Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б
въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Генев ч. гр. д. № 7798 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № *********
от 16.05.2019 г. на жалбоподателя „Д.з.“ АД, чрез юрк. В.Т.против постановление
за разноски на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, рег. № 924, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх. № 7232/13.05.2019 г. по изп. д. № 20199240400543.
Жалбоподателят посочва, че счита
така определения размер на адвокатско възнаграждение за прекомерно с оглед на
правната и фактическата сложност на делото. Взискателят се бил ограничил
единствено до образуване на изпълнителното дело, без допълнителни искания за
насочване на изпълнението към определено имущество. Делото не представлявало
фактическа и правна сложност, като адвокатското възнаграждение следвало да се
определи по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото размера на адвокатското
възнаграждение попадал в общия размер на задължението следвало да се намали
размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК е постъпило становище от Г.А.В., чрез адв. Р.М., като се излагат
твърдения за неоснователност на жалбата. Определеното адвокатско възнаграждение
не било прекомерно, като по делото били извършени различни процесуални действия
по процесуалното представителство. Предприетите действия в изпълнителното
производство надхвърляли действията по образуване на изпълнителното дело.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като
излага твърдения, за липса на прекомерност на определеното адвокатско
възнаграждение.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба № 05132 от 10.05.2019 г. на Г.А.В.,
чрез адв. Р.М. на основание изпълнителен лист от 23.04.2019 г. издаден
от Апелативен съд -София по гр. д. № 3945/2018 г. по описа на 8 състав,
съгласно който „Д.з.“ АД е осъден да заплати на Г.А.В.
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от наследодателя ѝ К.Л.В.болки от ПТП на
19.08.2015 г., ведно със законната лихва от 19.08.2015 г. до окончателното
ѝ изплащане. С молбата е възложено на съдебния изпълните цялостно
проучване на имуществото на длъжника, както и налагането на запор на всички
сметки в лева и валута на длъжника.
С покана
за доброволно изпълнение с изх. № 7232/13.05.2019 г. по изп. д. № 20199240400543
по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, рег. № 924, с район на действие
Софийски градски съд, длъжникът по изпълнителното дело „Д.з.“ АД е поканен в
двуседмичен срок да заплати дължимите сумите от 20000 лв., главница, 7652.51
лв. законна лихва за периода от 19.08.2015 г. – 27.05.2019 г., както и разноски
по изпълнителното дело в размер на 1054 лв. адвокатско възнаграждение, 2378.88
ла. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 27.05.2019 г., като поканата е
получена на 16.05.2019 г. Длъжникът по изпълнителното дело с преводно нареждане
№ BORD09184412
от 03.06.2019 г. е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 31085.39
лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие
на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай
предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбата е спазен.
Разгледана по същество настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е основателна.
На обжалване по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. В случая от представеното преводно нареждане № BORD09184412 от 03.06.2019 г. е видно, че длъжникът „Д.з.“ АД е заплатил дължимите суми по процесното изпълнителното дело на 03.06.2019 г., с оглед на което процесуалното представителство от страна на адв, Мутафова да се изразява единствено в образуване на изп. д. № 20199240400543, поради което на страната не могат да бъдат присъдени разноски съгласно чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждението, а именно за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, доколкото такава не е осъществявана.
Договорът
за поръчка е възмезден договор, двустранен договор с насрещни престации на
страните по него. Възнаграждението, което взискателят би дължал на ангажирания
адвокат е насрещна престация за изпълнената от адвоката поръчка. В конкретния
случай по делото е установено, че на адвоката на взискателя няма основание да
се признае право на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
по изпълнителното дело, тъй като същият не е извършвал действия по водене на
изпълнителното дело. Дължимо се явява единствено заплатеното адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 240 лева с
ДДС.
Неоснователно се явява искането от
страна на жалбоподателя в случай на основателност на жалбата да се намали и
пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Видно от изпълнителното дело таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ е начислена за претендираното вземане от 27652.51 лв.,
представляваща сумата по издадения изпълнителен лист без в нея да бъдат
включвани разноските по изпълнителното дело. С оглед на гореизложеното в случая
намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение няма да доведе до
намаляване на материалния интерес върху, който в начислена таксата по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ.
Предвид изложеното направените с жалбата
искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение се явява
основателно, поради което жалба с вх. № ********* от 16.05.2019 г. на „Д.з.“ АД,
против постановление за разноски на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, рег. №
924, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 7232/13.05.2019 г.
по изп. д. № 20199240400543, следва да бъде уважена в тази си част.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба с вх. № ********* от 16.05.2019 г. на „Д.з.“ АД, против постановление за
разноски на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, рег. № 924, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх. № 7232/13.05.2019 г. по изп. д. №
20199240400543, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирано от
взискателя Г.А.В. по изпълнително дело № 20199240400543, по описа на ЧСИ Г.К., с
рег. № 924 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд от 1054
лева на 240 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
********* от 16.05.2019 г. на „Д.з.“ АД, против постановление за разноски на
ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, рег. № 924, обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 7232/13.05.2019 г. по изп. д. № 20199240400543, в
частта, в която се иска намаляване на определената пропорционална такса по т.
26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.