Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
19.02.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЯНУАРИ,
през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Т.БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ДАФИНКА БОРИСОВА……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..Т.БЕТОВА………възз.гр.д.№ 1047 по описа на съда за 2019година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 2150 от 25.10.2019година.,
постановено по гр.д. № 2545/2019г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявения
от Е.В.Г. *** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД-гр.София, иск с правно основание чл.439 ГПК с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника следните суми: сума в размер на 611, 84 лева – неолихвяема сума; сума в размер
на 267,74 лева – главница и сума в размер на 106,55 лева - лихви, за събирането
на които е образувано изп. д. № 2019***0400748 по
описа на ЧСИ Т. К., с рег. № *** от регистъра на Камарата
на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, като неоснователен и недоказан.Прекратил
е производството по гр.д. № 2545/2019 г. по описа на съда, в частта, с
която е поискано да бъде признато, на основание чл.439 ГПК за установено в
отношенията между страните, че Е.В.Г. не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ЕАД-гр.София
следните суми: сума в размер на 72,80 лева разноски по ИД и сума в размер на 150лева
за д.т., адвокатски възнаграждения и др., по изп. д. № 2019***0400748 по описа на ЧСИ Т. К., поради недопустимост на иска.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца Е.В.Г., в която е посочено, че се обжалва цялото
решение, с което исковата молба, на основание чл.439 от ГПК, е отхвърлена като неоснователна и недоказана, т.е е разгледан спора по същество. В жалбата освен това не са
развити доводи за неправилност на решението, в частта му имаща характер на
определение, поради което съдът приема, че е подадена само въззивна жалба, но
не и частна такава срещу определението за прекратяване. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с
действащата Конституция на РБългария. Жалбоподателят се позовава на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Доводите са развити подробно в жалбата.Въззивникът моли
окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважен предявени от него отрицателен установителен
иск.
В срок е
депозиран отговор от въззиваемата страна „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, представлявано Я.Й.О. и П.Я.П., чрез пълномощникът
юрисконсулт К.К.Т., в който е взето становище, че
въззивната жалба е неоснователна по подробно развитите в отговора съображения.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид наведените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Съгласно
чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като съгласно
ал.2 на същия текст искът на длъжника може да се основава само на факти
настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищецът твърди, че към момента на
подаване на исковата молба вземането на взискателя „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД е било погасено по давност. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. В конкретния случай правния
интерес произтича от твърдението, че след издаване на изпълнителния лист срещу
длъжника, с изтичането на давностния срок, вземането
е погасено. Искът е допустим, а по отношение
на основателността му, съдът взе предвид следното: Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Видно
е от приложения по делото изпълнителен лист, той е издаден по ч.гр.д. № 8352/2011г. по описа на PC – Плевен, на 16.07.2012г. В
полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ срещу ищеца Е.В.Г., за заплащането на следните
суми: 267.74 лева – главница и 122.05 лева - лихви, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2011г., както и за направените
в заповедното производство деловодни разноски.
Издадената срещу ищеца заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на 18.01.2012 г., като срока на
погасителната давност е започнал да тече от тази дата, от която кредиторът
е могъл да се
снабди с изпълнителен лист и да предприеме действия по събиране на вземането си и
да заведе изпълнително дело. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. След
приключване на ч.гр.д. № 8352/2011 г. по описа на PC – Плевен, по което е
издаден изпълнителния лист, първоначално е образувано изпълнително дело №2012***0401690
по описа на ЧСИ Т.К. с район на
действие ОС Плевен, с молба от 27.08.2012г.След тази молба, в
продължение на повече от две години взискателят е
бездействал и не е поискал извършването на изпълнителни действия.Едва на
24.03.2016г. такава молба е подадена от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, за извършване на справки и предприемане на
конкретни действия по принудително събиране на прехвърленото на дружеството
вземане.
От приложените копия от
намиращите се в изп. дело документи, се вижда, че с постановление
от 26.03.2019г. ЧСИ К. е констатирала, че са настъпили предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона, поради перемция,
тъй като в продължение на две години не е искано извършване на изп.действия. Това отбелязване е направено и на гърба на
изпълнителния лист, който е бил върнат на взискателя. Въз основа на същия изпълнителен лист, с
молба от 28.03.2019г. цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, е поискал образуване на ново изпълнително
дело за събирането на прехвърленото му вземане и
такова е било
образувано под № 2019***0400748 по описа на ЧСИ Т. К..
