Решение по дело №1322/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ - 109                                                         28.02.2020г.                                                          гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                  гражданска колегия, втори въззивен състав

На петнадесети октомври                                                                     2019 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Т.

                                                             Членове:        Даниела Михова

                                                                                    Таня Русева-Маркова

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  1322                                         по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 1874 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело № 6196/2018г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от А.Г.Д. от гр. Бургас против „Топлофикация - Бургас” ЕАД със седалище гр. Бургас и против „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас иск за приемане за установено, че А.Г.Д. в качеството си на клиент/потребител на топлинни услуги – топлоенергия и гореща вода, доставяни в апартамент, находящ се в гр. Б, ж.к. Л, бл. *, вх. *, ет. *, не дължи на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД сумата от 156, 25 лева, от които 148, 97 лева – главница, представляваща задължение за месец януари – 2018г. по Фактура № 13889092/08.02.2018г. и 7, 28 лева – лихва за забава, дължима за периода от 08.02.2008г. – 24.08.2018г.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.Г.Д., с която претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. В жалбата се посочва, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и вътрешно противоречиво. В жалбата се посочва, че по делото е безспорно установено, че ищецът е потребител на топлинна енергия – налице е облигационно правоотношение между него и топлофикационното дружество, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, както и обстоятелството, че топлоснабдяването на е под режима на етажната собственост. Посочва се обстоятелството, че по делото е установено, че в един от апартаментите в етажната собственост не е осигуряван достъп за отчитане на топлинна енергия за месеците ноември и декември на 2017г. и за месец януари – 2018г., като същевременно достъп е осигуряван за имота на въззивника и показанията на наличните уреди са коректно отчитани. Посочва се, че по делото е установено, че поради постоянния теч на вода (установен и с протокол на „В и К“ ЕАД със седалище гр. Бургас е налице отчетена разлика от 1634 куб.м. вода в имота на етажния собственик Атанасова, но тази разлика е преразпределена само между останалите потребители – в това число и ищеца в настоящото производство. В жалбата се посочва, че първоинстанционния съд независимо, че е констатирал непрекъснатия теч на топла и студена вода в един от апартаментите – етажна собственост е приел разпределението за правилно и законосъобразно, а оттам е приел и претенцията за неоснователна. В жалбата се посочва, че ответното дружество при констатирана разлика над 30% при отчитането на индивидуалните уреди за измерване на доставената топлоенергия е следвало да извърши проверка, а такава не е направена. В жалбата се посочва, че нормата на чл. 69, ал. 5 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването не е възпроизведена и липсва в обявените Общи условия на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас, но липсата на такова задължение в тях сочи на наличие на неравноправна клауза, тоест – уговорка във вреда на потребителите.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание въззивникът се явява лично и със своя процесуален представител, като заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „Топлофикация – Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е необоснована и неоснователна, а атакуваното решение на Районен съд – Бургас е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие както на процесуалните правила и материално правни норми, така и на събраните по делото доказателства. Посочва, че извършената по делото експертиза безусловно е установила, че правилно е приложена действащата нормативна уредба за топлоснабдяването, по силата на която императивно се установяват параметрите за разпределяне на разликата между отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода. В депозирания отговор се посочва и обстоятелството, че е останала недоказана тезата на ищеца по делото, че определен абонат е единствената причина за констатираните разлики между общият и индивидуалните водомери в етажната собственост.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас не депозират писмен отговор на въззивната жалба, не изразяват конкретно становище по основателността й и не отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                    В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на жалбата.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявен е иск от А.Г.Д. от гр. Бургас против „Топлофикация - Бургас” ЕАД със седалище гр. Бургас и против „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас иск за приемане за установено, че А.Г.Д. в качеството си на клиент/потребител на топлинни услуги – топлоенергия и гореща вода, доставяни в апартамент, находящ се в гр. Б, ж.к. Л, бл. * вх. *, ет. *, не дължи на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД сумата от 156, 25 лева, от които 148, 97 лева – главница, представляваща задължение за месец януари – 2018г. по Фактура № 13889092/08.02.2018г. и 7, 28 лева – лихва за забава, дължима за периода от 08.02.2008г. – 24.08.2018г. В исковата молба се посочва, че един от етажните собственици в сградата – К А не допуска инкасаторите на „ВиК“ и „СМК Монтажи“ АД за отчитането на показателите на потребеното количество студена и топла вода, отваря крановете на своите чешми в кухнята и банята и водата изтича неконтролируемо, вследствие на което разликите между ивдивидуалните водомери и общите водомери (топла и студена вода) са нараснали многократно с повече от 30%. В исковата молба се посочва, че след подаване на жалби от страна на етажните собственици е постановена Заповед № 8/23.01.2018г. на Изпълнителния директор на „Топлофикация - Бургас“ ЕАД, по силата на която е спряно подаването на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване за обект, находящ се в к-с „Л“, бл., вх., ет., ап. ляв с титуляр на партидата К И А. Посочва се, че след извършена проверка в дома на това лице от служителите на „ВиК“ ЕАД е взето незабавно решение да бъде прекъснато водоснабдяването за обекта, тъй като са констатирани показания на водомерите с около 1 634 куб.м. повече, отколкото са били служебните начисления за този обект и това дружество е уведомило етажните собственици, че техните сметки за ползване на вода ще бъдат коригирани и те са се надявали, че това ще следва да направят и ответните дружества относно дължимите суми за топла вода, но това не е било направено.

                   Ответната страна по предявения иск – „Топлофикация – Бургас“ ЕАД депозира писмено отговор на претенцията, в който оспорва исковете и сочи, че сумите, които следва да се дължат от индивидуалните абонати са разпределени правилно.

                   На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

                   По отношение на наведените в жалбата основания за отмяна на първоинстанционното решение, съдът съобрази следното:

                   По делото не се спори, че ищецът А.Г.Д. е собственик на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в ж. к. Лазур, бл. 7вх. 1, ет. 3, ап. ляв с площ от 86, 48 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.7.1.4 и има качеството на етажен собственик в така образувана етажна собственост.

                   По делото не се спори и относно обстоятелството, че е постановена Заповед № 8 от 23.01.2018г., постановена от Изпълнителен директор на „Топлофикация Бургас“ ЕАД, по силата на която е наредено да се спре подаването на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване на обект, находящ се на следния адрес – гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 7, вх. 3, ет. 3, ап. ляв с титуляр на партидата – К И А.

                   По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 25.04.2019г., от неоспореното заключение на която е видно, че задължението на ответника произтича от изразходена топлинна енергия за битово горещо водоподаване, за отопление от един радиатор, за сградна инсталация и такса дялово разпределение. Вещото лице посочва начислените суми по компоненти за месец януари 2018г., като дължимата главница възлиза на сума в размер от 148, 97 лева, а мораторната лихва е в размер на 16, 72 лева. Вещото лице изрично посочва, че топлинният счетоводител е разпределил правилно доставената топлинна енергия за битово горещо водоподаване, отопление и сградна инсталация, като е спазил наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялото разпределение и не се установява несъответствие при разпределената топлинна енергия, а цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния период от топлинния счетоводител. Вещото лице в своето заключение посочва, че отчетената топлинна енергия от топломера в абонатната станция е намалена с технологични загуби и останалото количество е разпределено между отделните потребители, присъединени към абонатната станция по методиката за дялово разпределение и така разпределеното количество топлинна енергия е фактутирарано и след като не е заплатено в законовия срок, се начисляват лихви за забавено плащане.

                   На основание чл. 69, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г. количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. На основание ал. 2 от цитираната наредба изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя 1. по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 и т. 2 при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.

                   На основание ал. 5 в случаите когато разликата между количеството гореща вода, отчетено от водомерите в отделните имоти, и изчислените съгласно ал. 2, т. 2 количества за клиентите без водомери надвишава 30% се извършва проверка от представители на лицето по чл. 139б от ЗЕ, топлопреносноното предприятие и етажната собственост. Съставя се констативен протокол с описание на коригиращи мерки. 

                   На основание ал. 6 от цитирана наредба коригиращите мерки по ал. 5 са: 1. извършване на проверка от представители на лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, на етажната собственост и на топлопреносното предприятие на всички индивидуални водомери за топла вода в отделните имоти в сградата – етажна собственост (позиция на монтажа, проверка целостта на оловни и холендрови пломби, срок на валидност на периодичната проверка), определяне на имотите в случаите по ал. 2, т. 2 и уточняване броя на обитателите в тях; проверката се извършва в срок до един месец след съставяне на констативния протокол по ал. 5 и на основание т. 2 се извършва извънредна метрологична проверка на водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване за сметка на топлопреносното предприятие в срок до един месец след съставяне на констативния протокол по ал. 5.

                   В конкретния случай не се спори, че начислената и претендирана сума за предоставена топлинна енергия (енергия за гореща вода и енергия за отопление), потребени за месец януари 2018г. за абоната – Г А Д. възлиза на сума в размер от 148, 97 лева, за която сума на ищеца е издадена и Фактура № 13889092 от 08.02.2018г. и му е начислена и сума в размер от 7, 28 лева, представляваща лихва – тоест – сума в общ размер от 156, 25 лева. Видно от представената по делото справка за дължими суми (лист 13 от първоинстанционното производство) претендираната от ищеца сума е формирана като сбор от сумата за енергия за гореща вода в размер на 88, 24 лева, енергия за отопление в размер на 58, 36 лева и сума за отчет и дялово разпределение в размер на 2, 37 – общо сума в размер на 124, 14 лева и на тази сума е начислен ДДС, който възлиза на сума в размер от 24, 83 лева – тоест – общо 148, 97 лева.

