РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8028 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от А.К.И.,
ЕГН ********** с адрес ***,чрез адв. А. А.
срещу Б-С АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *********, представлявано от М.М.съединени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове, след направено изменение на първоначално предявените както следва: иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242,
ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми
представляващи неплатено трудово възнаграждение, а именно: сума в размер на
216,18 лева за м. февруари 2017 г.; сума в размер на 404,39 лева за месец март;
сума в размер на 434,10 лева за месец април; сума в размер на 456,90 лева за
месец май; сума в размер на 378,33 лева за месец юни и сума в размер на 380,20
лева за м. юли; иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 681,13 лева за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 12 дни от 2016 г. и 20 дни за 2017 г.; иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати законна
лихва в размер на 423, 29 лева, за периода от 01.06.2016 г. до 10.10.2017 г.,
както и законна лихва от датата на исковата молба.
Ищецът твърди в
обстоятелствената част на исковата си молба, че между страните бил сключен
трудов договор, по силата на който ищецът заемал при ответника длъжността „ портиер“
с определена месечна заплата в размер на 420 лева, а от януари 2017 г. –в
размер на 460 лева с място на изпълнение на задълженията в гр. Славяново.
Излага, че във връзка със забавяне в изплащането на трудовото му възнаграждение
е подал жалба в Инспекцията по труда гр. Плевен. Сочи, че след извършена
проверка му отговорили, че е констатирано заплащане на трудовото му
възнаграждение и са предприели мерки срещу работодателя му с цел изплащането
им. Твърди, че на 01.08.2017 г. трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Сочи, че към настоящия момент не са му
заплатени дължимите и претендирани от него обезщетения, поради което моли съда
да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск. Претендира
и присъждането на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва претендираните от ищеца
суми. Възразява срещу твърдението на ответника, че не му е заплащано
възнаграждение за месеците юни, юли и август 2016 г. Навежда доводи, че от
приложеното по делото писмо от Инспекцията по труда до ищеца се установява, че
трудовите му възнаграждения от м. юни 2016 г. до януари 2017 г. са платени.
Представя и разходен касов ордер за платено обезщетение по реда на чл.221, ал.1 КТ в размер на 421,45 лева, което според него представлява пълния размер на
дължимото обезщетение. Твърди и, че ищецът е получил дължимия си аванс за м.
февруари 2017 г.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност „портиер“.
Установява се от приложената по делото извлечение от трудова книжка на ищеца, че трудовото му правоотношение с
ответника е прекратено на 01.08.2017 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Видно е от приложеното по делото писмо от Дирекция“ Инспекция по труда“ гр. Плевен, до ищеца по делото е, че същият е уведомен, че
при извършена проверка е констатирано забавяне при изплащане на трудовите
възнаграждения за месеците февруари 2017 г. до юни 2017 г., за което са
предприети и законови мерки.
От приобщения по делото РКО се установява, че на ответника е заплатено обезщетение по реда
на чл.221, ал.1 от КТ на 15.09.2017 г.
Видно е от представената по делото извадка от Аванс -2 за работниците и
служителите за м. февруари, че за ищеца е начислен такъв в размер на 160 лева.
По делото е изслушана и ССЕ, заключението по която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От
заключението на същата се установява, че: неплатеното трудово възнаграждение на
ищеца от ответното дружество е в размер на 2 270,10 лева, както следва: сума
в размер на 216,18 лева за м. февруари 2017 г.; сума в размер на 404,39 лева за
месец март; сума в размер на 434,10 лева за месец април; сума в размер на
456,90 лева за месец май; сума в размер на 378,33 лева за месец юни и сума в
размер на 380,20 лева за м. юли; че
лихвата за забава върху неплатените суми от първото число на месеца,
следващ начислението до датата на подаване на исковата молба -13.10.2017 г. е в
размер на 95,12 лева; че дължимото обезщетение по реда на чл.224, ал.1от КТ е
начислено с платежна ведомост от 07.2017 г., но не е платено и е в размер на
681,13 лева – брутна сума и 613,02 лева- нетна сума.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 128
т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ.
За
успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта,
че между него и ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по
силата на които е заема длъжността „портиер“; че през претендирания период от време е полагал
труд по силата на последното; както и размера на договореното и дължимо между
страните месечно трудово възнаграждение.
В тежест
на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като
твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на
който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива
доказателства. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото
се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца е в размер на 2 270,10 лева,
както следва: сума в размер на 216,18 лева за м. февруари 2017 г.; сума в
размер на 404,39 лева за месец март; сума в размер на 434,10 лева за месец
април; сума в размер на 456,90 лева за месец май; сума в размер на 378,33 лева
за месец юни и сума в размер на 380,20 лева за м. юли, и същото не е изплатено.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.128,
т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен и доказан
и следва да
бъде уважен. Сумата се дължи ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
сумата.
Искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявения иск по чл.242 КТ и от уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. Уважаването
на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и
фактите, релевантни за неговата основателност. Съгласно чл.242 от КТ положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден, а съгласно нормата на чл.128, ал.2
от КТ, работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, като в противен случай изпада в
забава и без да е нужна покана. По изложените съображения, искът се явява
основателен и доказан. ВЛ е изчислило лихва за забава в размер на 95,12 лева,
до който размер следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата до
претендираните 423,29 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ
За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155,
ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен
отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-малко от 20
работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва от работника с
писмено разрешение от работодателя.
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да установи, че полагаемият
отпуск е в твърдения размер и, че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото основание.
Ответникът следва да установи точно изпълнение на
задължението си за заплащане на дължимото обезщетение.
Не е спорно по делото и се установява от събраните
писмени доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.08.2017 г
Установи
се от заключението на вещото лице, че ищецът не е използвал платен годишен
отпуск и има право на обезщетение за неизползването му в размер на 681,13 лева
брутно, което е начислено във ведомостта за м.юли 2017 г., но не е изплатено. Поради
изложеното настоящият състав на съда счита, че предявеният иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан
и следва да бъде уважен. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ размер на 241,86 лева, от които
дължима държавна такса в размер на 121,86 лв. и 120 лева за ССЕ.
Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 270,83 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Б-С АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от М.М.да заплати на А.К.И., ЕГН ********** с адрес ***, сума в общ размер на 2270,10 лева, представляващи неплатено
трудово възнаграждение, както следва: сума
в размер на 216,18 лева за м. февруари 2017 г.; сума в размер на 404,39 лева за
месец март; сума в размер на 434,10 лева за месец април; сума в размер на
456,90 лева за месец май; сума в размер на 378,33 лева за месец юни и сума в размер
на 380,20 лева за м. юли, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /13.10.2017
год./ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б-С АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от М.М.да заплати на А.К.И., ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 95,12 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за периода от последно число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи, до датата на подаване на ИМ – 13.10.2017 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.128, ал.2 КТ като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до
претендираните 423,23 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б-С АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от М.М.да заплати на А.К.И., ЕГН ********** с адрес *** сума в общ размер на 681,13 лева, представляващи обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за неизползван платен годишен отпуск за 12
дни от 2016 г. и 20 дни за 2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /13.10.2017 год./ до окончателното
изплащане на сумата, на основание
чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б-С АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от Мария Митова, да заплати на А.К.И.,
ЕГН ********** с адрес *** сума в размер
на 270,83 лева, представляващи
сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б-С АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
представлявано от Мария Митова, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 121,86 лв. и направените разноски за вещо лице в
размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: