Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Червен бряг, 29.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на  дванадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова , като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №717/2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК .

Производството е образувано по искова молба от  „***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез юрисконсулт Н.С., против А.С.В. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между *** и А.С.В. / кредитополучател/ бил сключен договор чрез средства за комуникация от разстояние под формата на електронен документ – догово за кредит № 249202/24.04.2015г. , по силата на който  на кредитополучателят бил отпуснат кредит в размер на 500 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 25,60 лв. за срок от 40 дни.  За гарантиране на кредита *** , фигуриращо под №237 в списъка на кредитните институции, лицензирани в страни от ЕИП към регистъра на БНБ, сключило договор за гаранция №249202 по силата на който гаранта се задължавала солидарно с длъжника.  Съгласно чл. 5 от Общи условия, приложими към договор № 249202 между В. и „***  кредитополучателят се задължил да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 210 лв. Поради неизпълнение на задължението от страна на А.С.В. по основния договор, кредиторът поискал изпълнение от гаранта, като „ *** погасило задълженията й в пълен размер.  На 01.12.2017г. вземането към ответника било прехвърлено на ищеца  чрез цесия. Длъжникът бил уведомен  по реда на чл.99 ЗЗД за ицвършената продабжа на 14.12.2017г. с писмо с обратна разписка.   Въз основа на заявление  по чл.410 ГПК в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 423/2018г. по описа на Районен съд Червен бряг.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните вземания по договор за кредит №249202/24.04.2018г. във връзка с Договор за гаранция от 24.04.2015г., именно: сумата от 500 лв. – главница, 25,60 лв. – договорна лихва за периода от първата вноска – 08.06.2015г. до 08.06.2015г. ; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 210 лв. такса за гаранция; 21,74 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 09.06.2015г. / датата на  настъпване на забавата/ до 17.05.2018г. / датата на подаване на заявлението/ , както и законната лихва върху главницата от 17.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски за процесуално представителство – 350 лв. / 50 лв. за подготовка на документи и 300 лв. по чл.25 от НЗПП, както и държавна такса в размер на 25 лв.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: справка от информационна система на ищеца; Общи условия към договор за гаранция / поръчителство/; заверено копие на договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити; заверено копие на потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД; уведомление до А.С.В. в оригинал; заверено копие на пълномощно на юрисконсулт С.; заверено копие на пълномощно от Ferratum Bank.

На основание чл.131 ГПК исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законовия месечен срок не е постъпил отговор  от ответника по делото.

     В съдебно заседание  страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ищецът е взел становище в молба с вх.№5203/29.10.2018г. , в който иска съдът да постанови неприсъствено решение по отношение на ответника.

  От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

   Съдът,  след като повторна проверка за редовност на исковата молба  и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№423/2018г. описа на РС-Червен бряг, че на 29.05.2018г. „*** подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№2556/29.05.2018г.  пред РС-Червен бряг. Било образувано ч.гр.д.№423/18г.  по описа на РС-Червен бряг и била издадена заповед за изпълнение №271/30.05.2018г., с която РС - Червен бряг разпоредил на ответника да заплати на кредитора  „сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ - главница; сумата от 25.60 лв. /двадесет и пет лева и шестдесет ст./ договорна лихва от 08.06.2015г. до 08.06.2015г.; сумата от 80 /осемдесет/ лева такси;  сумата от 210 лв. /двеста и десет лева/ гаранция по кредитната сделка; сумата от 21.74 лв. /двадесет и един лева и седемдесет и четири ст./ за периода от 09.06.2015 г. до 17.05.2018 г. мораторна лихва; законна лихва от датата на подаване на заявлението /29.05.2018г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски общо в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/.”

Не се спори и и се установява от материалите по  ч.гр.д.№423/2018г. описа на РС-Червен бряг , че срещу заповедта било подадено възражение №2975/18.06.2018г. от А.С.В., в което длъжника заявил, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане №636/2018г. РС - Червен бряг е уведомил заявителя за правото му в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението било получено на 04.07.2018г. В законовия месечен срок е подадена искова молба с вх. №3836/06.08.2018г. / пощенско клеймо от 03.08.2018г./, с която е инициирано настоящото производство.

Спори се  между страните дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника.

             С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с  иск  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, а именно сумата от 500 лв. – главница, 25,60 лв. – договорна лихва за периода от първата вноска – 08.06.2015г. до 08.06.2015г. ; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 210 лв. такса за гаранция; 21,74 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 09.06.2015г. / датата на  настъпване на забавата/ до 17.05.2018г. / датата на подаване на заявлението/, както и законната лихва върху главницата от 17.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски общо в размер на 225 лв. в заповедното производство, за които е издадена оспорената Заповед за изпълнение  №271/30.05.2018г. по ч.гр.д.№423/2018г. по описа на РС-Червен бряг.

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Ответникът е получил на 04.09.2018г. съобщение  ведно с препис от разпореждане №1007/03.09.2018г., препис от исковата молба и приложенията към нея. Не е представил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.  С призовка, получена на 12.10.2018г. ответникът е уведомен  за датата на откритото съдебно заседание  на 29.10.2018г. и не се е явил. Ищецът не се е явил в първото съдебно заседание и не е заявил желание производството да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът намира, че от събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си. В тежест на ответника е да докаже, че е платил сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е сторил това, поради което следва да се приеме, че същия дължи на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея  писмени  доказателства, искът се явява вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.

Гореизложеното води до извода, че  иска на „*** против А.С.В. следва да бъде уважен като основателен.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва  да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото както в исковото, така и в заповедното производство / 225 лв. в заповедното производство и сумата от 375 лв. за исковото производство или общо сумата от 600 лв. /.

             Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

             ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО ПО предявените положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК  и чл.86 ЗЗД, че  А.С.В. с ЕГН **********, адрес: *** дължи на „***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. сумата от 500 лв. – главница, 25,60 лв. – договорна лихва за периода от първата вноска – 08.06.2015г. до 08.06.2015г. ; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 210 лв. такса за гаранция; 21,74 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 09.06.2015г. / датата на  настъпване на забавата/ до 17.05.2018г. / датата на подаване на заявлението/, както и законната лихва върху главницата от 17.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски общо в размер на 225 лв. в заповедното производство, за които е издадена оспорената Заповед за изпълнение №271/30.05.2018г. по ч.гр.д.№423/2018г. по описа на РС-Червен бряг.

     ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.С.В. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати „***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К.,  сумата от 225/двеста двадесет и пет/ лева, направени от заявителя деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 423/2018г. по описа на РС-Червен бряг, както и сумата от 375 / триста седемдесет и пет/ лева деловодни разноски в исковото производство или общо сумата от 600 / шестостин/ лева.

     Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№423/2018г. по описа на РС-Червен бряг за сведение.

     На основание чл.329, ал.4 ГПК решението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: