ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
13.07.2020 г. гр.Разград
Разградският районен съд състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧИВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 676 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.118 от ГПК.
Предявена е искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от БНП Париба Пърсънъл Файненс срещу Б.И.В. за установяване на задължение за заплащане на
сумите 974,49 лв. главница по договор за револвиращ кредит, 196,71 лв.
договорна лихва и 15,09 лв. обезщетение за забава, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№1440/2019 г. по описа на РС Разград.
Съгласно общото правило за
местната подсъдност по чл. 105, ал. 1 ГПК, искът се предявява пред съда, в
чийто район е постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на
чл. 113 ГПК, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г., предвижда исковете на и срещу потребители да се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес - по постоянния.
В случая производството по делото
е образувано на 04.06.2020 г., поради което следва приложение да намери редакцията
на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от 7.08.2018 г.), с която отпада
специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда
задължителна подсъдност по спорове, повдигнати от или срещу потребители. С
промяната на чл.119, ал.3 от ГПК, подсъдността по чл. 113 ГПК става абсолютна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която
съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно до определен краен
срок - приключване на първото съдебно заседание по делото.
Обуславящ е въпросът дали искът,
предявен от БНП Париба Пърсънъл Файненс срещу Б.И.В. може да бъде квалифициран
като „иск срещу потребител" по смисъла на чл. 113 ГПК. Понятието
„потребител" не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни
материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за
който се отнася конкретният закон. Най-общата дефиниция е дадена в § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, където е поставено ограничението потребителят по смисъла на този
закон да е физическо лице и стоките или услугите, които придобива, да не са
предназначени за извършване на търговска и професионална дейност. Понятието
„потребител" по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от
същия, поради което следва, че ограничението в легалната дефиниция може да бъде
отнесено и прилагано по аналогия към специалните материални закони, уреждащи
правоотношения в различни отрасли - застрахователни, банкови, енергийни и
други, които за нуждите на всяка съответна услуга определят съдържанието на
понятието „потребител" като субект, ползващ се от услугата.
В Определение N9 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. N9 1395/2013
г., II ТО на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК, касационната инстанция приема, че възможността за подсъдност по
чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между потребители и
доставчици на услуги.
В процесния случай, предмет на
спора са правоотношения по договор за револвиращ потребителски кредит и
приложимият материален закон е Законът за потребителския кредит, който се явява
специален спрямо Закона за защита на потребителите, доколкото урежда и регулира
предоставянето и ползването на услуги в конкретен стопански сегмент. Съгласно
чл.9, ал.З от ЗПК „потребител" е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Следователно, ответникът по делото попада
под обхвата на легалната дефиниция за „потребител" по смисъла на ЗПК.
Предявеният иск е срещу потребител и за него е налице специалната задължителна
местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, която дерогира общата такава.
Горното обуславя упражняване от съда на правомощията му по чл.118, ал.2
от ГПК, поради което производството пред Районен съд-Разград следва да се
прекрати и делото изпрати по подсъдност в Районен съд - Разград, където е и
настоящият адрес на ответника.
В този смисъл следва да се отменят и двете разпореждания на съда за
предоставяне на правна помощ на ответника и за назначаване на адв.Емилия Коева
за негов процесуален представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 676/2020 г. по описа на
Районен съд-Разград и ИЗПРАЩА исковата молба и приложенията към нея по подсъдност
на Районен съд - Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Разград в
седмичен срок от връчването му на ищеца.
Районен съдия: