№ 1865
гр. Пловдив, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206085 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
007396/30.07.2021г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Пловдив, с което на Д. Т. С., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.
„П.а нива” № 20, ет.1, е наложено административно наказаниe глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.25 ал.2 от Закон за движението по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
Жалбоподателят С., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като необосновано и незаконосъобразно. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адв. Д.,
който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив,
редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В
депозираното до съда писмено становище, Началникът на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив моли за потвърждаване на атакуваното НП.
При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване
размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.07.2021г. в гр. Пловдив Д. С., в качеството му на водач,
управлявал собствения си товарен автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ****.
Около 12:50ч. на бул. „Северен“, срещу сградата на „Кофражна техника“ АД,
преди пешеходния светофар, в посока към ул. „Брезовско шосе“, при
извършване на маневра престрояване навлязъл от средна в лява пътна лента,
като не пропуснал движещия се в лява пътна лента товарен автомобил с рег.
№ ****, управляван от св. Р. П. Т., вследствие на което го блъснал странично
и допуснал ПТП с материални щети. След удара движението на автомобилите
било преустановено, а водачът на т. а. с рег. № **** поискал от
жалбоподателя да изяснят ситуацията във връзка с произшествието, но
последният се държал агресивно, което принудило св. Т. да сигнализира
органите на Сектор „Пътна полиция“. След като последните пристигнали на
местопроизшествието констатирали, че ПТП се е случило по вина на Д. С..
За тези констатации св. Д. Пламенов К. – мл. автоконтрольор към
ОДМВР Пловдив съставил АУАН с бл. № 192847/02.07.2021г., за нарушение
на чл.25 ал.2 от ЗДП, който бил подписан от нарушителя без възражения, а
въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказаниe глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5
пр.4 от ЗДП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – Д. Пламенов К. /актосъставител/, Р. П. Т. и
Г. В. М..
В показанията актосъставителят К. описва начина на установяване на
проверката, а именно, че на процесната дата той със своя колега М. са
пристигнали по сигнал на местопроизшествието и са установили двамата
водачи, като св. Т. им обяснил, че заради по-бавното му каране
2
жалбоподателят С. започнал устни пререкания с него, след което на бул.
„Северен“, срещу сградата на „Кофражна техника“ АД, преди пешеходния
светофар, му засякъл пътя и те се сблъскали, след което жалбоподателят му
нанесъл удар с ръка. Актосъставителят обяснява и как е направено
заключение за механизма на ПТП, а именно вследствие на щетите по двата
автомобила и позиционирането им на местопроизшествието, от което
органите разбрали, че отговорен за ПТП е жалбоподателят С.. Макар да не е
бил очевидец на извършване на нарушението, същият е установил всички
обстоятелства, относими към административното нарушение и въз основа на
тях е съставил процесния АУАН.
Показанията на св. К. се подкрепят и от тази на св. Т., който
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като
очевидец. При оценката на изложеното от св. Т. в хода на съдебното
следствие, съдът съобрази, че последният се явява другият участник в
настъпилото произшествие, но това не е основание да се отрече
доказателствената стойност на показанията му, както и възможността да дава
правдиви показания по делото. Така той също заявява, че на процесната дата
и място е карал в най-лявата лента на бул. „Северен“, тъй като е път с три
ленти и е имал намерение на кръговото на булеварда да завие наляво, когато
Д. С. е започнал да му свири, а впоследствие и да го избутва към бордюра,
премествайки се от средна в лява пътна лента, което провокирало в крайна
сметка удар на т.а. с рег. № **** в бордюра, който пък ударил автомобила на
жалбоподателя. След това С. излязъл от колата си и нанесъл удар в лицето на
св. Т., при което очилата му паднали, а в опит да се защити получил още
няколко удара в лицето и един удар с коляно в слабините.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Т. в цялост,
доколкото същите са обективни, последователни, взаимно се допълват и
съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Настоящият
състав дава вяра и на показанията на св. М., но отчита обстоятелството, че те
са лишени от каквато и да е конкретност и не представляват източник на
обективна информация с доказателствена стойност относно фактите и
обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение, а
възприема същите единствено като доказателство относно авторството на
положения от него подпис в АУАН като свидетел при установяване на
нарушението.
