02.2022 г. в Община Поморие е постъпила жалба от М. А. от [населено място] (л.73 от делото), съдържаща твърдения за извършен незаконен строеж в съседния му от север УПИ ХII общ, кв.2 по плана на [населено място], общ. Поморие.

До А. М. е изпратено писмо с изх.рег.№ 94М-22-1/07.03.2022 г. (л.69 от делото), за постъпилата жалба, като е посочено, че на 10.03.2022 г. ще се извърши проверка на място от служители на О. П.. Писмото не е връчено, оформено е с отбелязване „непотърсено“ (л.72 от делото).

На 10.03.2022г. от служители в „Контрол на строителството“ към СУТОСУП на Община Поморие е съставен констативен протокол №2 (л.66 от делото) за извършена проверка в УПИ II, кв.2 по плана на [населено място], [улица]. При проверката е констатиран строеж, залепен до жилищната сграда в имота, от северозападната страна представляващ пристройка с размери 12кв.м./3,80кв.м., а от североизточна страна е установен гараж с приблизителни размери 4,50кв.м./6,00кв.м. Съставена е окомерна скица за разположението му. При проверката по документи е отбелязано наличието на удостоверение за търпимост № 38/21.11.2018 г. за жилищна сграда с изба с приблизителни размери около 55кв.м, находяща се в [населено място], [жк], Парцел XII, година на строителство 1969г., ЗП и РЗП 55 кв.м.

С писмо изх. № 94М-22-3/17.03.2022 г. (л.64 от делото) от А. М. са изискани документи удостоверяващи законността на извършеното строителство. В отговор е постъпила жалба вх.№ 94М-22-2/30.03.2022 г.(л.61 от делото), с която са представени удостоверение за търпимост и молба за виза за проектиране (л.62-63 от делото).

С писмо изх. № 94М-22-2/21.04.2022 г. (л.57 от делото) А. М. е уведомена, че представеното удостоверение за търпимост не касае установените при проверката на място постройки – допълващо застрояване и гараж, като следва да представи нотариално заверена декларация за годината на построяването им.

Със заявление рег.№ 94М-22-3/10.05.2022 г. А. М. е представила декларация за периода на изграждане на сградите (л.53-54 от делото).

С писмо рег.№ 94М-22-2/25.05.2022 г. е изискано становище от главния архитект на Община Поморие (л.48 от делото) дали строежите попадат в хипотезата на §16 от ЗУТ и представляват ли „търпим строеж“ по смисъла на ЗУТ. В отговор е постъпило писмо вх.№ 94М-22-2/11.11.2022 г. (л.44 от делото), в което се сочи, че описаните постройки, представляват постройки на допълващо застрояване и изграждането им не е допустимо по разпоредбите, които са действали по време на извършването им или по действащите в момента разпоредби на ЗУТ.

С писмо с рег.№ 94М-22-2/16.11.2022 г. (л.41 от делото) на А. М. е даден 20-дневен срок от уведомяването да премахне постройка, долепена до западната фасада на жилищната сграда и гараж, долепен до северната фасада и на улична регулация. Указано е, че след изтичане на срока, ще се извърши проверка и при неизпълнение ще се процедира по реда на чл.225а от ЗУТ.

С писмо с рег.№ 94М-22-2/01.03.2023 г. (л.37 от делото) А. М. е уведомена, че на 17.03.2023 г. ще се извърши проверка на място от служители на О. П., като следва да осигури достъп и присъствие.

На 17.03.2023 г. от длъжностни лица „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при О. П. е съставен констативен протокол № 1 за извършена проверка в УПИ II, кв.2 по плана на [населено място], при която е установено, че постройките не са премахнати.

