Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на девети октомври две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Христинка Димитрова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор М. Георгиева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия КАНД № 165 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „А1 България“ ЕАД, гр. София,
депозирана чрез юрисконсулт П.Х., против Решение № 239/13.07.2023г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 902/2023г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-001583/23.02.2023г. на директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК131468980, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева
на основание чл. 208а от ЗЗП за нарушение на чл. 62б от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че не е
допуснато соченото от контролните органи административно нарушение, като в тази
връзка жалбоподателят твърди, че промяната в цената на ползваните от
потребителя услуги е извършена в унисон с изискванията на ЗЕС и в частност с
неговия чл. 230, като потребителят е бил своевременно уведомен и е могъл да
прекрати договора си без допълнителни разходи. В условията на евентуалност се
преследва и отмяна на санкционния акт поради „маловажност“ на деянието.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, и.д. директор
на РД за областите Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Разград и Силистра, към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„А1 България“ ЕАД, гр.
София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и
услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 26.
По повод постъпила
потребителска жалба с вх. №В-031564 от 04.11.2022г. на 24.11.2022г., от
дружеството-жалбоподател било изискано становище по жалбата и копие за
предоставяне на телекомуникационна услуга между оператора „А1 България“ ЕАД и
подалият жалбата С.М..
От представеното от
дружеството копие на договор № ********* и приложените към жалбата фактури,
било установено несъответствие между договорената месечна такса за предоставяне
на допълнителен приемник и начислената такса за тази услуга във фактурите от
месец май 2022г. до месец октомври 2022г., тъй като договорената такса за
предоставяне на допълнителна услуга за два допълнителни приемника, описана в
приложение 1 от договора е 5.98 лева, а от приложените фактури се установявало,
че търговецът изисква от потребителя заплащане за тази услуга в размер на 13.97
лева. В тази връзка от „А1 България“ ЕАД, било изискано допълнително становище,
в което да е описана причината, поради която е увеличен размера на месечната
такса за допълнително предоставен приемник и заверено копие на допълнително
писмено споразумение с потребителя М.за предоговаряне на тази промяна.
Търговецът „А1 България“
ЕАД, в становището си посочил, че едностранно е променил условието в писмено
сключен договор, без допълнително споразумение с потребителя, за което го е
уведомил със съобщение, но не представил допълнително писмено споразумение с
посочения по-горе потребител за предоговаряне на промяна в писмено сключения
договор. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол
№К-2709440/26.11.2021г. С писмо от 11.01.2022г. представител на дружеството бил
поканен да се яви на 17.01.2022г. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
За констатираното
нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 001583/20.12.2022 г., като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62б от ЗЗП.
Поради неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен
на представител на дружеството, за което е бил съставен и констативен протокол.
При връчване на акта за установяване на административно нарушение не са били
изложени възражения.
Впоследствие
жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излагат, че оспорват описаното
нарушение, доколкото разпоредбите на ЗЕС им дават възможност да променят
едностранно договорените условия с крайните потребители, като не се изисква
анекс в писмена форма, който потребителя да подпише. Очевидно възраженията не
са били възприето от административнонаказващия орган, тъй като въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че дружеството е извършило
визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение,
което не разкривало белезите на „маловажна“ простъпка по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, съдебният състав посочил, че жалбоподателят се явява
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради
което е имал задължението да предлага услуги и стоки, съобразявайки
разпоредбите на Закона за защита на потребителите и в частност чл. 62б от
закона, според която изменения на договорни условия се извършват с допълнителни
писмени споразумения. Съобразявайки приобщените доказателства въззивният съд
счел, че търговецът не се е съобразил с вмененото му задължение, като
аргументите, че е действал в унисон с нормативната уредба в ЗЕС съдебният
състав възприел за неоснователни, доколкото изричното правило на § 1 от ДР на
ЗЗП разписва, че при колизия между два нормативни акта, приложение намират
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите – в казуса
именно правилото на чл. 62б от ЗЗП. По тези съображения съдът формирал
решаващото становище, че юридическото лице е осъществило вменената му
простъпка, за която правилно е било санкционирано по реда на чл. 208а от ЗЗП.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при
съобразяване с приложимия закон.
В унисон с правните
съображения на въззивния съд, настоящата инстанция намира за безспорно
установено обстоятелството, че дружеството има качеството „търговец“ по смисъла
на § 13, т. 2 от ЗЗП, като същото представлява юридическо лице, което продава
или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност. Процесният
договор за предоставяне на електронносъобщителна услуга е с характер на
потребителски договор на основание § 13, т. 35 ЗЗП. Процесният договор попада в
приложението на разпоредбите на чл. 62– 62д от ЗЗП. Според разпоредбата на чл.
61а от ЗЗП, посочените разпоредби имат за цел защита на потребителите и се
прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън
търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и
потребител, като се имат предвид и договорите за услуги. Чл. 62б от ЗЗП
установява изискване, когато страните са сключили договор в писмена форма,
изменения на договорни условия да се извършват с допълнителни писмени
споразумения.
Съгласно чл. 3 § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба даваща право
на продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина
характеристиките на доставяния продукти или услуга, представлява „неравноправна
клауза“. В този смисъл съдът съобрази, че съгласно чл. 48 от Общите изисквания
при осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС, 30 дни
преди изменението на договора, предприятието уведомява абоната чрез
предизвестие. В настоящия казус това е било осъществено, но не е изпълнено
допълнителното изискване на чл. 62б от ЗЗП за постигнато между страните
допълнително писмено споразумение към договора за услуга относно изменението на
цената. Доказано е по делото и не се оспорва от санкционираното лице, че
дължимата от потребителя месечна такса е била увеличена едностранно от
дружеството, без да е било сключено допълнително писмено споразумение в подобен
смисъл. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора,
поради което освен приложимите правила на Закона за електронните съобщения и
Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения на
Комисията за регулиране на съобщенията, които се прилагат към всички договори
за същите услуги, намират приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за
приложението на ЗЗП се съдържа и в § 1 от ДР на Закона. Законът за защита на
потребителите защитава в по-висока степен техните права, за разлика от Закона
за електронните съобщения, на който се позовава касаторът, в който тези права
са ограничени до степен доставчикът на услугата да може едностранно и без
изричното съгласие на потребителя, да измени условията на договора. Поради
гореизложеното касационната инстанция намира, че санкционираният субект е
извършил описаното в акта и в НП нарушение, което е установено по
непротиворечив начин от наличните писмени и гласни доказателства и правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството.
Не може да се сподели
твърдението за „маловажност“ на простъпката. От установените по делото
обстоятелства е видно, че нарушението не попада в категорията на малозначителни
и незначителни административни нарушения, понеже неговата обществена опасност
не е незначителна. Няма доказателства, че нарушението с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Нарушението
не е първо по ред за касатора от този вид, като с Решение № 312/23.09.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1245/2022г. по описа на съда, оставено
в сила с акт на Административен съд – Шумен от 23.12.2022г., постановен по КАНД
№ 186/2022г., е било потвърдено наказателно постановление, с което той е бил
санкциониран за аналогична простъпка. Нещо повече, деянието несъмнено е
засегнало в значителна степен правата на потребителя, който при приети
договорни условия относно цената на услугата, е следвало да плати по-висока
цена, наложена едностранно от доставчика. Размерът на санкцията, неподлежащ на
индивидуализация по реда на чл. 27 от ЗАНН, е съобразен от законодателя с
тежестта на нарушението и не следва да бъде обсъждан.
До аналогичен извод е
достигнал и районният съд, поради което постановеният от него съдебен акт
следва да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 239/13.07.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 902/2023г. по описа на съда.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................