№ 14560
гр. София, 08.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20221110100427 по описа за 2022 година
Въз основа на разпореждане от 13.01.2022г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „Ю.Б.“АД срещу В. Г. В., Й.
Д. В. и Й. АС. В., представляван от В. Г. В..
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците, с искане за
спиране на принудителното изпълнение. Обжалвано е и разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение.
Към възражението на длъжника не са представени писмени доказателства за
недължимост на вземането по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК, нито документ за учредено
обезпечение по чл. 420, ал. 1 от ГПК. Наведените възражения за недължимост са по
чл.420,ал.2,т.2 и 3 – че на налице неравноправни клаузи, както и че размерът на дълга е
неправилно определен.
Съдът, след като съобрази доводите на молителите и релевантните по делото
обстоятелства, намира следното:
По допустимостта на искането:
Искането за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на издадената по делото
заповед за изпълнение е допустимо – направено е в законоустановения за това срок и от
процесуално легитимирани страни.
По основателността на молбата по чл.420 ГПК:
Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на извлечение от
счетоводните книги на заявителя на основание чл.417, т.2 ГПК, а съгласно чл.420, ал.1 ГПК
в този случай подаденото в срок възражение срещу заповедта не спира нейното изпълнение.
1. Не е налице основанието за спиране на изпълнението по чл.420, ал.1 ГПК. По делото не е
представено надлежно обезпечение по чл.180-181 ЗЗД. По делото длъжникът не представя
доказателства за учредяване на нито едно от предвидените в чл.180-181 ЗЗД обезпечения
пред съд, поради което такова основание за спиране не е налице.
2. Според чл.420, ал.2 ГПК "Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
1
спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че:" вземането не се дължи (т.1); вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (т.2), или неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител (т.3). З. е търговец-банка,
а длъжникът-потребител по смисъла на §13, т.1 З.. Следователно в настоящия случай са
приложими основанията за спиране както по чл.420, ал.2, т.1 ГПК, така и тези по т.2 и 3 на
цитираната разпоредба.
a) Заповедта за изпълнение е издадена извлечение от счетоводните книги на
заявителя относно задълженията по договор за кредит HL63656, изменен и допълнен с
Допълнително споразумение от 29.11.2013г. и последващи допълнителни споразумения.
Няма доказателства по делото, че вземанията, за които е издадена заповедта, не се дължат.
б) По отношение на твърденията за неравноправни клаузи същите са бланкетни.
Едновременно с това съдът на етапа на производството не е в състояние да прецени
действително ли сочените за неравноправни клаузи са в действителност такива.
c) Липсват твърдения и данни по делото за неправилно изчисление на дълга. Доводи
относно документите по чл.417 ГПК не са основание за спиране по чл.420, ал.2 ГПК,
доколкото не са писмени доказателства по смисъла на тази разпоредба-такива са писмените
доказателства извън документите по чл.417 ГПК, защото документът по чл.417 ГПК е
основанието за издаване на заповедта за изпълнение и разпореждането за незабавното й
изпълнение, а защитата срещу последното разпореждане (доколкото самата заповед за
изпълнение не подлежи на обжалване) с доводи за несъществуване или неизискуемост на
вземането е чрез частна жалба по реда на чл.419 ГПК, каквото право длъжникът е упражнил.
По изложените съображения искането за спиране на изпълнението е неоснователно,
доколкото не са налице нито предпоставките по чл.420, ал.1 ГПК, нито тези по чл.420, ал.2
ГПК.
По изложените мотиви и на основание чл.420 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл.420 ГПК, направено от длъжниците В. Г.
В., Й. Д. В. и Й. АС. В. с молба вх.№115772/07.06.2022 г. по чл.414 ГПК за спиране
незабавното изпълнение на издадената заповед по чл.417 ГПК от 13.01.2022 г. и
изпълнителен лист от 01.04.2022 г. по ч.гр.дело №427/2022 г. на СРС-179 с-в и на
изпълнението по изп.дело № 86/2022г. на ЧСИ №847-Н.П..
УКАЗВА на заявителя „Ю.Б.“АД, че в едномесечен срок от съобщението следва да
представи доказателства, че е предявен иск за вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, тъй като в противен случай заповедта ще бъде обезсилена на основание чл. 415,
ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на длъжниците в едноседмичен срок да внесат сумата от 15лв. – държавна
2
такса по сметка на СГС, дължима за разглеждане на депозираната частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение.
Определението може да се обжалва от длъжника с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3