№ 22744
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря И.К.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110171111 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване на установено че ответникът Е. Н. М. дължи на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1 309,08 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 31.08.2023 г. - датата та подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 193,73 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата 48,49 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2023 г. - датата та
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 10,26 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., които
суми касаят топлоснабден апартамент № 78, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. №
56901, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.09.2023
г. по ч.гр.д. 49165/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Е. Н. М. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, като сочи, че не са
1
представени доказателства аз учредено в негова полза вещно право на ползване по
отношение на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на главниците и съответно по отношение на акцесорните претенции.
Твърди, че не са представени доказателства за публикуване на претендираните суми в
сайта на дружеството, поради което ищецът не е удостоверил изпадането в забава на
ответника. Оспорва дължимостта на претендираните суми за дялово разпределение,
като сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 36, ал. 2ОУ. С тези аргументи моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Термокомплект" ООД изразява
становище за основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 49165/2023г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 25.09.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Е. Н. М. да заплати следните суми: 1 309,08 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2023 г. - датата та подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 193,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата
48,49 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 31.08.2023 г. - датата та подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, сумата 10,26 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., които суми касаят топлоснабден апартамент № 78,
находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № 56901.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.414,
ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
2
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г.
/, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 91, том 255, дело № 46231/1997г. се установява, че на 19.12.1997г. Н. А. М. и
Н. Е. М.а са прехвърлили придобития по време на брака си имот - апартамент № 78,
находящ се в гр. София, ул. "202", № 6, АДРЕС на ответника Е. Н. М., като
продавачите са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване по
отношение на същия. Видно от приети преписи – извлечения от акт за смърт /лист 90 и
3
91 по делото/ Н. Е. М.а е починала на 26.12.2001г., а Н. А. М. е починал на 03.12.2004г.,
с което на основание нормата на чл. 59, ал. 1 ЗС учреденото ограничено вещно право
на ползване на процесното жилище е погасено. В допълнение към горното съгласно
удостоверение № 7/29.05.2015г., издадено от Столична община, район „Сердика”,
адресът на имота е преименуван от ул. „202” на ул. „История славянобългарска”. С
оглед на изложеното, доколкото въз основа на описания придобивен способ ответникът
е станал собственик на имота, той има и качеството потребител на топлинна енергия,
респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето
й.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Термокомплект” ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 25.08.2002 г. Следва да се посочи, че оспорването на
решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово
разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а
ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред,
следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото
решение и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответника е имало три броя отоплителни тела
с поставени ИРРО, щранг – лира в банята, както и един водомер за топла вода. Вещото
лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията, както и изчисляването
на топлата вода е извършено на база реален отчет. Уточнява, че за сезон 2021/2022г.,
поради дефектирали уреди ТЕ за отопление е изчислявана по разход от предишния
сезон. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
1328,77 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той
се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
4
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл.120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР
№3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 и ал.2
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат
с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49165/2023г. по описа на
СРС, 81 състав – 31.08.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 49165/2023г. по описа на СРС, 81
състав е депозирано на 31.08.2023г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за
месец май и месец юни 2020г. са погасени по давност, поради което съдът приема, че
ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от
исковия период – от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. При кредитиране заключението на
СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки
е за сумата от 1275,09 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а
за горницата до пълния предявен размер от 1 309,08 лв. и за периода от 01.05.2020г. до
30.06.2020г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 25 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 48,49 лв., поради което искът
е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
5
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2021г. и 2022г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл.410 ГПК са в размер на 69,05 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 485,35 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответникът е представляван в настоящото производство от адв. С. К., която е
осъществявала безплатна правна помощ по делото. Последната претендира
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1,т.2 ЗА. Същата има право на
възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл.78, ал.3 ГПК,
което определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на
сключване на представения по делото договор за правна защита и съдействие от
23.01.2024г./ е в размер на 68,40 лв., която сума на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в
този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и
др./.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Е. Н. М., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1275,09 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от м.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от
31.08.2023 г. - датата та подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, сумата 48,49 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 31.08.2023 г. - датата та подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден апартамент № 78,
находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № 56901, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.09.2023г. по ч.гр.д. 49165/2023г. по описа на
СРС, 81 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за задължение за доставена топлинна енергия за
сумата над 1275,09 лева до пълния предявен размер 1309,08 лева и за периода от
01.05.2020г. до 30.06.2020г., иска за сумата 193,73 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за период от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., иска за сумата
10,26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Н. М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 485,35 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 69,05 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. К.,
сумата от 68,40 лева – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на "Термокомплект" ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7