О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1484 08.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на осми юни през две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1172 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова (пълнм. л. 17 от първа инстанция) с адрес *** против Решение № 30/30.01.2020г.
по гр.д. № 1211/2019г. по описа на РС Несебър, с което съдът е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да заплати на Т.М.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 1703,27 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 244,82 часа извънреден труд, положен през периода
01.10.2016-30.09.2019 год. на основание служебно правоотношение между страните,
по силата на което ищецът Т.П. е заемал длъжността „пожарникар и водач на
специализиран автомобил І степен“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- гр. Несебър, към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- гр. Бургас,
при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на
исковата молба- 03.10.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
246,81 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 30.10.2016 г.- 02.10.2019 г., както и разноските по делото.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано. Основната грешка на съда намира, че е в допускането на
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата като поддържа аргументите си изложени в отговора на исковата молба. Счита,
че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и
работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
глава XV, раздел VI и VII от ЗМВР
(отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата
нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса
на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Намира, че е неправилно
позоваването на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., която не е действала през
процесния период. Предвиденото с нея преизчисляване на нощния труд не било в
съответствие със ЗМВР, което несъответствие било поправено с Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015 г. и този подход
бил възприет с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. На следващо място съгласно чл.
187 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време било 8 часа, а
положения през нощта труд също 8 часа, поради което съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР е равно на коефициент 1, а не както по КТ 1,143. За
държавните служители по ЗМВР положеният труд през нощта в рамките на 8 часова
продължителност се заплащал съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Счита изводът за приложение
на НСОРЗ за неправилен като се позовава и на съдебна практика и правна консултация
на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. На следващо място
намира за неправилен извода, че се дължи заплащане за извънреден труд. Поддържа,
че липсва полагане на извънреден труд. Счита, че неправилно е кредитирано
заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е
начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по
график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били
отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Не бил
отчетен фактът, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца
като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие.
Препис от въззивната жалба е връчен на Т.П.
чрез адв. С. на 18.05.2020г. като до датата на настоящото не е постъпил отговор
на въззиваната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е
дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана
от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с
адрес *** против Решение № 30/30.01.2020г. по гр.д. № 1211/2019г. по описа на
РС Несебър, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1172/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 15.07.2020 г. от 10,20
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.