                   От извършената по делото експертиза се установява, че топлинният счетоводител е разпределил правилно доставената топлинна енергия за битова гореща вода, отопление и сградна инсталация, като е спазил Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение. В своето заключение вещото лице посочва, че по компоненти задължението на ищеца по делото произтича от сума, начислена за битова гореща вода – 88, 24 лева, сума за отопление от радиатор – 34, 29 лева, сума за сградна инсталация в размер на 24, 07 лева и сума, начислена за дялово разпределение в размер на 2, 37 лева, като вещото лице изрично посочва, че не са установени несъответствия при разпределената топлинна енергия и цената й е правилно заложена за процесния период от време. По делото от заключението на вещото лице се установява и обстоятелството, че отчетената топлинна енергия от топломера в абонатната станция е намалена с технологични загуби и останалото количество е разпределено между отделните потребители, присъединени към абонатната станция по методиката за дялово разпределение, а така разпределеното количество е фактурирано на ищеца и след като не е заплатено в срок му е начислена и лихва за забавено плащане. При това положение, настоящият състав намира, че по делото е налице безспорно доказателство, че ищецът за месец януари – 2018г. е ползвал предоставяните услуги от страна на „Топлофикация Бургас“ ЕАД и е потребявал определено количество битова гореща вода и определено количество топлинна енергия за отопление на своя имот. Безспорно е, че за потребените услуги същият дължи заплащане на цена и количествата потребени топлоенергия и битова гореща вода са дължими от негова страна и за него съществува задължение да ги заплати на дружеството, което ги доставя. От заключението на извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че четирите входа на бл. * в к-с Л са на една абонатна станция, работеща на отопление и битово горещо водоснабдяване, отчитането на потребените стойности е извършвано всеки месец и отчетените количества съответстват на фактурираните количества топла вода. Вещото лице посочва, че разходът на гореща вода по общия водомер е в размер на 826 куб.ч., а отчетените количества топла вода по индивидуалните водомери е в размер на 379 куб.м., тоест – за месец декември – 2017г. разликата възлиза на 447 куб.м. в числен израз, а като разлика в процентно съотношение е в размер на 54%, а при отчетените стойности на описаните уреди разликата в процентно съотношение на месец януари – 2018г. е в размер на 85%, тоест вещото лице посочва, че за два поредни месеца – декември 2017г. и януари 2018г. разликите между разходът на гореща вода по общия водомер и разходът на гореща вода по индивидуалните водомери възлиза на повече от 30% и не е извършена проверка от представители на лицето по чл. 196б от ЗЕ и не е съставен протокол с описание на коригиращи мерки, както и не е извършвана специална проверка от топлинния счетоводител на всички индивидуални водомери за топла вода.

                   От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че ищецът основава недължимост на цялата претендираната стойност на топлинна енергия и битова гореща вода от ответната страна – „Топлофикация Бургас“ ЕАД за месец януари – 2018г. на основание, че дяловото разпределение е неправилно и неточно изчислено в съответствие с нормативната уредба за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., но това твърдение не се установява от събраните по делото доказателства. Действително цитираната по-горе Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването задължава топлопреносното предприятие да извърши проверка и да предприеме коригиращи мерки, изрично посочени в ал. 6 на чл. 69 от цитираната наредба, като състави нарочен за целта констативен протокол. Изброените коригиращи мерки са свързани с извършване на проверки на всички индивидуални водомери за топла вода в отделните имоти в сградата – етажна собственост и уточняване на броя обитатели в тях, но тези мерки не са свързани с преизчисляване на вече извършено дялово разпределение. От друга страна - неизпълнението на задължението за извършване на проверка по смисъла на чл. 69, ал. 5 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и предприемане на коригиращи мерки по чл. 69, ал. 6 от наредбата не води до автоматичен извод за грешно извършено дялово разпределение, възможност за преизчисляване на конкретно дялово разпределение или освобождаване на конкретните абонати от задължението да  заплатят стойността на потребените от тяхна страна суми за топлинна енергия и битова гореща вода.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че неизпълнение на задълженията на ответната страна – „Топлофикация Бургас“ ЕАД по смисъла на чл. 69 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването не са основание за да се приеме, че е погасено задължението на ищеца А.Г. Д да заплати стойността на потребената от негова страна услуга за месец януари – 2018г. за доставена топлинна енергия и битова гореща вода. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                   Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че дяловото разпределение, извършено от ответните страни е неправилно и неточно изчислено в съответствие с нормативната уредба за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., от това обстоятелство не следва, че ищецът не дължи никаква цена за потребените от него топлинна енергия и битова гореща вода за месец януари 2018г., а само евентуално сумата, която е начислена вследствие на това дялово разпределение като разлика между стойността на неговия индивидуален уред за отчитане и общия за абонатната станция уред, за което по делото няма никакви данни, поради което и на това основание следва да се приеме, че искът е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено. 

                   По отношение на разноските, съдът съобрази следното:

                   На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в полза на ответната страна по жалбата, но по делото не са представени каквито и да е доказателства, от които да се направи извод за направени разноски в настоящото производство, поради което и настоящата инстанция намира, че такива не следва да се присъждат.

                   На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че предявеният иск е с цена под 5 000 лева.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1874 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело № 6196/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.   

 

 

  

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.