На 20.11.2024 г. от работна група при отдел „Контрол върху строителството“ към Дирекция СУТОС при О. П. е съставен констативен акт № 5 (л.34 от делото) за извършена проверка на място и по документи на обект „гараж“, реализиран в УПИ-XII, кв.8 по плана на [населено място], с административен адрес [улица]. При проверката е установено, че имотът е собственост на Община Поморие съгласно акт за частна общинска собственост № 6832/09.09.2020 г. Обектът „гараж“ е собственост на А. М. и за него няма одобрен проект и разрешение за строеж. Посочено е, че гаражът е долепен до североизточната фасада на жилищна сграда, изграден на улична регулация и представлява масивна постройка с приблизителни размери 4,50м./5,00м. Изпълнен е със стени от тухлена зидария и стоманобетонова плоча с приблизителна дебелина 0,15м., а покривът е покрит с изолация от воалит. Отбелязано е и становище на главния архитект на О. П. за неговата търпимост. Прието е, че изпълненото представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като в архива на О. П. не е открит съгласуван инвестиционен проект, а така изпълнен строежът е в противоречие с чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е изпратен до А. М. с писмо изх.№ 94А-2171-3/25.11.2024 г. и е връчен на 25.11.2024 г. видно от приложеното известие за доставяне (л.32-33 от делото).

На 04.12.2024 г. е съставен акт за обявяване на резултатите от констативен акт № 5/20.11.2024 г., като е посочено, че след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, не са постъпили възражения (л.31 от делото).

Със заповед № РД-16-47/09.01.2025 г. на кмета на Община Поморие (л.30 от делото), е разпоредено да бъде премахнат „Гараж”, реализиран в УПИ XII, кв.2 по плана на [населено място], с административен адрес [улица]. В мотивите на заповедта са възпроизведени фактическите констатации за изпълнения строеж, съдържащи се в съставения констативен акт. Строежът е определен като VІ-та категория, като е посочено, че е реализиран без изискващите се строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Коментирано е становище на главния архитект на община Поморие за търпимост в хипотезата на §16 от ЗУТ, в което е посочено, че изграждането му не е допустимо по разпоредбите, които са действали по време на извършването му и/ или по действащите в момента разпоредби на ЗУТ.

Заповедта е връчена на 03.04.2025 г. на жалбоподателя, за което е съставен протокол № 01/03.04.2025 г. (л.13 от делото)

С жалба вх.№ 94А-2171-3/08.04.2025 г.(л.4 от делото), подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.

В проведеното на 20.06.2025 г. открито съдебно заседание по делото са разпитани допуснатите двама свидетели М. Х. А. и Ф. К. А..

От свидетеля М. А., който е съсед на жалбоподателя, се сочи че в двора на А. има къща, като сега се е направил гараж, като преди е имало салма. На 04.09.1999 г., когато е завалял големия дъжд е разрушил малко подпорната стена, която подпира пътя водещ към края на селото. През зимата част от стената е паднала. В началото на 2000 г. е започнал строежа на гаража, като е приключил в началото на 2001 г., като свидетеля е помагал при строителството. На място си е имало гараж и като паднала стената през 1999 г. е увиснал покрива на гаража и е трябвало да бъде поправен, като после и нови стени са направени, като е съборено всичко и са го направили отново. Старият гараж свидетеля предполага, че е построен след 1969 г., но по негови спомени там винаги е имало гараж. Старият гараж е бил с каменна зидария и две тухлени стени, а покрива с керемиди, двускатен. Не са викали строителен техник за да констатира, че сградата се срутва, като това се е виждало, тъй като тухлите и камъните са паднали на земята. С. К. не е възразявал, като баща му е казал да се застрои и празното място от 50-60 см. между имотите, като К. е отстъпил това място. Гаражът е на същото място, но се е разширил към страната на К..

