РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200098 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : В.
Г. С. ЕГН: ********** от град Айтос, ул. „******“ № **, ет.**, депозирана чрез
процесуален представител - адвокат И. Ч. - АК Бургас, против Наказателно
постановление № 23-0003226/19.09.2024г., изд. от Началник ОО „АА“ гр. Варна, с
което за нарушение на нормата на :1/ чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.4,
б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП
и 2/ чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001
год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/
лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено
при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на
материалния закон. Сочи се, че то не съответства на целта на закона и представлява
явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно
нарушение.
Изтъква се , че в НП е посочено, че проверяваното ППС е било в покой в момента
1
на проверката, което означавало, че то не се е движело.
Сочи се още, че връченият акт е бил във вид, който не позволявал да се прочете
констативната му част.
С НП, въз основа на една и съща фактическа обстановка и едни и същи
констатации, била ангажирана отговорността на дееца по две различни
административни нарушения - съответно по чл.7, ал.1, т.4, б „а" и по чл.7, ал.1, т.3, б
„б" от Наредба № 11.
Превозваният товар бил насипен /пшеница/, поради което било невъзможно да бъде
съвсем точно измерено количеството, което се натоварва в полуремаркето.
Не бил ясени и въпросът с какво устройство е извършено измерването и дали
същото било сертифицирано.
С тези и други аргументи се иска отмяната на НП или алтернативно намаляне на
размера на всяка от двете наложени глоби до минимално предвидения в закона размер
от 500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, като в първото
по делото заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата. В последното заседание процесуалният представител не се явява, но депозира
писмени бележки, в които в който той поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Претендира и за присъждане на разноски.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява, но се представлява от
процесуален представител- експерт с юридическо образование, който счита, че НП
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендира и за
присъждане на възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.07.2024 год. свидетелят В. П. и негов колега- К. К., двамата инспектори в
Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Варна / ОО "АА"- Варна/,
изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се
намирали в гр.Варна, на КПП Аспарухов мост, северен пътен възел, където
установили, че възз. В. С. престоява с МПС марка „Волво ФХ“, с peг. № ****** от от
кат. N3 с прикачено към него ремарке „Витлон НВ 3“ с рег. № ****** от кат.О4. При
извършената му проверка било установено , че възз. извършва обществен превоз на
товари (пшеница) по маршрут с.Любен Каравелово-гр.Варна, което било констатирано
от товарителница № 000964/17.07.2024 г. и пътен лист № 821529/17.07.2024 г.. При
извършените от проверяващите замервания с електронна мобилна везна „DINI
ARGEO“, модел WWS, индикаторен блок номер ********** и плочи с номера
********** и ********** , било констатирано, че водачът С. извършва превоза с
влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за
еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за обществено ползване, с
натоварване на втора единична задвижваща ос на влекач 14 890 кг. надвишаващо
2
нормата от 11 500 кг. установена от МРРБ с 3 390 кг. Било констатирано още, че
разстоянието между осите на ППС с рег. № ****** (полуремаркето) е над 1,3 метра,
като сборът от натоварване на трите оси бил 32 120 кг., което надвишавало
допустимата норма от 24 000 кг. определена от МРРБ с 8 120кг. Проверката била
извършена със съдействието на органите на полицията, тъй като възз. отказал да бъде
проверен и напуснал мястото на проверка. След установяването му от органите на реда
възз. се завърнал и бил проверен от компетентните органи.
При тези констатации св.П. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че
същият е нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б."а"
от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ и нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП
вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените
от въззивника по време на проверката документи – пътен лист, товарителница, и
разпечатка от дигитална карта на водача били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да
оспори фактическите констатации посочени в него, с отбелязване, че няма възражения.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Началникът на „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП
наложил на въззивника две административни наказания „глоба“ в размер съответно на
2 000 лева и на 3 000 лв..
Наказателното постановление било връчено лично на въззивника С. на 04.11.2024г..
В законоустановения 14-дневен срок, на 13.11.2024г. /видно от входящия номер/, чрез
Началника на ОО„Автомобилна администрация” –гр.Варна, Н. депозирал жалба до
РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля В.П., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията
на свидетеля П. дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист,
извадка от дигиталната карта на водача, извадки от показателите на ел. везна, заповеди
за компетентност ръководство за употреба на електронна мобилна везна „DINI
ARGEO“,модел WWS, ръководство за работа на плочи с номера ********** и номер
**********, писмо от Български институт по метрология изх. № 45 от 22.03.2024г.,
заявление запроверка № 000029-9046 от 15.02.2024г., протокол от проверка на
електронна везна № 112 от
15.02.2024г., протокол от проверка на електронна везна № 113 от 15.02.2024г.
3
,фотоснимки и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К. К.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Видно от
приложения по преписката АУАН, същият е напечатан, разпечатан предявен и връчен
на възз. Обстоятелството, че копието не било четливо не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Нещо повече, напълно възможно е било възз. ако действително е
получил нечетим АУАН, да сезира АНО с искане за издаване на четим препис. Видно
от материалите по АНП такова молба не е била депозирана, с оглед на което и
възражението се явява несъстоятелно.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
4
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушенията вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно
посочено в НП и това е на територията на гр.Варна, КПП Аспарухов мост, северен
пътен възел.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката
въззивникът не е престоявал на посоченото по-горе място, не компрометира описаното
в двата акта, че същият е извършил обществен превоз на товар- пшеница в описаното
в АУАН и НП ППС. Превозът на посочения товар на 17.07.2024г. от възз. не се
оспорва, а и се доказва от събраните в хода на АНП товарителница и пътен лист, от
които е виден видът на товара и маршрута на превоза.
От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 17.07.2024
г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това
на извършване на проверката, когато свидетелят В.Петков и неговият колега пряко и
непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания
товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили
измерването. Няма никакво съмнение, че възз. е стигнал до мястото на проверката по
своя маршрут, изчаквайки да влезе в мястото на разтоварване –Пристанище Варна-
Изток вписано в товарителницата.
Доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията
на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган –
Директор на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав
доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП
се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от
МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-
08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и
съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да
издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП движението на
пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства,
5
превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на
регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите
и с министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази делегация министърът на
регионалното развитие и благоустройството е приел Наредбата, с която се определят:
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни
средства и техните ремаркета съгласно, наричани за краткост "ППС", които не
представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за
движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване.Законодателят не е делегирал определянето на органите, компетентни да
извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва
движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи
регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни
товари.Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза,
арг. чл. 166, ал. 1, т. 1от ЗДвП. Принципът „Lex specialis derogat lex generali“ се прилага
само между равни по степен нормативни актове. Наредбата, макар и специално
уреждаща обществени отношения не може да дерогира закона, ако той регламентира
същите отношения, в случая компетентността на органа. При колизия между закон и
подзаконов нормативен акт е прилага законът – чл. 15 от Закона за нормативните
актове. В конкретния случай дори няма колизия, т.к. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството не е делегирана уредбата на контролните органи при
допуснати нарушения.
Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 1от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 54 от 2010 г., бр. 2 от 2018 г., в
сила от 20.05.2018 г.), при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби
(Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- имат право да спират пътните
превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, всички документи, свързани с управляваното превозно средство
и с извършвания превоз, както и техническата изправност, обезопасяването на
превозваните товари и транспортната годност на пътните превозни средства.В чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че актовете, с които се установяват нарушенията по
ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
6
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Анализът на цитираните правни норми сочи, че Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването
на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза,
поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Със Заповед
№ РД-08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и
съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да
издават НП за нарушения по ЗДвП.С оглед изложеното съдът намира, че НП е
издадено от компетентен орган.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че
въззивникът е извършил нарушенията, за които са му наложени двете санкции. Съдът
не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е
безспорно доказано от представените от самия водач документи, съпътстващи
извършвания от него превоз, както и от измерванията извършени от проверяващите
органи. В хода на въззивното производство са събрани доказателства, че електронна
мобилна везна "Dini Argeo",WWS, модел „DFWKR“ /вписан в разпечатката от ел.
