Решение по дело №425/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 490
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 9 декември 2019 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220200425
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

26.07.2019 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнасета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №425 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.Д.Б., ЕГН **********, съд.адрес: *** против Електронен фиш за налагане на глоба с.К, №1282660 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева. 

Жалбоподателят моли електронният фиш, като незаконосъобразен да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.  

Ответникът по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На жалбоподателя е издаден електронен фиш, затова, че на 16.07.2016 г. в 11:14 часа в с.В., по ул.“***“ в посока гр.Септември за с.К.при въведено общо ограничение за населено място от 50 км/ч е заснет с мобилна радарна система TFR1-M 606 и отчетен толеранс от 3 км да управлява МПС - „***” с ДК №***, със скорост 77 км/ч.

Жалбата е процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства приложени по делото.

Безспорно е, че с последните изменения на ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона е въведен нов специален спрямо ЗАНН начин за образуване на административнонаказателното производство за установяване на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш за налагане на глоба.

Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП  подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г./.

Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.

От приложените към административнонаказателната преписка доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че използваното в случая техническо средство е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, произведена от "Т.Е." ООД, България. От Протокола от проверка №2-27-15/21.10.2015 г. се изяснява, че техническото средство е преминало последваща проверка за техническа годност на 21.10.2016 г., технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на България.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че при издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване на пътя, пътната отсечка, датата, точния час на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на нарушението, включително максимално допустимата скорост за населено място, конкретно измерената скорост и стойността на превишението, нарушените законни разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл.189, ал.4, изречение първо ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието "електронен фиш", съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна система на ОДМВР гр.Пазарджик, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания електронен фиш.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR–1M" №606, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В настоящия случай обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/ч, а водачът се е движил със скорост 77 км/ч.

При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 70 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 77 км/ч.

Освен това по делото са представени данните за извършеното нарушение, изготвени с АТСС, под формата на снимков материал, съобразно изискванията на чл.16 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет със стационарната радарна система е собственост на жалбоподателя.

В този случай разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП изрично предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП собственикът да е представил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

Следователно административно наказателната отговорност на собственикът на МПС, при управление на което е извършено нарушението, в случая жалбоподателя, произтича от законовата разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като изрично е посочена самоличността на субекта на нарушението с посочване на трите му имена и ЕГН.

В тази връзка с оглед субекта на нарушението-физическото лице, собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определена вида на санкцията – Глоба. Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП за превишаване на скоростта на движение с 27 км/ч.

В този смисъл съдът счита, че електронния фиш, е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба с.К, №1282660 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с който на В.Д.Б., ЕГН **********, съд.адрес: *** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                         

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: