М О Т И В И
Към присъда по
НОХД № 113/2020 г. по описа на КРС
По отношение на подсъдимия Д.П.П. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за
това, че за периода от 19.09.2017г. до 20.09.2018г. в гр.Т., обл.Л. и в периода от 21.09.2018г. до 30.09.2019г. в гр.К.,
обл.П., след като е осъден с Решение
№326/19.09.2017г. по гр.дело №439/2017г. по описа на Районен съд Т., влязло в
законна сила на 19.09.2017г., да издържа
свои низходящи – децата си Е.Д.П. с ЕГН ********** и С.Д.П. с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Д.В.В., ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно:
-Една вноска за периода от 19.09.2017г. до 30.09.2017г. в размер на 46.00
лева и 24 /двадесет и четири/ месечни вноски по 115.00 лева за периода от
01.10.2017г. до 30.09.2019г. в размер на 2530.00 лева или общо 2806.00 лева за детето Е.Д.П. с ЕГН **********,
-Една вноска
за периода от 19.09.2017г. до 30.09.2017г. в размер на 46.00 лева и 24
/двадесет и четири/ месечни вноски по 115.00 лева за периода от 01.10.2017г. до
30.09.2019г. в размер на 2530.00 лева
или общо 2806.00 лева за детето С.Д.П. с ЕГН **********, като общият
размер на дължимите вноски за посочения период е 5612, 00 лв.- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава ХХVII,
чл.371 т.2 от НПК.
Р.п.К.
представлявана от прокурор Петя Радева, поддържа внесения обвинителен акт, като
счита вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение за безспорно доказана и пледира същият да бъде признат за
виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подс. П., лично
и със защитника си адв. Б. правят искане делото да се
разгледа по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимия не оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да
не се събират доказателства за тях,
признава се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
По делото не е предявен граждански иск. Липсва направено искане за
конституиране като частен обвинител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще се
ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след
като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от
фактическа следното:
Подс. Д.П.П., ЕГН ********** е
роден на *** г. в гр.С.. **
Подс. Д.П. и св.
Д.В. сключили брак на ** г. По време на брака се родили четирите им деца- Т. П.,
роден на *** г.; Й.П., роден на *** г.; Е.П., родена на *** г. и С.П., родена
на *** г.
С Решение № 326/**г. по гр. дело № 439/2017 г., по описа на Районен съд- Т.,
влязло в законна сила на **г. бракът им бил прекратен. Съгласно съдебното
решение упражняването на родителските права по отношение на Е.Д.П. и С.Д.П.
били предоставени на майката Д.В. и било определено местоживеенето им при
майката, на настоящия ѝ адрес в гр. Т., ЖК “Л..На бащата, подс. П. били предоставени
родителските права по отношение на Й.Д.П.. Със същото решение подс. Д.П. бил осъден да заплаща на Д.В., в качеството ѝ
на законен представител и родител, упражняващ родителските права по отношение на децата Е.Д.П. и С.Д.П.
месечна издръжка в размер на 115 лева за Е.П. и месечна издръжка в размер на
115 лева за С.П..
Св. В. била осъдена за заплаща на сина си Й.П., месечна издръжка в размер на 115 лева.
При постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака, св. Д.В.
живяла при майка си в гр. Т., ЖК“..заедно с децата Е.П. и С.П.. Там живяла до месец юни 2018 г., когато започнала
работа в СКФ “Б.х гр. С.. Първоначално дъщерите ѝ останали да живеят при
баба им- св. Е.В. ***, но тя продължила да се грижи за тях. С оглед новата си
работа, през лятото на 2018 г., св. В. заживяла под наем в гр. К., ул.“Б..
В края на месец август 2018 г., прибрала при себе си и дъщерите си. На
21.09.2018 г. В. регистриралаа на посочения адрес
себе си и дъщерите си Е. и С..