везна/, е одобрен тип средство за измерване. От приобщеното по делото писмо на
Председателя на БИМ безспорно се установява, че измерването е извършено с
надлежно техническо средство. По делото са представени Заявление за периодична
проверка № 000029-9046/15.02.2024 г. с издадени Протоколи за изпитвания от
15.02.2024 г. за проверка на ел. везна. Процесната везна е с издаден ЕС сертификат за
изследване от типа на Датски нотифициран орган с № 0200-NAVI – 06085, който е
признат на цялата територия на Европейската общност, като сертификатът замества
свидетелството за одобрен тип, издавано преди 01.01.2007 г. Безспорно се установява
от събраните писмени доказателства, че измерването е извършено с одобрен тип
измервателно средство, което е преминало периодичен преглед и е било годно
техническо средство за измерване към момента на проверката. Предвид горното,
настоящата инстанция намира, че събраните по делото доказателства в своята
съвкупност водят до извода, че цитирана в АУАН и в НП електронна везна е именно
тази, с която е било извършено замерването на процесното ППС управлявано от С. и
същата представлява одобрено техническо средство, преминало метрологичен контрол.
Задължение на възз. като водач е да следи за масата на товара, неговия обем,
разполагането му върху ППС, което управлява, по начин, който да не води до
нарушение на установените за специални правила за обществен превоз на товари.
Констатациите на проверяващите органи в хода на проверката по замерване с
техническо средство на превозното средство не са били оспорени. В тази връзка, съдът
намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи съществено процесуално
7
нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му започване със
съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество извършеното
нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди неистинност на
показанията на техническото средство. Нещо повече, ако е имало промяна в теглото на
товара, то в товарителницата този факт е следвало да бъде отбелязан, а той не е. От
пътния лист и от самата товарителница въобще не е отразено водачът да е пребивавал
на друго място след натоварването му в с.Л.Каравелово. Към момента на проверката
водачът не е представил платена такса за претоварване издадена от АПИ. Ето защо
констатациите в АУАН и НП са безспорно доказвани относно маса на натовареното
превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 7, ал.1, т.4, б."а"
и чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, и съответно, доказващи
извършването на две нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП. Ето защо изводът
на административнонаказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е
правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата гласи, че
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а" от Нар. № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ определя
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси,
визирани в чл.6 ал.1 от наредбата, с пневматично окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване. В чл.7 ал.1 т.4 б."а" от наредбата е
предвидено, че за процесното МПС, което е с две оси и полуремарке с три оси, теглото
не е следвало да е над 11,5 тона, като в конкретния случай е било 14 890 кг. или
надвишаващо нормата с 3 390 кг.
От съдържанието на приложената по преписката разпечатка от направеното
измерване, се установява, че измерените стойности на втората единична задвижваща
ос на влекача е 14 890 кг. При разрешено натоварване от 11 500 кг, е налице
превишение с 3 390 кг. без да има издадено разрешение от АПИ, респективно без да са
били заплатени съответни такси по ЗП.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б" от Нар. № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ гласи, че
сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета,
когато разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.От съдържанието на приложената
по преписката разпечатка от направеното измерване, се установява, че разстоянието
между осите на ППС (полуремаркето) е над 1,3 метра, като сборът от натоварване на
трите оси е 32 120кг., което надвишава допустимата норма от 24 000 кг определена от
МРРБ с 8 120кг. Поради това съдът намира за безспорно установено, че въз. С. е
8
извършил описаното в акта и наказателното постановление нарушение, тъй като е
управлявал ППС по път отворен за обществено ползване, влекач с прикачено
полуремарке, като сборът от натоварване на трите оси е 32 120кг., което надвишава
допустимата норма от 24 000 кг определена от МРРБ с 8 120кг.
В разглеждания случай всички правно значими факти, включени в обективния състав
и на двете нарушения, са посочени както в Акта за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление.
Правилно е било определена и санкционната норма по смисъла на чл.177 ал.3, т.1, пр.3
от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач , който управлява ППС
с натоварване на ос, която надвишава нормата, определена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред,
каквото виновно поведение от страна на възз. С. в случая е налице. Изводът за
правилността на НП не се променя от факта, че и двете нарушения подлежат на
санкция на основание една и съща норма – чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП- в
този смисъл е и Решение № 9751 от 1.10.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1668/2024 г., произнесено по идентичен казус.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал санкцията, като
липсват и мотиви в НП в този аспект. За горепосоченото нарушение е предвидено
административно наказание в нормата на чл. 177, ал.3,т.1, пр.3 от ЗДвП. Нормата
предвижда административно наказание глоба от 500 до 3000 лв. за водач, който
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. АНО е индивидуализирал наказанието по т.1 към максималния
размер -2000 лева , а по т.2 в максимален размер от 3000 лева без да посочи поради
каква причина прилага тези размери на наказанието. В НП, а и в материалите по АНП
липсват доказателства за други санкционирани с влезли в сила НП допуснати от възз.
