РЕШЕНИЕ
№ 16314
гр. С., 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Б. А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А. Гражданско дело № 20231110142311 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
**********, ЕИК ************, против Д. М. Е., ЕГН ********** и Н. М. М., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че между него и ответниците е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по
отношение на следния имот – апартамент, находящ се в **************, с аб. № 47575. В
исковата молба се сочи също, че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия, но ответниците не заплатили дължимата за това
цена в размер на 1 046,08 лв. главница, сумата от 98,45 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2023 г., сумата от
36,15 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата от 5,79 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г.
– 21.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното
плащане на сумите.
Претенцията на ищеца е заявена спрямо ответниците в условията на разделна
отговорност при квоти, както следва:
Д. М. Е. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 523,04 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сума в размер на 49,23 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,08 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г., както и сума в размер на 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. За
горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа
на СРС, 154 състав.
Н. М. М. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 523,04 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сума в размер на 49,23 лв. - мораторна лихва за забава върху
1
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,08 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г., както и сума в размер на 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. За
горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа
на СРС, 154 състав.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от *************** на потребители в гр. С., приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в
който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им в един централен и един местен
ежедневник. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещните страни
по договорното задължение са изпаднали в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от ФДР ***************, с което дружество за целта бил сключен
договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че ответниците Д. М. Е., ЕГН **********
и Н. М. М., ЕГН **********, дължат на *************** сумата от 1 046,08 лв. главница,
сумата от 98,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2023 г., сумата от 36,15 лв., преставляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., и сумата от 5,79 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 21.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпили в срок
отговор от ответниците чрез назначения им особен представител. Със същия оспорва
пасивната легитимация на ответниците, както и качеството им на клиенти по смисъла на чл.
153 ЗЕ. Навежда твърдения за липса на доказателства относно публикуваните на интернет
страницата на ищеца данни за дължимите суми. Оспорва представените от ищеца фактури с
твърденията, че същите нямат качеството на документи, поради липса на подпис и издател.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Третото лице – помагач ************ не изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е представено Писмо от СО, район Искър, от
което се установява, че на 01.04.1968 г., М. Е. М. и М.П.А. са закупили процесния
апартамент № 144, находящ се в гр. С., ************ с Договор за продажба на държавен
недвижим имот съгласно реда на Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд от
Представено е удостоверение за наследници № РИС23-УГ51-1015/07.02.2023 г. на М.
Е. М..
Като писмено доказателство по делото е прието Постановление за налагане на
възбрана по изпълнително дело № 20198630401197, с което ЧСИ е наложил възбрана върху
½ ид. части от собствения на ответницата по делото Д. М. Е. недвижим имот, а именно
апартамент № 144, находящ се в гр. С., ************.
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в *****************, от който е видно, че е взето решение за
сключване на договор с „Бруната” ООД, като е представен и списък на етажните
собственици, живущи в процесната жилищна сграда.
Видно от представения договор № Д-0-72/09.06.2020 г., ищецът е възложил на
************* да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост в гр. С..
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
2
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
*************** на клиенти в град С. (ОУ-2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016
г.
От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се установява,
че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени две изравнителни
сметки за отоплителен сезон 01.05.2020 г.-30.04.2021 г. и 01.05.2021 г.-30.04.2022 г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да
ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата
изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване
на паричното си задължение.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответниците не излагат възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
***************** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
3
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
следва да се приеме, че ответниците по делото се явяват клиенти на топлинна енергия. От
представените и приети по делото писмени доказателства се установи, че М. Е. М. и М.П.А.
са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот - апартамент № 144,
находящ се в гр. С., ************. Установи се още, че М. Е. М. е почина, като е оставила за
наследници по закон децата си и ответници по делото Д. М. Е. и Н. М. М.. От приетото по
делото Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот по изпълнително дело
№ 20198630401197, с което ЧСИ е наложил възбрана върху ½ ид. части от собствения на
ответницата по делото Д. М. Е. недвижим имот, а именно апартамент № 144, находящ се в
гр. С., ************, се установява че същата е собственик на ½ ид. части от процесния
недвижим имот.
Обстоятелството, че в исковата молба е допусната техническа грешка относно входа,
в който се намира имота, не обосновава заключение за предявена претенция относно друг
имот, доколкото и без посочване на същия, се съдържат достатъчно данни за
индивидуализиране на процесния топлоснабден имот – административен адрес, номер на
блок, индивидуализация на етаж и номер на апартамент, както и абонатен номер.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответниците не
ангажират относими доказателства в подкрепа на възраженията си за липсата на
облигационни отношения, поради което настоящия съдебен състав намира, че ответниците
са придобили собствеността върху процесния недвижим имот по наследство. Ето защо,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., с оглед на което
същите са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период както следва: Н. М. М.
– за ½ от задължението и Д. М. Е. за 1/2 от задължението.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая ************, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния
период, което се установява и от приетите експертни заключения, в издаваните
изравнителни сметки взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на
приложимата нормативна уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя
реално изразходваната от него енергия за целия отчетен период съобразно реалното му
потребление, което в процесния случай съответства на начислената сградна инсталация.
4
По делото не се спори за количеството доставена топлинна енергия до процесния
имот. Предвид предоставените от третото лице – помагач по делото индивидуални справки,
обективиращи разходите в процесния имот за отопление и топла вода и предвид липсата на
доказателства в обратна насока, съдът приема, че ищецът е изпълнил основното си
задължение по неформалния договор и е доставил претендираното количество топлинна
енергия. Ето защо след като по делото е установено не само наличието на облигационно
договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия
период, но и действителното доставяне на такава, се налага изводът, за ответниците се е
породило задължение за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия и предявеният
иск следва да бъде уважен съобразно заявения от ищеца размер - 1046,08 лв.
Според чл. 36, ал. 2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – *****************, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период,
съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за главницата за цената
на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършена в процесния период, като този иск е обусловен от
основателността на иска за главницата за топлинна енергия, и на ищеца бъде присъдена сума
в размер на 36,15 лв., респективно искът за главница за извършено дялово разпределение да
бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 98,45 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., както и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,79 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 21.02.2023 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Предвид извода на съда за основателността на иска за главницата в пълен размер и на
основание чл.162 ГПК, съдът намира, че мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия възлиза в размер на 98,45 лв. и също следва да бъде уважен.
По предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и
на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че същият следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 5,79 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, на когото следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер
общо на 775,00 лв. – 175,00 лв. за държавна такса, 500,00 лв. за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 100,00 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт и следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 75,00
лв.
5
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ************, ап. 144 дължи на
*****************, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***********, представлявано от А.А.-изпълнителен директор следните суми: 523,04 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергив за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 49,23 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата, считано от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,07 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,89 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г.,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 144, находящ се в гр. С., ************,
и за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа на
СРС, 154 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. М. Е.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ************, ап. 144 дължи на *****************, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***********, представлявано от
А.А.-изпълнителен директор следните суми: 523,04 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергив за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сума в размер на 49,22 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, считано от
15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,08 лв., представляваща цена за извършено
дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в
размер на 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., които суми касаят топлоснабден
имот – апартамент 144, находящ се в гр. С., ************, и за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
************, ап. 144 и Д. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ************, ап. 144 да
заплатят разделно при равни квоти на *****************, ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ***********, представлявано от А.А.-изпълнителен директор,
сумата в размер на 775,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски
и сумата в размер на 75,00 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 11586/2023 г.
на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – ************.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6