От свидетеля Ф. А. се сочи, че са съседи с А. и познава нейния двор, имат обща граница. Тя е майка на К.. Гаражът на А. е оставил 70-80 см. в средата между имотите. Новият гараж е построен зимата на 2001 г., като той е изцяло нов, който е еднакъв по големина със стария гараж. Старият гараж го е имало към 1971 г., когато е дошла в селото. Новият гараж на А. е долепен до техния. Подпорната стена е по цялата дължина, като наклон има надолу към А., от към улицата. Стената е и стена на гаража. Като са започнали строежа са питали мъжа й, но не знае дали са ходили в общината за разрешение. Те са се съгласили, но устно и за да не остане малко място между тях, са се съгласили да бъде долепен до техния гараж.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като е извършило оглед на място е установило, че процесния обект се намира в северната част на имота и представлява едноетажна масивна пристройка - долепена към съществуваща едноетажна жилищна сграда, като се ползва за гараж. Носещата му конструкция е стоманобетонова и с покрив - гладка стоманобетонова плоча, покрита с воалит. Вещото лице сочи, че гаражът е позициониран в имота успоредно на прилежащата улица, като едната му дълга страна граничи с едноетажната жилищна сграда, а другата следва уличната регулационна граница. Поради голямата денивелация на прилежащия терен, гаража няма пряк вход от към [улица], а подходът към него се осъществява от към югоизток с преминаване през имота. В по-голямата си част стената на гаража следваща уличната регулация е изградена като подпорна стоманобетонова стена. Посочил е още, че обектът е построен през 2001 г. и така позициониран същия не е в противоречие с предвиденото в действащия, одобрен и влязъл в сила със заповед № РД-17-3/03.02.2005 г. кадастрален план. Експертът е коментирал и действащия през 2005 г. регулационен план, одобрен със заповед № 1617/25.06.1962 г. Сочи, че построеният през 2001 г. гараж като местоположение не е в противоречие с приложената скица, изготвена по действащия към момента на неговото строителство регулационен план. В план постройката има трапецовидна форма с дължина Lсв=8,54м. и ширина Всв - от 5,15м до 3,88м. Застроената площ на гаража е приблизително 42 кв.м. Светлата му височина измерена от нивото на пода до тавана варира и е Нсв.= от 2,70м до 2,50м, като във височина покривната му плоча равни със стрехата на съществуващата жилищна сграда в имота. Височината на гаража мерена от към прилежащия тротоар на [улица]варира от 55см до 178см. Носещата конструкция на гаража е стоманобетонова - колони и греди. На място има изградени три стоманобетонови колони с напречно сечение 25/25см - две обрамчващи отвора при гаражната врата и една до североизточната фасада на жилищната сграда. По цялата дължина на гаража по уличната регулационна граница има изградена стоманобетонова подпорна стена, изпълнена с различна дебелина, в основата си над пода на гаража тя е с б=70см, а в горната си част - над прилежащия терен по ул. Витоша и до покривната плоча на гаража е с б=25см. За покрив на гаража е изпълнена гладка гредова стоманобетонова плоча, с дебелина 6=15см. Изпълнени са четири ст. бетонови греди с размери б=25 и H=25см, като три от тях са напречни и една е надлъжна на гаража и граничи със североизточната фасада на жилищната сграда. На северозапад за стена на гаража служи съществуваща тухлена стена от постройката в съседния имот в УПИ XIII кв.2. За изграждане на стенните ограждения на гаража са използвани газобетонови блокчета и керамични тухли четворки б =25см. За крайно покривно покритие върху стоманобетоновата плоча и по стената на уличната регулация е изпълнена обшивка с воалит на газопламъчно залепване. За входна врата на гаража има монтирана алуминиева ролетна врата, а по пода на гаража има изпълнена бетонова настилка. Обектът е определен за постройка от допълващото застрояване допряна до основното застрояване в УПИ, пета категория строеж. Отбелязано е, че обектът е разположен на двете граници на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] - на североизток на самата улична регулация, а на северозапад граничи с калканната стена на едноетажна постройка в имот с [идентификатор]. При огледа на място експертът е установил, че калканната стена, до която се опира процесния гараж, не се намира на общата регулационна граница между двата имота, а отстои на около 85см от нея, на северозапад и е изцяло в имота с [идентификатор]. Посочва, че преди 2001 г. собственикът на жилищната сграда в УПИ XIII и днес съсед на жалбоподателя, е обособил в своя имот до югоизточната си граница незастроено пространство с ширина около 85см – пътека, която е използвал като втори подход от улицата към вътрешността на двора си. С годините необходимостта от този подход е отпаднала и затова през 2001 г. е дал съгласие на своя съсед и собственик на жилищната сграда в имот с [идентификатор], да изпълни новостроящия се гараж до калканната стена на собствения му гараж и навлизайки в имота с [идентификатор] с около 85см. В заключение е посочено, че при ситуирането на процесния обект са спазени действащите по време на строителството му законови и подзаконовите изисквания, както и че са спазени нормативно предвидените отстояния на процесната постройка до съседните имоти, обектът е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и съгласно действащия към момента кадастрален план. Експертът е отправил официално запитване към служба ПМДТ към О. П. за деклариране на строежа, съответно за инициирана процедура по узаконяването му в сроковете и по реда на §184 от ПЗР на ЗУТ, по повод на което е постъпил отговор, че освен основната жилищна сграда, в подадената през 1998г. данъчна декларация е декларирана и наличието в имота на полумасивна постройка - навес с оградни стени, с обща площ от 70м2., като 1998 г. данъчната декларация не е променяна. В отговора е посочено още, че в О. П. няма данни за инициирана процедура по узаконяване на процесния гараж по реда на §184 от ПЗР на ЗУТ.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Заповед № РД-16-47/09.01.2025 г. на кмета на О. П. е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 05/20.11.2024 г. за проверка извършена в отсъствието на лицата. Констативният акт е изпратен по пощата на жалбоподателя, като видно от оформеното известие за доставяне е получен на 25.11.2024 г., като в указания срок не са постъпили възражения.

След като изрично в констативния акт е посочено, че той е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване и е надлежно връчен на жалбоподателя, то правото на защита на лицето не е нарушено.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ.

Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

За преценка валидността и законосъобразността на обжалваната заповед релевантна е правната [жк], като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е строеж от четвърта до шеста категория, за изграждането на който да липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж.

Съгласно извършеното описание на процесния обект, същия представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, той е обект на допълващо застрояване с обслужващи функции, като служи за задоволяват личните нужди на жалбоподателя. Същевременно, безспорно той не е временен строеж по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не попада сред изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж. Ето защо, този обект, като строеж от допълващо застрояване, който не е шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби, е пета категория, съгласно чл.137, ал.5, т.3 от ЗУТ.

За изграждането на процесния строеж е необходимо издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение за строеж, като процесният строеж не попада в нито една от предвидените хипотези.

С оглед на изложеното, след като в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория, съгласно чл.137, т.5, б.“в“ от ЗУТ, и не попада сред изключенията предвидени в чл.151, ал.1 от ЗУТ, то правилно е прието от административния орган, че за него се изисква разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ.

След като по делото не е спорно, че за процесния строеж няма издадено разрешение за строеж, правилно административния орган е приел, че същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като строежа е търпим.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, следва да се приеме, че процесният строеж е започнат и завършен през периода от началото на 2000 г. до началото на 2001 г. Действително на място е съществувал стар гараж, но доколкото от свидетелските показания се установява, че този гараж е бил съборен и на негово място е построен сега съществуващия, който се различава по разположение, следва да се приеме, че се касае за изцяло нов строеж, по отношение на който следва да се извърши преценка за търпимост.

С оглед периода от време на изграждане на процесния строеж 2000 г. - 2001 г. разпоредбите на §16, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗУТ, са неотносими и не следва да се разглеждат, тъй като те касаят строежи изградени до 7 април 1987 г., съответно строежи започнати в периода от 08.04.1987 г. – 30.06.1998 г.

Съгласно §16, ал.3 от ДР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон (ДВ бр.1/02.01.2001 г.), не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Видно от заключението на вещото лице и ангажираните по делото свидетелски показания, процесния гараж е разположен едновременно в два имота, като навлиза в част от съседния имот с [идентификатор] по КККР, който имот не е собственост на жалбоподателя. Това е недопустимо както по действащия ЗУТ, така и по отменения ЗТСУ и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, тъй като законодателя не е предвидил възможност един строеж да бъде изграден едновременно в два имота, единият от които дори не е собственост на възложителя на строежа. В този смисъл нормите на чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, предвиждат, че постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, съответно те могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Аналогични са и разпоредбите на ППЗТСУ (отм.), като съгласно чл.116, ал.1, при комплексно застрояване между жилищните и общественообслужващите сгради може да се изграждат гаражи и паркинги на основание на одобрен застроителен и регулационен план, а в ал.2 е предвидено, че надземни гаражи в дворната част на застроени вече парцели, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, могат да се изграждат при условията и по реда на чл.112, ал.4. Съответно в чл.112, ал.4 от ППЗТСУ (отм.) е предвидено, че в дворищнорегулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл.220, ал.2, т.2, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. За останалите случаи се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а при нужда - и кварталнозастроителен и силуетен план по чл.61, ал.1.

В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта в която се сочи, че са спазени нормативнопредвидените отстояния на процесната постройка до съседните имота, тъй като не само, че няма никакво отстояние на постройката от имотната граница с имот с [идентификатор] по КККР, но и тя навлиза в този имот с около 0,85 см. За да се приеме, че тази постройка е била допустама по правилата и нормативите действали към момента на нейното изграждане, с оглед предвиденото допълващо застрояване в имота е необходимо тя да попада изцяло в имота, а не да навлиза и в съседния имот.

Отделно от изложеното, в случая не се установява наличието и на второто изискване на § 16, ал.3 от ДР на ЗУТ, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон, поради което правилно е прието от административния орган, че строежът не е търпим по смисъла на тази норма.

На следващо място по делото не се установява и строежа да е търпим по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). Съгласно посочената норма, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Тази норма е приложима за незаконни строежи изградени в периода от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г., като по изложените вече съображения и доколкото процесния строеж е изграден върху два имота, един от които не е собственост на жалбоподателя, то той не е допустим както по сега действащите разпоредби, така и по разпоредбите действали по времето на изграждането му. В допълнение на изложените вече мотиви, следва да се има в предвид и че през периода на изграждане на строежа е действала и Наредба № 5/1995г. за правила и норми за териториално и селищно устройство (отм.), в нормата на чл.120, ал.1 от която се предвижда, че гаражите и паркингите (открити или покрити) се изграждат към всеки жилищен, обществен или производствен обект и се предвиждат с подробен градоустройствен план или при условията на чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ. Освен това в нормата на чл.121, т.1-3 изрично е предвидено, че паркинги и гаражи се изграждат само в един парцел, а именно: самостоятелно в парцел с предназначение за гариране и паркиране на моторни превозни средства (т.1); във или към сграда с друго предназначение (жилищна, обслужваща, производствена, вилна) (т.2) и в самостоятелна сграда на допълващото застрояване в парцела (т.3).

С оглед на изложеното след като процесния строеж е V-та категория, незаконен е по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и не е търпим съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и спрямо него не намират приложение нормите на §16, ал.1 и ал.3 от ДР на ЗУТ, то същия подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ, както правилно е приел и административния орган.

По изложените съображения жалбата на А. М. против заповед № РД-16-47/09.01.2025 г. на кмета на О. П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена на основание чл.172, ал.2 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на О. П. следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1 450,00 лева, от които 1 250,00 лева платено адвокатско възнаграждение и 200,00 лева платено възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. М. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], община Поморие, [улица]против заповед № РД-16-47/09.01.2025 г. на кмета на Община Поморие.

ОСЪЖДА А. М. М. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], община Поморие, [улица]да заплати в полза на община Поморие разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 450,00 лева (хиляда четиристотин и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.