нарушение на ЗДвП или други специални разпоредби свързани с обществен превоз на
товари.
При преценка на справедливия размер на санкцията, която следва да бъде
определена на водача по т.1 от НП , а именно за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от
ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, съдът
съобрази, че претоварването в случая е с 3 390 кг., , а по т. 2 от НП а именно за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ претоварването с 8 120 кг. Очевидно е, че подобно
значително претоварване на ППС сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен
това създава значителни рискове за безопасността на движението по пътищата. Поради
изложеното, стойността на претоварването следва да се съобрази като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Същевременно административннаказващият орган не е
9
съобразил подбудите за извършване на нарушението, а именно, че в конкретния
случай, жалбоподателят не е собственик на товара и на превозното средство, а работи
по трудово правоотношение и е изпълнявал разпореждания на своя работодател, съотв.
не е съобразено и имотното състояние на нарушителя, както изисква разпоредбата
на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като в настоящия случай липсват данни наказаното лице да
реализира доходи, освен такива от работна заплата. Не са събрани такива и относно
трудовите доходи на възз. Липсват и данни за други влезли в сила НП, с които са
констатирани нарушения на приложимите към обществения превоз нормативни
актове. Посочените обстоятелства следва да се вземат предвид като смекчаващи
такива. Поради изложените съображения, съдът намира, че нарушението е
осъществено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкционната
норма на чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 до 3 000
лева управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Поради което справедливият размер на административната
санкция е под средния такъв такъв, а именно - в размер на 500 лева по т.1 от НП /за
нарушението по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ/ и в размер на 1 000 лева по т.2 /за нарушението по чл.
139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на
МРРБ/. И като съобрази горните обстоятелства и като прие, че отсъстват данни за
други нарушения на възз., съдът счете, че именно наказание в размер на 1 000 лв. се
явява съразмерно на обществената опасност на деянието и дееца. С това наказание би
се постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради това съдът прецени, че НП следва да бъде изменено в посока намаляване на
наложените наказания „глоба“.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде изменено чрез
намаляване на наложените с него санкции.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
10
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, като съобрази и че причината за отлагане на делото е било обстоятелството,
че наказващият орган не е комплектувал преписката с относимите доказателства
относно техническото средство, с което е извършено измерването, намира, че следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
11
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция, а именно сумата от 24,00 /двадесет и четири/
лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията
на процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложената разписка към договор
за правна помощ и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат Т. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 850 лева и е заплатено в
брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга
страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
наказващия орган в писменото становище депозирано по делото и съдът дължи
произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения
са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно Наредбата, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1 000 до 10 000 лв. е 400 лв. + 10 % за горницата над
1 000 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000
лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 800 лв.. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в
размер на 500 лева не е прекомерен и е съобразен с горепосочената разпоредба, като е
определен под минимума на разпоредбата /в редакцията и към момента на последното
съдебно заседание по делото/. Затова и същият съразмерно с размера на изменената
част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер
12
на административната санкция, а именно сумата от 350,00 /триста и петдесет / лева.
Последните следва да се възложат в тежест на ОО „АА“-Варна към чиято структура се
числи наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7 , т.2 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003226/19.09.2024г., изд. от
Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което на В. Г. С. ЕГН: ********** от град Айтос, ул.
„******“ № ****, ет. *** за нарушение на нормата на: 1/ чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП
вр. чл. 7, ал.1, т.4, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1,
пр.3 от ЗДвП и 2/ чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 3 000
/три хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП. , като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „глоба“:1/ за нарушение на нормата на чл.
139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на
МРРБ от 2 000 /две хиляди/ на 500 /петстотин/ лева и 2/ за нарушение на нормата
на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на
МРРБ от 3 000 /три хиляди/ на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА В. Г. С. ЕГН: ********** от град Айтос, ул. „**********“ № **, ет. **
да заплати на Областен отдел “Автомобилна администрация“- Варна сумата от 24,00
/двадесет и четири/ лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Областен отдел “Автомобилна администрация “- Варна да заплати в
полза В. Г. С. ЕГН: ********** от град Айтос, ул. „**********“ № **, ет. ** сумата от
350,00 /триста и петдесет / лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13
14