3
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото, а именно: Протокол за ПТП №
1757540/02.07.2021г., снимков материал, справки в централна база КАТ по
рег. номер, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди, АУАН с
бл. № 192847/02.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона.
Съгласно чл.25 ал.2 ЗДП при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Настоящият
състав намира, че Д. С. не се е съобразил с тези нормативни изисквания и
действително на процесната дата и място е извършил маневра, с която е
навлязъл от средна в лява пътна лента и е отнел предимството на движещия
се по бул. „Северен“ в гр. Пловдив в лява пътна лента т.а. с рег. № ****, като
е допуснал ПТП с материални щети, което се установява по категоричен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Следва да се
посочи и че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви
доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в
достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да
разколебаят съда в убеждението му за наличието на процесното
административно нарушение. Същевременно, не се установи по делото
водачът на т.а. с рег. № **** да е следвал линия на поведение, която да е била
в разрез с установените правила за движение по пътната мрежа, отворена за
4
обществено ползване и която да е допринесла за настъпването на ПТП.
Протоколът за ПТП от своя страна съдържа описание на участниците в
произшествието, схема на ПТП, обстоятелства, нарушението, причини и
условия за ПТП, както и описание на причинените материални вреди.
Съгласно горепосочения протокол наказаното лице, като участник № 1 е
нарушил чл.25 ал.2 от ЗДП, което нарушение съответства на описаната
фактическа обстановка и схемата на ПТП. Протоколът за ПТП е подписан от
съставителя, както и от участник № 1 - наказаното лице Д. С. и участник № 2 -
Р. Т., при липса на възражения от участниците в ПТП относно това
нарушение. В тази връзка следва да се подчертае безпротиворечивото
разбиране в практиката, обективирано в редица решения на ВКС,
включително в Решение № 15/25.07.2014г. по дело № 1506/2013г. на ВКС,
ТК, I т.о., че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР, в кръга на
правомощията му, в установената форма и по предвидения за това ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, както и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. Обстоятелствата,
описани в протокола и АУАН, са потвърдени в хода на съдебното
производство и от показанията на разпитаните по делото актосъставител и
показанията на втория участник в ПТП-то. В тази връзка отново следва да се
подчертае, че както протоколът за ПТП, така и АУАН, са подписани от
жалбоподателя без възражения, като такива не са били депозирани и в срока
по чл.44 ЗАНН. Съдът счита за нужно да посочи, че механизмът на
настъпилото произшествие е прецизно онагледен в схемата на ПТП,
обективирана в протокола за ПТП, от които е ясно, че самият удар,
позиционирането на колите и щетите по двете превозни средства е
невъзможно да бъдат реализирани по начина, по който жалбоподателят
твърди, че се е случило самото ПТП, а именно, че водачът на т.а. с рег. №
**** е преминал от лява в средна лента и че той е блъснал жалбоподателя.
Следва да се уточни и че съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т. е. АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП има материална доказателствена сила и доколкото същата не
5
е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани
посочените в акта обстоятелства.
Съдът констатира, че липсват и основания за ревизиране на размера на
наложената санкция. Съгласно нормите на чл.179 ал. 2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4
ЗДП, който като не спазва правилата за предимство причини ПТП, се наказва
с глоба в размер на 200 лв. Предвиденото наказание за деянието е във
фиксиран размер, който не може да бъде редуциран, като същият сам по себе
си се явява съобразен с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, степента на
обществената опасност на нарушението и нарушителя.
Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал
случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая е отчетено и
обстоятелството, че жалбоподателят е бил санкциониран многократно и за
други нарушения на правилата на ЗДП, видно от приложената в преписката
справка за нарушител/водач.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното НП, доколкото от въззивамата страна не е
направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени
доказателства за осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се
произнася по тях. Предвид потвърждаването на обжалваното НП,
неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
6
007396/30.07.2021г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Пловдив, с което на Д. Т. С., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.
„П.а нива” № 20, ет.1, е наложено административно наказаниe глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.25 ал.2 от Закон за движението по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7