Подс. П. знаел,
че св. В. и дъщерите им живеели в гр. К., но това не е променило отношението му
към задължението за плащане на дължимите месечни издръжки за дъщерите му,
съгласно Решение № 326/**г. След **г., датата на влизане в сила на Решение
№326/2017г, подсъдимият не заплатил нито една дължима сума, представляваща
месечната издръжка на дъщерите му. След промяната на местоживеенето на бившата
му съпруга и дъщерите му в гр. К. /21.09.2018 г./, той продължил да бездейства
по отношение изпълнение на задължението му да плаща месечна издръжка в размер
на 115 лева за всяка от двете си малолетни дъщери чрез тяхната майка и законен
представител.
Влязлото в сила съдебно решение не е мотивирало подс.
П. да изпълнява задълженията си по отношение на децата си- Е. и С. П.. Затова
по молба на св. В., на 18.10.2018 г. бил издаден в нейна полза изпълнителен
лист от РС- Т., въз основа на който на 23.10.18 г. било образувано изп. дело №176/2018 г. по описа на ДСИ при РС- Т., с
длъжник Д.П.П., с предмет присъдената месечна
издръжка в размер на 115 лева за детето му Е.П. и 115 лева за детето му С.П..
Съгласно приобщеното по делото от писмо от ДСИ при РС- Т., по делото не
постъпвали суми, въпреки предприети принудителни действия спрямо длъжника.
Според заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводна
експертиза, през периода от **г. до 30.09.2019 г. подс.
П. не е изпълнявал задълженията си за издръжка на двете си дъщери и изпаднал в
забава за 24 /двадесет и четири/ месечни вноски по 115.00 лев и 1 частична
месечна вноска в размер на 46.00 лева, дължими за Е.П. и за 24 /двадесет и
четири/ месечни вноски по 115.00 лев и 1 частична месечна вноска в размер на
46.00 лева, дължими за С.П., или за сума общо в размер на 5612.00 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. П.,
дадени в съдебно заседание; прочетените на осн.
чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелката Д.В., Е. П., Е.В., Й.П.; приложените по делото и
прочетени на посоченото по- горе основание писмени доказателства- 2 бр.
удостоверение за раждане на Е. и С. П.. препис от решение №*/**г. по гр.д. № 439/2017
г. описа на РС- Т., протоколно определение за постановяване на привременни мерки
по гр. д. № 1068/2018 г. на РС- Т., справка за гражданска регистрация на подс. П., копие от изпълнителен лист от 18.10.2018 г. по гр. д. № 439/2017 г. на
РС- Т., справка от ТД на НАП- Л., справка от ТП на НОИ- Л., справка за
изплатените трудови възнаграждения на подс. П. за
периода 01.09.2017 г. до 24.04.2019 г., справка от Д. Т., справка от О.- Т.,
справка от Служба по вписвания- Т., удостоверение за декларирани данни от Отдел
„М.“ към О.. Т., справка от О.- Л., Сектор „Пътна полиция, заверени копия от
движения по сметки и наличности по сметки на подс. П.
за периода ..г., справка от „У.К.“ за сметка за периода г., справка за
съдимост, пет броя справки АИС БДС, характеристична справка, справки от Б. ЕООд, сп от ЕК, трудов договор ..г.
и допълнително споразумение към него, 6 бр. нареждания- разписки, документи от
извършена проверка на ДСП- Т., удостоверение за промяна на постоянен и настоящ
адрес; както и заключението на изготвената по делото и прочетена на основание
чл.283 от НПК съдебно- счетоводна експертиза.
Събраните по
делото доказателства, съдът кредитира при постановяване на присъдата си, като
последователни, непротиворечиви и пряко относими към
предмета на доказване. Подс. П., разбирайки
обвинението, дава обяснения, като признава неплащането на дължимата от него
издръжка. Направените от подс. П. самопризнания по
реда на чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от свидетелските показания, които се
явяват обективни и пряко относими към предмета на
доказване по делото, установяващи извършеното престъпление и неговия автор.
Изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза установява размера на
дължимата от подсъдимия издръжка, обстоятелство от съществено значение за
предмета на доказване по делото. Приобщените по делото писмени доказателства са
събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, явяват се пряко относими към предмета на доказване по делото, установяващи
механизма на извършване на деянието и неговия автор, поради което съдът ги
кредитира изцяло при постановяване на присъдата си. Наличие на противоречия
между събраните по делото доказателства съдът не установи. От тях точно и категорично се установяват всички факти от
значение за правилното решаване на делото- извършването на деянието, неговото
авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно,
последователно и непротиворечиво приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намери, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, поради което следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото му в горния смисъл обвинение.
От обективна
страна- обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез бездействие- неплащане на определените с решението на РС- Т.
парични вноски за издръжка. Престъплението е с продължен характер. Подсъдимият не
е плащал определената му с решение на РС- Т. издръжка в периода от **г. до 30.09.2019
г., а именно- 24 пълни месечни вноски и 1
частични месечни вноски за всяко от децата му Е.П. и С.П., с общ размер на
дължимите издръжки 5612 лв. за двете деца. Деянието е
извършено в гр. Т.а в периода от **г. до 20.09.2018 г. и в гр. К. в периода от
21.09.2018 г. до 30.09.2019 г., където е било местоживеенето на децата му, и
където същите е трябвало да получават паричните вноски, съобразно чл.68 от ЗЗД.
Размерът на издръжката е определен с влязлото в сила решение на РС- Т..
Въведеният от Семейния кодекс принцип, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, без оглед на
тяхната работоспособност и дали могат да се издържат с имуществото си,
задължава родителят да направи необходимото за да осигури минималните
изисквания за нормален живот на децата си. В конкретния случай, в пълно
отрицание на този принцип се явява поведението на подс.
П., като за инкриминирания период той не е привеждал регулярно месечните вноски
за издръжката им, като по този начин е демонстрирал нежелание да изпълнява
задължението си.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка и след като е имал възможност да го
направи, той не е платил на двете си деца дължимите месечни парични вноски.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид, че за
извършеното от него престъпление по чл.183 ал.1 от НК е предвидено налагането
на наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
За да индивидуализира наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието и дееца. Деянието се явява леко по смисъла на закона престъпление,
но степента на обществена опасност може да бъде преценена като немалка, с оглед
обществените отношения, които се защитават, а именно нормалното развитие на малолнолетните и непълнолетни, които се нуждаят от издръжка
за нормалното им физическо и психическо развитие. Подсъдимият е в трудоспособна
възраст, не страда от недостатъци, които да му попречат да работи и осигурява
издръжка за децата си. За инкриминирания период същият не е полагал никакви
грижи за децата си и се е дезинтересирал от тях.
Въпреки това, съдът отчита и обстоятелството, че макар и нерегулярно подс. П. е заплащал частично суми за издръжка на децата си.
Съобразявайки невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца, а и
изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното от него, следва да му бъде
наложено наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при
условията на чл.54 от НК. Предвид изложеното и спазвайки изискванията на чл.57 ал.1 от НК, съдът
намира, че целите на наказанието и преди всичко превъзпитателния му и
предупредителен ефект, ще се изпълнят с определяне на наказания пробация в минималния предвиден в НК размер, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес-*** за срок от шест месеца, включваща
явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител два пъти седмично, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Съдът намира,
че определяне на друга пробационна мярка или друг вид
наказание би се явило несъразмерно тежко по отношение на подс.
П. и би възпрепятствало полагането на труд от негова страна, както и грижите,
които полага за Й.П., който макар и пълнолетен вече, все още е ученик. Именно
полагането на труд се явява необходимо условие за регулярното и стриктно
изпълнение на задължението му да издържа децата си.
С така
определеното по вид и размер наказание, съдът намери, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции на закона, като ще се въздейства преди
всичко превъзпитателно по отношение на подсъдимата да спазва законоустановения правов ред в държавата.
С оглед
установената вина на подс. П. в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, то на основание чл.189 ал.3
от НПК, съдът остави в негова тежест направените по делото разноски, а именно
сумата от 151,20 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице, изготвило
съдебно- счетоводната експертиза в досъдебното производство, както и сумата от
20 лв., представляващи изплатено възнаграждение на вещо лице за явяване по
делото в съдебното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.