РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИКОНФС.
Образувано е по жалба на адв. К. В.-Д. служебен защитник на засегнатото лице Р. М.
Р., срещу решението от 12.04.23 г. по ч.н.д. № 87/23 г. на ОС-Стара Загора, с което е
признато и допуснато за изпълнение в България решение за налагане на финансова санкция,
постановено от административен орган в Германия.
В жалбата, която е своевременно предявена, се твърди, че решението на окръжния
съд е незаконосъобразно и без да се излагат аргументи, се настоява за неговата отмяна и
постановяване на отказ за признаване на чуждестранния акт.
При въззивните прения адв. Д. оформи укор към първостепенния съд за неглижиране
на сторено в чуждестранната процедура нарушаване на правата на доверителя й. Тя счита,
че и в първото, и във второто Удостоверение по чл. 4 от ЗПИКОНФС, изпратени от
издаващата държава, информацията не била изложена по изискуемия всеобхватен начин.
Този пропуск отнемал възможността българският съд да се убеди дали процесуалните права
на засегнатото лице са били съхранени в писмено проведеното в издаващата държава
административнонаказателно производство, завършило с налагане на финансова санкция.
Представителят на АП-Пловдив изрази мнение, че са налице всички предпоставки за
признаване на германското решение за налагане на финансова санкция, така че обжалваното
1
решение на ОС-Стара Загора следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени наличните по делото данни и
обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата е основателна.
Решението на старозагорския съд се явява незаконосъобразно, тъй като не налице
предпоставките за постановеното признаване и приемане за изпълнение в България на
обсъжданото чуждестранно решение за налагане на финансова санкция.
Първоначално представеното задължително по чл. 4 от ЗПИКОНФС Удостоверение е
съдържало непълнота относно съществени елементи на проведената в Германия
административнонаказателна процедура, завършила с решение за налагане на финансова
санкция на българския гражданин Р. Р.. СтОС е поискал от германския компетентен орган
уточняване по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗПИКОНФС. В отговор той е изпратил второ
Удостоверение по чл. 4, което отново се е оказало непълно (вж. л. 61 от старозагорското
дело). В него има изрично отбелязване, че проведеното производство е било изцяло писмено
(вж. клетката на буква „з“, точка 2), но липсва конкретизиращо отбелязване в следващата
клетка – на точка 3.3. Тази следваща клетка се попълва, когато производството е било
писмено, както в случая. В нея трябва да бъде посочено дали решението за налагане на
финансова санкция е било връчено на лицето ведно с разяснение, че има право на повторно
разглеждане по същество, с представяне на нови доказателства, и това лице е заявило или че
не оспорва решението, или че не претендира за повторно разглеждане в дадения му срок.
Респ. липсва отбелязването и в клетката на точка 4 относно начина на изпълнение на
указанието в споменатата точка 3.3.
Не се споделят съображенията на окръжния съд, подкрепени от позицията на
прокурора от АП-Пловдив, че отбелязването в точка 2 е достатъчно за проверка относно
спазването на процесуалните права на българския гражданин. Ако е достатъчно, не би
имало смисъл указанието в точка 3, което звучи така: „Ако сте направили отбелязване в
клетка по точка 2, моля, потвърдете наличието на едно от следните условия…“. Всъщност
смисълът е изпълнаващата държава да се убеди дали при писмено проведено
административнонаказателно производство е било гарантирано на нейния гражданин
правото да настоява за преразглеждане на делото по същество. Съвсем очевидно е
различието между уведомяване за обжалваемост на решението (което е потвърдено чрез
отбелязване в клетката на точка 2) и уведомяване за възможността за преразглеждане на
делото по същество поради неучастие на засегнатото лице в проведеното производство.
Коментираната неяснота относно изпълнението на фундаментални изисквания за
редовност на проведената в Германия процедура не позволява да се провери дали на
българския гражданин е било предоставено право да осъществи пълноценна защита против
обвинението за административно нарушение. Издаващата държава не е отстранила
въпросната неяснота и след изрично поискване на информация по реда на чл. 32, ал. 3 от
ЗПИКОНФС.
В бъдеще може да бъде изготвено и изпратено за изпълнение на България ново
2
искане за признаване и допускане на изпълнение на германското решение (придружено с
Удостоверение, в което са попълнени всички изискуеми клетки), въз основа на което може
да бъде образувано ново дело в България с идентичен предмет.
По изложените съображения първоинстанционният акт следва да бъде отменен и
заменен с въззивен акт, с който бъде постановен отказ за признаване и допускане
изпълнението на коментираното решение на държава-членка на ЕС.
С оглед този изход на делото е безсмислено обсъждане на останалите аргументи на
защитата, респ. разглеждане на изложената от страна на прокурора контрааргументация.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението № 91 от 12.04.23 г. по ч.н.д. № 87/23 г. на ОС-Стара Загора, с
което е признато и прието за изпълнение решение № 21.8507432.6 от 14.03.22г. на Zentrale
Bubgeldstelle Spayer на Република Германия за финансова санкция от 743.75 евро, наложена
на българския гражданин Р. М. Р. за нарушение на транспортното законодателство.
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в Република
България.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3