Решение по КНАХД №1935/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.73 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по искане на С. А. Г., [ЕГН], от [населено място], общ. Варна, обл. Варна, ул., Н.“ /35-та/ № 4Б, чрез пълномощник – адв. Кр. К., за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаване на Наказателно постановление /НП/ № 23-8703-000833/22.08.2023 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ /СПС/, и постановяване на решение, с което да се отмени наказателното постановление.

В първоначалното искане и в допълнително депозирана уточняваща молба се поддържа, че възобновяването се претендира на основание чл.70, ал.2, т.7, вр. чл.72, ал.2 от ЗАНН и респективно е в срока по чл.71, ал.1, т.3 от ЗАНН. Твърди се, че съдът е потвърдил опорочено НП, с което са нарушени правата и интересите на наказаното лице, тъй като описаното в Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД № 0511754/08.08.2023 г. и в НП № 23-8703-000833/22.08.2023г. административно нарушение на чл.104б от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ в случая е несъставомерно. Изтъква се, че описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и на НП „не използва път……“ не съвпада с нормата на чл.104б от ЗДвП, предвиждаща като изпълнително деяние „използването“ на съответните пътища. На изложените основания се моли за възобновяване на производството, приключило с издаване на НП № 23-8703-000833/22.08.2023 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР Варна, сектор СПС, и отмяна на същото като незаконосъобразно. В съдебно заседание и по съществото на спора искането се поддържа от пълномощника – адв. К..

Ответникът – Началник група в ОД на МВР Варна, сектор СПС, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, излага съображения за неоснователност на искането за възобновяване. Счита, че посочените в искането неточности не представляват съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до невъзможност на лицето да участва в административнонаказателното производство или до лишаването му от възможност да бъде надлежно представлявано, поради което не са налице основания за възобновяване на същото. Моли за отхвърляне на искането за възобновяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на направеното искане за възобновяване, тъй като изложените в искането обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите на чл.70 от ЗАНН.

От представените по делото доказателства съдът приема за установено следното:

На 08.08.2023г. в гр. Варна, С. А. Г., управлявайки лек автомобил БМВ, при навлизане в кръгово кръстовище умишлено чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя превърта задните задвижващи колела, вследствие на което привежда автомобила в неконтролируемо състояние и извършва последователни маневри, като преминава в двете ленти чрез приплъзване на задната част на автомобила. За констатираното срещу Г. е съставен АУАН, в който е счетено, че с описаните действия водачът не използва път, отворен за обществено ползване, по предназначение за превоз на пътници и товари и създава опасност и пречи на движенето, и създава предпоставки за ПТП, поради което същите са квалифицирани като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието с издаденото от ВПД Началник група в ОД на МВР Варна, сектор СПС НП № 23-8703-000833/22.08.2023 г. на С. А. Г., на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

НП № 23-8703-000833/22.08.2023 г. е обжалвано пред Районен съд – Варна, който с Решение № 1256/29.10.2024 г., постановено по АНД № 3671/2024 г., го е потвърдил изцяло. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от С. А. Г., по повод на която в Административен съд – Варна е образувано КАНД № 2977/2024 г., финализирано с Решение № 1884/18.02.2025 г., с което Решение № 1256/29.10.2024 г. по АНД № 3671/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е оставено в сила.

Въз основа на горните установявания съдът достигна до следните правни изводи:

Видно от отбелязването върху Решение № 1256/29.10.2024 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 3671/2024 г., същото е влязло в законна сила на 18.02.2025 година. Искането за възобновяване е подадено на 12.08.2025 година. Предвид горното съдът намира, че искането за възобновяване, като подадено от лице с правен интерес – по отношение на което е издаден акт по чл.70, ал.1, т.1 от ЗАНН – наказателно постановление, и в срока по чл.71, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАНН, се явява допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Производството за възобновяване на административнонаказателното производство, каквото е разглежданото, представлява извънреден способ за възстановяване висящността на този вид производства. Редът е разписан в Раздел VІІІ от ЗАНН. Предпоставките да се премине към такова производство са подробно уредени в ал.2 на чл.70 от ЗАНН в точки от 1 до 8 включително.

В разглеждания случай искането е направено на основание т.7 от ал.2 на чл.70 от ЗАНН. Цитираната разпоредба регламентира като основание за възобновяване допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, вследствие на което нарушителят е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство лично или чрез процесуален представител /пълномощник/, по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани.

Съдът намира, че посоченото основание в случая не е налице. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, което е констатирано и при проведения двуинстанционен съдебен контрол на издаденото от ВПД Началник група в ОД на МВР Варна, сектор СПС НП № 23-8703-000833/22.08.2023 година. В производствата пред двете съдебни инстанции /въззивна и касационна/ С. Г. е бил редовно призован и е взел участие чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е реализирало в пълен обем правото си на защита. Дадена му е възможност да оспори констатациите в АУАН и в НП, както и да ангажира доказателства, като възраженията му са счетени за неоснователни.

Релевираните от Г. доводи за несъставомерност на деянието поради неточното му описание от фактическа страна, некореспондиращо с изпълнителното деяние на посочената като нарушена правна норма, не представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН. Изложените в искането и в уточняващата молба съображения не водят до лишаването на Г. от възможността да участва в административнонаказателното производство лично или чрез процесуален представител. Със същите се оспорва по същество влязлото в сила НП № 23-8703-000833/22.08.2023 г., което вече е било подложено на въззивна и на касационна проверка, при която е констатирана неговата законосъобразност и санкционният акт е потвърден и е влязъл в сила.

Предвид гореизложеното настоящият тричленен състав намира, че не е установено допуснато съществено нарушение на процесуалните правила спрямо молителя, което да е лишило същия от възможността да участва в административнонаказателното производство. Напротив, след издаване на НП същото е оспорено по съдебен ред пред Районен съд – Варна, на чието решение е проведен касационен контрол за законосъобразност от Административен съд – Варна, в които производство С. Г. в бил представляван от надлежно упълномощен от него адвокат и е реализирал в пълен обем правото си на защита.

С оглед горното съдът намира искането за възобновяване на административнонаказателното производство за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.73, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. А. Г., [ЕГН], от [населено място], общ. Варна, обл. Варна, ул., Н.“ /35-та/ № 4Б, чрез пълномощник – адв. Кр. К., за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаване на Наказателно постановление № 23-8703-000833/22.08.2023 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“, и за отмяна на наказателното постановление.

Решението е окончателно.