Към молбата са приложени доказателства за извършената цесия.
Съгласно
чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Задължителното тълкуване на тази правна норма е
дадено с Тълкувателно решение 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, а то
приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.Правото на принудително
изпълнение в случая е възникнало преди издаването на посоченото ТР.С оглед
принципите на правна сигурност и предвидимост следва
да се приеме, че на новото тълкуване, извършено с посоченото ТР не може да се
придаде обратно действие и то няма приложимост спрямо първото от двете
изпълнителни дела, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с предходното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980г.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма може да бъде прилагано по
заварени изпълнителни
дела и за в бъдеще. За фактите осъществили се преди постановяване му, които
са породили правните си последици, тези последици следва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС, действащо към момента на настъпването им.
Съобразно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. В конкретния случай с подаването на
молбата от 27.08.2012 г. за образуване на
изпълнително дело № 2012***0401690 взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като до прекратяването на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, такъв не е текъл. Делото
е прекратено ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител от 26.03.2019г.
има само декларативно, а не конститутивно действие,
поради което следва да се прецени кога е настъпило прекратяването по силата на
закона. Основание за прекратяване на изпълнителното производство е взискателят да не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Следователно срокът по цитираната разпоредба започва да тече от датата, когато взискателя е поискал осъществяване
на дадено действие. В случая това е молбата за
образуване на изпълнителното дело и както беше посочено по-горе, след нея не е подавана друга молба до ЧСИ чак до
24.03.2016г., поради което предвиденият
в цитираната разпоредба 2-годишен срок, започнал да тече на 27.08.2012г. е
изтекъл на 27.08.2014г., както правилно е приел Плевенски РС.От момента на образуване на делото 27.08.2012г. до
24.03.2016г., в продължение на почти 4 години представител
на дружеството - взискател не е предприемал никакви
действия по изпълнителното дело. За такива случаи законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, което води до
автоматично прекратяване на делото, след изтичане на двугодишния срок по чл.
433, ал.1, т.8 ГПК и до невалидност на изпълнителните действия извършени след
това, ако има такива.
Започналата да тече на 27.08.2014г.
нова погасителна давност е била прекъсната малко преди да изтече
законовия/чл.110 ЗЗД/ петгодишен срок - на 10.05.2019г., когато е получено
изпратеното, по искане на взискателя по
новообразуваното №2019***2400748/28.03.2019г., по описа
на ЧСИ Т. К., запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“
АД, с което е наложен запор върху банковата сметка на ищеца. Давността в втория изпълнителен процес следва да се
преценява при съобразяване на задължителното
тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С него се
приема, че давността се прекъсва с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.Като
действията по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно-запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан. Нямат характер на
такива образуване на изп. дело, изпращането и
връчването на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки,
набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и
др. Имайки предвид изложеното, следва да се приеме, че започналата да тече на
10.05.2019г. нова петгодишна погасителна давност не е изтекла към 05.11.2018г.
- датата на депозиране на исковата молба-23.04.2019г.Поради изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Неоснователен е доводът,
че на длъжника не е била съобщена извършената цесия и поради това не се е
породило задължението към взискателя – ответник по
настоящото дело. В делото на Плевенски РС са приложени писмени доказателства,
че извършеното прехвърляне на вземания е съобщено на ищеца, от ответника, в
качеството му на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсанал Файненс“ ЕАД, като уведомлението за станалата цесия, както
правилно е приел РС, е извършено най-късно с получаването на копие от отговора
на ИМ-т.н. на 23.07.2019г.Цесията е породила
своето действие и длъжникът не навежда доводи за евентуалната ѝ
недействителност. А довод базиран на обстоятелството, че цесията не му е била
съобщена би имал правно значение само ако длъжникът е платил на първия кредитор
преди съобщаването ѝ.
Въззивният съд напълно споделя извода на
районния съд, че правото на принудително
изпълнение на въззиваемия не е било погасено по давност и въззивника продължава да дължи сумите, за които е
издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Решението му е правилно и следва на основание чл.271,
ал.1 ГПК да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и
чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение
№ 2150 на Плевенския районен съд, постановено на 25.10.2019г. по гр.д. № 2545/2018г.
по описа на съда, в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска по чл.439 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.8, вр. чл.273 от ГПК Е.В.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
съдебен адрес:*** да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, бул.“***" № 21, Бизнес център „***", ет.***, разноски
по делото в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: